сряда, 11 декември 2019 г.

Плодородна земя - Ishtar : Gardens of Babylon



    Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат като ревюър на настолни игри е да пишеш ревю за игра на популярен дизайнер. Защото не е нужно да навлизаш в разни невъзможни комбинации от исторически данни, географски понятия, статистически препратки, подредбата на съзвездията по нощното небе и да демонстриращ никак не лошата ти обща култура само и само, за да привлечеш вниманието на читателя към писменото ти отроче. Нужно е само да споменеш едно име.

    В днешното ревю и аз съм благословен с тази най-блаженна от блаженните награди, можещи да споходят един ревюър. Без повече да увъртам – ще ви говоря за новата игра на мосю Бруно Катала. И вие ще четете, защо няма как да не сте заинтересовани от новото заглавие на един от най-великите дизайнери на нашето време. Както казват мойте англоговорящи братя по перо – "уин-уин сичуейшън" ( без „самтайм люн“ ).

сряда, 4 декември 2019 г.

Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom



    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.

петък, 29 ноември 2019 г.

Живи легенди – Unmatched: Battle of Legends, Volume One


    Признавам си без бой, още в началото на тoва ревю – абсолютен почитател съм!  На какво, ще попитате ви ? Ами на „биткаджийските“  игри, от които притежавам притеснително количество в колекцията си. Което обаче не пречи сърцето ми да подскача при вида на всяко ново заглавие в жанра. Освен това съм асболютен почитател и на „Restoration Games”, студиото на Роб Давю и сие, което се е заело с амбициозната задача да изтупва праха и да връща пред широката настолна публика  култови, забравени заглавия ( "Downforce", "Fireball Island", "Indulgence" ). Нали се досещате накъде отиват неща ? Пак ще си говорим за заглавие, което очаквах доста дълго време. Дали останах доволен от него ще ви кажа в следващите редове.

сряда, 27 ноември 2019 г.

Дивата Америка - PARKS


    С бурното развитие на настолните игри в последните години и превръщането им в световен феномен, беше някак логично и тематичните устои, на които всяка от тях почива, да претърпят драстично обогатяване с цел разкриване на нови хоризонти в достигането на все повече нова и нова аудитория. И тази година повече от всякога това си личи по няколко от най-нашумелите заглавия.

    Как ви се струва следната тема : вие сте туристи, които се надпреварват да посетят първи различните национални паркове на Съдинените американски щати…естествено за точки. Вероятно съм заинтригувал едва малцина от вас. Ала не бързайте с лека ръка да затваряте това ревю. Защото има какво да откриете в него и е много вероятно да останете доста изненадани.

петък, 22 ноември 2019 г.

Векът на разточителството - Era: Medieval Age


    Няма начин да сте ги пропуснали. Невъзможно е да се интересувате от настолни игри и да не сте чували за тях. А и най-вероятно сте играли солидно количество от тези заглавия, дори ви е втръснало да се ви се навират постоянно в лицето. Вярвам, че сте се досетили, но все пак ще го кажа – говоря ви за заглавията в жанра „roll&write“ и тяхната тотална доминация в хобито. 
Без никакво съмнение това е най-популярният и масов тип настолни игри през последните две години.

    Ако обаче си мислите, че "roll&write" игрите са продукт на новата, свръхпродуктивна вълна в нашето любимо хоби, жестоко се лъжете. Именно тук се намесвам аз, вашия персонален историк и изследовател в света на настолни игри, за да ви върна назад до далечната вече 2008г. Тогава на пазара се появи „Roll through the Ages, едно изненадващо заглавие на небеизвестния дизайнер Мат Лийкок ( Pandemic ). Колкото и невероятно да ви звучи, играта зае своето име и бе вдъхновена от легендарната "Through the Ages" на Влаада Хватил ( Бог Влаада, да се свети името му ! ), макар двете игри да не споделяха нищо общо като механики. В “Roll through the Ages” бе едно от първите места където се появи следната концепцията :  хвърляш зарове, получаваш ресурси, обръщаш ги в точки и всичко това записваш пред себе си на лист, в случая върху доста луксозен дървен борд, посредством „дървени габърки“.

    През 2019г., единадесет години по-късно, Мат Лийкок се завръща към своето отроче. То вече изглежда доста по-шарено, пристига в огроомна кутия и носи апетитното име „Era: Medieval Age”. В следващите редове ще ви разкрия, дали тази нова версия успява да надгради над оригинала, а защо не и да го замести напълно.