Боксова галавечер за магьосници – Seasons

от Христо Симеонов

    Дами и господа, добре дошли на нашата боксова галавечер за магьосници ! Голямата награда – титлата Велик магьосник на нашето китно кралството ! Пред вас тази вечер...и в продължение на още няколко десетки дни и нощи, се изправят : в левия ъгъл, с лилавото трико, Фигрим Скъперникът, известен със своето лукавство и познания в забранените изкуства.  Срещу него, със знания за произхода на магическите кристали и очи, които ще разтопят и най-студеното сърце, магьосникът в зелено трико - Титус Дълбокопогледов. Бурни аплодимести за тях, дами и господа.

     Не съм сигурен, че играта, която ще ви представя днес има нужда от представяне...парадоксално, но факт. Това заглавие е доста популярно и обичано дори и в нашата родина, която тепърва се отваря все повече към манията наречена настолни игри. Говоря за разкошната игра на дизайнера Резжи Бонеси ( Regis Bonnessee ), “Seasons”.   “Сезоните“ се появи на пазара през 2012 година, под шапката на популярното и обичано от мнозина френско издателство “Libellud” и бързо се превърна в хит, обирайки редица награди в множество престижни класации. От излизането си играта се радва на изключително радушен прием сред геймърите, което спомогна за издаването на няколко допълнения към базовата игра ( за които обаче няма да говорим днес ). За да илюстрирам успехът на “Seasons” и неговата популярност, ще допълня, че въображаемия светът, кралството Xidit ( име му се образувано като анаграма от „Dixit“ , друга обичана от милиони игра на “Libellud” ) , в което се развива действието на играта се превърна в сцена и на още една игра – „Lords of Xidit“ . В средващите редове ще се опитам да ви представя, какво прави „Seasons” толкова популярна. Днешното ревю обаче, ще е малко по-специално...

Приказка за четирите годишни времена

    „ …Имало едно време в далечното кралство Кзидит един стар и мъдър магьосник. Дълги години той напътствал управлението на добрия крал Стефан, а след това и на неговия син Реджиналд, пазейки кралството от Трите гибелни сенки – Злоба, Алчност и Скука. На всеки три години сенките надвисвали застрашително над кралството, но всеки път магьосникът успявал да ги прогони с ловкост, знание и хитрост. Така се сменяли сезоните и минавали годините. Кзидит оцелявал всеки път, благодарение на магьосника, който го предпазвал от гибелните твари. Щастливо живеели хората, спокойно и в мир, знаеки , че добрия магьосник винаги ще бди над тях.

    Но  неуморно се сменяли сезоните и времето следвало своя безстрастен път. Магьосникът започнал да усеща все повече старостта, да усеща как силите му намаляват. Разтревожил се той, но не за себе си, а за кралството. Уплашил се, какво би се случило, ако рухне и не може да се бори с Трите гибелни сенки. Мислил дълго и колкото и да му било тежко, взел решение да се оттегли, за доброто на народа на Кзидит. Пратил верните си помощници да доведат при него добрия крал Реджиналд,  за да му го съобщи.Когато краля отишъл със свитата си в дома му, скрит сред вечнозелените борове на магическата гора Аргос, магьосникът му разкрил тегобата си. Изслушал краля болката на стария си верен съветник и първоначално доста се разлютил. Казал му, че не му позволява да си отиде, защото така излага кралството му на сигурна гибел пред мощта на сенките. Прекъснал го мъдрия магьосник и го успокоил. Рекъл му, че добрата магия е чиста и силна и се владее и от други по широкия свят. Предложил той на добрия крал да организира магическа надпревара - „Турнир на дванадесетте месеца“ - в сърцето на гората Аргос. Магьосникът назовал пред краля четирима магове и му казал да прати вестоносците си да ги открият, като го зарекъл поне двама да приемат поканата му...“

Наличните магове. Разликата - само в цветовете

(“Seasons” се играе от двама до четирима играчи )

    „...след което обяснил на краля какво да направи, за да определи наследника му, новия Велик магьосник на Кзидит. Зарадвал се добрия Реджиналд. Насълзилите се очите му, паднал на колене той и целунал ръката на стария си съветник. Сбогувал се с мъдрия магьосник и се прибрал в цитаделата си. А там първата му работа била да разпрати вестоносци, които да намерят четиримата магове.

    Когато маговете се явили пред крал Реджиналд, той ги приветствал и без да губи излишно време им разправял за турнира. Той щял да се проведе в магическата гора Агрос и да трае три години. След края му победителят щял да получи титлата Велик магьосник, но триумфът му можел да се окаже кратък, защото след това трябвало да се изправи срещу гибелните сенки и да ги прогони. Преди започването на турнира, кралят дал на маговете време да се приготвят, както му заръчал стария магьосник. Веднъж влезли в гората, те не можели да я напускат преди края на състезанието. Затова трябвало да подготвят свойте заклинания, като кралят им казал, че могат да подготвят общо девет могъщи заклинания, по три за всяка година на турнира, такива били указанията на стария магьосник...“

Разкошните карти

( Всяка игра на“Seasons” започва с подготвителна фаза, в която всеки играч си съставя тесте от девет карти, разпределени в купчинки по три, за всеки един от трите рунда на играта. Това играчите осъществяват чрез добре познатия ни “draft” ( “7 wonders” ,anyone ?). Играта идва и с предложение за предварително разпределени по номера карти, които да формират тестето ви, но ви препоръчвам горещо да не използвате този вариант или ако все пак го направите, то да е само за първата игра. )

    „... След като маговете се приготвили, тържествена свита от войници, предвождани от крал Реджиналд и самия мъдър магьосник ги съпроводили до центъра на магическата гора Аргос. Турнирът щял да продължи дванадесет сезона, като маговете щели да се надпреварват да събират  вълшебни кристали, които растат само в магическата гора. Кристалите им били нужни, за да прогонят гибелните сенки. В денят на Зимното слънце на третата година,  един измежду четиримата, показал най-големи знания и умения и открил най-много кристали, щял да бъде определен за новия Велик магьосник на Кзидит...“

(“Seasons” трае три рунда, като всеки рунд съдържа неопределен брой ходове - колко точно, зависи от самите играчи. С края на третия рунд, играта свършва и се броят точките. Те се генерират през хода на играта и към тях след края й се прибавят точки за всяка изиграна карта от ръката ви. Ако обаче в края на играта все още държите карти в ръката си, те ще ви струват по минус пет точки всяка. Губите точки и ако сте използвали специалните бонус умения, еднакви за всички играчи, илюстрирани на персоналното ви табло. Играчът с най-много точки е победител в “Seasons”. )

    „... И така започнал турнира. Магическо място било гората Аргос, в нея били скрити така ценните кристали. Освен кристалите обаче, гората била пълна с много тайни, с много вълшебства и причудливи твари, не всички от които обаче били дружелюбни. Преди да ги изпрати в гората, старият магьосник дал на маговете по един амулет, който да ги напътства и води през турнира. Амулетите били изтъкани от лъчиста, добра магия и голяма сила била събрана в тях. За да се използват обаче, те трябвало да бъдат докоснати от маг с честно сърца и бистър ум. Всеки ден амулетите давали напътствия на свойте собственици с добро сърце. Не винаги обаче маговете успявали да ги разберат правилно. С времето те се научавали, но сезоните неуморно се сменяли и времето на турнира изтичало през пръстите им като пясък...“

Ресурсите - четирите природни елемента под формата на цветни токени

     ( Всеки ход в “Seasons”  протича по следния начин. Първия играч хвърля определен брой “сезонни зарове“, като броят им е винаги с един повече от броя на играчите. След това, по ред, всеки от играчите избира един от заровете ( един зар винаги остава неизбран ). На страните на заровете са изобразени едно или комбинация от няколко възможни действия. Те биват – набавяне на ресурси, отбелязване на точки, трасформиране на ресурси в точки или увеличаване на способносттите ви за призоваване. Първото действие осигурява определен брой ресурси измежду четири възможни – въздух, вода, огън, земя. Всеки един от ресурсите е тясно свързан с един от сезоните и се използват за призоваване / изиграване на карти. Втори вид действие изобразено на зара е отбелязването на точки. Чрез заровете също така можете да увеличавате способността си за призоваване. Призоваването всъщност е бройката карти, които може държите активни ( изиграни ) на масата пред себе си. Важно е да се каже, че в началото тази бройка е нула !

