Шогунат от плочки – Samurai

От Христо Симеонов

      Не се съмнявам, че сте чували поговорката - „ По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Тя важи с пълна сила и за настолните игри. Красиво визуално оформление, вдъхновяващи илюстрации, качествени компоненти, завладяващо заглавие – всичко това привлича геймърите като магнит. Крайната оценка за всяка игра обаче поставяме, когато се запознаем с игровите механики, които предлага, с геймплея й, с това, което откриваме когато надникнем в красиво илюстрованата кутия.

    В днешното ревю, ще ви представя една игра, която винаги привлича вниманието благодарение на атрактивното си заглавие и феноменално изглеждащо визуално оформление. Тя е второто предложение на "Fantasy Flight Games" в тяхната „Euro classics” серия.

    “Samurai” не е нова игра. Оригиналът се появява на пазара през далечната вече 1998г. Миналата година "FFG" преиздаде играта, включвайки я в „евро“ серията си. Заслужава ли “Samurai” да носи гръмкото определение „класика“ ? Ще ви разкажа в следващите редове.

Залезът на императора

Средновековна Япония, според д-р Книция

    “Samurai” е игра с плочки ( tile-placement ) за двама до четирима играчи. Дизайнер е Райнер Книция, а играта, заедно с “Tigris&Euphrates” и “Through the Desert”, е част от неговата популярна tile placement трилогия. “Samurai” ни пренася в средновековна Япония, в средата на размирния 14 век, а играчите влизат в ролята на амбициозни даймио, които се борят да седнат на трона на загубилия позиции император.

    Сърцевината на геймплея на “Samurai” е механиката на териториален контрол („area control“). Играчи се редуват в серия от ходове да поставят шестоъгълни плочки с определена стойност, носещи техния цвят. Борбата за трона в Йедо се върти около контрола върху три касти, на които е разделено цялото общество. Кастите са изобразени в “Samurai” под формата на детайлни миниатюри изобразяващи Замък, фигура на Буда и сноп Ориз. Всяка от тях се отнася към конкретна част от властническата система на феодална Япония – религия, търговия и военно дело. В краят на играта, играчът контролиращ повече касти е победител в “Samurai”.

Бушидо плочки

Пъзелът наречен централен борд

    “Samurai” е изумително красива игра. Може би е нестандартно за мен, толкова рано в ревю да се възхищавам от визуалното оформление на конкретна игра, но не мога да се въздържа. Още формирането на игралното поле ще ви заплени. Централния борд изобразява картата на средновековна Япония ( позната ни от толкова много игри ) и се сглобява под формата на пъзела. Големината, броят на частите му, зависи от броят на играчите – колкото повече, толкова по-голямо игрално поле ( цитат от "Мечо Пух")

    Сглобяването на централният борд и неговото „заселване“ е истинска наслада за окото. За какво „заселване“ говоря ? Игралното поле е разграфено на шестоъгълни полета, изобразяващи морски територии, земя или населени места. Последните попадат в три категории – села, градове и столицата Йедо.  В началото на всяка сесия на “Samurai” играчите се редуват да поставят фигурки изобразяващи кастите, следвайки определени правила, най-важното от които е, че в един град не може да има повече от една фигурка от един вид. Във всяко село се поставя по една фигурка, в градовете по две, а в Йедо три ( по една от всеки вид ).

Фигурките на трите касти са с доста високо качество

     Всеки от играчите разполага с щит/ параван зад който поставя свойте плочки. Последните са вашето средство за придобиване на контрол върху трите касти. На разположение на всеки един играч са точно двадесет плочки – първите пет избирате в началото на играта, а останалите петнадесет теглите на случаен принцип, тогава когато трябва да попълните ръката си до пет. 

Игровият ход на всеки от играчите включва поставяне на една плочка от наличните му върху позиция на игралното поле. Изключение се прави само за плочките обозначени с червен йероглиф. От тях можете да играете неограничен брой по време на хода си, но уловката е, че имате само пет такива плочки измежду всичките двадесет.

Плочките

    Плочките в “Samurai”освен,че ще ви впечатлят с високото си качество на изработка ( "FFG" отново няма да ви разочарова ), най-общо се делят на три категории. В първата попадат специфични за всяка каста плочки. Върху лицевата им страна е изобразен символ на съответната каста ( замък, Буда или ориз ) и цифра вариваща от 2 до 4. Цифрите играят ключова роля в “Samurai”, защото те представляват влиянието, което ви носи конкретната плочка.

Целта ви в “Samurai” е бъдете лидер в повече на брой касти, а то се случва когато притежавате повече миниатюри от съответната каста от останалите играчи на масата. За да придобиете миниатюра, то населеното място, където се намира последната трябва да бъде оградено от всички страни от плочки. След това играчът с най-много влияние ( най-висок сбор от цифрички по конкретните за кастата плочки ) взима фигурката и я прибира зад паравана си. Да, “Samurai” отново ни предлага елементарния и широко достъпен геймплей, запазена марка на игрите на д-р Книция.

Фигурката на Буда в това село ще отиде при жълтия даймио

     Но да се върнем на плочките. Освен специфични за всяка каста, всеки от играчите разполага и с така наречените плочки „жокери“. Върху тях са изобразени самураи, ронини и кораби. Последните, както може би се досетихте, се поставят върху морските територии. Самураите и ронините обаче играят изключително важна роля, защо те ви носят влияние във всички съседни населени места, без значение от фигурката на кастата, която е налична там. Да, посредством използването на плочки със самураи и ронини, вие можете да придобиете която пожелаете фигурка.

    Третият вид плочки са най-голямото богатство на “Samurai”. Уви, те са само две. Назовани са като „екшън“ плочки и включват възможност за манипулиране на игралното поле. С първата размествате местата на две фигурки на касти, а с втората местите вече поставена от вас плочка. „Екшън“ плочките внасят геймърски дух в играта и са основната линия, която разделя “Samurai” от класическите абстрактни игри.

Борбата за влияние в столицата е огромна

    “Samurai” приключва когато всички фигурки на касти попаднат под контрола ( зад паравана ) на играчите или когато четири фигурки бъдат отстранени от игра. Как става последното ? Когато стойността на влиянието на двама или повече играчи, поставили плочки около дадено населено място, е равна, то конкретната фигурка се отстранява и не попада под влиянието на никого. Играчът с най-много фигурки от дадена каста в краят на играта се титулува лидер. Този, който е лидер на най-много касти ( две от три ) е победител в “Samurai”.

Вечен дизайн

Токените, бележещи лидерството в дадена каста също са много стилни

    “Samurai” е всичко, което може да очаквате от игра на д-р Книция. Геймплея е толкова изчистен и опростен, че играта спокойно може да нареди до някоя антична абстрактна игра. Геймплея е сведен до поставянето на плочки и сумирането на цифрички изобразени по тях.

    Простите механики на “Samurai” пораждат въпроса – има ли въобще игра в тази иначе толкова красиво илюстрована кутия ? Моят отговор на този въпрос е положителен. Тегленето на плочки на случаен принцип, двете „екшън“ плочки и особено първоначалното подреждане на фигурките на кастите, което се случва по волята на играчите и във всяка игра ще е различно, внасят в играта нужната доза случайност и преиграваемост, която да я измъкне от клишето на заучени ходове и еднообразни стратегически подходи.

    Нека обаче не остана неразбран – „Samurai” е далеч от сериозните стратегически игри. Тя не е и от калибъра на механично тежките "евро" заглавия.Механиката на "териториалния контрол", основен похват в играта, е на изключително базово ниво. То едва ли би представлявал интерес за сериозни геймъри. „Samurai” е далеч от това да бъде ключова игра за "area control" жанра.

    За сметка на това обаче, „Samurai” е чудесно заглавие за начинаещи. И точно там играта може заслужено да се отнесе към класическите модерни настолни игри. "Samurai" без никакво съмнение се нарежда сред заглавията, които бих препоръчал за запознаване с механиката на "териториален контрол", на едно съвсем базово ниво. Геймплея на играта изпълнява чудесно тази задача, а когато към това прибавим и страхотното визуално бижу, което представлява изданието на "FFG", то без да се замислям бих я препоръчал на хора тепърва навлизащи в хобито. 

Препоръчваме задължително ЗА :

1. Начинаещи геймъри

2. Първи стъпки в "area control" жанра

3. Фенове на д-р Книция

Оценка :

Арт и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 3.5 / 6

Преиграваемост : 4 / 6

Крайна оценка : 4 / 6

Само на един клик разстояние може да откриете тонове настолни игри и аксесоари за хобито  при нашите приятели от Ozone.bg.