петък, 24 март 2017 г.

Възходът на Червения гарван. Част II : “Islebound”


От Христо Симеонов


    Хайде да започнем с кратко резюме. Преди да се потопим в магията на "Near and Far", едно от най-очакваните заглавия тази годината, реших да ви поговоря за последните две заглавия на "Red Raven Games", които се появиха на пазара. Причина за това е, че голяма част от механиките и геймплея на тези игри са своеобразен постамент върху които стъпва предстоящата "Near and Far".

    В първата част на това ревю ви споменах, че „Above and Belowме разочарова. Разочароваме това, че Райън Лоукът, дизайнер и илюстратор на играта, не успя да изпълни заложените предварително цели. А именно да създаде един добър микс между стратегия и „choose your adventure" (книга-игра). “Above and Below” е едно добро, леко „евро“ заглавия, което ще се понрави на тези от вас, които обичат да „въртят“ ресурси и да трупат точки посредством разнообразни способи.

    Какво може да очакваме от „Islebound“ ? А дали ми хареса ? Ще се опитам да ви кажа в следващите редове.


В открито море

Един от най-красивите бордове на изминалата година
    „Islebound“ е стратегическа игра за два до четирима играчи, ситуирана отново в магическия свят на Арзиум. Дизайнер и илюстратор е отново „човекът-оркестър“ Райън Лоукат.

    В „Islebound“ попадаме на прелюбопитната история на един мистичен архипелаг, пълен със загадъчни острови, древни народи и страховити морски чудовища. Играчите поемат командването на кораб и екипаж и се впускат в приключение. Целта пред вас е да прославите името си и да изградите най-бляскавата столица на империята си, наемайки екипаж, събирайки съкровища и излизайки победители от кървави морски сражения. И ако изтрия патоса от горното изречение – събирате точки.

    Първото нещо, което веднага прави впечатление в „Islebound“ е централното игрално поле. Изграждате го преди всяка игра от двустранни хексагонови плочки, с изключително нестардарна форма. И губите ума и дума. Игралното поле в „Islebound“ е едно от най-красивите, който съм виждал в последната една година. Причудливи острови, тайни заливи, градчета и селца и всичко това плува в прекрасен синьо-зелен фон. Разположено върху масата, игралното поле в „Islebound“ веднага грабва вниманието и ще прикове погледите и на неутралните играчи.

    Всеки от играчите получава и персонално табло, подобно на това от „Above and Below”, но този път изобразяваща вашия кораб. Таблото е изключително интуитивно и върху него има специално място за всичко, което ще придобиете в играта - през нови моряци, до ресурси, идващи под формата на риба и дърво. Ако трябва да обобщя ( за да не се налага да пиша после ) - отличен 6+ за илюстрациите и компонентите в „Islebound“ !

Плаване във водите на „еврото“

Персоналното табло на всеки играч
     Противно на очакваното „още от същото“, геймплеят на „Islebound“ се оказа изненадващо интересен или поне аз го намерих за такъв. Няколко неща ми направи отлично впечатление в играта...имаше обаче и неща, от които не останах особено очарован.

    Структурата на всеки ход в „Islebound“ ми направи отлично впечаление. Тя включва задължително движение на вашия кораб, представен посредством токен и извършване на едно действие. Придвижването на кораба ви е нещото, което създава динамика в играта, кара ви да обмисляте и да планирате ходовете си предварително. Защото ако се озовете в локация с противнков кораб, трябва да „изразходвате“ един от „работниците“ си. Още по-забавно става в един от вариантите на играта включваш опцията за „Рейд“ или казано, за да ме разберете – опция да се биете с морския съд на опонента ви ! И макар да няма спиращи дъха артилерийски обстрели и смели абордажи и всичко да се решава само със зарове, опцията за битки в „Islebound“за мен е задължителна. Защото най-накрая дава нужната конфронтация между играчите, която толкова липсваше в “Above and Below”.

Екипажът
    И понеже споменах „работници“, да и в „Islebound“ отново ще си служите с тях. „Работниците“ ви помагат да вършите разнообразни неща, като по-бързо плаване, морски сражения или класическа дейност по „копане“ на ресурси. И в „Islebound“ „работниците“ ви се изморяват и имат нужда да почиват. Общо взето – нищо ново и невиждано.

    Освен стандартните работници в „Islebound“ имате и наемем екипаж – пирати и морски змейове. Да, явно змейовете и те са минали в редиците на наемниците...криза какво да правиш. Тези „платени работници“ използвате само в сражения – когато превземате градове или срещу противникови кораби.

Наемниците
    И така добутах нещата до любимото ми в „Islebound“ – градовете. Всъщност, играта си е едно голямо „area control” приключение. Част от централното табло са разнообразни градове-пристанища в архипелага. Всеки от тях ви дава специално умение, което може да ползвате когато го посетите. Имам обаче една лоша новина – за тази работи си плащате. А никой не обича да си плаща. Затова какво по-добро от това градът да стане ваш и другите около масата да плащат на вас ?