Заровете - най-обичания елемент от "Seasons"

Последното възможно действие със зар е превръщане ( трансмутация, както е наречено в играта ) на налични ресурси в точки. Всеки сезон, всеки един от ресурсите има определена цена в кристали ( забравих да ви кажа, че "кристали" е изтънченото име за точки, което “Libellud” са си измислили в "Seasons" ). Всичко тези действия плюс възможността за изиграване на карти и активирането им, се изпълняват по време на хода ви, в какъвто ред решите. След като всеки участник изпълни желаните от него действия, започва нов ход, със следващия по ред играч в ролята на първи. Между отделните ходовете, се движи времето в играта, а както вече стана дума то е три години или тридесет и шест месеца. Движението му зависи от последния неизползван „сезонен зар“. Върху всеки зар има нарисувани малки черни точки, на стойност между една и три. Колкото точки има на останалия неизбран зар, с толкова месеци се премества времето, с толкова ходове играта се приближава към края си ! Това е уникална механика, която позволява играчите сами да определят времетраенето на играта ! )

Така изглеждат четирите сезона в "Seasons"

„... И надпреварвари се маговете цели три години. Всеки използвал ловкост и знание, за да надхитри другите. През различни препятствия преминали те, но винаги устремени към целта – победата и званието Велик магьосник на Кзидит.“

Символът в долния десен ъгъл ви показва как се използва дадена карта

( Сърцевината на „Seasons” са картите. Те биват два вида, отличаващи се по цвят – вълшебни предмети ( лилави ) и магически създания ( оранжеви ). Всяка от картите има определена цена за изиграване ( в ресурси или кристали ) и носи определени точки в края на играта. Естествено ( не сте се съмнявали,нали ? ) всяка карта има и специално умение, което се използва по три различни начина – еднократно ,при влизане на картата в игра ; с постоянно действащ ефект ; чрез активиране ( при определени условия ) всеки ход. По време на игра, играчът може да придобие и държи неограничен брой карти в ръката си, но в края всяка неизиграна му носи наказание от минус пет точки. )

Четири сезона, четири цвята

   

Всичко в играта е на изумително ниво на изработка...дори insert-a

След горното лирическо отклонение ( пролетното настроение явно ме хвана и мен ) се връщам към познатия стил, с традиционния ми коментар за визуалното оформление.А в „Seasons” то е достойно за крал ! Всичко е изпипано изключително детайлно и е на много високо ниво. „Сезонните зарове“, може би най-популярния компонент в играта, са изключително приятни за използване,а цветовата им гама ще ви омае задълго. Илюстрациите по картите са изумителни. Дело са на големия Ксавие Дюрин (Xavier Gueniffey Durin ) по-известен на широката публика като Naïade. Този симпатичен френски художник, дами и господа, е един от най-големите илюстратори в хобито към този момент ! Работата му по „Seasons” ще ви заплени завинаги. Едно от най-честите преживявания в тази игра е взирането няколко минути в бомбастичния арт на картите. Феноменален фентъзи, леко анимационен стил. Трудно ми е да опиша илюстрациите на „Seasons” с думи. Затова под това ревю ще публукувам линк към блога на Naïade, който горещо ви препоръчвам да посетите и разгледате. Вярвайте ми ( това ми е познато отнякъде ? ), струва си да си купите играта дори само заради визуалното й оформление !

