от Христо Симеонов
Ако мога с една дума
да опиша настолните игри през изминалата 2016г. , то най-подходящата би била –
семейни игри. Добре де, две думи са. От „Quadropolis“ през „Wolrd’s Fair
1893“ и „Mystic
Vale“, та до „Kanagawa“ и „Kingdomino“ –
по-леките заглавията, насочени към по-лежерни геймъри преживяха истински
разцвет. И ако липсваше големият, разтърсващ хит, ако липсваше новият
„Каркaсон“ или “Ticket to Ride”, то на бял свят се появиха една дузина отлични настолни
игри, с ясни и изчистени геймплей механики и брилянтно визуално оформление.
Бързам в
първите дни на новата година да ви представя още една от игрите от тази силна
„семейна линия“ на 2016г. “Oceanos” на родна почва като че остана малко встрани. За нея се
говори рядко, а още по-рядко може да видите да се играе някъде. В опит да
променим тази тенденция, нека си поговорим за “Oceanos”.
В дълбините
 |
| Как да си сглобим подводница |
“Oceanos” е игра с карти за двама до петима играчи. Дизайнер е
Антоан Бауза ( „7 Wonders“, „Hanabi“ ), име, което няма нужда от представяне. Издатели са IELLO, което пък автоматично трябва да ви говори за високото
качество на изработка на “Oceanos” ( за него обаче малко по-надолу ).
В основата
си “Oceanos” включва „card
drafting“/
„едновременен избор на
карти“, която явно си е любима механика на Бауза. Към това прибавяме и добрият
стар „set collection“ и получаваме на пръв поглед идеална рецепта за настолна
игра. Всеки един от играчите командва своя собствена подводница и посредставом „draft“ на карти изгражда пред себе си свое собствено
кътче от океанското дъно. Целта е да населите последното с колко се може повече
разнообразни животински видове, коралови рифове и изгубени съкровища, а това от
което трябва да се пазите е страховитият Кракен. Играта продължава три рунда, включващи
пет хода на „drafting” на карти. Всеки рунд завършва с точкуване, а в краят на
играта играчът с най-много точки е победител.
 |
| Подводно рали |
Най-впечатляващият
и грабващ окото елемент в “Oceanos” са подводниците. Всяка се състои от пет части и се
сглобява като пъзел с помощта на високо качествени картонени компоненти. Подводниците
се различават както по цвят, така и са различно издържани тематично. Последното
обаче има единствено визуална роля в играта. Всяка една от частите на подводницата
ви има строго определена роля в геймплея на “Oceanos” – кокпитът определя колко карти получавате
всеки ход ; моторът генерира „гориво, което ви позволява да задържите повече от
една карта пред себе си ; въздушният шлюз е мястото за водолази ; аквариумът ви
носи точки за различен вид морски обитатели, които срещате,
а витлото просто ви носи
допълнителни точки. Защо ви казвам всичко това ? Защото вашите подводници
подлежат на подобрение в хода на играта. Всяка една от петте части има три нива
на развитие, като всяко следващо значително увеличава способностите на морския
ви съд. Ъпгрейдването на подводницата е от ключово значение за успеха ви в “Oceanos”, като възможните ви са доста. От сега ви
казвам да забравите, че ще успеете да подобрите и петте части до максималното
трето ниво. Затова трябва много внимателно да подбирате ъпгрейдите, които
правите и точното време, в което ги „монтирате“ на подводницата си. Това от свое
страна си е една изключително приятна главоблъсаница в “Oceanos”, с привкус на истински пъзел и ще задържи
вниманието ви към играта.
Курс към приключение
 |
| RELEASE THE KRAKEN |
Едва ли за
някой от вас е тайна опитът на Антоан Бауза в „card drafting“ игрите. В “Oceanos” той използва няколко познати похвати от бестселъра
си „7 wonders“,
прибавяйки към тях щипка
новаторство.
“Oceanos” продължава точно три рунда, всеки от които изграден от пет хода. За всеки
рунд в играта е предвидено самостоятелно тесте с карти – познато, нали. В
началото на всеки ход един от играчите получава титлата „ капитан на
експедицията“ или казано иначе - първи играч.
Капитанът раздава определен
брой карти на всеки един от останалите играчи, но не и на себе си. Последните
избират да запази една карта пред себе си, а останалите връщат на капитана.
Избраните карти се обръщат едновременно и се поставят пред играчите, следвайки
определени, изключително прости правила – картите от един рунд се поставят на
един ред, от ляво на дясно, а тези от следващите рундове под тях. Капитанът
последен си избира една карта от получените от останалите играчи и я прибавя към своето персонално морско дъно.
 |
| Разкошните карти |
Намирам
драфтингът в “Oceanos” за изключително интригуващия и бързам да ви споделя
защо. Фактът, че освен за себе си,
предопределяте и рамките на избор на играча титулуван като „капитан“ е сериозна
стратегическа подлънка в играта. Нещо, което едва ли сте очаквали от заглавие
като “Oceanos”. Не казвам,
че това превръща играта в сериозно умствено стратегическо упражнение, но ще
бъде приятна изнанада дори за „хардкор“ геймъри.
Към
правилата на любопитният „drafting” в “Oceanos” трябва да прибавим и използването на токените „гориво“.
Генерирате ги от моторът на вашата подводница. Използвате „горивото“ за да
запазите и поставите пред себе си повече от една карта. Това също е интригуващ
момент в геймплея на “Oceanos”. Запазването на повече от една карта може да се
използва, за да попречите на „капитанът“ да получи определени карти или за да
търсите някаква определена цел при точкуването.
 |
| Съкровище ми дай |
Напълно в
реда на нещата е да си поговорим малко за точките в “Oceanos”. Такива се присъждат в края на всеки рунд и
идват от разнообразни места. Всичко в “Oceanos” се върти около картите ( каква изненада в
игра с карти... ), върху които има изобразени различни символи. Най-общо те
могат да бъдат разделени на „позитивни“, „негативни“ и „позволяващи ви
ъпгрейди“. Най-често срещаните са различните видове животински видове. В краят
на всеки рунд, в зависимост от нивото на „аквариума“ на подводницата ви,
получавате точки за определен брой различни животински видове изобразени
по картите поставени пред вас. Елементарна "set
collection" механика,
която не изненадва с нищо. Същото може да се каже и за кораловите рифове. Тях
обаче ги точкувате само веднъж, в краят на играта, като получавате точки са
най-големия ви риф – този изграден от най-голям брой последователни карти с
изобразен корал.
Доста
интригуващ е начинът на по който работят „съкровищата“ - още един от символите по картите. Бях
споменал за „въздушният шлюз“ – мястото където поставяте токени с „водолази“.
Може да имате от един до трима, в зависимост от ъпгрейда на конкретната част.
Когато поставяте карта със съкровище трябва веднага да направите избор дали да
използвате водолаз или не. Всеки токен „водолаз“ може да използвате само веднъж
в играта. В краят на “Oceanos” всяка карта със съкровище, върху която имате поставен
водолаз ви позволява да изтеглите токен с допълнителни точки от платнена торба.
Прелюбопитно е движението на водолазите, което е свързано с разположението на
картите пред вас. Казах ви, че ги подреждате от ляво на дясно, като картите от
различните рундове се поставят едни под други. Посредством тези правила в “Oceanos” е изобразено спускането на подводницата ви
в дълбините на океана – както визуално така и чисто механично. Когато
използвате водолаз и го поставите на дадена карта, в краят на играта той се
„издига“ към повърхността, като по пътя си „прибира“ всички съкровища
изобразени по картите. Напълно безсмислено е да използвате водолаз в първия
рунд на “Oceanos”. Оптималната ви задача е да разположите три карти със
символ „съкровище“ една над друга и тогава да пуснете водолаз. Дали обаче ще
успеете е частица от магията на “Oceanos”. Един интригуващ момент на “push
your luck”, който напълно
пасва на цялостното настроение в играта.
Малко
негативните символи. Той всъщност е само един в “Oceanos – очите на Кракена. Помните ли символите
война в “7 wonders” ? В “Oceanos имаме нов, до по-приятелски прочит на тази механика носеща негативни точки. В краят на всеки рунд, играчът генерирал най-много
символи „очите на Кракена“ по изиграните си карти, тегли токен носещ отрицателни
точки, които варират от нула до четири. Бих я определил като доста „сладникава“
наказателна механика. Тънкият момент е, че най-хубавите карти в “Oceanos“ имат задължително поне по едно, а понякога
и повечко от „очите на Кракена“. Гигантската сепийка явно си пада по съкровища...
За да
ъпгрейднете подводницата си пък ви трябват кристали и база. Последните са поредните
символи по картите в “Oceanos“. Всеки кристал може да използвате само веднъж. А всеки
път когато правите ъпгрейт, може да подобрите само една част от подводницата
си, без значение колко кристали имате налични. Именно затова ви казах, че няма
да можете да усъвършенсвате морския съд на максимум. Трябва внимателно да
прецените на какво да заложите, каква стратегия да изберете.
Образец за качество
Работите по
създаването на нова настолна игра ? Страхотно. Имате идея за супер иновативна
механика, която считате, че ще превърне играта ви в хит ? Чудесно. Но не
подценявайте външният вид на отрочето си. Защото през 2017г. не можеш да очакваш
голям успех, с грозновата настолна игра. Ако ви трябва образец, то “Oceanos“ напълно се въплътява в тази роля.
 |
| Морското дъно |
Всичко,
което ще откриете в играта изглежда изумутелно. През разкошната илюстрация на
кутията, с която “Oceanos“ изпъква. Страхотният, пъстър и закачлив визуален стил
по картите, който напълно съвпада с основната група геймъри, към които е
насочена играта. Токените са супер качество, макар че имам леки забележки по
пъзел компонентите на подводниците, които се дължат на грешка при печата на
играта.
Визуалното
оформление на “Oceanos“ е дело на Жереми Фльори. Избраният стил комбинира
анимационен, детски стил с едно ретро усещане, което се дължи на изобразяването
на подводниците и водолазите като излезли от безсмъртния роман на Жул Верн „Двадесет хиляди левги под водата“ ( познат ни и като „Капитан Немо“ ). Всичко
друго освен отлична оценка за визуалното оформление и компонентите в “Oceanos“ би било несериозно от моя страна. Тази игра
те кара да се влюбиш в нея от пръв поглед.
Бауза го направи отново
“Oceanos“ е чудесна семейна игра, която ще грабне всеки с елементарния си геймплей и изумителна визия. Играта е безумно лека, като изборите в нея не са никак много и се свеждат до няколко неща. Последното не означава, че “Oceanos“ ще ви омръзне бързо - има хляб в тази красива кутия.
Знам, че липсата на богати стратегически опции няма да е по-вкуса на всеки. Затова определено не бих препоръчал играта на "хардкор" геймъри, дори като филър...просто защото има доста по-добри игри за тази цел. Но ако искате да въведете нови хора в хобито, да играете със свой близки, които не са толкова забалено в настолните игри или с деца, то “Oceanos“ е перфектната игра за вас. "Card drafting" механиката, която ни представя Бауза е интересна и сравнително иновативна. “Oceanos“ работи с всякакъв брой играчи, като специалните правила за двама са доста по-сполучливи от тези в "7 wonders" например. Препоръчвам ви играта, ако търсите приятна, красива и лека игра за лежерна компания геймъри. “Oceanos“ е просто поредното бижу от "семейната линия" на 2016г., една мъничка перла, която си струва да уловите.
Препоръчваме задължително ЗА :
1. Casual геймъри
2. Деца и семейства
3. Добър избор да вкарате нови хора в хобито
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Геймплей : 4 / 6
Преиграваемост : 4 / 6
Крайна оценка : 4.5 / 6
Тонове настолни игри при нашите приятели от Ozone.bg
 |
| ЦЪКНИ МЕ !!! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар