"Лигата" - най-доброто за месец август

от Христо Симеонов

    С мокър бански, пясък между пръстите, солен вкус в устата и игриви пламъчета в очите лятото си отиде. Ще ни липсва. Да влезе есента ! Най-горещото време за нови настолни игри. Преди тях обаче, макар и с малко закъснение ( какво са си едни двадесетина дена ), "Лигата" отново е тук, за да ви каже какво я впечатли през отишлия си вече месец август. Както винаги сме в пълен екип. Заедно с мен са : безпощадният критик на игрите с миниатюри, игрите с викинги и "FFG" - Деян от "BigBoxGamers" и гласът на разума, лицето на Кикстартър за България, вярващия във всякакви причудливи проекти - Ники от "Smart News". Ами напред - to към игрите !

Препоръчано от Ицо 

"Ra"

    Когато откриеш една невероятна настолна игра за първи път, дори и седемнадесет години след нейната премиера, е истински празник. Така се почувствах и аз, когато играх изключително популярната „Ra”, дело на великият Райнер Книция. И до ден днешен, тази игра за смята за едно от най-добрите заглавия на симпатичния доктор по математика. „Ra” е безумно проста, безумно пристрастяваща и безумно елегантна игра. Основният геймплей елемент е аукцион и по точно серия от аукциони. Играчите наддават за плочки, с разнообразно съдържание, които се стремят да обединяват в колекции, като последните от своя страна им носят точки в края на играта. Изчистен , с математическа точност геймплей е най-силното оръжие на „Ra”. Иначе темата се развива в Древен Египет – пирамиди, фараони и...това е игра на Книция, не обръщайте особено внимание на темата. Потопете се в механиките и се насладете на един вечен дизайн, към който ще се връщате често. Кажи-речи, задължително заглавие за всяка гейминг колекция.

Деян за "Ra"

От много време се чудя за тази игра. С удоволствие бих я пробвал, защото съм привлечен към чистотата на геймплея. Нищо повече не мога да кажа.

                             Ники за "Ra"

"Windrider Games"... Усещам как тия младежи ще събират регулярно парите ми, срещу приятно модернизирани класики, които никога нямаше да диря иначе, просто защото има достатъчно нови заглавия. Съвсем случайно и аз се натъкнах на Ra миналия месец и макар тя да не заслужи място в класацията ми, не останах разочарован. Да, искаше ми се да е маааалко по-тематична (разбирай като "много"), но Ицо е прав - играта не разчита на тема, въпреки прекрасната обложка на новото издание. Аукционите, които в други игри са по-скоро спомагателна механика, тук са на фокус и са забележително добре реализирани - те са комбинация от прости правила и много избори по време на трите епохи. С други думи - страхотен избор от страна на Ицо!

"Dungeon Fighter"

Пореден месец и пореден епизод на „Ицо открива игрите с ловкост“. В днешната серия – “Dungeon Fighter”. Най-играната игра в моята група този месец. Всеки опит да я опиша, звучи абсурдно. Кооперативен “dungeon crawler”, който ни пренася в неназовано фентъзи кралство, където геройте са изчезващ вид. Останали са само издънките, нехранимайковците и въздухарите, които киснат в таверни и ханчета, пият нискокачествен, евтин ейл и се надлъгват с все по-невероятни и фантастични приключения. Но чудовищата не спят...и някой трябва да се изправи срещу тях. Всеки от играчите поема контрола над избран от него приключенец, като последните са абсурдни версии на популярни фентъзи герои и пристигат с по три специални умения. Играчите се впускат в предварително генерирано „подземие“, където ги очакват разнообразни препятствия. Дотук, нищо особено. Забавното започва когато трябва да се сблъсквате с „лошите“. Чудовищата са по-безумни дори от приключенците, а начина по който се справяте с тях e черешката на тортата. Играчите се опитват да преборят чудовищата посредством зарове, които хвърлят върху картонена мишена ( да, мишена ), поставена в средата на масата. Нормалната атака в “Dungeon Fighter” не е нищо особено – зарът трябва да „тупне“ извън мишената преди да се приземи на нея.Безумието и абсурда започват когато се изправите срещу по-силни врагове или използвате разнообразните оръжия, които събирате в хода на играта. Всяко от тях променя изискването за хвърляне на зарове. Едни ви казват да хвърляте със затворени очи, други ви карат да подскочите във въздуха преди да хвърлите заровете, а трети ви заставят да хвърлите зар с...носа си. Да, с носа си. АБСУРДНО ! И супер забавно. Крайният резултат е подскачащи край масата хора, тонове смях и игрална сесия, която ще помните дълго. “Dungeon Fighter” е една от най-забавните игри, който съм играл. Не си позволявайте да я подминете с лека ръка.

Деян за "Dungeon Fighter"

Това е игра, която едва ли скоро ще изхвърчи от колекцията ми. Преживяването е абсолютно безумие и ако играта не траеше толкова дълго, сигурно щеше да се появява на масата доста по-често!

Ники за "Dungeon Fighter"

Ох, като почнете с тия игри на ловкост... Все още не съм играл "Dungeon Fighter", но за пореден път се натъквам на препоръка за нея май нещата отиват към бой... на чудовищата в тъмниците, разбира се. Последният път, в който Ицо ме хайпна за игра с елемент на ловкост (а той умее да предизвиква интерес), беше с "Flick 'em Up!" и трябва да си призная, че никак не съжалих. Единствено ме притеснява, че играта е кооперативна и бързо-бързо ще загубя всички желаещи да играят с мен, след като покажа колко точно съм ловък.

Препоръчано от Деян

Понеже малко се позабавихме този път, имах щастието да изиграя не малко количество игри и да пробвам изключително добри бижута. Някои от тези игри бяха огромна изненада и както е типично за мен, паднах си по абсолютно безизвестни и малки игрички. Една от тези игри е"Blindes Huhn", но тя не успя да се мушне в класацията този месец. Днес избрах една доста популярна игра и една игра, която официално излиза в широко разпространение следващия месец.

"Food Chain Magnate"

Поредната прескъпа игра на "Splotter"...всъщност първата, която някога съм пробвал. След тази игра обаче, мисля че се наточвам за всичко тяхно. Във "FCM" играчите влизат в ролята на собственици на вериги за бързо хранене в щатите през петдесетте.

В тази игра вие строите ресторанти, пускате реклами, крадете си клиенти, манипулирате всички хора и им пробутвате всякакви коли, бири, лимонади, бургери и пици. Играта е с изключително лесни правила, но е една от най-дълбоките игри, които някога съм играл. Взаимодействието е постоянно, което прави играта тежка и стратегическа.

Въпреки че играта влезе в личната ми класация на всички време, че дори и в челната десятка, трябва да знаете, че това е непростителна и брутална игра. Определено не е за всеки... освен за мен! САМО ЗА МЕН!!!

Ники за "Food Chain Magnate"

Манията по подобни "tycoon" игри в настолен вариант набира все по-голяма скорост и е само въпрос на време преди те да ни залеят, подобно на викинги и зомбита. Макар още да не съм играл "Food Chain Magnate", международният прейз, който тя получава рано или късно ще я накара да се разгърне на масата ми. Като един доста голям sucker за "tycoon" игри най-вероятно ще цвиля от кеф. Особено ако е толкова добра, колкото Деян каза. А това, че е брутална може само да ме радва - обикновено икономическите игри са с доста умерена доза конфронтация, което значи, че Food Chain Magnate ще разчупи стандартите за жанра.

Ицо за "Food Chain Magnate"

    Рядко срещана тема и полирани до съвършенство механики. “Food Chain Magnate”  е задължително заглавие за почитателите на тежките „евро“ игри.  Иначе играта си е чудовище. Във всяко отношение. Като времетраене, като геймплей опции, като взаимодействие между играчите. “Food Chain Magnate” е от тези игри, които не се играят с близки приятели...просто защото след нея може вече да нямате такива. Иначе горещо препоръчвам и аз. Няма да вдигам палци ( както е модерно ),  а оценявам като двоен биг мак с екстра бекон, чедър и много люто чили.

"Sponsio"

Това е игра от дизайнера на дълбоко-тактическите Hack Trick и Six Making. Когато прочетох, че той прави „trick taking” игра, на основата на класическата“Прецакай другарче” (oh, hell), знаех, че Sponsio ще е огромен хит! В основата си, това е игра, в която играчите играят карти с цветове и стойности от ръката. Винаги трябва да се отговаря на цвета и играчът с най-голяма стойност и от същия цвят обира ръката.

Хитрата част е в първата част. В средата на масата се нареждат куп условия, върху които можете да залагате. Можете да предположите колко ръце ще хванете, колко карти от определена боя, дали всичките ви девятки ще хванат, дали ще хванете последната ръка и още куп други възможности. Можете спокойно да залагате, но ако не успеете да познаете всичкия си залог, тогава губите прекрасна възможност за голям бонус.

Играта много наподобавя игри тип "Бридж", в които първата част е с пъти по-важна от втората. С други думи – това е игра, която хората, които „носталгират” старите класически картови игри биха заобичали, а геймърите биха открили изключителна дълбочина. Е, аз съм и от двата вида.

Ники за "Sponsio"

Ъгх... trick taking... Не съм играл Sponsio и най-вероятно няма да я пробвам просто защото е с тази омразна за мен механика. Докато първата част - тази със залозите, изглежда привлекателно, защото предполагам, че там се крие по-голямото "количество" игра, но все пак... trick taking!

Ицо за "Sponsio"

    Като дявол от тамян. Така бягам и аз от „trick-taking” игрите. Ставаме двама с Ники. Иначе, след като Деян я препоръчва, на фона на толкова много игри, явно „Sponsio” има качества. Ако това е вашият жанр, вероятно ще ви допадне.

Препоръчано от Ники

Какво да ви кажа - лигльовци сме. То не бяха морета, то не бяха стриптийз барове... Както и да е, парите свършиха и отново е време да се върнем към реалността. Макар и със солидно закъснение, за което имате пълното право да мрънкате, настоящият брой на "Лигата" е реалност. Сигурно вече знаете процедурата, така че няма да ви занимавам с повече бръщолевене - to the games!

"Galaxy Trucker"

Знам, знам - играта не е никак нова. По-големият срам обаче е, че до скоро не бях играл физическата класика на Влада, просто защото дигиталната интерпретация ме занимаваше доста добре през последната година. Е, една от грешките в живота ми е поправена (май остана само "да се взема в ръце"...) и трябва да си призная, че Galaxy Trucker наистина е по-добра на живо. Тъй като да бъдеш междугалактически тираджия е точно толкова трудно, колкото да бъдеш реален тираджия (или поне там някъде), трябва да се въоръжите с търпение - най-вече заради брутално ужасните правила. Двете фази на играта са смесица от едновременни действия, в които трябва сами да си построите космическия тир от купчина боклуци, и реализиране на изпълнено с препятствия пътуване със същия, в което гледате как създаденото ви с пот возило се разпада на милион парчета. Невероятното в Galaxy Trucker е в това, че играта събира доста хаотични и различни на пръв поглед механики на едно място и някак си успява да ги накара да работят. И не просто да работят, а да работят добре. Първата фаза може да е малко трудна отначало (дори за изпитан дигитален тираджия като мен), защото изисква известно познаване на това какво правят отделните части, но от друга страна сложността на правилата се прескача доста по-лесно, отколкото очаквах. Във втората пък играта ви замеря с тежки препятствия, но поне можете да се смеете на аверите си, когато загубят половината си кораб в метеоритен дъжд. Galaxy Trucker е хаотична, късметлийска и бърза доза фън, която не трябва да вземате насериозно - хуморът в перспективата да карате космически тир е очевиден.

