Механес Теос : Богове и машини – Lords of Hellas

От Христо Симеонов

    "Богът от машината" – "Deus ex machina". Мнозина свързват този израз с разбиранията на модерната научно-фантастична литература и по-специално с кибер-пънкa. Последният е едно от най-младите течение в жанрa, залагащо изключително много на идеите за загубената човечестност и греховното и изродено свръхтехнологично бъдеще на човешката раса.

    Терминът всъщност е латински превод на причудливото устройство „механе“ използвано в древногръцкият театър. Причудливо, причудливо – колко да е причудливо ? Всъщност става дума за кран, с чиято помощ в края на някои представления са спускани актьори в образа на даден бог. Тяхната роля е да дадат на постановката един финален щрих, поука, запазвайки по този начин връзката между тайнственият и всемогъщ божествен пантеон на Олимп и простосмъртните в нозате му.

    На мисли за „бог от машината“ ме наведе първата ми среща с “Lords of Hellas” – игра, която успешно бе финансиране чрез платформата "Kickstarter" и се радва на изключително горещ прием сред геймърите. Тук е редно да ви успокоя – няма да си говорим за древногръцки театър. Причината да си мисля за „изкуствени“ богове е част от тематиката на “Lords of Hellas”, която определено ме изненада. Като цяло – срещата ми с играта премина през няколко фази. Пълното отрицание към нея, което ме бе налегнало по време на кампанията  за финансирането й, сменило се след това с любопитство, а любопитството с изненада, защото “Lords of Hellas” се оказа настолна игра точно „в моята градинка“. Защо смятам така – четете в следващите редове.

Плантация за усмивки - Santa Maria

от Христо Симеонов

    Настолна игра с тема „колонизиране“ ! Какво ? Не сте никак въодушевени  ?Предпочитате нещо друго. Добре де, а какво ще кажете ако ви споделя, че в играта се мъчите да направите вашите „колонизатори“ най-щастливите завоеватели на света. Окей, спирам да опитвам...

    По непонятни за мен причини, игрите с тема „колонизирането на Новият свят“ винаги предизвикват отегчени прозявки, сънени погледи, мърморене и пуфтене. Лично за мен темата е особено вълнуваща, а и сред игрите, които я споделят, има няколко наистина „класически“ вече заглавия. Уви, явно обаче съм малцинство по въпроса.

И тъкмо като по поръчка - горните ми две констатации сумарно са идеалната причина да ви запозная с днешната игра. Всъщност си стана причина „2в1“ –  любимата ми колонизаторска тема и факта, че вероятно сте пренебрегнали това заглавие. 

Хвани ме, ако ме чуеш – Stop Thief !

От Христо Симеонов

    Почти съм сигурен, че съм ви разказвал всичко за "Restoration Games", но пък повторението, знаем, е майка на... Преди около две години култовият дизайнер Роб Давю обяви създаването на нова компания за издаване на настолни игри. Нейна цел е да връща към живот стари, класически заглавия, отдавна изчерпани от продажба и в голямата си част непознати за болшинството от млади геймъри. Идеята на мистър Давю е да бъдат преиздавани заглавия, които според него заслужават да достигнат до играещите настолни игри. "Restoration Games" подхождат изключително отговорно към продуктите си, които пристигат с вълнуваща визия и компоненти, осъвременени правила ( ако имат нужда от това ) и на изключително достъпна цена.

    До този момент от „Restoration Games“ пуснаха на пазара три игри. За първите две от тях може да откриете ревюта на блога – Downforce и Indulgence. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за третото заглавие. Ако трябва да бъда честен, на пръв поглед това беше играта, която най-малко ме вълнуваше от всичко появило се от "Restoration Games". Какво се оказа в крайна сметка – четете, за да разберете !

Наследство от детството – Legacy of Dragonholt

От Христо Симеонов

Като се замисля, нямаше какво друго да очакваме от „Fantasy Flight Games“. Един от най-маститите производители на настолни игри в последните години се превърна в една добре смазана машина за пари, която изстисква и последните ви джобни с перфектно рекламирани и представени заглавия. Не винаги игрите излизащи под тяхната шапка за достатъчно добри, но „FFG“ винаги ще намерят начин  да ви ги продадат.

    На пръв поглед така изглеждаха нещата и с „Legacy of Dragonholt“. Когато играта наводни магазините в края на миналата година, тя разпалено бе представяна като „нова и иновативна приключенска игра“. Нямаше как да пропусна подобно смело твърдение и без да губя миг се насочих към играта. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за нея.

Неволи с камили - Through the Desert

от Христо Симеонов

Много често ме критикуват, че давам прекалено завишени оценки в свойте ревюта. Рядко съм оценявал ниско ( а си трябвало ) и винаги съм се стремял да намеря нещичко, заради което да препоръчам дадена игра, макар то определено да не е иновативно, забавно и вълнуващо нито като механика, нито като тема.

   Няма да споря с критиците си. Но защо все пак ви разказвам всичко това ? Защото в днешното ревю реших да отида още по-далеч и да започна неща в обратен ред.  “Through the Desert”  е отлична игра и без никакво замисляне ще и поставя пълен набор от шестици, а именно - една за визия, една за геймплей и една за преиграваемост. Готово. На секундата може да спрете да четете ревюто и да се насочите към нещо друго.

    Избързах с оценката обаче, защото този път ще предприема друг подход в представянето на играта. В следващите редове ще се опитам да ви убедя, защо е абсолютно задължително да играете поне веднъж в живота си “Through the Desert” и защо ви гарантирам, че ще ви хареса. Гмуркам се смело в тази нелека задача.