Листопад от крошета

    Най-точното определение за„Seasons” е пленителна. Първата ви среща с нея буквално ще ви омагьоса. Ще ви пренесе в магическата гора Аргос и ще ви остави без дъх. Сред големите плюсове на играта са достъпните правила, който се усвояват за броени минути и лекия геймплей, който включва хвърляне на зарове и извършване на последователни, повтарящи се действия, като основната ви цел винаги е да изиграете всичките ви налични карти. Малко по-сложна и объркваща част от геймплея е първоначалната фаза на играта ( наречена от създателите й “Прелюдия“ ). Като механика, тя е безумно проста – „draft“ ( колко често говорим за „draft“ в този блог ? ) или едновременен избор на карти. Самите карти обаче, всяка предоставяща ви комбинация от уникално умение и точки в края на играта, са малко сложни за възприемане в началото. За някои играчи може би ще са нужни две или три игри, за да разберат начина на действие на картите и правилното им структуриране в три отделни мини-тестета, по един за всеки рунд на играта. Ще ви дам един безплатен съвет – в първия рунд си вземете карти даващи ви безплатни ресурси и/или кристали, а за третия си оставете картите отбелязващи най-много точки.

    Когато към всичко казано за геймплея прибавим и изумителния външен вид на играта – не бива да ви учудва, че тя е толкова обичана и високо ценена сред играчи и критика. „Seasons” е игра вълшебница, пленителна във всеки свой аспект и напълно залужава да краси колекцията ви. Казвам краси, защото тази игра, според мен, преди да бъде игра е произведение на изкуството, в цялата си същност.

    А сега - малко критика. Да, сигурно ще ви учуди, че след толкова положителни думи имам забележки към „Seasons”. Тя, забележката, всъщност е само една и е основната причина играта рядко да попада сред предпочитаните от мен за настолни събирания. Въпреки лекия и хитър геймплей, въпреки неподражаемите илюстрации излезли изпод четката на Naïade, „Seasons” е изключително “take that”, “mean”, “in your face” игра ( или казано по нашенски – играта съдържа конфронтацията е на топ ниво ). Огромна част от стратегиите се градят в използването на карти, с чиито умения основно сривате плановете на вашите опоненти. Дори смея да твърдя, че е изключително трудно да спечелите играта, без да използвате агресивни карти ( това са основно оранжевите карти ), просто защото някой друг ще го направи срещу вас. Не ме разбирайте погрешно. По принцип, аз обичам състезателните игри, обичам агресивните стратегии и игрите с конфронтации. Дори доста. Но „Seasons” ми идва в повече всеки път. Именно това ми пречи и до ден днешен да се насладя на тази иначе чудовищно прекрасна игра. Ако имате по чувствителни другарчета, „Seasons” не е играта, която искате да играете с тях. Ако искате да поиграете нещо неангажиращо, „Seasons” не е играта за вас. Противопоставянето между играчите и агресивните ходове са неделима част от играта и често водят да ожесточени спорове, дори обръщане на маси ( тъжно, но факт ). Именно това ме възпира да препоръчам горещо „Seasons”. Точно тази пресилена агресивност ( и това ви го казва човек, който обожава военни настолни игри ! ) лишава, според мен, играта от възможността да се нареди сред широко достъпните модерни заглавия, добили световна популярност ( Ticket to ride, 7 wonders, Dixit ). Озаглавих това ревю – Боксова галавечер за магьосници. Точно с такова чувство останам всеки път играеки „Seasons”. Като оцелял сред 12 рунда размяна на тежки крошета...

Играта иначе е добра. Струва си, дори само заради арт-а ( това май го казах ? ). Ако не сте чувствителни към мръсните номера и агресивните прийоми в настолните игри – това е вашата игра. Аз май предпочитам повече да й се наслаждавам на рафта вкъщи...

П.П. Блогът на Naïade. Насладете му се с всички сетива.

 Истинският магьосник в "Seasons"...

http://naiiiade.blogspot.bg/

Delights Rating :

Чаша горчиво кафе – освежава и отрезнява

Препоръчваме задължително ЗА:

1.Босьори, ММА-ци, Самбисти и други здравеняци

2.Фентъзи нърдове

3.Магьосници и вещици

4.Спокойни хора

5.Игра с далечни роднини и не особено близки приятели

Оценка :

Арт и компоненти : 6/6

Геймплей : 6/6

Преиграваемост :  5/6

Крайна оценка : 6