вторник, 12 май 2020 г.

Спри или „тостерът“ ще стреля ! – Human Punishment



   Игрите със „социална дедукция“ имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите, обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо място.

   „Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“. Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено не са на мода.


Mexican Standoff


    „Human Punishment” е „парти“ игра с карти, включваща елементи на социална дедукция, блъфиране и тайни роли. Казано с други думи – играта принадлежи към популярното семейство на „върколашките“ игри. „Human Punishment” позволява да бъде играна от до шестнадесет играчи. Дизайнер на е Стефан Годот, а издател неговото собствено студио Godot Games.

    „Human Punishment” ни пренася в едно страховито бъдеще, в което развитието на човешката цивилизация е довело и до нейният край. Съвсем закономерно не от извънземни или древно зло, а от собствените й „чада“ - машините. С усъвършенстването на изкуствения интелект, машините са придобили все повече и повече...човешки черти и в тях се е зародила идеята да покорят свойте създатели. За целта те създават и пускат смъртоносен за хората вирус ( колко удобно ), наречен...„Human Punishment”. Малцина от човешката раса се спасяват. Светът обаче потъва в хаос. Изчезват държави, правителства, валута, икономика и култура. Човечеството оцелява в изолирани и потайни анклави. В този именно момент идва и съдбоносния час на сблъска между двете страни. За негова арена е избран стар завод, откъде е бил пуснат вируса. Именно там ще се решат съдбините на Земята.


    Някъде тук се намесвате и вие, играчите в „Human Punishment”. Действието ни пренася именно в този завод, в ситуация популярна като „мексиканска престрелка“. Трима участници и много въпросителни – "хора", "машини" и..."отшелници". Технически, последните са или хора или машини, ама такива на които им е писнало от цялото противопоставяне и искат да си жирувкат самички...в света. Малко странно, но как да е, игра да става.

    Тънкият момент в „Human Punishment”, подобно на много други игри със "социална дедукция" и "скрити роли" е, че не знаете кой кой е. И всеки „отбор“ печели при определени условия. „Хората“ искат да елиминират всички „машини“ и „отшелници“. „Машините“ искат да елиминират всички „хора“. А „отшелниците“ искат да са последните оцелели. Объркана работа малко, но се свиква.


    За целта в средата на масата се поставят „оръжия“ – токени/карти. Преди това обаче, започвайки с подготовката за игра, трябва да се консултирате с таблица, която се намира в началото на книжката с правила на „Human Punishment”. В нея са посочени доста полезни неща, които винаги са съобрезни с броя на играчите – колко „оръжия“ и какви са налични ; колко „хора“, „машини“ и „отшелници“ има в дадената игрова сесия ; колко карти с „роли“ да приготвите.

    Всъщност, „Human Punishment” е изцяло картова игра.Това което ще намерите в комплекта на играта са няколко тестета карти. Внимателно ги сортирате преди началото на всяка игра и ги миксирате според споменатата таблица. След което всеки играч получава карта „роля“, две карти „лоялност“ и една карта „програма“.


    Картата „Роля“ определя кой сте вие в играта. Някой от тях ви оказват вашата „лоялност“ в конфликта, а също така пристигат с някакво специално умение, което използвате когато я обърнете. Уменията могат да бъдат еднократни или постоянно действащи. Картите „Лоялност“ определят на чия страна сте в конфликта. Получавате две в началото на играта и на принципа на обикновено мнозинство се определя вашата лоялност. Внимаватей обаче, понеже има карти отбелязани като двойна лоялност към една от страните. Картите „Програми“ пък в общи линии са карти със специални умения, които „чупят“ правилата на играта и ви носят определени дивиденти. Може да имате две такива карти във вас, като някои от тях имат и постоянно действащ ефект, след като бъдат изиграни. Картите „Програми“ са най-хубавото и вълнуващо нещо в геймплея на Human Punishment”...или поне щяха да бъдат, ако не беше едно дизайнерско решение. Но давайте поред...

Софтуер за хаос

    „Human Punishment” като цяло предлага лек и изчистен геймплей, който се обяснява и схваща много бързо. Това несъмнено е плюс. Играчите се редуват в ролята на „активен“ играч, докато не се достигне до едно от крайните условия за победа.


    Когато влезете в ролята на „активен“ играч в „Human Punishment” имате няколко опции. Първо трябва да се определи дали сте само „активен“ играчи или „активен и въоръжен“ играч. Последното определено звучи по-стряскащо, нали ? Идеята е, че имате различен набор от „екшъни“ между които избирате винаги само един ! „Активният“ играч може да „разследва“, да вземе „оръжие“ от масата или да тегли карта „Програма“. Когато „разследвате“ може да погледнете една от картите „Лоялност“ на някой от другите играчи и да назовете какво сте открили или да си замълчите. „Human Punishment” е традиционна игра със социална дедукция, в която може да приказвате през цялото време каквото си искате, но най-вероятно никой няма да ви повярва. Което автоматично означава, че може и да лъжете безнаказано. Ако сред вас има геймъри, за които това не е окей...спирайте да четете нататък. „Human Punishment” не е игра за вас.


    Когато вземете „оръжие“ първо избирате неговия вид. „Пистолет“ и „Пушка“ са винаги отключени, докато „Гранатомет“ и „Лазер“ изискват някакво специално действие, за да имате достъп до тях. Различните оръжия имат и различен ефект, което е доста приятно в Human Punishment”. След което насочвате оръжието към един от останалите играчи – един вид го заплашвате. Обичайно се изисква от него или да разкрие една от свойте карти или да понесе точки „Щети“. Тук е момента да спомена, че всеки има две точки живот.

    Последното действие, да изтеглите карта „Програма“ няма нужда от обяснение. Само следете за лимита си от две „програми“.


    Ако сте „активен и въоръжен“ то пред вас се разкриват нови опции за действие ( но отново само едно от изброените ). Може да оставите „оръжието“ на масата. Можете да смените мишената си. Или може да „стреляте“. Ако изберете третата опция, изпълнявате указанията на съотвеното оръжие. Както вече ви споменах, всеки играч в „Human Punishment” има две точки живот. Ако отнемете последната на някой, играта спира на пауза и се извършва проверка, дали не е реализирало някое от условията за край. Всички играчи затварят очи, а „убитият“ назовава всеки отбор , за да провери дали има играч от него. Действието да използвате „оръжие“ е може би най-ключовото в нещо в „Human Punishment”. Обичайно и то води до разплитането на цялата игрова сесия, която не продължава особено дълго.


    Така неусетно стигаме и до картите „Програми“. Както вече ви споменах – те са най-голямата сила,ала и най-голямото проклятие на Human Punishment”. Но първо с хубавото. Картите „Програми“ ясно посочват кога може да ги играете, дават ви разнообразни ефекти и като цяло „чупят“ правилата на играта. Последното е хубаво, защото предоставя ужасно много преиграваемост и дори някакъв „стратегически“ подход, макар че ги теглите на абсолютно случаен принцип. Картите „Програми“ са глътката свеж въздух, без който Human Punishment” нямаше да се различава по нищо от поне още пет игри със "социална дедукция", вече отдавна направили своя дебют на пазара.


    Неприятното обаче идва от една особена категория от тях. Не, за щастие не всички карти „Програми“ страдат от този недъг. Говоря ви за картите в „Human Punishment”, които ви позволяват да сменяте страните си в хода на играта. УОУ, това е ужасно дизайнерско решение ! Нека ви го кажа така – ефектите на тези карти ви позволяват в някакъв момент просто да преминете към един от другите отбори. Което прави на пух и прах целия блъф и дедукция в играта.  Превръща я в едно хаотично и безмислени преживяване, което е далеч, далеч от забавление. Далеч, далеч от хубава настолна игра.

Спешни поправки


   
     Ох, откъде да започна. Визията ли ? Окей. Да, тя е окей. Както вече казах, „Human Punishment” е картова игра и освен карти...ами няма нищо друго ( бел.ред. има и няколко токена, но за тях в ревюто към допълненията ). Последните са с прилично качество и трябва да призная, доста готини илюстрации. Въобще темата и визуалното оформление им се е получило. „Human Punishment” е мрачно, киперпънк преживяване, което много ми допада.

    Геймплей. Нищо особено. Големи заявки, големи очаквания, а в крайна сметка лично аз не видях нищо оригинално, ново и вълнуващо. В основата си, „Human Punishment” прилича на една популярна игра със „социална дедукция“ от преди няколко години – "Good Cop, Bad Cop".

    Да, явно картите „Програми“ са били това, което да „отключи“ геймплеят на играта и да оправдае цялото това вълнение около нея. Уви, както ви казах, те страдат от доста проблеми.

    Ако трябва да поставя цялостна оценка, то тя ще е „среден“. „Human Punishment” определено не е революционната игра в жанра на „социалната дедукция“, нито ще остави някакви трайни вълнения във вас. Тук отварям скоба обаче, играта предлага няколко допълнения, за които предстои да ви говоря. Може би там нещата ще се подобрят. Но „ваниловата“ версия на „Human Punishment” не бих ви я препоръчал...защото просто има много по-добри игри в жанра.

Оценка : 

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 3 / 6

Преиграваемост : 3 / 6


Крайна оценка : 3/ 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар