Неволи с камили - Through the Desert

от Христо Симеонов

Много често ме критикуват, че давам прекалено завишени оценки в свойте ревюта. Рядко съм оценявал ниско ( а си трябвало ) и винаги съм се стремял да намеря нещичко, заради което да препоръчам дадена игра, макар то определено да не е иновативно, забавно и вълнуващо нито като механика, нито като тема.

   Няма да споря с критиците си. Но защо все пак ви разказвам всичко това ? Защото в днешното ревю реших да отида още по-далеч и да започна неща в обратен ред.  “Through the Desert”  е отлична игра и без никакво замисляне ще и поставя пълен набор от шестици, а именно - една за визия, една за геймплей и една за преиграваемост. Готово. На секундата може да спрете да четете ревюто и да се насочите към нещо друго.

    Избързах с оценката обаче, защото този път ще предприема друг подход в представянето на играта. В следващите редове ще се опитам да ви убедя, защо е абсолютно задължително да играете поне веднъж в живота си “Through the Desert” и защо ви гарантирам, че ще ви хареса. Гмуркам се смело в тази нелека задача.

Нашествието на малките, зли досадници - Viral

от Христо Симеонов

    Бактерии. Болести. Зарази. Дошло ви е до гуша от тях. Омръзнало ли ви все да сте с капещ нос на поредното фирмено парти ? Или да не може да преглътнете апетитните скариди, които толкова обичате, заради зачервено, дразнещо гърло ? Ами „отпускарските вируси“ ? Когато не сте си почивали от работа в последните десет години, най-накрая излизате отпуска и сте планирали двадесет дни край морския бряг. Но коварното стомашно разтройство има други планове за вас...

    Стига вече хапчета и прахчета. Стига вече солена вода, компреси с оцет и други бабини деветини. Забравете за хомеопатията и нетрадиционните илачи. Представям ви едно революционно решение, което завинаги ще ви накара да забравите за неприятните и досадни болести и да изпитате радост от изчезването им. Предлагам ви ВИЕ да станете бактерии и на свои ред да тероризирате закъсали хорица, имали неблагоразумието да излязат без шапка в зимна виелица или да карат четири часа към морето на климатик.

    Това революционно решение наречено "Viral"  е продукт на екип от млади и амбициозни нърд...гейм дизайнери, които с помощта на карти и картонени токени са открили панацеята, която ще спаси света. Само сега и в следващите 365 секунди този продукт може да бъде ваш, ако прочетете това ревю до края и се обадите...

Вестоносецът е винаги виновен – Wasteland Express Delivery Service

От Христо Симеонов

    Скъпи приятели, пиша тези редове с размътено и лутащо се съзнание. Умът ми, който смея да твърдя, някога бе блестящ и находчив, ми изневерява в последните седмици, устройвайки ми страховити паради от светлини, сънища и блянове. Не съм спал спокойно от месеци. Забравих какво е уюта на топлото легло и меката, примамлива омая на спокойния сън, даряваща човека със заслужена почивка след дневните вълнения. Ужасът започна преди малко повече от четири месеца и не иска да пусне съзнанието ми. В основата му бе един мой грях.

    В края на декември споделих с вас личният си топ десет от настолни игри излезли през 2017г. С много любов и страст ви обрисувах заглавията, които ми направиха най-голямо впечатление за отиващата си година, споделяйки и ревюта на последните. Освен на едно...моят фатален номер 6, моето дяволско число. От тогава тази игра не ми дава мира и навестява сънищата ми искайки своето – ревю !

    Добре де, колкото и да се мъча да подражавам на любимия Х.Ф.Лъвкрафт вероятно не ми се получава особено. Но се надявам, че схванахте основната идея. "Wasteland Express Delivery Service" е игра на която мога да поствя много определения – най-дълго заглавие за 2017г, най-голяма изненада за мен, най-пренебрегвана игра. Пренебрегвана защото сме вече май 2018г. и се изминаха повече от девет месеца от първата ми среща с нея, а все още не съм й посветил ревю. И това, както се опитах да ви обясня, не ми дава мира. Та в крайна сметка реших да се взема в ръце и най-накрая да го напиша. Напълно заслуженото представяне на една от любимите ми игри за 2017г. ! Може да спрете да четете дотук, защото вероятно се досещате, че съм оценил играта високо и без да се свеня, ще ви я препоръчвам. Ако обаче ви интересува какво се крие в нейната гигантска кутия – четете смело надолу ( бел.ред. обещавам повече да не се опитвам да имитирам велики писатели )

Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".