От Христо Симеонов
Човек и добре да живее, каквото и да пише, все
някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе.
Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура
като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.
И преди да
затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение,
бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да
говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото
не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра
на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте
с камъни...).
Днес ще ви
представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в
цялата работа – ще разберете в следващите редове.
“....Нашите карнушки са дървени, а тази в Чикаго е желязна; у нас, за да се
въртиш, влизаш в едно сандъче – в Чикаго влизаш в един голям вагон...”
 |
| Играта хваща окото |
“World’s Fair 1893” е игра за двама до
четирима играчи, дело на дизайнера Джей Алекс Кеверн (“Daxu”, “GoldWest”). Играта се разпространява от „Foxtrot Games”/ „Renegade Game Studios”. Както може би се
досещате вече, “World’s Fair 1893” ни пренася назад във времето,
по време на прочутото Световно изложение в Чикаго, събитие оставило трайна
следа и в модерната българската история и обезсмъртено във великолепния пътепис на Алеко Константинов. Играчите влизат в ролята на
организатори на събитието, като всеки се стреми да събере подкрепа за
представянето на колкото се може повече експонати, групирани в
пет основни категории. Абе, защо се опитвам да ви го кажа толкова завъртяно?
Събирате точки от разнообразни източници и след три рунда, който има най-много
печели.
“World’s Fair 1893” чисто жанрово спада към „area control” игрите – жанр, за който неведнъж съм ви говорил. На абсолютно случаен принцип,
около централното табло, което представлява емблематичното за изложението
„Колело на Ферис“ (познавате го като виенско колело,
а за Алеко – карнушки), се нареждат пет табла с форма на трапец, изобразяващи
всяка една от петте основни изложбени зони – Земеделие, Изобразителни изкуства,
Транспорт, Електричество и Манифактура. Всеки от играчите разполага с определен
брой поддръжници, последователи... работници – наричайте ги както пожелаете. Те
идват под формата на добре познатите на всеки геймър дървени кубчета и ще
представляват цифрово изражение на вашата доминация във всяка една от
гореспоменатите зони. “World’s Fair 1893” продължава точно три рунда,
като в края на всеки от тях, изложбените зони се оценяват и играчите с
най-много влияние (най-много кубчета) във всяка си поделят точки и получават одобрение за определен
брой експонати.
Тук ми се иска да отворя една голяма скоба и да
ви запозная с няколко интересни нещица около Световното изложение в Чикаго през
1893 г. То съвпада в честванията по случай 400 години от пристигането на
Христофор Колумб в Новия Свят и именно затова американците толкова много държат
на него. Изложението заема площ от около два и половина квадратни километра и
включва повече от двеста сгради, голяма част от които са временни постройки.
Събитието продължава шест месеца и е посетено от 27 милиона души. Няколко
експонати и събития остават завинаги следа в историята, благодарение на Световното
изложение. За първото ви споменах – „Колелото на Ферис“ е първото в света
подобно съоръжение, изобретено от Джордж Уошингтън и Гейл Ферис младши, като американския отговор
на Айфеловата кула – символ на предходното изложение в Париж през 1889 г. Дебют
на изложението прави и първият в света траволатор или хоризонтален ескалатор (да, онези досадни нещица от летищата). Въобще Световното изложение в Чикаго се превръща в арена на върховите постижения
в изкуството, науката и технологиите в
края на XIX век. Светът се запознава с оригиналните трамваи с кабелна тяга (и до днес има такъв в Сан Франциско), с първото четириколесно
превозно средство, задвижвано посредством мотор, дело на германските пионери
Готлиб Даймер и Вилхелм Майбах (от този експонат се вдъхновява и самия Хенри
Форд), с изключително любопитното изобретение наречено кинетоскоп, дело на
лабораториите на Едисън и днес смятано за един от първите пробиви в областта на
киното, а също така и с брилянтните експерименти на Никола Тесла с променлив ток. Няма да ми стигне мястото да спомена всеки един от изумителните експонати
част от изложението – от революционни нововъведения в селското стопанство до електрическите фонтани и телеаутографа –
аналогов първообраз на факс апаратите, познати ни днес. Световното изложение не
се разминава и без скандали, като се започне от жестоката надпреварата за това, кой да осигури електрическото
осветлението по време на събитието, спечелена от Джордж Уестингхаус (защо ли
ми е познато това име...) пред Томас Едисън, та до хладнокръвното убийство на
кмета на Чикаго Картър Харисън, извършено в заключителните дни на изложението,
което помрачава края на събитието. Световното изложение в Чикаго е било
епохално събитие, като последиците от него отекват все още в нашето съвремие,
повече от век по-късно.
Защо обаче ви занимавам с всичко това, освен да
си начеша историческата краста? Опитвам се да ви потопя в темата, която без предварителна подготовка, едва
ли би грабнала доста от вас. Добре... и сега след
като подготвих атмосферата, декорите –
нека си поговорим и за настолната игра “World’s Fair 1893”.
"...Надясно персийски театър, до прозорците на който, на горния етаж, се виждат няколко
"актриси" в отчаяно деколте. Влизаме..."
Относно геймплея, “World’s Fair 1893”
спада към тази категория игри, които предлагат елементарни механики, чието
съвършено овладяване обаче изисква време. Което си е задължителен атрибут, за
да причислим играта към “gateway” категорията (игри за начинаещи).
Всеки от ходовете ви в “World’s Fair 1893” протича на четири етапа. В първия поставяте един от своите поддръжници
(кубчета) в една от петте изложбени зони – по ваше собствено усмотрение. По
този начин засилвате влиянието си, в опит да получите одобрение за експонати от
същата зона. Следващата стъпка е да играете карта с влиятелна фигура, ако имате
такава в ръката си от предишен ход. Карти? О, да... забравих, сърцето и душата
на “World’s Fair
1893” е тесте с около стотина карти.
В “World’s Fair 1893”
ще откриете три вида карти. Първите са експонатите. Всяка една от тях спада към
една от изложбените зони. Събирате тези карти пред себе си, а в края на всеки
рунд се опитвате да получите одобрение за тях – игрово това е представено като
ги заменяте за токени, спадащи към съответната група експонати. Събирате
колекция (сет) от такива токени и те ви носят основната порция от точки в
края на играта. Да, освен “area control” в
“World’s Fair
1893” ще попаднете и на симпатичната и обичана „Set collection” механика. Освен експонати, в тестето ще срещнете и карти с „Влиятелни
персони“. Те са общо двадесет и три и сред тях ще откриете реални исторически
личности като архитекта Даниел Бърнам, бизнесдамата филантроп Берта
Палмър, Сайръс Маккормик Младши
– собственик на „McCormick Harvesting Machine Co.”, пионерът в електричеството Джордж Уестингхаус и много други. Всички те
са изиграли важна роля за провеждане на Световното изложение и съвсем логично
намират място в играта. Всяка една от картите с „Влиятелни персони“ ви
позволява да манипулирате поддръжниците си (кубчетата) като добавяте нови или
местите вече поставени. Тези карти могат да се използват един ход след
придобиването им. Третият вид карти са така наречените „Midway ticket“. „Мидуей“ е зона, част от Световното изложение, върху която са били
разположени огромно количество атракциони. Те са били основният източник на
приходи за изложението. Сред тях ще откриете пътуващи зоопаркове, театри,
ресторанти, възстановки на цели селища, дворци, менажерии от коне и редки
животни, пазари, цели градски улици или сгради и много, много
вълнуващи неща. В играта тези карти ви носят допълнителни точки, а също така
придобиването на такава карта, придвижва с една позиция „Колелото на Ферис“.
 |
| Малка част от експонатите |
Казах ви, че централното табло в “World’s Fair 1893” е прочутото Колело. То играе ролята и на брояч, който определя
продължителността на всеки рунд. Всяка „midway ticket” карта
придвижва с едно поле токен във формата на кабинка. Когато той направи един
пълен оборот около Колелото, рундът свърша и играчите си разпределят точки.
Но да се върнем към хода ви. След като поставите
кубче, използвате карта „Влиятелна персона (ако имате такава в ръката си),
следващата стъпка е да вземете всички карти, които са поставени в конкретната
зона, където сте поставили кубчето си. В началото на играта, във всяка от петте зони има по две карти. В последствие техният брой и вид ще варира и от вас зависи
както към коя зона ще се насочите, с цел да установите контрол върху нея, така и
да се съобразите какви карти може да вземете от нея. Така, без на пръв поглед да е нещо
особено като геймплей, “World’s Fair 1893”
ще ви изненада с дълбочината си.
"...Между всичката тази сган аз не
видях ни един мъж , ни една жена лошо облечени....."
 |
| Закъде без токени |
Набързо за визуалното оформление на “World’s Fair 1893” - всичко е много приятно и си е точно на мястото. Централното табло във
формата на „Колелото на Ферис“ грабва окото на всеки. Кубчетата са с доста
високо качество. Същото може да се каже и за разнообразните токени, неразривна
част от играта. Единствено мога да критикувам избора на материал за картите, защото е доста евтин и некачествен картон.
