петък, 24 януари 2020 г.

Първенството на личността - Hadara



    Късна петъчна вечер. Прибирам се от работа и в главата ми се гони въпроса : "Какви ревюта да подготвя за следващата седмица ?". Оглеждам се на рафта с „настолните игри, за който не успях да ви говоря през 2019г.“ и погледът ми се спира на „Hadara”. Веднага в съзнанието ми изниква друго име – "Emara". На пръв поглед е безсмислена рима. На второ четене обаче между двете думи има нещо общо – един дизайнер.

    „Hadara” e новото заглавие на дизайнерът на „Crown of Emara”. И докато неговият дебют ни разказваше за измислено фентъзи кралство, то този път се връщаме обратно в нашата си мила, земна действителност. „Хадара“ означава цивилизация и култура на арабски. Досещате се накъде отиват нещата нали ? Поредната „цивилизационна игра“ може би...или не съвсем.

сряда, 22 януари 2020 г.

Нацията на мигрантите - Villagers



    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

вторник, 21 януари 2020 г.

Блокбъстър в кутия - Marvel Champions



    “Marvel Champions” е третата кооперативна игра на Fantasy Flight Games, която следва Living Card Game (LCG) модела, след „Lord of the Rings LCG (2011) и Arkham Horror“ (2016). Marvel Champions излезе ноември 2019, но дори и за това кратко време успя да заеме челните места в Top 10 класациите за 2019 на много ревюъри на настолни игри. Темата разбира се помага, особено от другата страна на океана, където „Marvel вселената има култов статус, като от всяка карта струи тема и история. Но освен тематична, играта е изключително добре направена. Това всъщност не трябва да е кой знае каква изненада, защото „Marvel Champions“ е дело на екип, който има сериозен опит в този сегмент на настолните игри. Основната цел на дизайнерите изглежда е била да направят изчистена, сравнително бърза и лесна откъм правила игра, която лесно да се вади на масата. Това е остър завой спрямо Arkham Horror LCG, в която всеки сценарий е част от една голяма кампания, която често е подплатена със солидна история, но и бавен и тромав „setup. Въпреки, че е сравнително лека откъм правила, „Marvel Champions поставя 1-4 играчи пред труден избор всеки ход. Комбинирано с LCG модела, това е рецепта за добра кооперативна игра с огромна преиграваемост.

    В това ревю нямам за цел да обясня подробно правилата на „Marvel Champions, но ще отбележа нещата, които ми направиха най-силно впечатление. Най-общо, това са механиките и съдържанието на базовата игра, както и възможностите за модификация на дековете и моделът на разпространение. Накрая ще дам и моето мнение и защо мисля, че играта си заслужава хвалбите и топ местата по класациите за игри на 2019. И понеже това е първото ми ревю – с жена ми обожаваме да играем кооперативни игри, ,имам огромен опит в „LOTR and AH LCG-тата и затова очаквах с голям интерес Marvel Champions.

сряда, 11 декември 2019 г.

Плодородна земя - Ishtar : Gardens of Babylon



    Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат като ревюър на настолни игри е да пишеш ревю за игра на популярен дизайнер. Защото не е нужно да навлизаш в разни невъзможни комбинации от исторически данни, географски понятия, статистически препратки, подредбата на съзвездията по нощното небе и да демонстриращ никак не лошата ти обща култура само и само, за да привлечеш вниманието на читателя към писменото ти отроче. Нужно е само да споменеш едно име.

    В днешното ревю и аз съм благословен с тази най-блаженна от блаженните награди, можещи да споходят един ревюър. Без повече да увъртам – ще ви говоря за новата игра на мосю Бруно Катала. И вие ще четете, защо няма как да не сте заинтересовани от новото заглавие на един от най-великите дизайнери на нашето време. Както казват мойте англоговорящи братя по перо – "уин-уин сичуейшън" ( без „самтайм люн“ ).

сряда, 4 декември 2019 г.

Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom



    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.