В света на настолните игри с..."Лигата".

     Дами и господа, скъпи приятели, представям Ви "Лигата". Така решихме да наречем първият ни общ проект, реализиран с няколко колеги от други онлайн медии представящи настолни игри. В тази рубрика ще се опитваме да обобщим заглавията, които са ни направили най-голямо впечатление през изминалия месец. Надявам се ( макар, че това няма да се ревюта ), да ви бъдем поне мъничко полезни.

    Компания всеки месец ще ми правят двама души, за които няма тайни в настолните игри.   Деян Георгиев от "Bigboxgamers" е име, което всеки изкушен от хобито в България познава. Собственик и основна движеща сила на най-големият портал у нас, предлагащ информация за всичко свързано с настолните игри. Човек с ясно изразено мнение, което не се притеснява да споделя.
    Ники Жеков е човекът отговорен за настолните игри в онлайн информационната платформа "Smart News". Ники е личност с пленително слово, а статийте му са изпипани до последния детайл и са истинско удоволствие, която ви препоръчвам да прочетете .
    Аз се присъединявам към тези "стари кучета" в областта на ревютата на настолни игри в България и...това е "Лигата", приятели. Малко помпозно, малко гръмко, но ще извините, надявам се. Правим всичко това за вас и за развитието на хобито...да си надуем малко егото ни е простено :) А сега към това, което ни впечатли в последните седмици.

Христо Симеонов - BoarDDelights

Измина месец на относително затишие откъм нови заглавия. Беше си малко нужен след вихрушката от настолни игри, която ни заля в края на миналата година. Този факт автоматично превърна месеца в идеалното време да изтупаме праха на залежаващи по рафта заглавия или да преговорим на добре забравени стари игри. Ето и моят избор, сред иначе изпъстрения с игри месец ( макар и не особено новички ).

Fury of Dracula

 

С играта, която ме впечатли най-много през изминалия месец, се разминаваме от доста години. За геймплея й, придобил легендарен статут в света на настолните игри, съм слушал толкова много. И все пак съдбата или някаква друга сила не искаше да се срещнем. Когато се спусках да я закупя, тя беше изчерпана. Когато я виждаш налична по рафтовете на различни магазини, не ми беше до нея ( поради закупуването на нещо по-новичко или поради финансови причини ). И така малко повече от пет години, времето си течеше неуморно и играта се изчерпа окончателно, a намирането ѝ се оказа непосилна задача. И тогава, като чудо, като лъч небесна светлина, Fantasy Flight Games обявиха, че ще я преиздават. Това ново нейно, трето поред преиздаване, идва с известни промени в правилата и ново визуално оформление. Радостта ми бе искрена, а играта веднага застана в челните места на „Да купя“ листа ми за 2015-та година. 

Заглавието, което ме впечатли най-много през изминалия месец е „Fury of Dracula“. „Fury of Dracula“ e „hidden movement“ игра с дедукция, в която четирима ловци, в ролите са популярни литературни персонажи като Ван Хелзинг и Мина Харкър, се изправят срещу страховития граф Дракула, в опит да спрат разпространението на неговото демонично влияние върху Европа. В серия от ходове, ловците се опитват да локализират графа, който се придвижва тайно, използвайки прикритието на нощта, между градовете на Стария континент. Целта им – да го убият. Дракула от своя страна, се опитва да излъже ловците, поставяйки им капани през местата от които минава, с цел да разпростре влиянието си над Европа и да потопи континента в паника, страх и кръв. „Fury of Dracula“ на първо място е изумително тематична игра. Страхотната атмосфера е пропита във всеки елемент на играта. Това, което ми направи може би най-сериозно впечатление е как с напредването на играта, Дракула става все по-силен, а ловците губят почва и ги завлядява безизходицата. Изумителна игра – горещо ви я препоръчвам.

Деян(Bigboxgamers): Това е игра, на която точа половин лига от известно време. Всъщност… от доста време. Две години, да кажем. Предната версия беше на няколко пъти на крачка да се озове на масата ми, но така и не се случи. Причината да не съм пробвал FoD обаче може би се корени в мъъъничките ми съмнения, които се базират на подобен тип игра, която също беше хвалена от всички… и която за съжаление ми омръзна след втората игра – Specter Ops.

Ники(Gamebox): Аз, също като Ицо, открих Fury of Dracula с новото трето издание. И аз, точно като него, веднага я заобичах. Въпреки няколкото часа, нужни за да я изиграете, FoD успява да остане динамична през цялото време. Увеличаващите се ограничения и капаните на графа създават едно страхотно преживяване за ловците - на тях им се налага сериозно да премислят ходовете си, дори когато имат подозрения за местоположението на Дракула. Самият граф, макар силен и опасен, е също толкова уязвим и ще се припотите поне няколко пъти, ако поемете тази роля.

А сега и играта, която остана в подножието на месечния връх....

Flick'em'up

Вече говорих за това заглавие. Не подозирах, че ще ми допадне dexterity game ( игра, в която играчите буквално се замерват с дървени пулчета и дискове ), но тази игра е изумителна. През ултра-делукс компонентите, страхотната тема ( кой не харесва уестърни ?), та до лекия и заразителен геймплей ! Страхотно заглавие, подходящо за всяка колекция.

Деян(Bigboxgamers): Ия ия ияааа, таа-даа-дааа. Това е една от любимите ми игри за всички времена и може би най-тематичната уестърн игра, която съм играл. Харесвам dexterity тип игрите и съм абсолютен фен на уестърна. Баш в десятката за мен! С нетърпение чакам да пробвам и експанжъна, който съм купил преди половин година и все още не се е появявал на масата. Кончета и ласо! Йей!

Ники(Gamebox): Е,планирах да кажа колко слабо ме грабват игрите на ловкост, но след тези изказвания май няма да е много подходящо... Flick 'Em' Up! e игра, която не съм играл и на която нямах намерение да обръщам внимание. Тъй като не само тук чувам добри неща за нея, явно ще се наложи да поправя тази грешка!

Деян Георгиев - Bigboxgamers

Последния месец претърпях лека абстиненция от игри, защото около две седмици се занимавах с ремонт на новата ми квартира. Въпреки това, втората половина от месеца успях да наваксам този глад и да изиграя около 15-20 различни игри, някои от тях по няколко пъти. Преди да кажа най-впечатляващите заглавия за мен, ще спомена само една игра, която остана на заветното трето място, но самата тя е повече от гениална. Burgle Bros, моите комплеадмирации остават за теб. А сега – първенците.

Alien versus Predator: The Hunt Begins

Настолната игра по едноименната поредица успя да ме впечатли не само с невероятните си и детайлни фигурки, но и с отдадената си обич към атмосферата на франчайза. Светът на Пришълецът и Хищникът ми стои на челно място сред настолните, а и не само, вселени. Играл съм няколко настолни игри в него, но AvP: The Hunt Begins определено затапва конкуренцията си. Играта не е без проблемите си. Трябва да имате предвид, че цената е малко под минималната работна заплата в България, а механиките може да се струват странни на хора, които не са играли игри с миниатюри, и в подробност – системата на Infinity. Аз съм от тях. Не съм фен на игрите с миниатюри и да, първоначално механиките ми изглеждаха тромави и странни, но щом свикнах, динамиката на AvP вървеше плавно и успях да се отдам нa един мрачен и тематичен свят. С други думи – играта е повече от чудесна… но предимно за феновете на франчайза. Ако не се кефите на него… значи имате проблем!! Шегувам се. Не,не се шегувам.

Ицо(BoarDDelights): Изключителен фен съм както на „Пришълеца“, така и на „Хищника“. AvP комбинацията под формата на кинпродукция ми дойде малко в повече, но компютърните игри са ми донесли толкова много положителни емоции,а и до днес ме карат...да настръхвам. Когато чух за „Alien versus Predator: The Hunt Begins“ определено бях заинтригуван.Аз съм много далеч от игрите с миниатюри и никак не съм им фен ( ставаме двама в тази статия )и по-скоро бих пробвал играта от чисто тематичен интерес. Само не ме карайте да сглобявам миниатюрите – стори ми се безумно. А и лично смятам, че за тия пари можеха да пратят сглобени миниатюри...

Ники(Gamebox): Като изключим старите видео игри, аз пък не съм чак такъв фен на двете поредици. За сметка на това съм sucker за яки фигурки, а тези са от най-яките! Съгласен съм с Деян, че Infinity системата не е сред най-щадящите начинаещите и дори по-закоравелите играчи, но за сметка на това преминете ли момента на "свикване" с правилата, те са предпоставка за една много динамична игра. Въпреки че съм от хората с проблеми и не харесвам толкова темата, не съм готов да отпиша играта само поради тази причина - все още си спомням атмосферата на видео игрите и ако AvP: The Hunt Begins успява да я пресъздаде дори донякъде, съм сигурен, че ще ми хареса.

The Skull King: Game of Dice

Уверен съм, че колегите от „Лигата“ не са играли тази игра, даже съм уверен, че не са и чували за нея. Не казвам, че не са професионалисти в областта. Казвам, че играта е все още крайно неизвестна, оценката и в Boardgamegeek не е нищо особено, и на всичкото отгоре, играта тепърва започва да се разпространява. Това е игра със зарове, основана на игра с карти, която очевидно е успешна, щом компанията продължава серията. The Skull King: Game of Dice е на Schmidt, които са известни предимно с пъзели, но и с разпространение и производство на по-леки и семейни игри. TSKGOD не е изключение. Всъщност, цялата система на играта е базирана на стара игра с карти, която ние наричахме „Прецакай другарче“ (оригиналът е „Oh, hell”). В играта играчите се опитват да познаят колко „ръце“ (в случая не с карти, а със зарове) ще хванат. Започват от един зар, като всеки рунд заровете и възможните ръце се увеличават. Има различни видове зарове, даже и няколко специални. В основата си това е “trick taking” игра със зарове. Работи чудесно и е изпълнена с викове и обрати… Включително и обрати на масата.

Ицо(BoarDDelights): Деян определено ме застреля с тази игра ( направо съм без думи). Абсолютно недолюбвам “trick taking“ игри... но пък като чуя зарове и разцъфвам в усмивка. Определено ще чакам по-широко разпространение, за да я пробвам. Дето се вика, колегиално, ще му се доверя и ще я одобря... ако обаче ме подведе, ще я съсипя в критики! Нали ви казах, че не харесвам “trick taking”...

Ники(Gamebox): Ицо го каза доста добре - "trick taking"-ът никога не е бил нещо особено за мен, но пък обичам да мятам зарове. И тъй като знам, че Деян е избрал тази игра, защото го е развълнувала сред доста други заглавия, и аз съм умерено заинтересуван.

Николай Жеков - Gamebox

Макар и аз да преминах през завидна купчина игри през изминалия месец, не мога да се похваля, че беше особено продуктивен откъм добри заглавия. Повечето игри, които ме впечатлиха бяха такива, които очаквах да са добри. Именно затова подбрах едно заглавие, което много ме изненада и едно, за което имах големи очаквания (а сега имам по-скоро големи резерви). Вие сами преценете кое кое е!

The Prodigals Club

Играта, която оглавява личната ми класация за изминалия месец е Prodigals Club. Заглавието на Czech Games Edition далеч не е най-новата игра на пазара, но поради някаква непозната за мен причина дълго прашасваше на шкафа. Каква голяма грешка! Prodigals Club е изпълнена с хумор история за група от джентълмени, които имат за цел да разбият имиджа си на такива - чрез скандално поведение в обществото и прахосване на семейните ценности. Макар да има отвратително оформена книжка с правила и да изисква доста свикване с иконографията и меко казано странното игрално табло, Prodigals Club е очарователна игра. Оформена в три "състезания", тя ви дава огромна възможност за комбиниране на стратегии чрез елегантна и елементарна worker placement механика. Самите състезания са доста различни и за да изпробвате възможните стратегии във всяка, трябва да поиграете доста. Това, което най-много ме впечaтли у нея е, че успява да бъде безкрайно лека и бърза (е, може би не толкова с максималния брой играчи), без от това да страдат възможностите и преиграваемостта ѝ. О, и хуморът е на ниво, дори и да е малко тънък на моменти!

Ицо(BoarDDelights): CGE са ми много на сърце като издатели и с "The Prodigals club" пак не ме подведоха. Играта се води духовно продължение на Last will и определено се справя добре със задачата. Напълно съм съгласен с Ники за отвратителната книжка с правила - четох я два пъти, а играта е безумно проста ! Иначе темата е много симпатична и нетрадиционна -играчите поемат ролята на богати и разглезени наследници, а целта им е да се опитат да профукат колкото се може по-бързо паричките, имотите и доброто си име в обществото. Основата механика е добрия стар "worker placement". Играта далеч не е натоварваща и е в light евро категория. Мен лично страхотно много ми допадна и зае достойно място на рафта у дома.

Деян(Bigboxgamers):Играта не е лоша. Всъщност е доста добра и върши чудесна работа сред хора, които тепърва навлизат в евро игрите. Въпреки иновативната си претенция, всъщност играта не ни представя кой знае колко нови концепции. Дори хуморът в темата и картите е убит от абстрактността на геймплея. Въпреки това, достъпността й е качество, до което не достигат много други игри.

B-Sieged: Sons of the Abyss

След като се качих на влака, наречен Zombicide и останах изумен от хитовите Blood Rage и Rum & Bones, се "абонирах" за всички нови игри на Cool Mini or Not. Макар портфейлът ми да не е особено доволен от този факт, купчините пластмаса компенсират за това в пъти. B-Sieged: Sons of the Abyss беше no brainer за мен - игра, комбинираща яките компоненти на CMoN с еднo от любимите ми занимания като играч на видео игри - X Hero Siege. Заглавието ви поставя в ролята на героични персонажи, които трябва да удържат крепост, докато самотен пратеник повика помощ. Първото впечатление, което играта прави е със страхотните си фигурки и компоненти - може да не ви се вярва, но CMoN стават все по-добри в това. Освен това играта е МЕГА ТРУДНА (без да ползвам caps-a лекомислено) - още от първите минути тя започва да ви наказва жестоко като обсажда замъка ви с тонове кръвожадни фигурки. За жалост обаче след няколко изигравания, B-Sieged не се държи толкова добре - повечето трудност в нея идва от елемента на случайността и е напълно възможно да загубите дори когато покажете завидни умения. Макар да е безкрайно епична и супер удовлетворяваща когато най-накрая победите, играта става досадна за преиграване и има реалната възможност да не успее да задържи вниманието ви.

Ицо(BoarDDelights):Не искам да звучи крайно, но за мен нещо не достига на B-sieged или поне на мен не ми достига, за да ме впечатли. Миниатюрите са отново на страховно ново. Темата, макар и във вече всяко второ заглавие, не ми пречи ( обичам "tower defense" ). Обаче механиките ми куцат. Насилих се да изиграя дори една игра. Явно това не е моята игра. Но ако припадате по прелестни миниатюри и "tower defense" - определено я опитайте. А и Ники е видял нещо в нея, може би и аз ще й дам още един шанс.

Деян(Bigboxgamers):Не се впечатлявам от фигурки, нито от CMoN. Не се опитвам да съм хейтър и ъндърграунд хипстър. Просто не гледам на тази компания с кървави очи на групи, както много хора от хобито правят. Сравнително безразличен съм към нея и игрите ѝ не са ме привличали особено… в повечето случаи. B-Sieged е една от игрите, които когато съм разглеждал съм си казвал “Meh…”, но от друга страна не веднъж съм грешал в предразсъдъците си, така че ако някой-ден-най-после-евентуално-може- би-айде-най-после се случи да играем заедно с Ники (всъщност ще ни е за втори път) бих я пробвал.

Зората на "Лигата"

    Толкова от нас за изминалия месец. Ако искате още ревюта, видео, новини и всякакви благинки от света на настолните игри, посетете и колегите...лигари.

Bigboxgamers

Smartnews / Gamebox

    До следващият месец, приятели.