    Има два начина да завладеете пристанище в „Islebound“. Кой ще използвате зависи от самия град. Някой пристанища са бойно настроени и ще трябва да ги спечелите с бой. Други са по склонни на разговори и могат да ви се врекат във вярност, впечатлени от вашата репутация. Без значение от подхода, крайния изход е един и същ. Пристанището започва да работи за вас...за без пари. 
Готина „area control” механика, която се базира на цялостната ви стратегия в „Islebound“. Както стана дума, всяко пристанище ви дава специално умение. На кое точно ще се спрете, зависи от подхода ви в играта. Чудесен елемент от геймплея на „Islebound“.

Противоречивите сгради
    Пирати, морски змейове, пристанища и тънка политика – всичко това ще откриете в „Islebound“. Кому бяха нужни пустите сгради ? Сградите всъщност не са чак толкова лоша хрумка. Всяка от тях ви носи определен брой точки и уникално специално умение. Когато го комбинирате с евентуални пристанища, които покорявате в хода на играта, то възможните комбинации са никак не малко на брой.

Ресурсите
    Защо обаче от тях зависи продължителността на играта ? „Islebound“ приключва, когато един играч построи предварително определен брой сгради. Добре,ще кажете, не е толкова сложно. Сградите обаче излизат от специално тесте на абсолютно случаен принцип. Така както може да обърнете евтини сгради, така може и да имате налични за строене само скъпи сгради – струващи много злато. А това може да направи играта досадно дълга. 
Всъщност, това е основният проблем на „Islebound“ – понякога прекалява с гостоприемството ви на масата. Нещата стават още по-безумни, когато ви кажа, че някои сгради изискват наличието на специален ресурс – „книги“. Възприемайте ги като „културно развитие“ на морската ви нация. Чисто тематично си е чудесно хрумка. Но откъм геймплей...Възможно е да се случи така, че безлична сграда, струваща само две златни монетки да изисква три „книги“ ( максималното ниво ), а такава струваща осем злато и съответно е по-напреднала като умение, да не изисква никакви. И всичко това защото сградите се теглят на случаен принцип и се подреждат пред вас в специална секция за купувана, достъпна за всеки играч. Най-досадният елемент в „Islebound“ - сградите от който зависи продължителността на играта.

Къде ми отидоха приказките ?

Картите "Събитие"
    Да, в „Islebound“ липсва “encounter” книжлето от “Above and Below”. Липсва амбициозната цел за микс между стратегия и “choose your adventure” игра. Райън се е върнал към добрите стари “случайни събития“. И се е получило.

    В началото на играта формирате специално тесте със „събития“, като всяко от последните е свързано с определена зона, пристанище или локация от игралното поле. Като действие играчите могат да посетят зоната и да им се случи нещо. Битки с пирати, търговия, помощ за загубени моряци – приключенията са доста на брой. Общото между тях е , че ви дават „репутация“ и ви помагат за крайната победа в играта.

Обратната страна на "работниците". Да ви е позната ?
    Така в „Islebound“ наблюдаваме връщане към старата изпитана схема на „събитията“. Между отделните такива няма логическа връзка и никога не е било за цел да има. Те просто се случват , дават ви нещо и толкова. За някой от вас, това ще е стъпка назад от “Above and Below”. Така и изглежда на пръв поглед. За мен обаче бе глътка свеж въздух. „Islebound“ си е чиста стратегическа „евро“ игра, без претенции за миксове между жанрове. Да и аз съм болен фен на „книгите-игри“ и цялата култура зад тях, но както ви споделих в първата част на това ревю, не намирам микса им със стратегия за сполучлив в предното заглавие на Райън. Това, което мога да кажа като обобщение е, че ми се иска в “Near and Far” да видим най-доброто от двата свята. А именно работещ микс между „choose your adventureи стратегия.

Моряци вместо Търговци и обратно

    „Islebound“ ми хареса. През готината тема, морета и пирати, изумителното визуално оформление и отличните компоненти, та до чудесния геймплей. Един чудесен от механична гледна точка, напрегнат коктейл от “area control” с отлично ниво на взаимоотношение между играчите. „Islebound“ е една от добрите „евро“ игри от измината година, която не знам защо остана в сянка и горещо ви я препоръчвам.


    Това, което ще ви изненада може би в краят на това ревю е, че възнамерявам да запазя в колекцията си както „Islebound“ така и “Above and Below”. Да, знам че последната ме разочарова. Но един дребен щрих от „Islebound“ я спаси. „Работниците“ в последната са своеобразен мини-експанжън, допълнение за “Above and Below” където може да ги използвате. Дали това е достатъчно , за да държа игра която не ми харесва на рафта ? Естествено, че не. Но само се замислете...ами ако компонентите от „Islebound“ и “Above and Below” , било то сгради или „работници“ могат да се използват в „Near and Far”? Оставям ви да гадаете, докато дружно чакаме новото отроче на Райън и “Red Raven Games”, което вярвам ще бъде неговият шедьовър.

Препоръчвам задължително ЗА:

1.Моряци
2.Пирати
3.Амбициозни кандидат губернатори

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 4 / 6

Преиграваемост : 4 / 6


Крайна оценка : 4.5 / 6

Islebound може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg
ЦЪКНИ МЕ !!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар