петък, 12 октомври 2018 г.

В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!



От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 
"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

вторник, 9 октомври 2018 г.

Донеси ми короната,зарче – Dice Throne


От Христо Симеонов


    Темата и концепцията, залегнали в основата на днешната игра, определено не са най-оригиналните. Игрите изправящи двама играчи един срещу друг, в смъртоносна битка за надмощие, докато единия погине...с лопата да ги ринеш. То не е ли "Summoner Wars", "Mage Wars", добрият стар "Magic" и още стотици други, които ако тръгна да изброявам рискувам да пиша това ревю около месец.

    С какво играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми ? На първо място с визията си. Тук е момента да ви приканя да си направите една вметка – споменавам визията й още в увода...бройте до края на това ревю колко пъти ще се върна на този плюс ! След това дойде „хайпа“ или казано на мил, роден език – целия свят изпадна в делириум по тази игра, нямаше как да не я пробвам и аз. Нещо повече. Съвсем нахално и амбициозно авторите й отбелязаха първото й издание като "Season 1", след което последва и "Season 2" ( съвсем логично някак ) и двата финансирани през "Kickstarter"...и двете пропуснати от мен. Е, време беше да поправя този пропуск.

    Така в днешното ревю ще ви говоря за една „биткаджийска“ игра. Без никакво съмнение жанр претъпкан със заглавия. Изключително смело е да решиш да се впуснеш в него и да се изправиш срещу редица утвърдени заглавия в битка за вниманието на геймърите. Да видим как ще се развие тази битка.

сряда, 3 октомври 2018 г.

Една консерва свежест – Mint Works & Mint Delivery



от Христо Симеонов

Ще прозвучи ужасно непрофесионално и вероятно ще срине рейтинга ми ( ако въобще имам такъв ), но нямам никаква идея кой започна цялата лудост наречена „микро игри“. Ще заложа на японеца Сейджи Канай и неговият „Love Letter, а на вас ще оставя да ме поправите в коментарите под това ревю. Важното в случая е, че манията по миниатюрни, както като компоненти и така и като съдържание, настолни игри бързо обхвана цялото хоби. Въпреки минимастичният си характер обаче, тези заглавия понякога имат да предложат страхотно много откъм качествен геймплей.

    В следващите редове ще ви представя именно такава „микро“ настолна игра. Нещо повече – вероятно за първи път ще говоря за две игри в едно ревю. И преди да сте креснали - „Стига с тия чийтове !“, бързам да ви успокоя, че нямаше как да ги разделя. Двете "Mint" игри, макар и напълно самостоятелни, са неразривно свързани. И двете са дело на един и същи дизайнер – Джъстин Бласк. И двете игри намериха финансиране и се появиха на бял свят благодарение на платформата "Kickstarter". А най-очарователната им прилика е, че и двете пристигат в тенекиени кутийки от ментови бонбони, които се събират перфектно в джоба ви. Заслужават ли си обаче ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

четвъртък, 27 септември 2018 г.

Източният въпрос - Century: Eastern Wonders



От Христо Симеонов

    Най-обичам да пиша ревюта за такива игри. И по-специално уводи. Ще попитате защо, нали ? Ами защото ще ви говоря за игра, която няма нужда от представяне. През изминалата една година ми изтръпна езика да говоря и ми се протриха пръстите да пиша, колкото страхотна игра е "Century : Spice Road". И макар мнозина от вас да не бяха съгласни с мен, аз все още намирам играта за превъзходен и изпитан в почти всякакъв ситуации "gateway", който наистина работи. Именно затова и "Spice Road" без никакво колебание попадна в миналогодишния ми топ десет.

    Естествено нямаше как да не очаквам с трепет нейното продължение. Нещо повече – това бе и най-очакваната от мен игра в първата половина на 2018г. Казвайки продължение, не съм напълно коректен, защото "Eastern Wonders" си е 100% самостоятелна игра. Не е нужно да си купувате "Spice road", за да и се насладите ( бел.ред. на пръв поглед ). Все пак има и частица истина в момента с „продължението“, защото ако притежавате и двете игри, може да ги комбинирате в едно впечатляващо настолно чудовище. Така купувайки си "Eastern Wonders", вие всъщност си купувате две игри, ако притежавате "Spice Road".

    Именно от тази преспектива ще разгледам играта в следващите редове – като самостоятелно заглавие и като второто звено от по-голяма игра. Но стига празни приказки. Време е да отплаваме за островите на подправките.

сряда, 26 септември 2018 г.

Невероятната история на дома Марсдън – House of Danger



от Христо Симеонов

    Явно не може да става дума за съвпадение или за случайност факта,че в последните няколко години на изключителна популярност се радват настолните игри, които залагат на това да разкажат една история. Класически механики, включващи  похвати като широко използване на зарчета и карти ( до болка познати на феновете на хобито ) се прегърнаха и обогатиха с различните способи на ролевите и "choose your adventure" игрите ( последните са познати у нас като "книги-игри" ) и крайният резултат е една изключително интригуваща симбиоза. Да, тези настолни заглавия далеч не са нито най-сериозните, нито най-предизвикателните игри пред закоравелите, болни по стратегически  главоблъсканици геймъри и тяхната аудитория в повечето случай са подрастващи, начинаещи играчи и не особено ангажирани в хобито. Както и любители на добрите истории...като мен.

    И ако не сте разбрали – в следващите редове ще си говорим за поредната настолна игра, микс между "геймплей механики за дебили" и книга-игра. Което означава няколко неща. На първо място ще трябва да пиша кратичко и без никакви разкрития около историята в играта, за да не ви разваля удоволствието. Освен това – не очаквайте някакви феноменални геймплей моменти. И на последно място – крайната ми оценка ще бъде безкрайно субективна. Ако още не сте напуснали това ревю, най-учтиво ви приканвам да продължим.