Господството на видовете - Raptor

от Христо  Симеонов

    Настолните игри за двама са специфична категория заглавия, до която не всеки успява да се докосне. И това не се дължи на факта, че такива игри се появяват рядко на пазара. Точно обратното. В последната една година, игрите насочени точно за двама души преживяха своеобразен ренесанс, който ни направи свидетели на няколко изумително сполучливи заглавия. 

    Основния проблем на игрите за двама е...ами, че са игри за двама. Ако игровата ви група е голяма, ако рядко играете настолни игри, ако никой от най-близките ви не се интересува от хобито, то има голяма вероятност никога да не опитате някое измежду десетките хиляди заглавия предназначени за двама души. Ако обаче имате редовен спаринг партньор ( най-често това е любимия/любимата...колкото и грубо да звучи спаринг партньор ), то тези игри са точно за вас.

      В днешното ревю ще ви представя една чудесна игра за двама, която се появи в краят на миналата година и за нещастие като че остана в сянката на абсолютния хегемон в жанра в последните месеци -  „7 wonders: Duel“. Самият аз също я оставих да отлежи прекалено дълго време на рафта, преди да пристъпя към нея. На както не веднъж съм ви казвал – в настолните игри никога не е късно да откриеш едно бижу, без значение колко дълго си го пренебрегвал.

В името на науката

Бдителна и страховита - мама раптор е цар на своят хабитат

    “Raptor” e асиметрична стратегическа игра с карти за двама играчи. Дизайнери са легендарното ( не, не е пресилено ) дуо на „Бруновците“ – Бруно Катала и Бруно Файдути, а издател „Matagot”.

    В “Raptor” един от играчите поема контрола върху екип от учени ( археолози, палеолози, биолози и т.н. ), които се натъкват на следите на жив женски  динозавър, екземпляр от вида „велосираптор“, сред изолиран миниатюрен остров в сърцето на Пасифика. Нещо повече – мама велосираптор си има бебета и именно те се превръщат в основната цел на учените.

    Вторият играч застава настраната на мама динозавър и нейните беззащитни малки гущерчета, като се опитва да ги предпази от дръзките  научни работници.

    Първото и може би най-важно нещо в “Raptor” е, че играта е абсолютно, на сто процента, асиметрична. И това е първият й и основен плюс. Двете страни в конфликта не просто разполагат с различни способи за постигане на крайната цел, а и тя е специфична за всяка една от двете страни. Учените печелят ако успеят да пленят три от петте бебета на мама раптор или когато приспят последната посредством транквилантни куршуми. Голямата и сърдита мама пък се опитва да спаси три от петте си бебета, като ги изведе извън централния борд на играта или...когато учените бъдат изядени.  

Челюсти или пушки

Катедра "Палеонтология" при БАН

    От позицията на геймплей механиките си, “Raptor” е брилянтна малка игра. Основното действие се върти около тесте от девет карти. По-точно – две тестета, по едно за всяка от страните в конфликта. 

Картите в тестета са номерирани с цифри от едно до девет, централно място върху всяка заема красива илюстрация ( за тях малко по-късно ), а всяка карти носи ви дава и специален ефект. И както вече стана дума - всичко в “Raptor” е асиметрично , та и картите в двете тестата не са изключение, като ефектите посочени върху тях са коренно противоположни и разнообразни. Тези ефекти определят цялостната стратегия и чертаят пътя към евентуалната победа за един от двата лагера. Но как ги използвате ? Ето ви малко от магията на „Бруновците“

Тестето на мама раптор

    Всеки ход в “Raptor” играчите избират една карта, от възможни три, които държат в ръката си и я поставят с лицето надолу пред себе си. Картите се разкриват едновременно и възможните последици са следните. Ако играчите са играли карти с една стойност (цифра от едно до девет ), то двете карти се отстраняват без ефект. Това обаче ще ви се случва рядко в игра на “Raptor”. По вероятно е да обръщате карти с различна стойност. В този случай, играчът играл по-ниската карта, веднага прилага посочения ефект върху нея. Опонентът му вади от стойността на своята карта стойността на противниковата карта и получената разлика се равнява на броя действия, които той може да извърши.

    Ако трябва с една дума да опиша тази механика с карти, то бих я определил като „симфония“.  Тя носи толкова много геймърщина – контрол върху ръката ви с карти ; тактическо надлъгване ; дори социален елемент, когато се опитвате да отгадаете какво е играл опонента ви. Цялата игра на “Raptor” е събрана в тази толкова проста на пръв поглед механика. Трябва много внимателно да преценявате точния момент, в който да използвате картите си, особено тези с по-ниска стойност, за да не позволите на опонента ви да разполага с повече действия. Отдруга страна, понякога сте в безизходица и се опитвате да използвате дадена карта за ефекта й, което пък лесно може да бъде разчетено от противника ви. Ах, само докато ви го описвам  и настръхвам. Толкова, толкова много mind games.

