Една шеметна надпревара...с дъх на ром и барут - Jamaica

От Христо Симеонов

    Любовта към състезанията е залегнала дълбоко в човешката същност. Дали като участник или просто като наблюдател, адреналина се повишава от напрегнатите мигове на противопоставяне, които често завършват със спиращи дъха финали. В резултат на опита им да отразят всичко, което ни заобикаля, един от най-популярните жанрове в настолните игри са именно състезателните игри. Някой би казал „Ицо, отново говориш небивалици. Та нали всяка една игра има състезателен елемент, иначе не би била игра ?“ . Да, абсолютно сте прави, но днес аз ще говоря за един от най-любимите ми представители в жанр, в който играчите се борят да финишират първи, правейки определен брой обиколки-така де, състезание...уф добре де, рали.

    "Jamaica" е игра за двама до шест играчи, от дизайнерите Малкълм Браф, Бруно Катала и Себастиен Паучон, издадена през 2007 година от GameWorks SaRL, под шапката на Asmodee. В играта играчите поемат ролята на едни от най-известните ( и кръвожадни ) пирати, кръстосвали Карибите през 17 век., надпреварвайки се в свообразно рали около остров Ямайка. Едно рали между жестоки пирати обаче крие много изненади.

Йо хо хо

    Не е популярно да се започва ревю със свообразно заключение, но „Jamaica“, въпреки наличието на пирати, е изключително лека, красива и приятна игра, особено подходяща за семейства, деца и неособено ангажирани в хобито геймъри.  Действието на играта се развива на остров Ямайка в края на 17 век, когато дългогодишния губернатор на острова ( и легендарен пират ) капитан Хенри Морган решава да организира обиколка около острова, в чест на тридесетата годишнина му служба на този пост. Капитан Морган, разбира се, поканва свойте стари, верни дружки от пиратските му години да се включат в надпреварата.

Всеки от играчите поема ролята на един от тези легендарни пирати, като избора е богат - от хитрата легендарна дама-корсар Ан Бони, та чак до страховития Едуард Тийч, по-известен като Черната брада. Спрямо геймплея, избора на пират има значение само за цвета, с който всеки играч ще се състезава. Всеки получава едно красиво,пластмасово корабче в своя цвят, с което ще се състезава и игрален борд, който представлява трюма на кораба.

На старта

   

Заровете и тяхното разположение на 

Играта протича през серия от ходове, с неопределен брой, в които играчите се редуват да изпълняват ролята на адмирал - водач на състезанието. Адмирала хвърля два големи, дървени д6 зара и решава как да ги разпредели върху специално поле на централния борд. Всеки зар представлява едно действие, сутрешно и следобедно, което играчите могат да извършат. Стойността на зара показва, стойността на самото действие – например движение с четири полета напред ; товарене на три сандъка провизии. Адмирала разпределя позицията на заровете, според картите в ръката си. А да...картите ! Всеки играч разполага с тесте карти. От тях, във всеки ход той има по три в ръката си. Картите, освен, че имат УБИЙСТВЕН арт ( който обаче няма никакво приложение в играта, освен, че е УБИЙСТВЕН ) в горните ъгли имат един измежду пет символа- движение напред, движение назад ( да, в тази игра го има и това !), оръдие, златен дублон или хранителни провизии.

УБИЙСТВЕН арт 

Символът в леви ъгъл представлява сутрешното действие – например, карта със зелена стрелка напред, горе вляво означава, че играча ще се предвиши толкова полета, колкото е стойността на зара поставен в лявото поле на борда от Адмирала, а символа в десният ъгъл е следобедното действие. След като Адмирала избере позицията на заровете, избира от ръката си карта и я поставя с лицето надолу на борда. Останалите играчи правят същото. След като всеки е избрал, картите се обръщат и се изпълняват и двете действия на тях по ред, като първи прави екшъните си Адмирала. След като всеки изпълни това, което си е набелязал, компаса ( токена указващ, кой е първи ) се предава по часовниковата стрелка и започва нов ход, с нов Адмирал. Играта приключва в хода, в който ЕДИН от играчите пресече старт-финалната линия с кораба си. След която се броят точки, като броят им зависи от мястото, на което играча е финиширал, златото в трюма и картите съкровища. Да, разбира се, че има съкровища. Нима сте очаквали друго от пиратска игра ???

Йо хо хо и съкровища

Съкровищата

    Хубаво да спечелиш Обиколката на Ямайка. Още по-хубаво е, да го гарнираш с три-четири сандъка злато и скъпоценностти. Особено ако си пират - иначе „Златния век на пиратството“ щеше да се нарича „Златния век на ветрохотството“, в който брадати, въоръжени до зъби мъже са се надбягвали с испанските златни галеони...

Централния борд, на който се развива играта е разделен на полета, през които да се придвижвате към финала. Пътят към финала е един...но встрани от него има малко по-обиколни маршрути. Какво би ви накарало да изберете обиколен маршрут в едно състезание ? Съкровища ! Върху игралната дъска са разположени осем пещери със съкровища ( оформени като скали във формата на череп. Казах ли, че арта на борда е УБИЙСТВЕН ? ). Стъпвайки на място с пещера играчът тегли най-горната карта от тесте със съкровища. В тестето има три вида карти : сандъци със скъпоценности, даващи ви точки в края, вариващи от три до седем ; карти подобряващи възможносттите на кораба ви – по-добри оръдия, по-голям трюм и т.н.  и прокълнати съкровища ( разбира се, закъде без тях ) носещи минус точки в края на играта, за играча, който ги държи. Точно така, съкровищата могат да сменят притежателя си. После ми кажете, че играта не е тематична !

Съкровищата - стимул да избереш по-дългия път към финала

Йо хо хо и артилерийски бараж

    Мисля, че споменах някъде оръдие и барут ? А да...още в заглавието. Как би била една пиратска игра без дръзки морски битки ? Ами тук не са много дръзки и вълнуващи, но поне са безумно забавни. 

На абордаж, момчета !

    Когато двама играчи срещнат ( това се решава, обичайно, от Негово Величество зара, картите в ръката ви и лакомията за съкровища ) корабчетата си в едно и също поле на игровата дъска между тях избухва битка. Играчът стъпил първи е агресор. Битката се решава с мятане на зар, върху чийто страни има изобразени щети, започващи от 2 и завършващи с критично попадение, което е автоматична победа за играча получил такъв резултат със зара. Първо хвърля агресора, след него защитника. Преди мятането на зара, всеки един може да реши дали да увеличи силата си с оръдията на борда – изважда от трюмовете си токените оръдия/барут и ги изиграва ( изхвърля зад борда...направо се замервате с оръдия ! ). Всеки изигран така токен се брой за едно щета нанесена на противника. Който нанесе повече щети печели ( или който нанесе критична щета ).

Част от пиратите на ваше разположение

Последиците от морските битки между играчите са един от най-забавните елементи в “Jamaica”. Победителят има избор на една от три опции : да присвои съдържанието на едно от отделенията на трюма на опонента си ; да открадне карта съкровище от загубилия  или да му „подари“ едно от свойте съкровища. Да му подари съкровище ? В това няма логика...или има, ако подареното съкровище е прокълнато и носи отрицателни точки в края на играта ! Механиката на морските сражения се допълва от задължението на загубилия да напусне полето на сражението, като започва да се връща назад по трасето, до място където може да остане, като в това ново място, с навлизането си може да предизвика нова битка !

    Битките в “Jamaica” едва ли са по вкуса на закоравели любители на военни игри. Не малко хора ги недолюбват заради елемента на късмет със зара. Според мен, системата им е елементарна и изчистена, улесняваща достъпност на играта, което помага “Jamaica” да е подходяща за толкова широк спектър от хора, на различна възраст и с различни интереси.

Йо хо хо и логистиката

Трюмът на вашия кораб

    Пиратският  живот е бил пълен с вълнуващи мигове, приключения и емоции. И все пак... имало е и неприятни и досадни задължения, а и доста стряскащи опасностти. Като например да търкаш палубата, да са ти постоянно мокри краката, да те гонят като краставо псе, да те хване скорбут ( не е хубаво да ти окапят зъбите ), да загубиш някой крайник, а защо не й главата си - осъден за пираство на ешафода. Според мен обаче, най-неприятна е била логистиката – как да  прекараме няколко стотици сандъци на самотен остров, как да ги заровим и как никой да не разбере за това !

    В “Jamaica” този проблем е решен с една, ако не тематична, то доста интересна и предизвикателна  тематика. В трюма на кораба си всеки играч разполага с пет отделения, пет места за съхранение на всичко, придобито в хода на играта. А то може да бъде хранителни провизии, злато или барут ( всичко това,естествено под формата на УБИЙСТВЕНИ картонени токени ). Във всяко отделение може да бъде държан само един вид стока. Когато трябва да се натовари нова стока в хода на играта, ако всички отделения са пълни, играчът трябва да изпразни едно отделение ( познайте как става това в открито море J ), за да освободи място, като не може да складира новата стока при стара такава от същия вид. Също така не може изхвърлената и новата стока да са от един и същи вид.

    Механиката със сигурност не е тематична и предизвиква повдигане на вежди в учудване, когато се разясняват правилата. На пръв поглед няма никаква логика да имаш пет сандъка със злато в един килер и да не можеш да сложиш шести при тях. Като причина може да се изтъкне „липса на място“, но такъв термин в правилата на играта няма. Най-лесно може да се обясни, че когато се натовари едно отделение от трюма, приемаме, че се заключва и не може да се допълва с нищо повече. Трябва да погледнем на тази механика като чисто дизайнерска приумица ( г-н Катала, обвинявам вас ), която носи духа на абстрактна игра. Въпреки всички казано, товаренето на стоки се усвоява лесно от нови играчи и по мой наблюдения не ги притеснява особено. Относно по-опитни играчи, механиката е чудесно предизвикателство.

Йо хо хо в заключение

    “Jamaica“ e разкошна игра, с която да направиш първите си стъпки в хобито. Тя е съвършена симбиоза между елементарни правила, чудесни компоненти и ( не знам дали го споменах ? ) УБИЙСТВЕН арт. Играе се еднакво добре и с двама и със шестима играчи. Като плюс може да се изтъкне, че играта дори е по-интересна и по-забавна с по-голям брой играчи – нещо сравнително рядко в голяма част от настолните игри, като изключи заглавията от „парти“ категорията. Геймплея е пристрастяващ и играча лесно се потапя в шеметната пиратска надпревара.

    Критика играта може да търпи относно широко застъпеното използване на зарове, но това е в пълен унисон с нейната насоченост. “Jamaica” може да бъде определена като семейна игра. Не очаквайте големи стратегически и тактически главоблъсканици. За сметка на това обаче лекия геймплей ще ви спечели много симпатии сред близките ви, ако им предложите да поиграят „Jamaica” . Не на последно място играта е изключително достъпна за деца, която винаги е плюс.

    Дали “Jamaica” има място във вашата колекция ? Определено. Не виждам реална причина да не я поканите там.

Delights Rating  :  

Буре с ром и кокосови сладки 

Препоръчваме задължително за :

1. Пирати

2. Семейни пирати с деца

3. Всеки, който иска да се изфука с лъскава игра

4. Когато си тъжен

5. Да въведеш песимисти относно настолните игри в хобито

Оценка

Арт и компоненти : 6/6

Геймплей: 5/6

Преиграваемост: 6/6

Крайна оценка : 5.60/6