Ицо за "Galaxy Trucker"

Любима игра, от любимият ми дизайнер. „Galaxy Trucker“ е това, заради което хората се събират да играят настолни игри – неистово забавление. Моето лично мнение е, че правилата са отлично представени, следвайки добре познатата линия на „CGE“ за постепенно запознаване на играчите с механиките, като всичко е пренесено през призмата на безумната тема на играта. „Galaxy Trucker“ заема достойно място в класацията „необичайни теми“. И ако междугалактическото тираджийство не ви впечатлява, то към него са прибавени солидна доза извънземни, пирати, контрабандисти, търговци на хора, метеори и изоставени, страховити космически станции. Както Ники посочи, геймплея на „Galaxy Trucker“ може да се раздели на две фази. В първата стройте своя космически кораб, върху предварително подбрано табло, във форма на познати, дори бих ги нарекъл легендарни, звездни превозни средстава – "X-wing","USS Enterprise" и други. Тази фаза включва елемент на ловкост и известна доза късмет. Да, в „Galaxy Trucker“ има доста късмет, като всичко обаче е облечено в непретенциозна премяна и е поднесено със щипка неподправен хумор. „Galaxy Trucker“ е игра, която смело препоръчвам за всеки. Ще направите истински пропуск, ако подминете с лека ръка това бижу, което вече е с класически статут в хобито.

Деян за "Galaxy Trucker"

Играл съм я само веднъж, и то преди години, но преживяването определено беше запомнящо. Ако възприемете играта като леко безумие, ще си изкарате страхотно. Чудесна игра.

"Battalia: The Creation"

- After all this time? - Always! Опа, това беше от другаде. След успешния Kickstarter, Battalia бързо стана една от често играните от мен игри. В последно време обаче нови неща я изместиха от тази привилегирована позиция и с нея се позабравихме. Предстоящото разширение беше достатъчен повод да изтупам прахта от българското заглавие и да поведа в битка любимите Emberians. Battalia е интересна смесица от deckbuilder и dudes on a map, която лъха на Heroes of Might and Magic, но същевременно не е Heroes (което е добре). Създаването на нация и покоряването на картата в нея става чрез развиване на собствено тесте, което е изненадващо интуитивно, но без да е лишено от избор от страна на играча на стратегията, която да следва. Макар че играта има своите недостатъци, тя е особено разнообразна откъм възможности и с известна доза срам трябва да си призная, че още не съм отделил подобаващото време на всичките варианти, които дойдоха в кутията. С радост мога да заявя, че това, което ме грабна в Battalia отначало все още си е там - средата и края на играта, в които строеното до момента тесте придобива някакъв облик и решенията се изместват от него на масата. И фигурките де, естествено, че и фигурките!

Ицо за "Battalia:The Creation"

Пак ще се червим и ще ни е неудобно. Защо ли ? Защото Ники засегна една болна тема. С поглед забит в пода и съвсем тихичко ще си призная... не съм играл “Battalia: The Creation”. И преди да ме убиете с камъни – не е защото не искам, а просто все не ми остава време...и играта си стой така на рафта. Иначе съм чувал само хубави неща за “Battalia: The Creation”. „Deck building“ е една от любимите ми механики. Препратките към „Heroes“ и цялостното визуално оформление на играта винаги ме е привличало, защото някак си ми напомня за една от най най най-любимите ми игри – „Mage Knight“. И все пак...В тия смутни времена на политически кампании и избори, използвайки високата трибуна на „Лигата“ и аз ще се обърна към вас, драги читатели, и най-тържествено ще се закълна : „Обещавам да играя “Battalia: The Creation” до края на годината. Вервайте ми“.

Деян за "Battalia:The Creation"

Играл съм само веднъж играта и то все още не в готова форма. Хареса ми и определено е от световно ниво, но тези дъъъълги и протяжни часове, които продължава, убиха всякакво желание да я пробвам отново. Не ме разбирайте погрешно, играя и дълги игри - просто мисля, че "Battalia" не предлага твърде много за своя тягостно дълъг геймплей.

Толкова от нас за август. Толкова и от лятото. Време е за есен. Есенни цветове, есенни температури, есенни дъждове, есенни якета и Есенни игри по рафтовете. До нови срещи следващия месец, когато ще си говорим за игрите впечатлили ни през септември. Ако ви липсваме :

Тонове материали и полезна информация от Деян ще откриете в BigBoxGamers

А Ники винаги има какво да ви каже за хобито на страницата на Smart News