Илюстрациите в “World’s Fair 1893”
са изключително реалистични... направо са си като оцветени черно-бели снимки от
края на XIX век. Темата струй от всяка една от тях, но не
натрапчиво. Вярвам, че на повечето от вас това ще се понрави.
Най-големият визуален плюс на “World’s Fair 1893”? Върху всяка една от картите има текст, който няма никакво отношение
към играта, а е там само от чисто тематични подбуди. Той ви дава кратки обяснения
за даден експонат, персона или атракция. Много по темата на играта ще намерите и в чудесно написаните правила. Това наблягане на темата е страхотно хрумване от страна на
авторите на играта, което допълнително ще ви въвлече в чудното изживяване на
Световното изложение в Чикаго.
"...в Чикагското изложение може да се
помести не само цялото наше първо Пловдивско българско изложение, но могат да
се настанят и всички жители на втората българска столица, заедно с всичката им
покъщнина, па и с живата стока отгоре..."
 |
| Токените, които реално ви носят точки |
Докато играех “World’s Fair 1893”,
а и сега когато пиша това ревю, не мога да се отърся от чувството, че се
сблъсквам с нещо познато... от чувството за дежа вю. Нещо повече - “World’s Fair 1893”
ужасно много ми напомня за “7 Wonders”. Стреснах ли ви? Доста смело изказване, нали? Сега ще се опитам да
се аргументирам пред вас.
“World’s Fair 1893” е тематична игра или поне тя
има ясно изразена тема – легендарното Световно изложение в Чикаго. Тази тема
обаче почти няма да усетите в играта... освен ако не вникнете в нея. Геймплеят на
“World’s Fair
1893” е толкова лек, бърз и поглъщащ, че едва ли ще загубите от времето си да се задълбочите в темата. Ако обаче все пак решите да го направите... то тя е там. Посредством всяка една от картите ще научите толкова
много за изложението, че спокойно да ви стигне поне за едно кандидат-студентско съчинение по темата. Като се замислите... точно като в “7 Wonders” –
геймплеят е толкова скоростен, че рядко обръщате внимание точно какви сгради и
монументи строите във вашия град. И пак – ако сведете
поглед към тях, те са там чисто тематично.
След като геймплеят е толкова бърз, съвсем
логично и времетраенето на играта да е такова? Познахте. Изиграх първата си игра
на “World’s Fair
1893” за около 40 минути (точно толкова е посочено на кутията), като преди това трябваше да обясня правилата на двама други души и на няколко пъти се наложи да разлиствам книжката с правила.
Въпреки краткото си времетраене, “World’s Fair 1893” предлага богат геймплей, който се състои от две основни механики - "area control" и "set collection". Безспорно два ключови механизма за съвременните настолни игри. “World’s Fair 1893” е чудесен "gateway" към хобито за начинаещи и страхотен начин, да се запознаят точно с тези две механики. И отново... както в "7 Wonders", където се учим на това, както в "draft".
И за финал - може би най-драстичната прилика между двете игри. Не ме разбирайте грешно, правилата на “World’s Fair 1893” са написани страхотно (вече похвалих книжката), но тяхното представяне пред нови играчи е... крайно незадоволитено. На хората им е трудно да възприемат идеята за точкуване в играта и как това, че придобивате карти с експонати не ви носи никакви точки, а трябва да ги обърнете в токени, които вече ви носят точки. Цялото това объркване се разпръсква, когато се стигне до края на първия рунд и ясно се види как точно се точкува. И, о чудо - всеки разбира какво прави в “World’s Fair 1893”. Да ви напомня за нещо? Да, "7 Wonders". Нямал съм случай да обяснявам играта на нови играчи и те да ме разберат... до края на първата сесия, когато: "О-о, значи това било. Хайде да играем пак?". Точно същите реакции предизвиква и “World’s Fair 1893”.
Без повече излишни приказки - “World’s Fair 1893” е новият ми любимец в "gateway" жанра ! Играта има всичко нужно, за да бъде използване като оръдие (не се плашете, де) за въвличане на нови хора в хобито. Лек и бърз геймплей, красиво оформление, приятна тема - няма как вашите приятели да не се влюбят в настолните игри, благодарение на “World’s Fair 1893”. Дори и да не са ходили в Чикаго или до величествената Ниагара, която толкова е запленила големия Алеко преди повече от век.
Препоръчваме задължително ЗА:
1. Влизане в хобито
2. Геймърска отмора
3. Индустриалци
4. Изобретатели
5. Потомци на Алеко
Оценка :
Арт и компоненти : 4.5/6
Геймплей : 4.5/6
Преиграваемост : 5/6
КРАЙНА ОЦЕНКА : 4.5/6
Няма коментари:
Публикуване на коментар