петък, 8 май 2020 г.

Парижко танго – Paris: La Cite de la Lumiere


    Вероятно ви е втръснало...ама пак ще ви говоря за „игра за двама“. Но какво съм виновен аз, че последните няколко месеца бяха изключително благодатни в тази област от нашето хоби ? Отдавна вече съм ви казвал, че изминалата 2019г. за мен беше „годината на "игрите за двама“ и поредно доказателство затова е, че вече пет месеца в 2020г, а продължавам да ви представям "заглавия за двама" от миналата година. И *спойл алърт* ще има още. От друга страна пък в последно време именно игрите за двама, заедно със соловите заглавия, са най-предпочитаните...и играни настолни игри. Причините са това мисля са известни на всички.

    Днес ще си говорим за една игра, която включва „пъзелова“ нотка и пространствени елементи. Да ви кажа правичката, определено това не са ми е любимите механики. Но в комбинацията с изумителна визия и СПЕЦИАЛНИ УМЕНИЯ ( не се сдържах, съжалявам ), тази игра определено се настани трайно на игралната ми маса и на рафта. Бързам да ви кажа повечко.

Градът на светлините


    „Paris: La Cite de la Lumiere“  е абстрактна, стратегическа игра за двама души, която включва елементи на пъзел и залага на доброто ви пространствено мислене ( ако го имате,де ). Играта включва щипка от няколко добре познати механики ( "draft", "tile placement", "area control" ), миксирани по един изключително удачен начин.  Дизайнер на играта е Хосе Антонио Абаскал, а издатели са Devir Games” ( Holmes : Sherlock & Mycroft ; Papua ).


    „Paris: La Cite de la Lumiere“ ни пренася в едноименния европейски метрополис в края на XIX век. Градът е известен като средище на артисти и творци, една от големите световни столици, а от близо век е наричан и „градът на светлините“ заради мрежата от газови улични фенери, които превръщат улиците му в ден през нощта. Ала годината е 1889 и господството на електрическия прогрес чука на вратата. За Париж предстой революционна променя и играчите се озовават в самото и сърце.

    Тук някъде темата в „Paris: La Cite de la Lumiere“ придобива така характерните абстрактни нишки...като за абстрактна игра. Не е ясно в каква точно роля влизат играчите – архитекти, общински съветници или просто амбициозни рентиери. Основната идея се върти около това, че искате да „застроите“ един квартал на Париж със сгради ( пъзелови форми ), като се стремите да ги поставите в най-добрите възможни позиции – да бъдат „осветявани“ от новото електрическо улично осветление...естествено за точки. Убийте ме, но за първи път чувам, сгради да се строят според предварително поставени улични лампи...ама се‘ла‘ви дето казват французите или кот такоа и продължаваме напред ( по нашенски ).


    Подготовката за игра е едно от местата където „Paris: La Cite de la Lumiere“ грабва вниманието, защото дейна част от играта изпълнява нейната кутия. По-точно нейното дъно, което всъщност е игралното поле. Последното представлява споменатия неназован квартал от Париж, който ще застроявате. Поставяте кутията между двамата играчи, а около нея разпределяте осем екшън карти, като ги избирате на случаен принцип или следвайки някаква логика. Може да направите драфт например. Или да ползвате картите са „начинаещи“ или тези за „напреднали“ – обозначени са със специален символ. Самите екшън карти са всъщност пощенски картички, пристигащи в „Paris: La Cite de la Lumiere с разкошна илюстрация на лицевата си страна и описание на ефекта им на гърба. Трябва да кажа, че не помня някога да съм виждал подобно използване на пощенски картички в настолна игра, но е изключително решение, заради което авторите на играта заслужават едно огромно браво.


    Играчите си избират цвят ( оранжев или син ) и получва осем плочки „калдъръм“, седем токена „комини“ и четири "екшън" токена във избрания цвят. След което разбърквате плочките „калдъръм“ и ги поставяте на купчина пред вас, от която теглите най-горната плочка и не я показвате на опонента си. Първи играч е този, който е включил най-скоро ключ за осветление ( готино правило ).

