Нож в гърба или пък НЕ? - Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)

от Симеон Генков

    Здравейте, ще представя ревю на още една от най-любимите ми игри, като се опитам да се огранича максимално.  “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” от Christian T. Petersen, издадена през 2011 от “Fantasy Flight Games”, е игра за от 3 до 6 човека.

Набързо, какво представлява играта:

    В „Game of Thrones: Second Edition” вие влизате в ролята на един от домовете във великия сериал “Game of Thrones” , който ако не сте гледали, ви препоръчвам, а книгите - още повече. Та, както и в сериала, вашата основна цел е да станете кралят в „Westeros”. Това няма да е никак лесно обаче, защото целта на другите играчи няма да бъде по-различна от вашата. Вие ще се опитате да постигнете това, комбинирайки дипломация с добра стратегия и тактика при воденето на вашите войски. Разбира се, може да бъдете и диви варвари и да покосявате всичко по пътя си. Играта е разделена на рундове, като всеки рунд има 3 фази. От там ще се разбира, какво ще се случва преди всяко планиране - било то, събиране на армия или продоволствие, или дори наддаване за сферите на влияние, които са от огромно значение. Чрез самото планиране, вие заповядвате скришно от хорските уши, кой-какво да прави на своите верни поданици. А след това всички започват да активират заповедите си. Това всичко събрано на една карта, която не е достатъчно голяма за всички, води до много интересни избори, съюзи, измами и пълно унищожение.

Компоненти:

    Компонентите на играта са страхотни, което се подразбира от факта, че издател е FFG. Бордът на играта е голям и е наслада за очите. Артът по картите за моя радост е чудесен и не е от сериала. Всички токени са от плътен картон. Фигурките са страхотни, пластмасови и боядисани по много елегантен начин. Получавате фигурки за пехотата, кавалерията, обсадни машини и кораби, които макар и да не са много детайлни, вършат чудесна работа. Всичко това е гарнирано с приличен брой карти и много токени.

    Ще спомена нещо набързо и за правилата на “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)”. Правилата на играта не са сложни, но книжката, дело на FFG, е надута с много примери и обемът й създава впечатление за много сложна игра, а това не кореспондира с реалността. Има някои специални и важни правила, но като цяло трудността на самата игра идва от геймплея.

Геймплей:

   Тук не смятам да обяснявам правилата на играта, само ще се плъзна по тях. Основно ще обърна внимание на начина, по който се развива и върви играта. “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition) ” се играе максимум в 10 рунда. Във всеки рунд има 3 фази.

    Първа Фаза - Теглене на картите Вестерос:

    Обръщат се карти, които разкриват събития, които се случват. Някои от тези карти предоставят избор на играчите, които са на челно място в някоя от сферите на влияние. Тези карти са много удобни за водене на преговори и съвещания между съюзници, за да се реши кой ще бъде най-удобният за тях избор. Друг вид карти са такива, при които нещо се случва искаш или не - набиране на армия, нападение на диваци, сблъсък на крале или просто нищо. Нападението на диваци е много интересна част  от играта. С течение на времето силата на диваците ще се увеличава, докато карта не бъде изтеглена или просто тяхната сила стане над 9000 (12 всъщност).

    При тяхното нападение всички играчи могат да се организират, за да предотвратят щетите, които предстоят от набезите на диваците. Това обаче води до преговори, които биват последвани от сляпо наддаване, което е едно от моите най-любими неща в тази игра. Целта на играчите е да съберат достатъчно сила (Power), основният ресурс в играта, за да се преборят с диваците. При провал всички губят, а този който е наддал най-малко, губи още повече. При победа обаче този, който е наддал най-много печели еднократен бонус, който се изпълнява веднага.

   Когато има сблъсък на крале е друга основна част от играта, тогава всички играчи започват да наддават за трите сфери на влияние, отново тайно. 

Сферите на влияние са следните:

    Железният трон: По него се определя редът за взимане на ходове на различните домове. Който го притежава има потенциален шанс да взима решения при тегленето на карти в първата фаза, както и да разрешава спорове при равенство в наддаването, което го прави много желан съюзник.

    Валерианската стомана: Тази сфера е важна при воденето на битки и при равна сила на армиите - който е по-напред, печели. Първият в тази сфера е облагодетелстван да може веднъж на рунд да използва Валерианската стомана, за да увеличи силата си в битка. Също така при определена изтеглена карта може да направи важен стратегически избор.

    Враната: И, макар и спорно, може би най-важната сфера от трите. Чрез нея се определя кой колко специални заповеди може да ползва, което е от огромно значение. Ще обясня по-надолу каква е разликата между обикновена и специална заповед. Освен това, този който е първи, може след разкриването на заповедите, да си смени някоя с една от останалите си или да получи информация за пристигащите диваци.

 Втора Фаза - Планиране:

  В тази фаза вие планирате какво искате да правите и как да го постигнете, поставяйки заповедите си с лице надолу и ги обръщате чак когато вече всички са си сложили  заповедите и са готови. На локация можете да слагате само по една заповед и то само ако имате поне една единица на съответното място. Какви могат да бъдат заповедите?

  Както споменах малко по-горе  някои заповеди са обикновени, други специални. Специалните заповеди се различават по това, че са по-силни от обикновените, колкото и просто да звучи, но може би най-ценното е, че имате по-голям набор от заповеди - вместо две движения например, ще имате три, което е огромна разлика. Сега ще ви обясня какво представляват различните заповеди, като със звездичка ще обозначавам  специалната такава.

  1. Движение: С тази заповед вие ще командвате вашите армии да се придвижват, като модификациите за сила са -1/0/+1*. Тази сила се добавя към текущата на армията ви.

  2. Защита: Чрез тази заповед вие заповядвате на доверените си хора в съответната територия да се групират, като по този начин увеличавате защитата си там. Те ще модифицират силата на армията ви, ако бъдете нападнати в съответната локация. +1/+1/+2*

 3. Събиране на сила: Това е начинът за събиране на сила, ресурсът, който е тъй нужен при наддаване. Вие заповядвате на вашите подчинени да тръбят за вашия дом надлъж и нашир, увеличавайки властта ви. Тук специалната заповед е наистина много специална, защото чрез нея е единственият начин за набор на войска, различен от Вестерос фазата.

 4. Подкрепа: Много, много важна заповед, чрез която вие можете да увеличавате силата си в битка, но тук идва и най-интересното чрез тази заповед, вие можете да помагате и на други играчи, която отваря много широко вратите за преговори. Съвсем малка помощ от един заблуден взвод може да бъде решаващ за битка между други двама играчи с равносилни армии.

 5. Набег: Тази заповед е основната заповед, чрез която можете да узурпирате плановете на вашите противници, а също и да се предпазите от подобни изненади. Тази заповед има за цел да премахне чужда съседна заповед, но без заповед за атака и защита. Набег със звездичка, обаче ви позволява да премахнете дори и защита, което може да се окаже много силно оръжие срещу силно защитен противник.

Това са заповедите в играта и тяхното поставяне и използване са най-интересните неща в цялата игра, според моето скромно мнение.

 

Трета Фаза: Активиране на заповедите

  В тази фаза се активират заповедите, след което гарванът използва специалното си умение, след това първо се активират всички „Набези” и можете да започнете да придвижвате войската си. Много интересно нещо в играта е, че играчите се редуват да изпълняват по едно движение всеки. Това ви прави силно заинтересовани в следенето на ходовете на вашите противници, понеже може да се получат множество рокади и атаки, от които вие можете да се възползвате впоследствие или да предприемете съответните мерки.

  Въпреки че повечето опции са очевидни на пръв поглед и искате да направите действието “X” например, виждате че може обаче съседът ви да ви нападне, тогава ще е по-сигурно да направя “Y”, обаче пък много искам да направя и “Z”. Точно тези дилеми, пред които се изправя всеки играч по време на играта правят играта невероятна.  Когато воювате с някого става и много напечено, защото хем искате да сте по-ефективни и да не изоставате с ресурси и армия, но в същото време се чудите как да навредите на врага и да му превземете ценните замъци.

  Дойде време да говорим и за битките, все пак това е основният начин за победа в играта.

Битка има, когато армии на двама различни играча се озоват на една територия, като това е възможно само чрез заповедта за движение. Как точно протича една битка? Много просто, първо се изчисляват силите на армиите поотделно, като пехотата има сила от 1, корабите и кавалерията - 2 и катапултите (само когато атакуват или подпомагат атака към крепост или замък) имат сила от 3, а във всеки друг случай са със сила 0. След това се добавят всички модификатори +1, -1 и т.н.

 И след това най-интересната част, всеки играч играе по една от картите на дома си едновременно, които един вид предвождат войската и мотивират хората ви. Всяка карта е различна и си има специално умение. Всеки дом си има по 7 различни карти, всяка със специалните си умения, освен силата, която добавят към войската. Това позволява най-различни и интересни ходове, които се фокусират около умението на някоя карта, която възнамерявате да използвате. След като всички тези модификатори се съберат и се получават крайните сили на двете армии и съответно се разбира кой е победил. Победителят може да убива от войската на противника, ако е играл карти със символи на мечове и не са блокирани от карти със символи на крепости. Също така цялата тази армия може да умре, ако няма къде да избяга, след като е победена.

  Относно картите на различните домове, както споменах всеки дом си има 7 специални карти, които най-добре описват съответния дом, така че ако играете с “Lannister” Jamie, Cercei и Clegane ще са там. Картите на домовете се различават коренно един от друг, като например тези на Greyjoy са силно фокусирани в атака. Тези на “Stark” са по-защитни и т.н.

Много е важно да знаете картите на противниците си, за да знаете с какво могат да ви изскочат.
 

За самата игра.

Неща, които ми харесват.

1. Играта е изпълнена с множество тежки и интересни решения. Винаги имате много опции, измежду които трябва да изберете тази, която би подхождала най-много на вашия стил на игра, на ситуацията, на съюзниците ви и на какво ли още не.

2. Артът и компонентите на играта са супер. Картата е много добре направена и всичко е ясно изобразено. Фигурките са страхотни, а артът по картите ви потопява в книгите на Мартин.

3. Играта съдържа много от любимите ми механики - скрити заповеди, битките се решават чрез карти с различни умения, които не се избират на случаен принцип, а от играча.

Има сляпо наддаване, постоянни преговори и в същността си е "wargame" от моят тип, в който късметът не е фактор или поне е сведен до минимум. Всичко това взето заедно прави тази игра едно невероятно, епично изживяване.

4. Преиграваемоста на тази игра е огромна. Сигурен съм ,че много хора ще твърдят обратното, обаче аз мога смело да кажа, че след повече от 90 игри, всяка една игра е различна и то коренно, особено ако играят опитни играчи. Всяка една сесия на тази велика игра си носи история и след малко ще ви споделя две от любимите си истории, произлезли от тази колосална игра.

Неща, които не ми харесват.

Както се досещате вече, аз обожавам тази игра, но дори и тя си има някои проблемчета.

1. Правилата на “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” звучат много страшни, но всъщност самият гейплей на играта далеч не е сложен, просто началното усвояване на правилата идва малко в повече на много хора и се отказват още преди да са започнали.

2. “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” е дългичка игра. Обичайно за мен това не е  проблем, но става малко множко, ако играта се проточи към 6-7 часа. И все пак смятам, че това е възможно само ако се играе от много играчи, които са нови в играта. Моите сесии са обичайно около 3 часа.

3. Като продължение на казаното в точка 2, трябва да добавя, че играта предпоставя към „analysis paralysis". Това може би е един от основните проблеми, особено на нови играчи, защото те имат толкова много опции и буквално забиват по време на фазата за планиране. Не само нови играчи обаче могат да изпаднат в това състояние, особено ако се съберат много проблеми, които трябва да имате предвид.

4. “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” е може би най-добрата игра за мен, но само ако се играе с 6 човека и то те трябва да имат опит в играта. За мен тази игра блести точно тогава. Всяка друга бройка освен 6 според мен не става. Разваля се целият баланс на играта и тя става коренно различна. Ако имате 6 човека, с които можете да играете тази епична игра, задължително ви я препоръчвам.

5. Картите "tides of battle". Тези карти са абсолютна противоположност на всякаква идея в тази игра, защото намалят позитивите от добро планиране и добра стратегия страшно много. В игра в която +1 сила е супер голям бонус, тези карти счупват всякаква логика, варирайки от 0 до +3, като е по-добре да играеш "Риск", отколкото да ползваш подобни карти в толкова силно стратегическа игра. Цялата идея на играта е да побеждаваш в битките си с възможно най-малко усилия, чрез хитра игра и "mind games", а не всичко да се решава от тегленето на някакви картички. Аз лично ги използвам за теглене на домовете в началото на играта.

6. И най-накрая, в “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” има дисбаланс. Някои домове са по-силни от други, било то заради позиция или картите, принадлежащи на дома им. Това обаче много лесно се фиксира, с някои модификации. Например използването на официалните правила за турнири с 6 човека. Или един вариант, който е измислен от хора, които са добри в играта и се интересуват за баланса.

  Може да ви се е сторило, че съм посочил много минуси за играта, но повечето неща са дреболии, които реших да споделя. Плюсовете далеч надминават минусите.

Финални Думи.

  Ако не сте разбрали до сега “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” е невероятна и аз съм й луд фен. Решенията, пред които сте изправени са тежки, но и много разнообразни. Има огромно взаимодействие между играчите, можете да правите сделки, заговори и дори кръстоносни походи :D. Всяка част от играта е брилянтно измислена, всеки дом е коренно различен и въпреки еднаквите начални позиции, игрите винаги са различни и разнообразни. Аз имам не по-малко от 90 игри и спокойно мога да кажа, че играта има огромна преиграваемост.

Препоръчвам задължително ЗА:

1. Група от 6 човека или повече, които са фенове на сериала.

2. Група от 6 човека или повече, които обичат игри с много опции и интрига.

3. Група от 6 човека или повече, които не се сърдят много.

4. Група от 6 човека или повече, които обичат високо конкурентните игри.

5. Като цяло група от 6 човека или повече.

Оценка :

Арт и компоненти: 6

Геймплей: 6

Преиграванe: 6

Крайна оценка: 6

P.S Както ви казах по-горе, ще ви разкажа някоя друга случка от играта набързо.

Грейджой е нападнал Ланистър и ще го изравни със земята, освен ако не се намери някой, който да помогне на лъвовете. За тяхно щастие Баратеон изпраща цялата си войска, за да им помогне. Изчаквайки най-удобния момент, обаче Ланистър напада Баратеон в гърба с армията си докато съюзникът му воюва с Грейджой.

  В резултат на втората случка, която ще ви разкажа, на един от играчите му излезе прякор Уолдър Фрей. Той играе с Ланистър и Тирел имат нужда от помощ, понеже са нападнати от Баратеон и Мартел. Грейджой и Старк се опитват да помогнат като искат разрешение от Ланистър да преминат. Той им позволява, но докато прекарват армиите си, нищо неподозиращи, той избива огромна част от тях и превзема няколко оголени замъка в последствие на това.

P.S.S След това беше изравнен със земята и Старк спечели, но беше добър опит и гениално подъл ход.

бел.ред.: Всички снимки са от BGG.