Корпорация “Шантави джаджи” – Gizmos

от Христо Симеонов

"Gizmos"  вероятно ви звучи като сложен термин от астрономията. Например, някакъв вид небесни тела или особени черни дупки. Определено си е нещо космическо.  И като казвам космическо – защо да не е нещо божествено ? От пантеона на някоя забравена религия : „Великия Gizmos ще отвори врати пред най-чистите души". Малко прекалено мистично си стана. Може би пък, като се замислите, "gizmos" звучи и като порода малки, пухкави кученца. Което ме навежда на мисълта, че това може и да е наименование за дребни и зли далечни братовчеди на леприконите, които се спотайват под леглото ви и дебнат неволно да пуснете краченце извън защитнито поле на одеялото си.

    Специално за вас, скъпи приятели, да, точно за вас - малцината, които ще прочетат това ревю, си направих труда и проверих какво означава думата "gizmos". Въздесъщият Бог на преводачите ( Гугъл Транслейт ) ми я обясни като „джаджа, уред и то такъв, чието име назоваващия го не знае или не може да си спомни“. След като разплетохме тази загадка, вероятно мнозина от вас ще се запитат : защо бе толкова важно ? Защото, драги, името на една настолна игра е неразделна част от крайния продукт. За страшно много хора името „Gizmos” ще звучи като отнесена абстрактна игра, в която местите лъскави кубчета. И така тези геймъри ще пропуснат една повече от отлична настолна игра с доста интригуващата тема въртяща се около изобретяването на разни джаджи. Която игра всъщност си е доста абстрактна...и прави всичко възможно да ви отблъсне от вълнуващата си тема. Взех да се обърквам в собствените си писания – давайте да минаваме по същество !

ЖСК „Новодомци“ – Welcome to

от Христо Симеонов

    Никога не съм гледал на игрите в “roll and write” жанра като на сериозни представители на нашето хоби. За тези от вас, които не са запознати с тях ще опитам да обясня накратко - играчите имат общ куп от зарове, които се хвърля в началото на всеки ход, след което всеки си избира един зар ( на неговите страни има изобразени символи или цифри, или комбинация от двете ) и записва изобразеното на него върху специален лист, който също е част от играта. Относно темите си, тези игри предлагат богати опции, но никога не са особено тематични и всичко е повече за фон. Основната им сила е неангажиращият геймплей, който е особено подходящ за абсолютни новобранци в хобито или геймъри търсещи разтоварваща игра.

    Отношението ми към жанра се промени рязко тази година...като определено това се случи под натиск. Дали на гейм дизайнерите им свършиха оригиналните идеи или цялото хоби търпи някаква геймплей реконструция не мога да кажа, но определено „ roll and write” игрите наводниха пазара. Воден от споменатото ми по-горе пренебрежение към жанра, трябва да призная, че съвсем целенасочено избягвах доста от тях, а други само пробвах, констатирах че са „окей“ и толкова. И така до появата на „Welcome to”. Отличните оценки съпътсваха играта от началото на годината, а след като най-накрая се появи и по нашите географски ширини, ми бе доста настоятелно препоръчана ( бел.ред. тебе гледам Ице ). Така в един момент нямаше как да я пропусна, дадох й шанс ( даже няколко ) и за моя изненада бях повече от приятно изненадан. Нека ви споделя защо.

В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!

От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 

"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

Донеси ми короната,зарче – Dice Throne

От Христо Симеонов

    Темата и концепцията, залегнали в основата на днешната игра, определено не са най-оригиналните. Игрите изправящи двама играчи един срещу друг, в смъртоносна битка за надмощие, докато единия погине...с лопата да ги ринеш. То не е ли "Summoner Wars", "Mage Wars", добрият стар "Magic" и още стотици други, които ако тръгна да изброявам рискувам да пиша това ревю около месец.

    С какво играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми ? На първо място с визията си. Тук е момента да ви приканя да си направите една вметка – споменавам визията й още в увода...бройте до края на това ревю колко пъти ще се върна на този плюс ! След това дойде „хайпа“ или казано на мил, роден език – целия свят изпадна в делириум по тази игра, нямаше как да не я пробвам и аз. Нещо повече. Съвсем нахално и амбициозно авторите й отбелязаха първото й издание като "Season 1", след което последва и "Season 2" ( съвсем логично някак ) и двата финансирани през "Kickstarter"...и двете пропуснати от мен. Е, време беше да поправя този пропуск.

    Така в днешното ревю ще ви говоря за една „биткаджийска“ игра. Без никакво съмнение жанр претъпкан със заглавия. Изключително смело е да решиш да се впуснеш в него и да се изправиш срещу редица утвърдени заглавия в битка за вниманието на геймърите. Да видим как ще се развие тази битка.

Една консерва свежест – Mint Works & Mint Delivery

от Христо Симеонов

Ще прозвучи ужасно непрофесионално и вероятно ще срине рейтинга ми ( ако въобще имам такъв ), но нямам никаква идея кой започна цялата лудост наречена „микро игри“. Ще заложа на японеца Сейджи Канай и неговият „Love Letter“, а на вас ще оставя да ме поправите в коментарите под това ревю. Важното в случая е, че манията по миниатюрни, както като компоненти и така и като съдържание, настолни игри бързо обхвана цялото хоби. Въпреки минимастичният си характер обаче, тези заглавия понякога имат да предложат страхотно много откъм качествен геймплей.

    В следващите редове ще ви представя именно такава „микро“ настолна игра. Нещо повече – вероятно за първи път ще говоря за две игри в едно ревю. И преди да сте креснали - „Стига с тия чийтове !“, бързам да ви успокоя, че нямаше как да ги разделя. Двете "Mint" игри, макар и напълно самостоятелни, са неразривно свързани. И двете са дело на един и същи дизайнер – Джъстин Бласк. И двете игри намериха финансиране и се появиха на бял свят благодарение на платформата "Kickstarter". А най-очарователната им прилика е, че и двете пристигат в тенекиени кутийки от ментови бонбони, които се събират перфектно в джоба ви. Заслужават ли си обаче ? Бързам да ви кажа в следващите редове.