Безкраен Космос от възможности – Space Base

От Христо Симеонов

     В началото бе космическата тема. Окей...знаете, че ми е слабост. Ако трябва да избирам между две игри, в 95% от случайте ще предпочета тази с научно фантастична тема пред другата...каквата и да я другата. Казвам 95%, защото има и някой изключения ( "Mage Knight", "Clank!" и т.н. ).

    А после дойде името. Казвам ви честно – това е най-скучното заглавие на настолна игра, което видях тази година. Все едно от „AEG“ са спечелили конкурс по темата - Световен приз за наименование, което да ви развълнува най-малко. “Space Base“ е...освен, че се римува с една дузина неща, не зчучи никак, ама никак интригуващо.

     И точно когато бях се отказал от играта, си позволих да задълбая в механиките на “Space Base”. „Engine building” ( строене на „двигател“ ), “Tableаu Building” ( строене на „табло“ ) с карти и зарове. Прочетете го няколко пъти. И отзад напред звучи добре, нали ? Ако някога сте попадали на блога ми и сте хвърляли дори и един поглед върху ревютата ми, знаете много добре, че това са любимите ми жанрове. Ако пък не знаехте – добре дошли в моят свят ! Когато видя въпросните механики в една настолна игра, винаги си приготвям пакетче кърпички, защото опасността да ми потекат лигите е обезателна. Пък не върви да изцапам борда или картите...Добре де. Спирам с този глупав и наивно опитващ се да е забавен опит за увод. Само една вметка - за тези от вас, които не са запознати с "engine/tableau" жанра ще кажа с две думи : подреждате карти/плочки пред вас, след което се опитвате да ги активирате по най-успешния ( точки ) за вас начин. Та посягайки към “Space Base”, тя определено изглеждаше като Ултимативната "Ицо игра“. Дали се оказа така обаче, ще ви кажа в следващите редове.

Краят на Одисеята - Endeavor : Age of Sail

от Христо Симеонов

    Не веднъж от редовете на ревютата ми съм ви споделял за невероятното въздействие на платформата за финансиране „Кикстартър“ върху нашето любимо хоби. Феноменалният подем на настолните игри в последните години не би бил възможен без нея. Появата на десетки, дори стотици заглавия нямаше никога да се случи, а стотиците им автори нямаше да успеят да реализират мечтите си. Смея да твърдя, че без „Кикстартър“ настолните игри нямаше да успеят да достигнат до домовете на толкова много геймъри. Платформата е един отличен трамплин за всеки креативен и вдъхновен автор, който желае да покаже на света своето творение. Затова и ще възкликна като фанатичен пастор – Слава тебе, Кикстартъре !

    Докато си изтривам клавиатурата от сиропа на тези захаросани слова, ми идва на ум още една причина, заради която „Кикстартър“ има толкова важна роля в съвременните настолни игри. Както не веднъж съм казвал - никога не е късно да играете за първи път една настолна игра. Е, тази моя максима нямаше да бъде валидна за ужасно много игри, ако не бе „Кикстарър“. В последните години в платформата за финансиране може да откриете както горещи и иновативни нови заглавия, така и настолни игри придобили вече класически статут, които, уви, отдавна не могат да бъдат открити на пазара. Следващите редове ще си споделя впечатленията си от още едно такова "дълго чакано завръщане". Редно е да кажа още в увода – “Endeavor” е великолепна стратегическа игра, която не заслужава никаква различна от „отличен“ оценка. Може да спрете да четете още тук. Ако обаче ви интересува какво се случва в нова версия на играта, то четете смело.

Perssoas Influentes* - Coimbra

От Христо Симеонов

Бърз въпрос към всички любители на настолните игри - По-какво може да познаете, че дадена игра принадлежи към „евро“ жанра ? Дали сухата тема ? Или пък липсата на такава ? А може би по завъртяните механики, за чието разбиране са ви нужни прибори по тригонометрия ? Може би  името на дизайнера ви звучи „на немски“ ? 

    Всеки един от тези отговори съдържа частица истина. Аз обаче съм тук, за да ви кажа най-сигурният, бърз и надежден метод за установяване, че дадена игра е  част от „евро“ жанра ( звуча като Хорс от "Телешоп" ). Просто погледнете заглавието ! Ако играта носи името на реално съществуващ град ( най-често европейски ), географска местност или държава, то тя гарантирано е „евро“. През „Брюж“, „Санкт Петербург“ и „Орлеанс“, та до „Цейлон“, „Пуерто Рико“, „Момбаса“ и „Йокохама“ – стопроцента гарантирани представители на жанра.

