През дверите на Посейдон – Underwater Cities

    Смятам да започна това ревю с иконичната ( и по холивудски ) реплика : „Kът дъ крап !“/ Cut the Crap! /. Всъщност не знам колко е иконична и не смятам да ви я превеждам буквално на кирилица, че отиде и детската аудитория ( то пък все едно има аудитория... ). Но в най-общи линии ви казвам следното : знам защо сте тук и нямам никаква идея да ви губя времето с кухи уводи.

    “Underwater Cities” ли е новият “Terraforming Mars” ? ; “Underwater Cities” по-добра ли е от “Terraforming Mars”? ; Ама чух, че била много сложна “Underwater Cities” и няма да я превеждат на български, пък Марс го преведоха и е лесен? ; Има ли смисъл въобще да играя “Underwater Cities”, когато имам Марса ? ; Те не са ли от един дизайнер, смисъл, като продължения едно на друго ?

    Въпроси, въпроси и пак въпроси вече толкова месеци. Ако не бях про-ревюър (къде ти,бре) вероятно щях да се поддам на масовата истерия и паника, да изпадна в детайлни сравнения и парализиращи анализи. За щастие нямам намерение да го правя ( не ми се пише толкова ). Имам намерение обаче да отговоря на част от въпросите ви и в следващите редове да се аргументирам, защо ще започна това ревю с още една епохална фраза : „и двете, дядо попе !“

Дзен и изкуството на добрата комуникация – Decrypto

    Вероятно най-елементарното обяснение на една настолна игра се съдържа в простичкия израз „игра на асоциации“. Две думи, казващи толкова много...и същевременно ужасно малко. Защото под термина „асоциации“ могат да попаднат ужасно много неща – текст, изображения, звуци, популярна култура и прочие. А и самите вариации на „игра“ с подобно съдържание не са малко – отгатни думата ; открий скритото послание ; скрий се от останалите играчи ; обърка останалите играчи и прочие.

    Едно обаче не може да се отрече – всички ние познаваме „игрите на асоциации“ от най-ранна възраст и колкото и да се издигаме в „геймърската“ си култура, вкусове и предпочитания, винаги се връщаме към тях, ако не с охота и желание, то поне с любопитство, търсейки отговор на въпроса : „какво пък още може да се измисли в този жанр ?“.

    Изхождайки от това питане и аз самия попаднах на “Decrypto”. Любопитствайки какво пък толкова ново може да се измисли в жанра ( особено след световния успех на феномена “Codenames” ). С риск да ви разваля финала на това ревю – явно може да се открие доста.

Произходът на видовете – Duelosaur Island

    Това ревю ще е от лесните. Не, това не означава, че директно поставям "слаба" оценка на играта и няма да се занимавам с нея. Просто няма да имам нужда от увод, за да ви въведа в следващите редове. 

    Защото „версията за двама“ на изключително популярната "Dinosaur Island" ( линк към ревюто) е нещо, което няма нужда от представяме. Вярвам, че тази вариация на играта предизвиква интереса на доста от вас. Явно на такова мнение са били и от "Pandasaurus Games", който първо добавиха "DUELOSAUR ISLAND" ( Господи, защо всички игри за двама трябва да се казва „дуел нещо си“ ? ) като бонус към Кикстартър кампанията на основната игра, а после я пуснаха и в самостоятелна продажба.

    Най-общо, „Duelosaur Island” поема нещата там където ги оставя базовата игра, но добавя и нещо от себе си, без да се свени дори да „изневери“ на основната механика на оригинала. Как ми се стори – ще ви кажа в следващите редове.

Ако на Марс играеха шах – Orbit Battle

    Да ви кажа правичката – нямах си никаква идея за съществуването на тази игра. Ама била някаква настолна версия на популярна видео игра. Ама била успешно финансирана. Ама била норвежка ( пази, Боже ). „Нищо не знам“, както казва студент преди изпит.

    Играта ми бе предоставена с благословията на чичо Деян от BigBoxGamers ( ако не сте ги чували и там пишат ревюта на настолни игри, цък на линкчето ), до когото пък е достигнала по „неведоми божи пътеки“. Тук е момента да отворя една скоба и да ви разкажа малко за „Игрите на Деян“. Това е една особена категория настолни забавления, която няма да откриете нито в популярните родни магазини, нито в "Ebay", "Amazon" или BoardGameGeek…а понякога и собствените им дизайнери не знаят за съществуването им. Деян обаче някак се добира до тези НИКОМУ НЕИЗВЕСТНИ ЗАГЛАВИЯ и ни „тероризира“ да ги играем...пък от време на време и да пишем ревюта за тях.

Сложих „тероризира“ в кавичка, защото, ако искате ми вярвайте, но понякога сред „Игрите на Деян“ има неочаквани попадения – разкошни бужита, които никога няма да достигнат до широката публика, защото не са дело на голям дизайнер, не ги издава "мастито" гейм студио и не пристигат с десет килограма излишни компоненти под формата на ненужни миниатюри. Истинска наслада е да попаднеш на подобна игра. Именно затова бях особено ентусиазиран за “Orbit Battle”. Въпросът бе дали държа поредния настолен сапфир, заринат под тоновете „боклучави, хайпнати игри“...или бях грабнал чист боклук. Малко като „Да бъдеш или не“, ама в настолен прочит. 

Зов за дизайнери – Call to Adventure

    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure” – “приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.