Codenames – наистина ли е толкова добра?

от Траян Димитров

Съдържание на кутията

Дизайнерът на игри Влаада Хватил е отговорен за създаването на редица изключително силни заглавия през годините от 2002-ра до сега. Игрите, с които е популярен са изключително разнообразни - тежки евро-игри с поставянето на работници (Dungeon Lords, Dungeon Petz) или на основата на развитието на цивилизации (Through the Ages: A Story of Civilization), изключително тематични и тежки стратегически игри (Mage Knight), абстрактни игри (Tash-Kalar: Arena of Legends) или просто необуздана лудост и непринуден хумор в кутия (Galaxy Trucker). Дали обаче е успял да постигне същия сензационен резултат и с игра, спадаща към един от по-леките жанрове – парти игрите?

Краткият отговор – да! Но нека първо да научим малко повече за Codenames...

Codenames е парти игра, издадена през септември 2015-та, за двама до осем играчи с около 15 минути игрово време, или поне така пише на кутията. В действителност играта може да се играе от неограничен брой хора, били те и повече от осем, и е дотолкова пристрастяваща, че може да отнеме цялата ви бордова вечер с безброй преигравания, както неведнъж е правила с нашата група.

Компоненти и подготовка за игра

Компонентите на играта в действие

Играта се състои от три основни компонента – карти с кодови имена, карти за агенти и карти с разположението на агентите по полето. Картите за агенти се делят най-общо на агенти от червения и синия отбор, карти за цивилни, както и една карта за убиец. В броя на компонентите на играта влиза и пясъчен часовник, чието ползване обаче е по-скоро пожелателно, отколкото задължително.

Подготовката за игра се състои в подреждането на 25 произволни карти с думи - кодови имена в решетка 5 на 5 и избиране на произволна карта с конфигурация от цветове – червени и сини (агенти), сиво-бежови (цивилни) и черно поле (убиец) по 25-те полета, която през цялата игра ще трябва да се гледа само от двама от играчите и от никого от останалите. Картите с агентите също трябва да се поставят на разположение в близост до двамата насочващи играчи.

Условия на игра

Картите с агенти - убиецът, цивилните и
агентите на червения и синия отбори
(отгоре надолу)

Соdenames е изключително гениална в простотата си – играчите се разделят на два отбора, които спокойно може и да не са с равен брой, които се редуват по ходове да открият местоположението на агентите от своя цвят от 25-те карти на полето. Един играч от отбор играе ролята на ръководител на своята шпионска организация и трябва да насочи с улики своите съотборници към агентите от своя цвят, които са скрити за тях като полета с кодови думи, според картата с конфигурация, която само те виждат. Освен агентите по полето има и цивилни свидетели или потенциално фатален (за единия отбор) убиец.

Уликите трябва да се състоят от по една дума, която е свързана смислово с една или повече от думите по полето и едно число, което отговаря на броя полета към които трябва да насочва думата. След това съотборниците започват да посочват думи от картите по полето, които според тях отговарят на уликите на капитана и след всяко предположение капитанът разполага карта – червен или син агент, свидетел или убиец, според съответстващото на схемата, която само той и другият капитан виждат.

Броят на максималните опити на отбора за последователно познаване на полета с агенти за този ход е въпросното число от уликата плюс един допълнителен опит на сляпо, но само при положение, че всичките им предположения преди това са били успешни. Ако опитите им не са успешни, обаче, ходът им приключва незабавно и дори може да помогне на другия отбор, ако улучат един от агентите от другия отбор или в най-лошия случай да прекрати играта, ако бъде уцелена картата – убиец, като отборът които го е отворил губи играта. Важно е да се отбележи също, че е от изключителна важност капитанът да запази хладнокръвност, дори когато съотборниците му се отдалечават от “правия път” и да не прави гримаси, които могат да се считат за подсказване.

Стандартна игрова ситуация

Точно в измислянето на уликата се крие една от тънкостите на играта или заложеният “press your luck” механизъм – уликата лесно може да бъде измислена за една дума, обаче уликите за две и особено за повече от две думи правят задачата на капитана значително по-трудна и представляват своеобразен риск, понеже думите в много от случаите нямат нищо общо – например “сателит”, “киви”, “стена” и “степен”, но пък правят играта много по-интересна и забавна. Играта се печели от един от отборите, когато той познае разположението на всичките си агенти или когато от другия отбор бъде отворена картата на убиеца.

Пясъчният часовник, които споменахме по-рано е една от най-забавните части на играта или както в правилата хумористично е описано – часовникът се обръща когато на някой от играчите му отнема твърде дълго време да мисли, като може да си го обърнеш дори сам на себе си за стимул.

Силни и слаби страни

Може би най-голямата сила на играта е заложена в социалния елемент – уликата от “капитана” към съотборниците му е своеобразна игра на асоциации или какво счита той, че например улика от рода на “време, 2” може да означава за един или друг от съотборниците му и дали те не се различават между тях – дали те трябва да заложат на полето “ден” и на “живот” или на полето “пролет” и “вълна”, или на друга комбинация от тях? Играта разполага и с експертни правила, които придават допълнителен нюанс в играта - играчът може да каже например “сезони, 0”, като тази улика означава, че нито една от думите на неговия отбор не е свързана със сезони. В този случай не важат обичайните правила за максимален брой успешни предположения и отборът има неограничен брой опити, стига те да са правилни. Всяка игра се превръща в уникално преживяване с различните възможни комбинации и асоциациите на хората около вас.

Двеста двустранни карти с кодови имена и четиридесет
карти с разположение на полетата допринасят за
изключителната преиграваемост на играта

Друга от най-силните страни на играта е нейната изключителна преиграваемост, дължаща се на 200 двустранни карти с кодови думи, които представляват полетата за игра и 40 карти с различни конфигурации за разположението на агентите върху тях.

Най-очевидната слабост на играта е, че е езиково зависима и изисква от играчите да знаят всичките (или поне повечето) от значенията на 25-те кодови думи от английски (или друг език) по полетата, като повечето от тях не са еднозначни.

Като слабост може да се отбележи и че темата се усеща сравнително слабо в процеса на игра и играта е по-скоро абстрактна.

Най-голямата слабост на играта е, че е изключително пристрастяваща и ще отнема огромна част от игровите ви вечери.

Оценка

Като обобщение може да кажем, че Codenames е изключително оригинален нов прочит на класическите игри на асоциации и заслужава да бъде част от колекцията на всеки настолен играч, бил той все още начинаещ в хобито на настолните игри или пък сериозен колекционер.

Арт и компоненти : 5

Геймплей : 5.5

Преиграваемост : 6

Крайна оценка : 5.5/6 (Отличен)

Препоръчваме задължително за :

1. Тайни агенти

2. Почитателите на игрите на асоциации.

3. Винаги, когато Ви е необходима парти игра за много хора. 

4. “Gateway” тип игра, подходяща за навлизане на нови хора в хобито.