Вечните евъргрийни – Pandemic : Reign of Cthulhu

от Христо Симеонов

    Точно преди година реших, че съм приключил. Не вярвах, че някога отново ще посегна към тази игра. След невероятно преживяване, което ми поднесе „Pandemic: Legacy“, нямаше какво да ме върне към оригиналната игра. Тя бе напълно изчерпана за мен.

    Не защото „Pandemic“ е лоша игра... просто „Legacy“-то е изключително преживяване. Това, което ви очаква в кутията, не е за изпускане. Правилата на оригиналната игра, миксирани с „Legacy“ системата на Роб Давьо и към всичко това щипка ролеви елементи...всъщност вероятно знаете крайния резултат – моят избор за игра на 2015г. и заглавие, което не спирам да ви препоръчвам вече цяла година.

    „Z-man Games“ обаче решиха да направят всичко нужно, за да ме опровергаят. Направо си ме предизвикаха тия хора. Приемам го лично. „Ицо, беше решил да не играеш повече „Pandemic“ ? Ето ти две нови игри в сагата... този път с щипка свежест в темата.“. Нямаше как да не откликна. И докато „Pandemic: Iberia” все още пътува някъде из Европа към мен, то “Reign of Chtulhu“ вече е тук и в това ревю ще ви споделя какво мисля за нея. Най-важният въпрос ли ? Заслужава ли си играта или "Z-man Games" просто изцеждат и последната капка от франчайза.

Древните ужасяващи богове и къде да ги намерите

Бордът е доста мрачен

    „Pandemic : Reign of Chtulhu” е кооперативна игра за двама до четирима играчи. Дизайнер е Чък Д. Ягър ( “Rise of Chtulhu”). Изрично върху кутията на играта, ще откриете, че тя е базирана на “Pandemic” от Мат Лийкок. Каква изнанеда бих казал. Издател както стана дума е "Z-man Games".

    „Pandemic : Reign of Chtulhu”, както несъмнено ви става ясно от заглавието, ни пренася ( за кои ли път ? ) в литературната вселена на Х.Ф.Лъвкрафт. Играчите влизат в ролята на изследователи, които обединяват сили в опит да спрат древното зло, което се пробужда от хилядолетен сън, да погълне нашия свят. Отново – нищо ново като тема. Нали няма да спорите с мен, че Ктулу игрите са си собствен жанр ?

Изследователите - най-после готини миниатюри !

    „Pandemic : Reign of Chtulhu” започва като класически “Pandemic” – избирате си персонаж, всеки пристигащ със собствено специално умение. Получавате определен брой карти и четири “Sanity” токена. За последните малко по-късно. 

Централното игрово поле представя четири от най-популярните локации в творчеството на Лъвкраф – Аркхам, Инсмаунт, Дънуич и Кингспорт, свързани посредством мрежа от пътища. Градовете заменят картата на света, позната ни от „Pandemic“. В резултат на това, бордът изглежда доста по-стегнато и като цяло си е по-малък. Защото всеки град включва шест локации или казано иначе – двадесет и четири локации общо в „Pandemic : Reign of Chtulhu” срещу четиридесет и осем в оригиналната игра. Няма нужда да ви казвам, че това е плюс за играчите и им помага съществено в справянето с играта. Най-ключовото място сред локациите в „Pandemic : Reign of Chtulhu” заема Портала. Има по един във всеки град. Да, в „Pandemic : Reign of Chtulhu” се опитвате да затворите четири портала към...хм, съседни измерения, пълни с гротесктни създания, начело със самия Ктулу. Като се замислите, крайната цел не се е променила особено от това, което се опитвате да направите в “Pandemic”. Нещо повече – начинът за постигането й е същия. Събирате карти от един цвят ( пет ) и ги връщате в локация с дадения портал, за да го затворите.

    Новото и доста тъжно в случая е, че са се увеличи начините по които може да загубите играта. Ако в оригиналната игра бяха само три, то в „Pandemic : Reign of Chtulhu” те са цели пет. И докато две от тях са познати от “Pandemic” ( ако изчерпите купчетата или картите в тестото ), то останалите три са напълно нови и смея да кажа тематично оригинални.

Лудите, лудите- те да са живи

Култистите заменят кубчетата с болестти

    Ходовете в „Pandemic : Reign of Chtulhu” с нищо не се различават от тези в оригинала. Разполагате с четири действия, които използвате по ваше собствено усмотрение, за да предвижвате по игралното поле, да прогонвате култисти, да си разменяте карти или да затваряте портали. След което теглите две карти от тестето на играчи и "заразявате". Бързам обаче да ви кажа за култистите. Помните ли кубчетата с болести от "Pandemic" ? Естествено, че ги помните. Е, в „Pandemic : Reign of Chtulhu” те са заменени от приятно детайлни ( какво словосъчетание,а ) миниатюри на качулати люде. Към ролята на култистите в играта няма какво да добавим повече. Освен, че са доста по-малко на брой, което предполагам се обуславя от по-малкото локации по централното игрово поле. Използването на фигурки вместо кубчета си е ОГРОМНА стъпка напред и няма как да не я поощрим. Хвала, "Z-man Games" !

Шоготите са доста неприятни

     В края на всеки свой ход теглите две карти от тестето обозначено като...”Player deck”. Предполагам знаете какво има там. Освен четирите вида карти, отговарящи за всеки един град, които събирате, за да затворите порталите, ще откриете и омразните „Епидемия“ карти, носещи в „Pandemic : Reign of Chtulhu” култовото име „Evil Stirs“. Да, определено е време да се раздвижим.

    Преди да си говорим как Ктулу и неговите другарчета се джуркат ( че хубава дума ама ), няка ви разкрия още няколко от новите нещица в „Pandemic : Reign of Chtulhu”. Първото, което веднага ще грабне вниманието ви, защото идва под формата на миниатюри ( макар и само три ) е наличието на допълнителни „гадове“. Шоготите/Shoggoth се появяват за първи път в „Планините на безумието“, новела на Лъвкрафт появила на бял свят  през 1936. Определено са доста гнусни гадинки, които няма да забравите лесно. В „Pandemic : Reign of Chtulhu” те имат една доста специфична роля, която не познаваме от оригиналната игра. Най-общо казано – опитват се да ви тровят живота още повече. Всеки шогот на игралното поле се стреми да се движи към най-близкия отворен портал. Целта им е да минат през последните. Само ги обвинихме, че са лоши тия шоготи, a те са си домошари, бързат да се приберат вкъщи. Последното обаче не е много хубаво за играчите, защото всеки път когато „Шоги“ ( малко като Шушу...ама само малко ) се прибере у дома...лоши работи се случват. И последно за тия симпатяги с много пипала. Имате само три на брой. Всяка карти “Evil Stirs” ви приканва да поставите нов. Ако изчерпите шоготите...то губите играта. Дзън – това си е и първият от новите начина да загубите играта. Не е никак приятно, защото реално удвоява напрежението спрямо оригиналната игра. Освен, че гледате да не привършите култистите, трябва да внимавате да имате и шоготите. Не са забавни тия космически ужасии...

Sanity зарът

    Въпрос за сто хиляди. Без какво не може една Ктулу игра ? Хайде, хайде...не ви трЕбе жокер ! Добрата стара “Sanity” механика. Това, приятели, е  и най-силната тема в творчеството на Лъвкрафт. Срещата на обикновени хора с космическите ужаси като Ктулу и сие винаги завършва със загуба на разсъдъка им, трескави кошмарни сънища, запазено място в лудницата или мъчително и драматично самоубийство. В „Pandemic : Reign of Chtulhu” намираме сериозен прочит по темата. 

Всеки от играчите разполага с четири „Sanity” токена. Разнообразни събития в играта, като когато се движите посредством портали или пристъпите в локации обитавана от шогот ще ви принуждават да хвърляте “sanity“ зар. Да, още нещо новичко в „Pandemic : Reign of Chtulhu” – за първи път имаме зар в "Pandemic" игра ( изключвам Pandemic: The Cure от уравнението ). Въпросното зарче като цяло е доста неприятно и най-често ще води до това да губите разсъдъка си. Защо ви е последният ? Е...какви въпроси...а в играта ли. Ако в даден момент всички изследователи полудеят – загубят ли всичките си “sanity” токени, то губите играта. Поредното новичко препятствие, което трябва да преодолеете в „Pandemic : Reign of Chtulhu”.

Новите дрехи на старите богове

    За десерт запазих най-хубавото. Последната новост в „Pandemic : Reign of Chtulhu” е може би причина номер едно да се насочите към играта. В играта ще откриете дванадесет карти изобразяващи по един от древните богове. Да, има го и Ктулу. Именно той застава в края на специално поле изобразено върху игралния борд. Освен него в началото на играта на случаен принцип определяте още шестима да му правят компания, като поставяте картите им с лицето надолу. В хода на „Pandemic : Reign of Chtulhu” разнообразни неща ще ви накарат да извършите „Ритуал по призоваване“. Последният звучи страшничко и си е доста неприятен. Когато извършвате „ритуал по призоваване“ то обръщате най-лявата карта с древен бог в редицата. Всеки един от въпросните супер злодеи пристига с някакво специално умение, което има само една цел – да ви сгорчи живота. Ако обърнете последната карта, Ктулу в цялата му прелест, то автоматично губите играта. Последния начин да загубите „Pandemic : Reign of Chtulhu” е най-болезнен, но и съгласете се най-тематичен.

Москов или Лъвкрафт

Ктулу в цялата му прелест

    Създаването на „Pandemic : Reign of Chtulhu” е брилятно решение от търговска гледна точка. “Pandemic” на Мат Лийкок продължава да властва над масовия геймър, намирайки се в зенита на популярността си след изумителния успех на „Legacy” версията. Ктулу и въобще цялото творчество на Лъвкрафт пък се радват на милионна армия от последователи, които жадно поглъщат всичко по темата. Две икони на съвременната поп-култура. Два вечни евъргрийна в симбиоза. Дето се вика – „ Какво може да се обърка ? “.

    „Pandemic : Reign of Chtulhu” е заглавие с ясни, отличителни черти, което напълно заслужава своето самостоятелно съществуване. Дизайнерът Чък Ягър се е постарал не просто да „претапицира“ добрия, стар „Pandemic”, но и да го зареди с нов живот. Играта носи свеж полъх с новите си геймплей механики, които освен това са и супер тематични. Като безспорни плюсове трябва да се посочи, че времетраенето на играта е чувствително съкратено. Последното най-вероятно се дължи на по-малкия като локации игрови борд. Нещо повече, „Pandemic : Reign of Chtulhu” се побеждава доста по-лесно от първообраза си. Оригиналната игра можеше на моменти да обезвери играчите, особено начинаещите такива, докато свикнат с мисълта, че реално подреждат един голям пъзел и нямат право на празен ход.

    Огромни адмирации и към "Z-man Games" за визуалното оформление на „Pandemic : Reign of Chtulhu”. Първото, което веднага се набива на очи е подмяната на кубчетата и пионките, запазена марка на "Pandemic", с привлекателни миниатюри. Последните са на доста високо ниво и внасят допълнително към цялостното усещане на играта. Илюстрациите са глътка свеж въздух сред тоновете Ктулу игри на "FFG", които използват един и същи визуален стил. Искрено се радвам, че най-после може да видим нова визуална реинкарнации на култови кошмари излез изпод перото на Лъвкрафт като Дагон, Йъг, Хастур и самия Ктулу.

    След всичко казано дотук, след толкова хвалебствия за „Pandemic : Reign of Chtulhu” е време да теглим чертата. И именно тук стигаме до най-големия и съществен минус на играта – нейната тема. Не ме убивайте с камъни – обожавам Лъвкрафт и неговото творчество, което съм изял с кориците. Просто Ктулу и сие не е тема за всеки. Не е тема, която да достигне лесно до всички, да примами всички. Оригиналния “Pandemic” привличаше именно с това – една на пръв поглед страховита тема ( болести ), но представена през призмата на борбата с нея. Играчите влизаха в ролята на специалисти, хора от реалния живот, изправени пред смъртоносни вируси. Тема толкова близка и достъпна. И в „Pandemic : Reign of Chtulhu” се изправяте срещу страховита тема...дори може би по-плашеща. Но тя няма как да заплени масово геймърите. Няма как да привлече тези, които не са запознати с творчеството на Лъвкрафт. Така в крайна сметка, „Pandemic : Reign of Chtulhu” се превръща в една нишова игра. Да, нишата е мноооого голяма, мнооого популярна...по пък си е ниша.

    „Pandemic : Reign of Chtulhu” е чудесна, напълно заслужено самостоятелна игра в игровата вселена на “Pandemic”, която ще оправдае очакванията ви за нещо ново. Но далеч не е най-добрия избор от серията. Оригиналната игра все още е много по-подходяща именно защото благодарение на ежедневната си тема е достъпна за геймъри от всякаква възраст, пол и интереси. Относно моето копие на „Pandemic : Reign of Chtulhu” ? Засега остава някъде на рафта. Докога не е ясно, но едно е сигурно - няма да успее да измести “Pandemic”.

Препоръчваме задължително ЗА :

1. Фенове на "Pandemic"

2. Фенове на творчеството на Лъвкрафт

3. Чудесен кооперативен филър сред дълга и изтощителна агресивна игра.

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 4 / 6

Крайна оценка : 5 / 6

"Pandemic : Reign of Cthulhu" може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg. 

ЦЪКНИ МЕ !!!