петък, 9 септември 2016 г.

Обществото на кухите мечти –Euphoria: Build a Better Dystopia


от Христо Симеонов

    Ние, българите, имаме доста богат опит с утопиите. Уви, не защото сме съседи на гърците, от чийто език произлиза думата. Скоба. Съмнявам се, че има човек незапознат със значението на думата „утопия“...но все пак. От гръцки „утопия“ означава „не място“ или казано синтактично издържано - „място, което не съществува“. Това място изобразява един желан, един мечтан свят. Затварям скобата. Вече повече от седемдесет години, по един или друг начин, се опитваме и ние да си „построим“ една такава утопийка, да създадем мечтаното общество. Значи трябва да сме експерти по темата...За жалост точно напротив – все нещо не ни се получава. И както всичко греховно, което е по-лесно и по-сладко и ние залитаме към огледалния образ на утопията – антиутопията или дистопията. Скоба. Думата пак идва от гръцки – „лошо, непоносимо място“. Нежелано,по ред причини, общество. Въпреки произхода й обаче, учените я преписват на британския философ и икономист Джон Стюарт Мил.

    Послужих си с цялата тази прелюдия, за да ви представя днешното ми ревю. Играта, за която се отнася то е едно от най-тематичните заглавия, попадащо именно в свръх популярния жанр на  антиутопиите...и по една случайност реших да пиша за него точно на 9-ти септември. Антиутопиите имат специално място в художествената литература, която ни е дала не един и два образеца на „нежеланото общество“, което може да изградим посредством изборите, които правим ( „Планетата на маймуните“, „Прекрасния нов свят“, „451 градуса по Фаренхайт“ ). Настолните игри, преживяващи безспорно своят „златен век“, естествено не могат да подминат тази толкова апетитна тема. И така запознайте се с Euphoria: Build a Better Dystopia”.


„Ние не само унищожаваме враговете си – ние ги променяме“
Две от любимите ми локации...забележете имената им
    “Euphoria: Build a Better Dystopia” е настолна игра с поставяне на работници ( „worker placement ), за двама до шестима играчи,  дело на дизайнерското дуо Джейми Стегмайер и Алън Стоун. Играта се появи през далечната вече 2013-та година, като заедно с „Viticulture”, отново дело на същите дизайнери, беше причината за скоростния възход на новоосновата тогава компания „Stonemaier Games“, която пък от своя страна към днешна дата е най-горещото име в хобито ( “Scythe”,anyone…).

    В Euphoria: Build a Better Dystopia” може да откриете запазената марка на Джейми и Алън, кредо на „Stonemaier Games, а именно класически, „евро“ механики, облечени в интригуваща, силно застъпена тема. Играта ни пренася в нетолкова далечното бъдеще, когато поради една или друга причина ( война, катаклизъм ) обществото, каквото го познаваме днес е разрушено. На негово място „умните“ глави на "силните на денят" политици и ръководители са изградили една дистопична реалност, която напълно да обслужва собствените им интереси и цели ( колко познато, нали ? ), поставяйки жителите на това ново общество в ролята на бездушни, лишени от чувствителност индивиди. Всичко това, както традицията повелява, маскирано зад лозунга за равенство и бляновете по общото благо.

Артефактите...сред тях има и настолна игра.
    В Euphoria: Build a Better Dystopia” играчите влизат в ролята на членове на това общество, които са успели да открият истината, да прогледнат за решенията на свойте прогнили лидери и за фалшивите идеали, които следват. Като събудили се от ужасяващ кошмар, разкрили страховитата тайна на обществото, вие трябва да действат бързо и смело. А какво по-добре решение от това, да измените дистопията по ваш вкус и да замените силните на деня със...себе си. Познато ли ви ?

    Още в началото ви казах, Euphoria: Build a Better Dystopia” е много тематична игра. Антиутопичната тема ви залива още с разгръщането на игралното поле, което отразява обществото, част от което сте и вие. В Euphoria: Build a Better Dystopia” светът на бъдещето е разделен между четири касти, към който спада цялото човешко население. Първата от тях, Еуфорианците, живеят зад свойте високи стени от злато и работят ( денонощно ? ), лоялни и неуморими, в огромни генератори за електричество, които визуално приличат на гигантски играчки за хамстери. В подземията, в старата канализационна система живее втората каста в Euphoria: Build a Better Dystopia” , тази на отхвърлените от обществото ренегати. Те отказват да признаят законите на обществото и водят отруден и тежък живот, пълен с много лишения и страдание. Отвъд стените на Златният град, сред руините на старото човечество, своят дом са устроили Скиталците. Занимаващи се основно със земеделие те обработват коравата земя, опитвайки се да осигурят прехрана за себе си и свойте семейства.

Е не е ли красив този борд ?
    Нека теглим чертата – имаме работници трудещи се в гигантски заводи, зад стените на Златен град; имаме фермери, борещи се с природата, за да изхранват себе си и работниците ; имаме и група ренегати - отритнати от обществото индивиди, живеещи под земята. С риск да се повторя...защо всичко ми е толкова познато ( и защо пиша това на 9-ти септември...). Но това не е всичко. За да е картинката пълна ( и напълно по антиутопичните канони ), високо в небето, управляващи блестящи дирижабли се реят Икаритите. Елитът на Euphoria: Build a Better Dystopia”, който не работи нищо, а само се забавлява. Усещането ми за дежавю пак се обади...

    В тази кастова система, в началото на играта всеки от играчите получава помощ от две от четирите фракции. С една от тях, съюзът му е явян за останалите край масата. С другата, той го пази в тайна. Използвайки именно благоразположението на дадени касти към него, всеки един от играчите в Euphoria: Build a Better Dystopia” се стреми да разположи, да се освободи, да маркира ключови места от обществото, като за целта използва дървени токени, които идват под формата на петолъчки...колко удобно. Който първи успее да постави свойте звезди на игралното поле е победител в Euphoria: Build a Better Dystopia”.

Но аз не искам комфорт . Искам Бог , искам поезия , искам реална опасност , искам свобода , искам доброта. Искам грях.


Работниците ви - шарени и запомнящи се
    “Euphoria: Build a Better Dystopia” е игра с поставяне на работници ( worker placement ). Подобно на други заглавия от каталогът на “Stonemaier Games”, отново е заложено на класически механики...с леки тематични корекции.

    В началото всеки от играчи разполага с двама верни работници, с чиято помощ да активира разнообразни локации по игралната дъска. Работниците идват под формата на обикновени D6 зарове. Оригинален и тематичен е подходът към последните. 
Стойността на заровете, изобразява интелектуалното ниво на работниците ви. Ако при хвърлянето на зарове ви, стойността им е равна или по-голяма от 16, то един от работниците ви е разкъсал мрежата от лъжи, от която е излетена дистопичната реалност в която живее и е потърсил свободата или казано иначе, губите един от заровете си. Така в Euphoria: Build a Better Dystopia” хем ви се иска да имате повече работници, хем така има опасност да загубите част от тях. Безспорно интересна и изключително подхождаща към темата на играта механика.

Ресурсите
    Друг интересен подход е приложен към локациите, които активирате с работниците си. В Euphoria: Build a Better Dystopia” има три вида локации. Някои от тях работят на принципа на класическите “worker placement” игри – веднъж поставен работник, блокира възможността друг от играчите да използва локацията.

   Вторият вид локации ви носят различен брой ресурси и отключват привилегии за играчите, на база на кумулативно поставяне на зарове. Какво означава това ? Играчите могат да поставят неограничен брой зарове на тези локации, а крайния резултат зависи от сумата на всички поставени вече зарове.  Последният вид локации позволяват да „избутвате“ противникови работници. Реално, това са места, които само на пръв поглед се блокират. Тънкият момент е, че когато „избутвате“ противников зар, то той се връща обратно в ръката на опонента ви и той може да го използва отново. Защо това е тънък момент ? Ще ви кажа след малко. Иначе разнообразно активиращите се локации са един от любимите ми моменти в Euphoria: Build a Better Dystopia”. Първоначално биват  трудност за нови играчи ( докато ги запомнят ), но след това ще оцените богатството от опции, които предлагат.

    Иначе геймплея на Euphoria: Build a Better Dystopia” е безумно прост и се обяснява с две изречения. По време на хода си или поставяте работници ( зарове ), като винаги поставяте поне един, а ако сте хвърлили чифт или дори повече зарове с еднаква стойност, може да ги поставите всички наведнъж. Ако решите да не поставяте работници, то връщате обратно в ръката си от игралното поле толкото, колкото прецените. Казах ви – две изречения. И цялата тази простота ( има ли такава дума ? ) се проектира в елегантен и достъпен геймплей, като краен резултат. Споделял съм ви колко много обичам игри, които са достъпни и се разбират лесно от нови играчи, без от това да страда играта като качество. Euphoria: Build a Better Dystopia” е точно от този тип. Всичко останало в играта е добре познатото ни „менажиране на ресурси“ – известно на всеки докосвал се до модерна настолна игра в живота си.

Петолъчките...тяхното поставяне на борда е крайната ви цел
    В Euphoria: Build a Better Dystopia” ресурсите са немалко на брой, като някой от тях са обозначени като такива обслужващи ежедневни нужди – енергия, вода, храна...наркотици (закъде без тях в една дистопия). Без значение от наименованието им, те имат само едно предназначение – да ви доближат до крайната победа.

И тук, колкото и да не ми е приятно, трябва да подходя професионално ( пфуу ) и да отворя дума за основния недостатък на Euphoria: Build a Better Dystopia”. В играта има много късмет. Ама много. Има зарове...от резултата им зависи колко работника, ще можете да поставите на хода си. Опитвате се да хвърлите чифт, но ако Фортуна не ви се усмихне, няма как да го постигнете – в Euphoria: Build a Better Dystopia” няма способи за манипулиране на резултата получен от заровете ви. Обобщавайки този недостатък : ако поставяте само по един зар, срещу опонент слагаш по два или ( не дай си, Боже ) по три и повече на ход, то, приятелчета, просто нямате шанс в тази игра. Особено негативни са и ходовете, в които връщате работниците си, защото...ами само това правите цял ход. Затова ви говорих за тънкия момент с „избутването“ на зарове преди малко.

    Визуално за Euphoria: Build a Better Dystopia”. ЧУДНА ! Още един от основните постулати в творчеството на “Stonemaier Games” – разкошен, тематичен арт и изобилие от симпатични дървени компоненти. Играта определено грабва вниманието и събира погледи, когато се постави на масата. Само отлични оценки за арт отдела.

Аз не говоря неща , сър . Аз говоря за смисъла на нещата . "

    Далеч съм от мисълта, че “Euphoria: Build a Better Dystopia” е съвършена игра. Споменах ви за късмета. Аз лично нямам нищо против него, но знам, че голяма част от вас ще останат разочаровани. Euphoria: Build a Better Dystopia” определено не е заглавие за хора, които не умеят да хвърлят зарове. Липсата на възможност за манипулиране на заровете безспорно е минус, който дори аз отчитам.

    Страхотната, оригинална тема. Интересният подход към класически за настолните игри механики. Привлекателен и вълнуващ арт. Всичко това са безспорните плюсове на Euphoria: Build a Better Dystopia”. Играта носи духа на класическите антиутопии познати ни от художествената литература. 

    В ревюто до тук аз засегнах бегло основните аспекти на геймплея. Спестих ви две неща - "картите дилема" и "артефактите". От  първите получавате по една в началото на играта. Тя може да се използват във всеки един момент, наместо нормален игрови ход. Защо се  наричат "дилема" ? Защото ви предоставят избор - дали да подкрепите дистопията и ръководителите й или да се изправите срещу тях. "Артефактите" пък са "изкопаеми" от предходна епоха - плюшени мечета, книги и дори настолни игри. С тяхна помощ активирате най-важните локации в Euphoria: Build a Better Dystopia”. Абе, тематичност ли бе да го опишеш.

    Ако не ви притесняват игрите със зарове и сериозна доза късмет, то Euphoria: Build a Better Dystopia” е игра за вас. Ако искате да се пренесете в светове създадени от Оруел, Хъксли или Бредбъри, то Euphoria: Build a Better Dystopia” е за вас. Ако искате игра със силно изразена тематичност, която да впечатлява веднъж поствена на масата, то Euphoria: Build a Better Dystopia”  е вас. 

    В един несъвършен свят, Euphoria: Build a Better Dystopia” е една несъвършена игра...но пък е толкова забавна.

Препоръчваме задължително ЗА:

1. Тоталитарни лидери
2. Почитатели на научната фантастика
3. Ловки със зарове
4. Когато искате да играете нещо тематично

Оценка :

Арт и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 4 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6


Крайна оценка : 4.5 / 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар