сряда, 9 януари 2019 г.

Инспекторите и часовника - Detective : А Modern Crime Board Game


    В началото ще почна с лошото, с неприятното, с мърморенето. Ужасно много мразя да пиша  такива ревюта. Текстове, в които съм ограничен относно информацията достъпна за споделяне с вас. А основната причина затова е, че ако се „разпиша“, ще ви разваля игровото преживяване. Та в следващите редове ще разкажа малко повече именно за една такава игра. Мрън.

    Хубавата новина е, че „лошото“ в това ревю свършва тук - в първия параграф, в нескопосания ми увод. Всичко останало, което ще си позволя да кажа за “Detective” без да ви „разваля играта“, ще е положително. Дори нещо повече. Напълно неочаквано, това се превърна в една от мойте лични „най-добрите игри на 2018г.“. Казвам неочаквано, защото никак не бях развълнуван около излизането на “Detective”. За мен тя бе поредната „игра с кампания“, която щях да струпам на купчинката с подобни заглавия, чакащи „по-добри дни“. Темата също не помагаше – не съм фен на модерните криминални истории в стил „CSI”, “Bones” и тем подобни. Освен това предишните няколко заглавия на "Portal Games" малко ме разочароваха. Дългоочакваната „First Martians” с нейните отвратително написани правила и вълнуващата на пръв поглед  “Alien Artifacts”,  която обаче ми остави само горчив вкус, колкото и да се опитах да я харесам.

    Е, пишейки това ревю ми иде да възкликна : Да живеят приятелите-геймъри ! Защото “Detective” ми бе препоръчана от един от тях. И не мога да ви опиша колко съм щастлив, че му повярвах.

вторник, 8 януари 2019 г.

Десет хиляди калории забава - Just one


Нова година – нова късмет. Това си пожелаваме всички в началото на януари. Без да се опитвам да оригиналнича особено много, аз ще се опитам да го перифразирам. Нова година – нов рекорд за най-късо ревю. Защо ли ? Ами защото играта, която ще ви представя в следващите редове е доста миниатюрна като брой компоненти и геймплей, която автоматично означава по-кратичко ревю.

    Казвайки ви всичко това не си и помисляйте, че става дума за представител на така популярните в последно време „микро“ игри. Дори напротив – говорим за кутия среден размер, в която едвам се побират тесте карти, маркери и „дъскички“. Нали разбрахте какво направих ? Набързо ви изброих компонентите на играта. Последното, което забравих, е книжка с правила, с обем от четири страници . Играта попада в „парти“ жанра или казано с други думи : спада към всички онези игри, които играете когато сте повече от четирима и търсите нещо кратко, неангажиращо и много забавно. 
Запомнете последното определение от горното изречение – "забавно". Защото ви предстой да се сблъскате с една от най-забавните „парти“ игри в последните няколко години.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

Изкуството на войната и други полезни умения - War Chest



    Чували ли сте за шах ? Да, онази древна персийска игра (поне такава е официалната теория), в която двама души пресъздават с помощта на фигурки военно сражение. Задавам глупави въпроси ли ? Добре де, нека да опитам пак. Когато си мислите за настолни игри и как те са „много модерна работа“, сещате ли се, че и шахът е настолна игра ? Вероятно не, защото го отнасяте към една категория неща, които като че винаги ги е имало – колелото, огъня, парите и т.н.

    А шахът дори не е най-древната настолна игра. Ако трябва да й дадем някаква времева датировка бих казал „средна работа“ – демек, средните векове. И до днес обаче той не спира да вълнува, издигнат като организирана спортна дисциплина, която освен това е изключително престижно занимание.

    Ако се чудите защо ви говоря за шах не е защо се каня да му правя ревю. Макар че не е лоша идея. През вековете тази древна игра е виждала какви ли не вариации на своята тема и механики. Ала класическите правила си остават стабилни като гранитен постамент. И въпреки това опитите продължават, а в последните години няколко настолни игри, очевидно дълбоко вдъхновени от шаха, дори успяха сериозно да развълнуват геймърското съсловие. В следващите редове ще ви представя най-пресният опит в тази насока и ще ви кажа какво мисля за него.

сряда, 19 декември 2018 г.

Патриоти срещу нацисти - Hail Hydra

    Не мога да си представя - цяла календарна година без „социални игри с дедукция“. И като се замисля, че за малко да ми се случи, направо потрепервам. Знаете за какво ви говоря, нали ? Всички тези игри от необятното семейство със заглавия, което наричам „върколашки“ игри, кооперативни игри с предател и всиките им прозводни. Тази година почти не играх такива игри Да се чуди човек как успях. Всъщност последното си беше абсолютно умишлено, защото честно да ви кажа – беше ми дошло до гуша ! Едни и същи механики, повторени до припапък и  единствената разлика е, че са накичени с разнообразни теми.

    Е, нямаше как да ми се размине обаче. За да съм честен с вас, към "Hail Hydra" ме привлякоха две неща. На първо място беше темата. Героите на Marvel без никакво съмнение са супер популярни, аз лично винаги съм ги намирал за забавни и интересни (с малки изключения), а и цялата история на „тайната организация "Hydra", която си е нацистко отрече в света на комиксите, винаги ми е била от любимите. Тази причина обаче не бе водеща при мен в желанието ми да тествам играта. Едно сравнение бе това, което предизвика небивалия ми интерес към "Hail Hydra". Ще се опитам да го цитирам : „след "Hail Hydra" никога повече няма да играя "Battlestar Galactica. УОУ !!! Нямаше как да остана безразличен към тези думи ! Затова се гмурнах надълбоко в средите на "Hydra" и в следващите редове ще ви споделя какво открих.

вторник, 18 декември 2018 г.

Големият ход на малката пионка – Azul: Stained Glass of Sintra



от Христо Симеонов

    Да говориш за "Azul" вероятно е най-лесната задача в хобито през последните дванадесет месеца. Играта като тропически ураган превзе всякакви класации, обра де що има награди и като че има неизчерпаема енергия, с която не спира да вълнува милиони геймъри по света.  Без значение от тяхната възраст, пол и опит в нашето хоби.. Процентът на хората не харесващи "Azul" вероятно е толкова пренебрежимо малък, че спокойно можем да я обявим за „един от феномените в хобито през последните години". Игра, която заплашително се насочва към категорията „модерна класика“.

    Някак напълно естествено дойде новината за следващата игра в серията. Вълнението около нея завладя хобито още в самото начало на година. Имаше обаче и доста опасения дали своеобразното продължение ще е достатъчно „ново“, оригинално и различно. Или е просто поредният „cash grab”, който цели да изцеди любовта ви към оригиналната игра под формата на финикиийски знаци. Дойде време да разберем, в редовете на това ревю.