От Христо Симеонов
Човек и добре да живее, каквото и да пише, все
някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе.
Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура
като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.
И преди да
затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение,
бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да
говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото
не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра
на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте
с камъни...).
Днес ще ви
представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в
цялата работа – ще разберете в следващите редове.
