Приключения по Амазонка - The Lost Expedition : The Fountain of Youth & Other Adventures

    Казвал съм много пъти, че подхождам с известна доза съмнение към допълненията за настолни игри. Това се дължи на факта, че последните обичайно идват на доста висока цена и изправен пред дилемата „нова игра или експанжън за стара“ избирам "лъскавкото". „Култът към новото“, какво да се прави – позната болест за съвременният настолен геймър. Естествено, има и изключения от това мое правило и те най-вече се отнасят за допълнения към игри, който са оставили специална следа у мен.

    Именно такъв е случаят с "The Lost Expedition".  Драматичната история на Пърси Фосет, пресъздадена в тази вълнуваща игра е едно от любимите ми заглавия в последните няколко години. Най-вълнуващото в "The Lost Expedition" е интересният и предизвикателен геймплей, на който може да насладите в няколко различни варианта – като кооперативна игра, солова или „един срещу“ друг.

Малко от новите карти в допълнението

В следващите редове обаче няма да ви говоря за "The Lost Expedition". Детайлно ревю на играта може да намерите ей на туй линкче.  Миналата година на пазара логично се появи допълнение към играта носещо въздългичкото името „The Fountain of Youth & Other Adventures“. Най-общо, в него ще откриете четири модула, които може да включите във всякакъв ред или комбинация към игровата си сесия. Редно е обаче още тук да ви кажа следното – като модулен експанжън в „The Fountain of Youth & Other Adventures“ няма да откриете нищо революционно ново. Играта запазва на 99% оригиналният си геймплей. Което ще рече, че ако не сте харесали "The Lost Expedition", експанжъна няма с нищо до промени това ваше мнение. Ако обаче оригиналната игра ви допада, то „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е абсолютно задължително допълнение за вас, защото ще ви предостави нова доза преиграваемост , а и защото сериозно вдига летвата като трудност.

    Може да спрете с ревюто дотук. „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е едно отлично допълнение, на което аз, като фен на оригиналната игра, поставям отлична оценка. В зависимост от това, в коя от посочените в горния абзац категории попадате, вие вече имате своята оценка към играта. Ако обаче искате да научите малко повечко за модулите в допълнението – четете смело надолу.

Добрият рицар – Crusaders : Thy will be done

    По мое скромно мнение, няма по-недооценена тема в настолните игри от тази свързана с Кръстоносните походи. И не, не ми излизайте с разните му десетки „военни“ игри с плочки. Тях не ги броя. Поради една или друга причина (вероятно повечето политкоректни, но за това повече в следващите редове), рицарите кръстоносци и всичко около походите не се нрави на гейм дизайнери и издатели. А в тази тема има толкова „хляб“, че буквално да ни залеят с настолни игри.

    Именно заради това чаках с особено нетърпение „Crusaders: Thy will be done“. Още с обявяването на самото заглавие, което между другото е трудно за превод (този пуст староанглийски), това се превърна в една от най-очакваните игри за мен в последните няколко години. Като съвестен геймър я бекнах в платформата „Кикстартър“, благодарение на която играта видя бял свят и чинно си зачаках. След като играта дойде и успях да я изиграя в разлини условия, разбирайте, с различни групи хора, съм готов вече да ви споделя – това ли е най-добрата „рицарска“ игра на пазара ?

Roma Invicta - Pandemic : Fall of Rome

    Pandemic. Миналата година поредицата празнува десетия си юбилей. Десет години, като една от най-популярните настолни игри, превърнала се в почти задължително заглавие за всички тепърва навлизащи в хобито. Десет години като един от образците в кооперативния жанр, вдъхновила десетки други, къде успешни къде не, настолни игри. Pandemic. Игра, която няма нужда от представяне, която няма нужда от мойте недодялани уводи.

     Когато видиш поредната самостоятелна игра във вселената на Pandemic ( стана си вселена...), първата ти мисъл е : „тия пак се опитват да ми грабнат портфейла“. Очакванията са обичайно за „същото, ама в друга опаковка, по –лъскавко“. Относно излезлите вече самостоятелни игри, ситуацията е горе-долу такава. "Pandemic : Reign of Cthulhu" не беше нищо особено, "Pandemic: Iberia" беше отлична, дори по-добра от оригиналната игра, ала "Pandemic: Rising Tide" беше просто катастрофа. Така резултата, както виждате, е горе-долу равен. И за да обобщя - определено пристъпих леко резервиван към новият Pandemic.