И картите на учените

    Не смятам да ви обяснявам подробно всеки един от ефектите в “Raptor”. Ще ви кажа само, че са изключително тематични и напълно асиметрични, а останалото ще ви оставя да откриете сами. А относно действията. Първо, те са коренно различни от ефектите на картите. Ако теглим чертата, равносметката е, че всяка от страните им общо  по четиринадесет уникално тематични възможностти ( пет  вида действия и девет ефекти от карти ) , от които да избира по време на своя ход. А това може да ви говори само и единствено за изключително голямата възможност за преиграваемост, която ще откриете в кутията на “Raptor”. Подходите и стратегиите на всяка една от страните към крайната победа са внушително число. На второ място, нещо което няма да ви учуди (понеже го повтарям цяло ревю ) действията също са абсолютно асиметрични.

    В няколко кратки реда, искам да обърна специално внимание на правилата на “Raptor”. Не се плашете – те са толкова елегатно леки, колкото се опитах да ви ги обясня. Самата книжка е написана на много високо ниво, с достатъчен брой примери и илюстрации – нищо различно от всички досегашни заглавия на “Matagot”. Защо тогава ви занимавам с правилата ? Ами, за да ви дам един съвет – прочетете ги внимателно, от корица до корица ! В “Raptor” има няколко на пръв поглед незабележими, но с изключително ключово значение за подобна стратегическа игра, кратки пасажи от правилата. Ще ги намерите на гърба на ръковоството за игра в секцията „A few reminders“. Не ги подминавайте, а им обърнете специално внимание.

Като на кино

Двустранните плочки са отлично тематично допълнение

    В мойте ревюта често вмъквам специален параграф посветен на визуалното оформление на играта, която представям. Пишейки за “Raptor” до последно не бях убеден, че трябва да постъпя така. Не защото нямаше какво да напиша, а просто защото не смятам, че има смисъл. Ще попитате защо ? Отговарям ви веднага.

    Едно от първите неща, които ще забележите върху кутията на “Raptor”, освен имената на двамата дизайнери, е човекът зад илюстрациите в играта. 

Неговото име е Винсент Дютрей ("Augustus", "Broom Service", "Discoveries", "Robinson Crusoe"). Нужно ли е да пиша нещо повече ?

    Илюстрациите в “Raptor” са феноменални. Същински визуален пир...с тиранозавърски пропорции. Цялото визуално оформление е решено в един леко анимационен стил, с полъх към класическите приключенски филми от средата на миналия век.Отлично впечатление правят и плочките, от които изграждате игралното поле. Те са двустранни и основното предназначение на това е от чисто тематични подбуди – едната страна ви пренася в джунглата, а другата в саваната.  Страхотният визуален стил е допълнен и от качествените компоненти. Играта все пак е дело на “Matagot” и всеки запознат с техните игри ( "Kemet", "Cyclades", "Takenoko")няма да остане учуден от това. Единственo критика може да се отправи към големината на фигурките на учените и на бебе динозавърчетата. Наистина можеха да бъдат една идея по-големи. Но пък размерът им чудесно пасва на играта. “Raptor” е игра за двамата и основното и оръжие е възможността да бъде лесно транспортирана и играна бързо, a по-дребните миниатюри спомагат за това. Плюс това, по-малките миниатюри позволяват и цената на играта да остане в разумните граници.

Приключение в юрският период

Мама Раптор или мачете-учен - битка с предизвестен край 

    Заявявам го смело и без страх - “Raptor” е това, което всяка игра за двама трябва да бъде. Елегантна, бърза и пълна със стратегически решения.

    Благодарение на напълно асиметричния геймплей, който предлага, броят на възможностите ви в “Raptor” е внушителен. Да, всяка от страните в конфликта има някаква препоръчителна стартова стратегия, която се базира на силните й качества. Съвети как да започнете първата си игра на “Raptor” също ще откриете на гърба на книжката с правилата.  Извън тези стартови препоръки обаче, сте напълно сам и начинът, по който ще се стремите да достигнете до крайната победа зависи изцяло от вас.

    Върху кутията на “Raptor” ще откриете препоръчително игрово време от двадесет и пет минути. На пръв поглед ще ви се стори странно и няма да повярвате, че е възможно. Но след няколко сесии с играта ви гарантирам, че ще го достигнете успешно. “Raptor” предлага светкавичен геймплей за по-опитни играчи. Всичко се случва много бързо, особено в първите ходове на играта. Това е огромен плюс за подобно заглавие, защото позволява “Raptor” да се играе успешно в неангажиращи ситуации, като например, докато чакате да се събере редовната ви група за настолни игри.

    Не може да си представите колко горещо ви препоръчвам “Raptor”. Рядко пиша за игра, която може и би се играла с удоволствие от всякакъв вид геймъри. Елегантните й механики, визуалното й съвършенство и темата, която вярвам няма да остави никого безразличен, превръщат с лекота  “Raptor” в една от най-добрите игри за двама, която може да намерите на пазара. 

Препоръчваме задължително ЗА :

1. Когато имате нужда от добра игра за двама

2. Палеонтолози

3. Майки

Оценка :

Арт и компоненти : 5.5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6

Само на един клик разстояние може да откриете тонове настолни игри и аксесоари за хобито  при нашите приятели от Ozone.bg. 

Цъкни ме !!!!