Политиката е опиат – Game of Thrones : Oathbreaker

    Настолните игри са като в живота. Хм, доста глупаво и наивно откриващо изречение за това ревю, но не бързайте да го отписвате...още. Исках да кажа, че и в настолните игри „по визията посрещат, а по ума изпращат“. И като казвам визия, не ви говоря само за тонове пластмаса, оформена под формата на привлекателни фигурки. Или пък спиращи дъха илюстрации, достойно да запълнят коридорите на някоя съвременна галерия. Понякога е достатъчно само едно име.

    Така стоят нещата с всяка една настолна игра по популярна телевизионна или литературна „интелектуална собственост“, както е коректния термин. А има ли някой да не е чувал за „Игра на тронове“ ? Далеч съм от мисълта, че цялото земно човечество е чело или поне гледало телевизионната екранизация на култовата ( макар и все още незавършена ) фентъзи сага на Джордж Мартин...но поне са чували за нея. Което автоматично прави играта, за която ще ви говоря днес, апетитно заглавие. Просто защото има „Игра на тронове“ в заглавието си.

Дали обаче това е достатъчно...е важния въпрос, който ми се иска да задам. Дали това е поредната „дойна крава“, без никакъв смислен геймплей, целяща само да изцеди още парички от всички фенове на книгите/сериала ? Или пък „има игра“ ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Елате ни на гости ! – Awkward Guests

    Окей, наричам този тип уводни думи към ревюта  „безаварийно-универсални“. В тях няма какво да се обърка. И съдържанието им може да бъде използвано към неограничено количество игри – без никакво значение от жанрове и механики. „Безаварийно-универсални“ уводи най-добре вървят с ревюта, посветени на някоя игра окупирала топ класациа. В следващите редове  инсталирам един такъв увод към днешното ревю, в което ще ви говоря за едно от топ заглавията ми за последните дванадесет месеца ( в топ десет за 2019г. )

    Издишайте шумно и поемете нова, богатa глътка въздух. Затворете очи и освободете съзнанието си. Може дори леко да си тананиката тибетски мантри, ако знаете такива. „Няма какво да се обърка. Тази игра е топ“. Като се замисля – това би могло да е цялото ревю !

    Е, добре де. Ще подходя „професионално“, доколкото мога и ще ви кажа, че в следващите редове ще ви говоря за игра с дедукция и мистерия, в която вие влизате в обувките на частни детективи. В механиките на играта има изключително интересни елементи на „наддаване“ и "блъфиране", които да стоплят вашите хазартни душички. И всичко това пристига в кутия с една от най-уникалните системи за преиграваемост, която съм виждал в настолните игри. Знам, че ви стана интересно. А сега пуснете “нетрадиционните“ гости у дома си...и внимавайте някой да не похити геймърското ви сърце.

Вашият малък, частен апокалипсис - Maximum Apocalypse : The Role-playing Game

    Тези от вас, които ме познават, знаят че имам още една „настолна“ страст. С нея сме се врекли "във вечна любов" горе-долу по същото време, в което започнах да играя „леки военни настолни игри“ и станах страстен играч на настолни игри. Да, отново става дума за игри и те пак са настолни, но този път ролеви.

    Ролеви настолни игри ( известни и с двусмисленото по родните ширини съкращение : рпг ) са една собствена вселена в хобито. Най-общо в тях е, че играещите „влизат в роля“, влизат в „обувките“ на измислен, фантастичен персонаж, който управлват, за да разказват фантастични истории, под вещото ръководство на един от играчите, което поема ролята на Водещият или Разказвачът. Естествено, извън тази формула има много изключения и вариации на ролеви игри, но не е тук мястото и момента да ги дискутираме. Все пак ще повдигна малко завесата и ще ви кажа, че съвсем скоро предстои  да тръгне още един Youtube канал на Board Delights, където ще си говорим САМО за настолни ролеви игри. Очаквайте ни !

    Да се върнем обаче към това ревю...което всъщност ще си бъде повече превю. Както вече се досещате, то касае една ролева игра и по-точно такава, която събира финансиране и очаква вашата подкрепа в Кикстартър. "Maximum Apocalypse" е настолна игра с карти, в която се опитвате да оцелеете в свят, в който цивилизацията е рухнала. Да ви призная, не съм играл играта, но винаги ми е изглеждала доста добре и съм чувал хубави коментари за нея. Сега нейни автори се опитват  да развият вселената й, добавяйки и ролева игра.

"Maximum Apocalypse : The Role-playing Game" е духовен наследник на своя едноименен картов вариант. Издатели отново са "Rock Manor Games", а водещ дизайнер е R.Scott Ulhs. В "Maximum Apocalypse : The Role-playing Game" всеки играч влиза в ролята на оцеляващ в апокалипсис, като основната цел на всеки е...да доживее до следващия ден, избягвайки опасности дебнещи буквално зад всеки ъгъл.

    Имах възможност да се запозная с правилата на Maximum Apocalypse : The Role-playing Game и да поиграя една кратка сесия, благодарение на колегата Дидо от BigboxGamers,  до когото "Rock Manor Games" ( авторите на играта ) достигнаха и предоставиха ранен достъп до продукта си. Дидо каза „Давай, ти си по ролевите игри“... и аз дадох. Така...това е нещо като съвместно превю на "Maximum Apocalypse : The Role-playing Game". Да видим как ми се стори.

Злато за кралят - Robin of Locksley

    И до ден днешен историците продължават да спорят истинска фигура ли е бил легендарният стрелец, фехтовач, крадец, „кралски човек“ и герой познат ни като Робин Худ. Мнозина откриват неговият първообраз сред известни личностти на епохата. Други пък директно го посочват като дребен английски благородник, предан на короната и крал Ричард I. За трети пък той е просто една красива и доходоносна легенда. Има близо десетина версии, подкрепени с исторически фактим дело все на сериозни учени, за това кой точно е легендарният Робин Худ. Една от тези истории ни разказва за Робин от Локсли – дребен йомен, предан на короната, сражавал се рамо до рамо с крал Ричард от Англия до Светите земи и обратно.

    Естествено, на нашето любимо хоби, настолните игри, не са му нужни исторически подкрепени факти, за да превърне нещо в тема. А темата „Робин Худ“ в настолни игри е особено популярна и аз съм ви говорил за нея неведнъж от страниците на блога. Днес ще ви представя поредното заглавие тематично облегнало се на легендата за митичният „Принц на крадците“. Този път обаче няма да громим шерифа на Нотингам...а ще се състезаваме.

Спри или „тостерът“ ще стреля ! – Human Punishment

   Игрите със „социална дедукция“ имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите, обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо място.

   „Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“. Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено не са на мода.