Приказка за една гора... – Root

    ...Имало едно време една Гора. Тя била като всички други гори. Стройни и величествени дървета преплитали клони над  притихнали поляни с буйна зелена трева и само едно немирно поточе закачливо бъбрело, напук на цялата природна симфония. Сред високите дървесни корони весели птици огласяли гората, а под тях зайци, гризачи и лисици се наслаждавали на богатството на тучните ливади. Тук нашата приказка свършва. Защото както казах, тази Гора била като всички други гори. Нищо интересно нямало в нея и някак не е добре да разваляме нейния вековен покой. Освен ако...

    ...Столетия наред династията на Пернатите управлявала гората. С благородническо достойнство и надменост нейните представители властвали над дребните горски животинки. Последните, макар да не били особено щастливи от управниците си, както подобава на всеки управляван, се примирявали, търпели, като се страхували за живота и благоденствието на делата си...

    ...Един ден бойни барабани заглушили селцата на зайци, гризачи и лисици. Заглъхнала и песента на птиците. Стройни легиони от въоръжени до зъби воини нахлули без предупреждение в гората и свалила от власт династията на Пернатите, изпращайки ги в изгнание. Водачът на тези воини зовял себе си Маркиз Котка. Той бил коронован за новия властелин на Гората. Пухкавите му, мъркащи воини подчинили селцата на горските животинки и наложили политика на прогрес чрез индустриализация. Ала нещо се било променило безвъзвратно...

    ...Макар и победени, династията на Пернатите не била унищожена. От своято последна твърдина те започнали да кроят планове как да си върнат властта в Гората. Ала на всички животинки, местното горско население, пък им дошло до гуша от котки, от птици, от всички потисници, от страха. И тайно зайци,гризачи и лисици започнали да подготвят своята революция. А някъде сред най-дълбоките дебри на Гората митичната фигура на странстващия Вагабонт се пробудила от размирните времена, за да потърси своето място в този нов свят...или по точно своята нова, по-пълна със злато кесия.

Завръщане в миналото – Discover : Lands Unknown

    Вероятно ви е омръзнало да слушате за „хубавите страни на настолните игри“. За това колко са социални, достъпни, развиващи стратегическото и логическото мислене. Омръзнало ви е, защото ви го повтаря от всички страни, всеки един занимаващ се с нашето хоби – през геймъри, ревюлъри, та чак до търговците.

    Аз обаче смятам да ви посоча още едно от уникалните качества на настолните игри. Именно то е причината, която ги превърна в любимото им хоби. А именно факта, че тази индустрия не спира да се развива. Дизайнерите не спират да създават нови и нови геймплей механики, които понякога водят до сътворяването на цял един нов жанр. В настолните игри винаги се търси новото, уникалното, различното. Търси се едно надграждане и развитие и по-рядко се лежи на добре изпитани рецепти – нещо толкова характерно за други развлекателни индустрии в последните години.

   Изминалата 2018г. мина под знака на новата, шумно рекламирана игрова система, дело на гигантите от "FFG". В основата си "Unique Game System" залага на...уникалността. Всяко закупено копие на подобна игра е по своему различно, уникално, неповторимо  и т.н. На пазара вече се появиха две такива игри. И докато “Keyforge” изглеждаше като поредния претендент в категорията "искам да седна на трона на "Magic The Gathering" ( за нея съвсем скоро, в друго ревю ), то “Discover :  Lands Unknown” даваше надежди да бъде голямото заглавие на "Fantasy Flight Games" за годината...а и в последно време като цяло. "FFG" някак се ориентира към непрестанни допълнения за свойте "дойни крави", игри във вселената на "Star Wars" и "Arkham Horror" и позабравихме, че те имат в портфолиото си отлични, напълно самостоятелни заглавия.

    С тази нагласа, която звучи отлично на хартия, посегнах към “Discover :  Lands Unknown”. Крайният резултат обаче се оказа противоречив. Защо ли – четете надолу.