Какво ни впечатли през... Март

от Траян Димитров, Диан Георгиев и Симеон Генков

Здравейте, приятели! :

През изминалия месец на баба Марта поиграхме някои нови заглавия и някои, които макар и да са нови за нашата група, никак не са скорошни. Измежду тези игри можем да отличим няколко по-специални заглавия:

Траян – “Quadropolis”

               През дните на Март имахме възможността да играем дългоочакваната и популяризирана игра “Quadropolis”, в която всеки от играчите влиза в ролята на мениджър и строител на собствения си град, изграждайки административни сгради, заводи, пристанища, магазини, жилищни сгради и паркове във възможно най-благоприятна конфигурация и разположение.

               Ключови механики в играта са tile placement – поставяне на плочки, които представляват различни сгради и set collection, като трябва всеки от участниците да събира различните видове сгради в различни конфигурации, за да му донесат повече точки за победа на края на играта – например заводите трябва да се строят до магазини и пристанища, за да ви носят точки, магазините трябва да имат поставено население върху тях – пазаруващи, жилищните сгради дават допълнителни точки за всеки допълнителен етаж, на който се издигат, а при пристанищата трябва да се изгради мрежа от тях в формата на възможно най-дълги ред и колона, за да се използват оптимално.

               Механиката на придобиване на сградите за Вашия град е подобна на една от механиките на друга популярна игра – “Targi”, като има един общ запас от сгради за всички играчи във всеки от ходовете, като сграда може да бъде придобита, като се постави архитект (плочка със стрелка и с число, която се поставя встрани от борда с tile-овете) с число, което сътветства на сграда на толкова полета от него, колкото е числото (като в класическия вариант всеки от играчите разполага с по четири архитекта – по един с числата от 1 до 4, а в експертния вариант архитектите са общи за всички и има архитекти с определен ограничен брой от всяко от числата от 1 до 5). След като някой е взел плочка от определен ред, следващият играч след него не може да вземе плочка с архитект, който да сочи към същото поле. Числото на архитекта има значение също и за полето, на което може да построите сградата във Вашия град.

               Освен точките, които дават в края на играта, жилищните сгради дават население, съставено от мийпъл фигурки за вашия град, заводите ви дават фигурки “енергия”, а пристанищата и двете. Тези фигурки се използват за захранването или заселването на сгради и за натрупване на купувачи в магазините.

               Играта разполага с два режима за игра – класически и експертен, като моята препоръка е след първите една – две игри да преминете към експертния режим, който не е много по-труден от стандартния, но за сметка на това предоставя значително повече възможности и допринася за значително по-интересен геймплей.

               Ако търсите лека евро игра, в която можете да изпитате удовлетворението да построите своя град от нула и да го заселите, “Quadropolis” е играта за Вас и за мен тя е най-добрата игра за месец Март. Очаквайте съвсем скоро и ревю на играта на нашия блог.

Диан – “Ticket to Ride”

               Моят фаворит за месец Март, както “Quadropolis”, за която писа Траян, също е игра на Days of Wonder, но не е най-новото заглавие на компанията, а една игра от далечната вече 2004-та година – „Ticket to Ride”. Играта е за 2-5 човека и всеки от тях се стреми да строи железопътни линии между различни градове. На версията, която ние играхме през този месец, картата беше на Северна Америка, но има и издания с Европа, Азия, Африка  и други.

               Играчите получават фигурки на вагони от избран от тях цвят. Също така всеки тегли от тестето с „билети“ три карти, на които има имената на 2 града и точките, които ще  се добавят към резултата на играча в края на играта, ако е успял да свърже двете дестинации със своя железница. От тези три карти всеки може да премахне една, ако прецени, че някой от маршрутите ще е прекалено труден да бъде построен, понеже неизпълнените маршрути отнемат от резултата ви съответния брой точки. Раздават се и по 4 карти, на които са изобразени различен цвят вагони. Линиите между отделните градове, които трябва да бъдат свързани са с 8 различни цвята, което означава, че за различните пътища ще са нужни специфичен цвят от картите с вагони. Даден маршрут може да изисква от 1 до 6 вагона от даден цвят (като сивият цвят е неутрален и няма значение какъв цвят карти използвате за да го изпълните). Също така от тестето с вагоните се обръщат 5 карти с лицето нагоре и играта започва.

               Даден ход на играч се състои само в едно от следните действия:

1)      Играчът тегли две карти от обърнатите с лицето нагоре цветни вагони и веднага запълва мястото на взетите с нови от тестето, а ако прецени, че никой от цветовете, които са обърнати, не му върши работа, той може да тегли „на сляпо“ от тестето карти с лицето надолу. Изключение правят само картите с изобразен разноцветен локомотив, който може да играе ролята на всякакъв цвят вагон по преценка на играча, ако такава карта бъде избрана от тези, които са с лицето нагоре, то ходът приключва с тегленето на само една такава карта;

2)      Играчът вместо да тегли карти може да построи даден път между два града, ако вече е събрал съответния брой от този цвят вагони;

3)      Играчът тегли от тестето с „билетите“ три карти и преценя колко от тях да задържи като минимум трябва да запази поне един от тях.

               Когато на един от участниците му останат 0, 1 или 2 фигурки - вагони всеки прави по един финален ход и играта приключва. Всеки разкрива какви „билети“ е изтеглил и се добавят или отнемат точките изписани на „билета“ в зависимост дали маршрута е построен от дадения играч или не. Най-дългата непрекъсната линия от  фигурки на вагони с един цвят носи на притежателя си 10 бонус точки.

               Играта е с изключително лесни за разбиране правила, което я прави идеална за хора, които тепърва навлизат в хобито.Това в никакъв случай не означава, че самата игра е със скучен геймплей. След няколко преигравания ще забележете, че има различни стратегии, които могат да бъдат прилагани. Например някой от играчите може да реши да се съсредоточи в построявенето на възможно най-дълги маршрути, друг да се опита да изпълни възможно най-много от „билетите“, а трети след като е изпълнил първоначалните си „билети“ просто да играе така, че да пречи на останалите да построят исканите от тях пътища. Във всеки случай играта е изключително лека и приятна и гарантирам, че ще допадне на всяка една компания. Грабнете своя билет към величието и докажете, че всички готини мъже пътуват с БДЖ! ;)

Симеон – “Agricola + Farmers of the Moor Expansion”

               Здравейте, имаше една игра, която се скъсахме да играем през месец Март и тя бе не коя да е, а именно “Agricola” на Z-MAN games издадена през 2007-ма, а “Farmers of the Moor” продължението е издадено през 2009-та, за 1-5 човека. Всеки играч влиза в ролята на селско семейство, което се опитва да развие фермата си максимално добре, но ще трябва да ги храните и топлите.
              В началото на играта, играчите започват с долу-горе идентични ферми, разнообразието от сетъпа идва от продължението на играта, където се появяват гори и тресавища, които ще можете да обработвате. Освен това всеки играч получава 14 карти 7 професии и 7 малки подобрения, с които ще се опитате да съставите победна стратегия.На разположение са ви два работника мъж и жена му, както и малко храна.В последствие ще можете да добавяте и нови членове на семейството.
             Играта сама по себе си е “Worker placement”, което означава, че вие ще пращате вашите работници, а именно семейството си, на различни места, за да можете да се развивате. Например да взимат дърва или пък да засеят зеленчуци, или жито, а защо пък не на риболов. Всяко действие изисква работник, който да бъде асоцииран към него, продължението на играта обаче добавя действия за които не са нужни работници, което прави играта още по интересна и напрегната.
             Въпросните места, където могат да ходят работниците ви са налични от самото начало на играта, но не всички. Всеки рунд се открива по едно ново действие, като рундовете се разделят от  жътви. В краят на определени рундове има жътва, тогава вие събирате зеленчуците и житото си, след това храните, и отоплявате семейството си, и най-накрая животните ви се размножават.
             Картите, които получавате в началото  на играта, за мен са сърцето на играта, професиите ви позволяват да сформирате стратегията си. В зависимост от професиите, които изберете да играете ще имате различни бонуси, няма две еднакви професии всяка карта е различна от другата, което води до тонове преиграваемост, същото важи и за малките подобрения с които разполагате, за пример мога да дам търмък  или пък лодка.Според това с какво разполагате, трябва да прецените към какво да се стремите и как да подходите в конкретната ситуация, дали да си построя огромна къща и да имам много работници или да съм царят на зърното и зелечуците, или пък да отглеждате крави, овце, свине и коне? Най-оптималният вариант естествено е да имате всичко, но това е много сложна задача. Ресурсите са много оскъдни и грижата за хората е много голям проблем, защото не искате те да гладуват и да ходят да просят за храна.
               Ще попитате какво ви дава точки? В тази игра не всичко дава точки много неща и взимат точки, като например просенето или пък липсата на някое от животните, както и празните земи.След толкова взимане на точки все трябва да има нещо, което да дава. За ваша радост кажи речи почти всичко дава точки, но по много малко точки, ако нещо ти дава 3 точки, то е сериозна работа.От тук от там се стремите да докопате точици като спокойно можете да победите с 40 точки например. Играта свършва когато свършат рундовете.
                “Agricola” е от любимият ми тип, много лесни и прости правила, и лесна за игра. Сложна става, обаче когато се опитате да победите и да направите висок резултат. Играта има огромна дълбочина, но става за всякакъв вид геймъри, понеже е разделена хитро на нива на трудност, от фамилна до сложна. Картите са над 400 с продължението и преиграваемостта е феноменална, тези карти променят играта коренно, всяка игра ще бъде различна. Относно продължението, за мен то е просто задължително, толкова много отваря играта добавя много неща, без да затрудни геймплея. Играта може и да се проточи в зависимост от броя на играчите, но около 20-30 минути на играч е разумно време. Не мога да препоръчам тази игра достатъчно. Изберете си нивото на трудност подходящо за вас и се насладете на този шедьовър! Обещавам в близкото бъдеще да направя ревю на тази игра.