Завръщането на краля – Citadels ( 2016 edition )

от Христо Симеонов

    Отличена като една от най-великите модерни игри с карти. Призьор в редица престижни класации, сред които изпъква и номинация за „Игра на годината“ /„Spiel des Jahres“ през 2000г. Вдъхновила десетки заглавия, сред които и не една и две модерни класики. Преведена и издадена на двадесет и пет езика (включително и български ). Спечелила трайно място в домовете на милиони геймъри.

    Подобно на януарските виелици и аз затрупвам с всички тези високопарни суперлативи “Citadels” . Игра, която има специално място в сърцето ми. Защото бе първата, дизайнерска настолна игра, която играх. Защото това беше играта, която разкъса мъглата от "РИСК"-о подобни заглавия, които бяха ме обсебили трайно в първите ми геймърски години, показвайки ми една друга, по-миролюбива и забавна страна на настолните игри. Защото и до ден днешен това е играта, с чиято помощ съм запознал и внедрил най-много хора в чудесното ни хоби.

    Да пиша за “Citadels” е истинска чест за мен...дори и шестнадесет години след официалната премиера на играта.

Всяко начало е край...или беше обратното

Малко ми липсва старата, доста по-компактна кутия

    “Citadels” е игра с карти за двама до осем играчи, дело на дизайнерът Бруно Файдути, появила се през далечната 2000г.

    Бързам да отворя една скоба (знаете, че много ги обичам скобите ).Това няма да е ретро ревю. Нито пък в следващите редове ще имам за цел да ви запозная с правилата на играта (ревю на оригиналната “Citadels” ). Задачата ми ще бъде да ви запозная с новото издание на играта, което по стечение на обстоятелствата...съдържа много нумерология в себе си.

    Четвърто издание на “Citadels” е и четвъртата игра на “Windrider Games”, отлюспилото се от "Fantasy Flight Games" звено, заело се с амбициозната задача да върне на пазара редица „евро“ класики от близките години ( “Tigris&Euphrates”, “Samurai” ,  “Ra”). Уви, както се оказа това ще е и последното заглавие видяло свят под шапката на този издател, след като от "Asmodee" обявиха сливането му със "Z-man Games".  Линията за съживяване на класически „евро“ игри обаче ще продължи да съществува, което новина топлеща сърцето на всеки геймър.

    И все пак...няколко думи за какво иде реч в “Citadels”. Играчите се надпреварват в това да построят колкото се може по бляскав средновековен град, като за целта прибягват до услугите на цяла плеяда персонажи, включваща както съмнителни елементи от ъндърграуда на средните векове ( Крадец, Убиец, Вещица ), така и уважавани благородници и люде от тогавашното общество ( Търговец, Архитект и дори самият Крал ). Както може би очаквате, всеки един от персонажите разполага със специално умение, което ви позволява да „изкривите“ ( няма да ги биете, спокойно ) правилата във ваша полза.

Да калибрираш една класика

Новите визуален стил е зашеметяващ

    Новото издание на “Citadels” съвсем не е чисто преиздаване на играта. Първата и може би основна новост е, че играта вече е чувствително по-кратка. Докато в оригиналната версия трябваше да построите осем сгради ( или обекти ) в града си, за да предизвикате края на играта то в “Citadels” ( 2016 edition ) са ви нужни само седем. Тази промяна Файдути аргументира с нуждата играта да влезе в руслото на модерните течения в настолни игри, които адмирират по-краткотрайните игри. Моето лично мнение напълно съвпада с това на дизайнера. Оригиналната версия на “Citadels”, въпреки че на хартия работеше чудесно с голям брой играчи, реално се превръщаше в протяжна и дори откровено скучна игра, когато прекали с гостоприемството си на игралната маса. Безспорно промяна в положителна насока.

Новите и подобрени "уникални" сгради

    Няма как да подминем картите...все пак “Citadels” е игра с карти. В новата версия на играта в тестето с "обикновени" сгради ще откриете точно толкова на брой колкото и в оригинала. Те отново са разделени в четири категории, всяка от които е обозначена със собствен цвят и символ. 

Естествено, доста  по-голям интерес предизвикват картите „уникални сгради“, известни още като „лилавите карти“. Всяка една от тях ви носи специално умение и евентуално допълнителни точки в края на играта. В новата версия на “Citadels” ще откриете тридесет от тези карти. Голяма част от тях са стари познайници от оригиналната игра. Но има и няколко напълно нови ( естествено ). При тях ясно се  откроява един лайтмотив – допълнителни точки в края на играта, при изпълнение на определено условие. Може да оприличим новите карти на своеобразни „цели“ или „мисии“, които целят да направят финала на “Citadels” по-заплетен. Другата основна линия в новите „уникални“ карти е и възможността да строите повече от една сграда на ход. Това пък е второто, отново доста сполучливо попадение на Файдути, в опита му чувствително да съкрати игровото време в “Citadels”. Тук е мястото обаче и за малко критика – точно двете ми любими „уникални“ сгради ( „Балната стая“ и „Тронната зала“ ) не са намерили място в новата версия на играта. Безспорно това е загуба.

Персонажите - по-големи карти, по-красив арт

    Стигаме и до най-голямата новост в играта. Оригиналната версия на “Citadels”  предлагаше избор между осем персонажа. Допълнението “The Dark City” увеличи тази бройка на осемнадесет. В новата версия на “Citadels” ще откриете цели двадесет и седем персонажи ! Девет от тях напълно нови герои, всеки от които представящ ново, уникално умение, с чиято помощ играчите преследват крайната цел в играта. В “Citadels” ще откриете и няколко препоръчителни сценария, указващи ви кои персонажи да ползвате и какъв тип игра да очаквате от въпросната група. Няма никакво съмнение, че това е най-голямото нововъведение в новата версия на играта. Толкова дълго чакано, толкова дълго жадувано. Да ще се съглася, че интернет е залят от тонове неофициални персонажи за “Citadels”, но повечето от тях са със съмнителна, относно баланса си в играта, стойност. Новите девет попадат в “Citadels” с личната благословията на Файдути и са подложени на сериозно предварително тестване. Отново основен лайтмотив, който можем да изведем от техните специални умения е опита чувствително да се съкрати игровото време. Голяма част от новите персонажи ви позволяват да строите повече от една сграда или да придобивате сгради на опонентите си. Ала най-голямата полза от тях е, че чувствително разнообразяват играта, увеличават преиграваемостта й и вярвам ще върнат към “Citadels” доста стари геймъри, на които оригиналната игра им е поомръзнала.

Новите дрехи на царя

Короната грабва окото

    Напълно в реда на нещата, новата версия на “Citadels” идва и с напълно ново, осъвременено визуално оформление. И...бързам да си кажа първо критиката, за да съм обективен,нали. Не ме кефи новата кутия. Не илюстрацията на капака, тя си е супер, а големината. Съдържанието на новата версия на “Citadels” е същото като на оригинала, защо не ползваха и кутия с размера на тази от трето издание на "FFG ( серията им "Silver Line")? Щеше да е по-компактно за рафта ми...Ама пък бели кахъри са това...

    Стилът на изображенията върху картите в новата версия на “Citadels” е запазен и отново носи този средновековен привкус, но този път използваните цветове са доста по-ярки и наситени. Оригиналният арт на играта имаше един по-мрачен привкус, като дори някои от персонажите имаха определено зловещ вид. В новите “Citadels” няма и помен от това. Всичко е по-жизнерадостно, насочено без никакво съмнение към основната таргет група - семейства и “casual” геймъри.

Чисто новички "уникални" сгради

    Веднага грабват вниманието картите с персонажите, които този път са в по-голям размер, познат ни от игри като "Dixit" (известни още като „таро“ карти). Единствената ми критика към визуалното оформление на картите е доста постничният гръб на последните...там ми липсва артът от оригиналната игра.

    Сред останалите компоненти, които ще откриете в новата версия на “Citadels”, короната веднага ще ви грабне вниманието. Тази детайлна скулптура определя активния играч и замества невзрачното дървено токенче от оригиналната версия на играта. Относно запазването на жълтите пластмасовите монетки, обозначаващи парите и в новите “Citadels”, съм по-скоро критичен. Нямаше ли да са по на място едни метални такива ? Или пък цената щеше да стане прекалено висока. Както и да е...не е болка за умиране. Изключително приятно впечатление правят токените, изобразяващи различните персонажи. Ползвате ги, за да напомняте на всички около масата, кои точно герои са в игра. Това нововъведение е директна заемка от "Mascarade", друго заглавие на Файдути ( и своеобразен духовен наследник на “Citadels” ) и определено не е излишно.

Когато едно нещо работи...

    И в края на тези мой писания...защо всъщност ви занимавам с “Citadels” ? Не и за да ви кажа какво мисля за игра ( обожавам я ), нито пък, за да и поставям оценка ( отличен + ).  А за да ви убедя, че именно новата версия на “Citadels” е това от което имате нужда. Това издание, което с право мога да нарека“ ултимативното издание“ на играта, е нещото от има нужда всеки рафт с настолни игри.

    Не е нужно да сте играли “Citadels” до момента, за да се насладите на новата версия на играта. Ако пък имате опит с оригинала, то това издание ще ви върнете в магията на тази без съмнение велика настолна игра.

    За да бъда напълно обективен, то трябва да ви кажа, че към този момент на пазара може да откриете две версии на играта - “Citadels: Classic” и “Citadels ( 2016 edition )”. Класическата версия ви предлага само оригиналните осем персонажа, изобразени в оригиналния арт на играта. Предимството е по-ниската цена

    Чувствително съкратеното времетраене на играта, новите „уникални“ сгради, новите персонажи и бляскавото визуално оформление са основните козове на новите “Citadels ( 2016 edition ). И макар, че крайната цена е малко по-висока, то лично за мен, гореизброените представляват солиден брой нововъдение, които ще ви убеди, че именно тази версия на безсмъртната класика трябва да прибавите към колекцията си.

“Citadels” и още много други заглавия може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg

ЦЪКНИ МЕ !!!