    Поглеждайки към заглавието на днешното ревю и виждайки, че там се мъдри игра с името „Коимбра“, вероятно се досещате защо ви казвам всичко това. Самата Коимбра днес е симпатичен и шарен португалски град, които далеч не е толкова популярен, оставайки в сянката на столицата Лисабон, голямото пристанище Порто и известния курорт Синтра. Преди няколко столетия обаче Коимбра е бил един от най-будните градове в Европа, част от пулсираща кръвоносна система задвижила икономиката и науката, дали тласъка на португалската колониална експанзия и поставили началото на епохата на Великите географски открития. От тази гледна точка, защо да не заслужава настолна игра кръстена на него ? Особено пък ако тя е и сполучлива. Дали е така ще ви споделя в следващите редове.

Корпорация “Шантави джаджи” – Gizmos

от Христо Симеонов

"Gizmos"  вероятно ви звучи като сложен термин от астрономията. Например, някакъв вид небесни тела или особени черни дупки. Определено си е нещо космическо.  И като казвам космическо – защо да не е нещо божествено ? От пантеона на някоя забравена религия : „Великия Gizmos ще отвори врати пред най-чистите души". Малко прекалено мистично си стана. Може би пък, като се замислите, "gizmos" звучи и като порода малки, пухкави кученца. Което ме навежда на мисълта, че това може и да е наименование за дребни и зли далечни братовчеди на леприконите, които се спотайват под леглото ви и дебнат неволно да пуснете краченце извън защитнито поле на одеялото си.

    Специално за вас, скъпи приятели, да, точно за вас - малцината, които ще прочетат това ревю, си направих труда и проверих какво означава думата "gizmos". Въздесъщият Бог на преводачите ( Гугъл Транслейт ) ми я обясни като „джаджа, уред и то такъв, чието име назоваващия го не знае или не може да си спомни“. След като разплетохме тази загадка, вероятно мнозина от вас ще се запитат : защо бе толкова важно ? Защото, драги, името на една настолна игра е неразделна част от крайния продукт. За страшно много хора името „Gizmos” ще звучи като отнесена абстрактна игра, в която местите лъскави кубчета. И така тези геймъри ще пропуснат една повече от отлична настолна игра с доста интригуващата тема въртяща се около изобретяването на разни джаджи. Която игра всъщност си е доста абстрактна...и прави всичко възможно да ви отблъсне от вълнуващата си тема. Взех да се обърквам в собствените си писания – давайте да минаваме по същество !

ЖСК „Новодомци“ – Welcome to

от Христо Симеонов

    Никога не съм гледал на игрите в “roll and write” жанра като на сериозни представители на нашето хоби. За тези от вас, които не са запознати с тях ще опитам да обясня накратко - играчите имат общ куп от зарове, които се хвърля в началото на всеки ход, след което всеки си избира един зар ( на неговите страни има изобразени символи или цифри, или комбинация от двете ) и записва изобразеното на него върху специален лист, който също е част от играта. Относно темите си, тези игри предлагат богати опции, но никога не са особено тематични и всичко е повече за фон. Основната им сила е неангажиращият геймплей, който е особено подходящ за абсолютни новобранци в хобито или геймъри търсещи разтоварваща игра.

    Отношението ми към жанра се промени рязко тази година...като определено това се случи под натиск. Дали на гейм дизайнерите им свършиха оригиналните идеи или цялото хоби търпи някаква геймплей реконструция не мога да кажа, но определено „ roll and write” игрите наводниха пазара. Воден от споменатото ми по-горе пренебрежение към жанра, трябва да призная, че съвсем целенасочено избягвах доста от тях, а други само пробвах, констатирах че са „окей“ и толкова. И така до появата на „Welcome to”. Отличните оценки съпътсваха играта от началото на годината, а след като най-накрая се появи и по нашите географски ширини, ми бе доста настоятелно препоръчана ( бел.ред. тебе гледам Ице ). Така в един момент нямаше как да я пропусна, дадох й шанс ( даже няколко ) и за моя изненада бях повече от приятно изненадан. Нека ви споделя защо.