Пъзели и светлина


    Всяка игрова сесия на „Paris: La Cite de la Lumiere“ отнема около двадесетина минути, което както се досещате е огромен плюс. Не ви казах обаче за какво се борите в играта. Всъщност системата за точкуване е малко сложна на пръв поглед и затова ще се спра на нея след като ви обясня механиките. Най-общо казано, играете за точки, който идват от два основни източника.


    Самите механики пък са доста простички и лесни за разбиране, но определено предизвикателни за да станете майстори – типично за всяка абстрактна игра. Всяка сесия на „Paris: La Cite de la Lumiere“ включва две ясно различими една от друга фази.


    В първата, която бих обозначил като „Фаза Планиране“, основното което се случва е да  изграждите игралното поле. Играчите се редуват да извършват по едно действие, като имат избор между два възможни "екшъна". Единият ви дава възможност да поставите плочка „калдъръм“ върху игралното поле. Няколко думи за тези плочки. Върху тях има изобразени полета в различна комбинация от четири цвята. Оранжевия и синия са свързани с двамата играчи и показват, че това са места, където те ще могат да строят сгради. Лилавият цвят също е локация за строене, но тя се води „жокер“ и върху нея могат да разполагат сгради и двамата противници. Върху сивите полета пък има изобразена улична лампа. Не може да строите върху лампите в Paris: La Cite de la Lumiere“,а напротив – опитвате се сградите ви да бъдат разположени около тях. При поставянето на плочките „калдъръм“ има едно единствено правило – трябва да заемат точно едно квадратче от игралното поле ( дъното на игралната кутия )

    Освен да поставите плочка в тази фаза, може да вземете и сграда. Последните идват под формата на картонени токени, в разнообразни, причудливи тетрисови форми. Естествено, искате да взимате сгради. Когато ги вземете пред вас един вид ги резервирате, за да ги поставите в следващата фаза на играта. Освен това по този начин задавате и някакъв смисъл зад поставянето на плочките „калдъръм“. Защото сградите под ваш контрол могат да бъдат поставени само върху полета с вашия цвят и/или лилав такъв. Така че правилния избор на сгради и поставянето на плочките „калдъръм“ е от ключово значение в тази фаза на играта. От другата страна обаче ще трябва и да се преборите с лакомията и желанието да заграбите всички големи сгради. Разбирайте – тетрисови плочки с нестандартни форми. Лакомия е, защото в края на играта един от източниците на точки е точно „най-голямата зона от важи сгради“. Като се смята всеки сегмент от всяка сграда. Изкушаващо нали. Ама и много рисковано. И много главоблъсканица. Въобще не са леки решенията в „Paris: La Cite de la Lumiere“.


    Втората фаза е свързана с поставянето на сгради и изполване на „екшъни“. Да я наименовам ли ? Добре : фаза „Реална игра“. Играчите отново се редуват като имат право на едно действие, избирайки между две.

    С първото може да поставите една от сградите, които сте си запазили в предната фаза. Правилата вече ви ги казах – трябва да я поставите само върху полета с вашия цвят и/или лилав ( „жокер“ полета ). Отбелязвате, че сградата е ваша, като поставите върху нея „коминче“ с вашия цвят. Стремите се също така да поставите сградата близо до останалите си постройки. Естествено, има значение и как сте разположили плочките „калдъръм“ в предходната фаза. Някъде тук е редно най-сетне да ви разкажа малко за точкуването в „Paris: La Cite de la Lumiere“.


    Точките идват от две места. Първото е доста логично – най-голямата, непрекъсната зона заета с ваши сгради. Като се брой като точка всеки сегмент от сградата ( последните са тетрисови плочки, както вече ви споменах ) – затова сте и склонни да рискувате и да заграбвате сгради с по-нетрадиционни форми, които ще ви дадат повече точки. Вторият източник на точки е малко по-странен, но на него дължим и основната тема/идея зад играта – онази история с електричеството. Както ви казах, по плочките „калдъръм“ има изрисувани улични осветителни тела. В края на играта получавате точки за всяка ваша сграда, която е осветена от улична лампа. За да е осветена една сграда, то сегмент от нея трябва да се намира в съседство до изображение на уличен фенер. Всеки един от последните може да освети до четири сгради около себе си.


    И тук, драги мой, идва голямата главоблъсканица в „Paris: La Cite de la Lumiere“. Как да разположите плочките си ; как да разположите сградите си ; струва ли си да пренебрегнете няколко точки от единия тип точкуване, за сметка на другия ? И все такива въпроси, които всъщност изграждат цялото стратегическо планиране и механики в „Paris: La Cite de la Lumiere“ и правят играта интригуваща. А и още нещо, за да затворя темата с точките – всяка сграда, която вземете в първата фаза на играта, но не успеете да поставите на игралното поле във втората, ви носи загуба от три точки. Определено е доста болезнено и трябва много, много да внимавате, за да не се "биете сам" ( както се казва ) – нещо което е обичайно за игрите в абстрактния жанр.


И за да завършим с механиките - по време на втора фаза в „Paris: La Cite de la Lumiere“ може да изберете и да активирате „екшън“. Последното се случва когато използвате един от „екшън“ токените си и го поставите върху една от пощенските картички разположени около игралното поле. Веднага изпълнявате действието посочено върху нея и я обръщате с лицевата, красиво илюстрована страна нагоре, индикирайки, че вашия опонент на може да изпълни действието. Самите действия включват богата палитра от умения – допълнителен сегмент на сграда ; бонус точки в края на играта ; възможност да манипулирате игралното поле ; поставяне на допълнителни маркери, отключващи допълнителни ефекти и много други. 
Напълно в реда на нещата, може да изполвате това действие и за да блокирате опонента си от това да използва дадена „екшън“ карта. Трябва да ви споделя, че това е вероятно любимия ми момент от геймплея на „Paris: La Cite de la Lumiere“. Цялостното оформление на „екшън“ картите ( пощенски картички ), разнообразните им ( счупени ) умения и различните комбинации между тях – лично за мен, абсолютния връх в тази игра.

Красивият Париж

    „Paris: La Cite de la Lumiere“ е едно отлично, отлично "заглавия за двама". Поредното такова през изминалата година. Играта е красива, бърза и с достатъчно стратегически възможности.

    Относно визията, няма как да не поставя най-високата оценка на Devir Games. Богати илюстрации, компоненти с отлично качество и да – пощенските картички игращи ролята на „екшън“ карти са просто невероятно решение. Единствената ми малка забележка е, че поради естеството на играта, така де – използването на дъното на кутията като основен игрови компонент, прибирането на всички останали компоненти след игра е малко тегаво. Но това е, както казват, „бял кахър“.

    Относно геймплея, „Paris: La Cite de la Lumiere“ предлага добър микс от познати механики, без нищо невиждано оригинално,  работещи на едно перфектно ниво. За миг няма да ви се стори, че играта страда от някакъв сериозен недостатък. Да, несъмнено има значение и случайността, която е особено силно изразена в тегленето на плочки „калдъръм“. Може би щеше да е още по-добре ако имахте „ръка“ от която да избирате коя плочка да поставите. А защо не и някаква форма на драфт ? Но това са вариации, които могат да бъдат тествани.

    И за да завърша - „Paris: La Cite de la Lumiere“ е превъзходна игра, която заслужава местенце във всяка игрова колекция. Определено ви я препоръчвам !

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Ако си търсите свежа абстрактна игра за двама 
2. Когато обичате "тетрисови" игри
3. Когато навън е пандемия

Оценка :

Визуално оформление и компоненети : 5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6


Крайна оценка : 5 / 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар