Произходът на видовете – Duelosaur Island

    Това ревю ще е от лесните. Не, това не означава, че директно поставям "слаба" оценка на играта и няма да се занимавам с нея. Просто няма да имам нужда от увод, за да ви въведа в следващите редове. 

    Защото „версията за двама“ на изключително популярната "Dinosaur Island" ( линк към ревюто) е нещо, което няма нужда от представяме. Вярвам, че тази вариация на играта предизвиква интереса на доста от вас. Явно на такова мнение са били и от "Pandasaurus Games", който първо добавиха "DUELOSAUR ISLAND" ( Господи, защо всички игри за двама трябва да се казва „дуел нещо си“ ? ) като бонус към Кикстартър кампанията на основната игра, а после я пуснаха и в самостоятелна продажба.

    Най-общо, „Duelosaur Island” поема нещата там където ги оставя базовата игра, но добавя и нещо от себе си, без да се свени дори да „изневери“ на основната механика на оригинала. Как ми се стори – ще ви кажа в следващите редове.

Ако на Марс играеха шах – Orbit Battle

    Да ви кажа правичката – нямах си никаква идея за съществуването на тази игра. Ама била някаква настолна версия на популярна видео игра. Ама била успешно финансирана. Ама била норвежка ( пази, Боже ). „Нищо не знам“, както казва студент преди изпит.

    Играта ми бе предоставена с благословията на чичо Деян от BigBoxGamers ( ако не сте ги чували и там пишат ревюта на настолни игри, цък на линкчето ), до когото пък е достигнала по „неведоми божи пътеки“. Тук е момента да отворя една скоба и да ви разкажа малко за „Игрите на Деян“. Това е една особена категория настолни забавления, която няма да откриете нито в популярните родни магазини, нито в "Ebay", "Amazon" или BoardGameGeek…а понякога и собствените им дизайнери не знаят за съществуването им. Деян обаче някак се добира до тези НИКОМУ НЕИЗВЕСТНИ ЗАГЛАВИЯ и ни „тероризира“ да ги играем...пък от време на време и да пишем ревюта за тях.

Сложих „тероризира“ в кавичка, защото, ако искате ми вярвайте, но понякога сред „Игрите на Деян“ има неочаквани попадения – разкошни бужита, които никога няма да достигнат до широката публика, защото не са дело на голям дизайнер, не ги издава "мастито" гейм студио и не пристигат с десет килограма излишни компоненти под формата на ненужни миниатюри. Истинска наслада е да попаднеш на подобна игра. Именно затова бях особено ентусиазиран за “Orbit Battle”. Въпросът бе дали държа поредния настолен сапфир, заринат под тоновете „боклучави, хайпнати игри“...или бях грабнал чист боклук. Малко като „Да бъдеш или не“, ама в настолен прочит. 

Зов за дизайнери – Call to Adventure

    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure” – “приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.

Imperium...с молив и чаша кафе - Imperial Settlers : Roll&Write

    Знаете ли как да разберете, че една настолна игра е наистина успешна ? Вероятно ще прибързате и ще кажете, че главния критерий са спечелените награди и призвания или пък това на колко езика е локализирана. Нищо подобно, драги. За да може една настолна игра да се нарече „успешна“, то е нужно да има „roll&write” версия.

    И друг път съм говорил за „roll&write” жанра, ала все пак отново ще спомена основната му черта – хвърляте зарчета или теглите карти и полученият резултат записвате върху листчета, опитвайки се да отбележите максимален брой точки. Тази концепция, макар и безумно простичка ( но работеща ) се превърна във вероятно най-популярния жанр в хобито за последните няколко месеца. Знайни и незнайни дизайнери и студия заляха пазара със стотици „roll&write” заглавия. Време беше и на един от най-известните сред тях да каже думата си по въпроса.

“Imperial Settlers : Roll&Write” е първото независимо заглавие в супер успешната едноименна серия игри дело на Игнаси Тчевичек и Portal Games. Тези от вас които ме познават знаят, че съм болен фен на оригиналната игра, “ImperialSettlers”, която заема и престижно място в личната ми топ десет класация на всички времена. Това което се опитва да ви кажа е, че “Imperial Settlers : Roll&Write” бе абсолютно задължително заглавие за мен, което очаквах с голяма доза вълнение. Не само обаче заради любовта си към оригинала, а и заради обещания микс между „tableau building“ и „roll&write“ механики. Как ми се стори крайният резултат, ще ви кажа в следващите редове.

Бездната става още по-дълбока - Abyss Expansions

      Може би вече сте разбрали, че много обичам да пиша ревюта за любимите си игри. Предполагам, че това не е нещо невиждано досега и не сте особено очаровани от този факт. 

        

      През не много далечната 2014 г. на пазара се появи една игра, която първоначално изненада с разнообразния набор изображения на кутията, които можете да си изберете. Всяка от тези картинки изобразяваше лицето на гущероподобно или рибоподобно същество, което Ви гледа страшно. Ако не знаете за какво говоря можете да разгледате картинките на този линк. Към момента, в който аз научих за Abyss, на пазара вече бяха останали копия само с един вид картинка и май бъдещите преиздавания си останаха с нея. Вече не си спомням, но съм почти сигурен, че играта предизвика интерес у мен след като прочетох ревюто на чичко Ви Деян, което ако сте пропуснали, Ви препоръчвам да прегледате.