петък, 13 януари 2017 г.

Сватбен сезон – Touria

от Христо Симеонов

    Добрите стари класически приказки. Какъв по-добър фон за настолна игра от това ? Принцеси в беда, смели приключенци, магически артефакти и зловещи чудовища. В приказките откриваме толкова подходящи истории, локации и герои за цяла една купчина настолни игри.

    За една успешна една игра обаче, освен темата са ни нужни и добри механики. Не е нужно да бъдат нито сложни, нито чак толкова оригинални. Важно е да работят и да ви карат да се връщате обратно към играта. През 2016г. немското студио “HUCH! & friends”, заедно с „R&R Gamesпредставиха на широката публика две заглавия.  Едното от тях се очакваше с известна доза вълнение от геймърите, заради именитите дизайнери, които стояха зад него. Дали обаче беше основателно ? Добре дошли в „Touria”, Кралството на танцуващите кули ! Приказката е гарантирана...за играта, не съм толкова сигурен.


Брак по сметка

Централният борд е доста шарен
    „Touria” е приключенска игра за двама до четирима играчи. Дизайнери са популярното дуо Инка и Маркус Бранд ( "Village", "A Castle for All Seasons" ) и Михаел Райнек ( "Cuba" ).

    Добре дошли в магическото царство „Touria”, където както подобава на класическата приказна фабула, си имат принцеса за женене. Принцеса Тара е готова да обикне всеки приключенец ( което май не говори толкова добре за нея ), стига той да й докаже любовта си извършвайки геройчни дела – да победи страховития дракон, да спечели омагьосан рицарски турнир и да й донесе най-красивити накити от кристалите на Турия, изваяни от майстори-бижутери. Баща й, Кралят, също не дава дъщеря си току така. Не се плашете, не иска гори и дворци...това беше един друг...цар. Като стар и прагматичен човек,Кралят най-много се вълнува за бъдещето на младото семейство. И макар, че е крал и вероятно има съкровищница пълна със злато, за да даде благословията си на кандидат жениха, иска известна сума пари от последния.

    Темата на „Touria” звучи повече от обещаващо. И преди да ме обвините в сексизъм – помислено е и за геймърите от женски пол. В кралството освен принцеса има и принц за женене. Не знам що за принц е, след като чака зад дебелите стени на бащиния си замък, красива девойка да го „вземе“...спаси или каквото там чака, но дизайнерите са постъпили политически коректно...по новогермански ( пак нови думи... ).

    „Touria” е игра в която разположението на играчите около масата има ключово значение за нейното най-правилно функциониране. С средата на игралната площ се поставя игралния борд, който изобразя кралство Турия, в средата на което се извисява гордо кралския замък. След което започва едно сортиране на токени. В „Touria” ще откриете много от тях – „мечове“, „сърца“, „магически предмети“, „търговски поръчки“, „елексири“, „врати“ и „монети“. Само докато го напиша се изморих. Всеки играч взима пред себе си параван, зад който да крие парите и кристалите си. Последните, пристигащи под формата на пластмасови, цветни късчета се изсипват в платнена торбичка, от която на случаен принцип „засявате“ по две върху специално обозначени полета на борда – рудниците на Туриа. Получавате малко начални „монетки“, „елексир“ и „меч“ ( евентуално ) и може да почнете надлъгването за ръката на принцесата...или на принца ( както ви харесва ).

Да ти се завие свят от въртене

Токени ли бе да го опишеш
    Ако трябва да обобщя „Touria” в едно изречение, то това е състезателна игра с интересна механика за избор на действия и отблъскващ финал.

    Основната част от геймплея в играта се върти около Кулите. Да, изхождайки от темата, че Турия е Кралството на танцуващите кули, дизайнерите са ни предложили и напълно съответстваща механика. В ъглите на игралното поле върху специално обозначени за целта места се поставят четири квадратни кули. Последните са изработени от твърд картон и се сглобяват преди началото на играта. Върху страните на кулите има изобразени възможните ви действия в „Touria”
Споменах ви в началото, че разположението на играчите около игралната маса е с ключово значение в „Touria”. В правилата на играта ще откриете препоръка от авторите всеки участник да се разположи в една от четирите кардинални посоки спрямо игралното поле. Всичко това е нужно не поради някаква фън шуй или друга мистична цел, а защото така ще може да виждате по една страна от всяка една от четирите кули. Това са и възможните ви действия по време на хода ви. Действията върху кулите се повтарят, но винаги ще имате избор от поне  две различни.

Върти Кула
    Ходовете в „Touria” протичат по следния доста прост начин. Избирате си едно действие изобразено на страна на кула видима за вас. Завъртата кулата обратно на часовниковата страна. След което придвижвате токена обозначаващ групата на приключенците върху игралното поле с нула до три полета. Достигате до локацията на избраното действие и го извършвате, а ако по пътя си минете през един или повече от рудниците за кристали, взимат от последните следвайки определени правила.

    Основната механика в геймплея на „Touria” е страхотна. На първо място защото изглежда визуално много добре, улавяйки цялата приказност на темата. Плюс това е и доста оригинална. Трябва внимателно да подбирате правилния момент за активирането на дадено действие, а също така въртейки кулите можете да влияте на възможностите пред останалите играчи. Към всичко това прибавяме и добре замислената механика за движение по игралното табло. Не разполагате със собствен персонаж, а се движите заедно, въпреки че играта не е кооперативна. Възможното разстояние също е хитро ограничено до три полета, но за да не „счупи“ играта е предвидена възможност да продължите да се придвижвате, като за всяко допълнително поле се плаща по една монетка. Последното е доста голям удар, предвид факт, че играта залага на състезателен елемент и излишното разпиляване на ресурси не е никак препоръчително.

Кристална дъга
   А сега какво не е наред. Изключително ме впечатли, но не в положителен аспект, решението на издателите на „Touria” или на лицата отговорни за правилата на играта, да не включат в ръководството описание на възможните действия. Препращат ви директно към хвърчащо референтно листче, което намирате в кутията. Пестим хартия може би ? Не знам...но не ми допадна. Самите действия пък не са никак добре балансирани. Някой щедро награждават играчите, обезсмисляйки изцяло съществуването на други. Намирам ги също така и за доста скучни, защото няма никаква тръпка, нито пък интерактивност. Просто отивате и бум – взимате си магически предмет. Отивате и бум – обменяте кристали за монетки. А шумно рекламираният дракон и омагьосан рицарски турнир са направо търговия – въртите токени с „мечове“, за токени със „сърца“ ( последните събирате, за да занесете на принцесата/принца ). Всичко е много...хм, дърварско „евро“. За игра, която иска да ни пренесе в някакъв симпатичен фентъзи свят с танцуващи кули, си е грехота целият геймплей да се върти около менажиране на ресурси.

Така омразните девет врати в на замъка
    И накрая финалът. О, колко отвратителен край има „Touria”! Чак се разтрепервам от ярост като се сетя. Ако някак успеете да преглътнете скучното „евро“ менажиране на ресурси ( има си геймъри дето си падат по тия неща ), то безумният финал ще ви накара да захвърлите „Touria” в някой прашен, тъмен и забутан ъгъл. Всичко започва с черните кристали. Последните се появяват на случаен принцип в рудниците ( теглите от торба ,все пак ). Ако имате в притежание такива кристали, то не можете да завършите играта. Кралят не ви пуска в замъка, принцесата не ви иска, защото черните кристали за лошо моджо и бла-бла. Затова трябва да се отървете от тях, а това става само на едно място по игралното поле и то по един кристал на ход. Което, съгласете се си е мнооого досадно. Но това не е болка за умиране. Вратите...о, вратите.

    Когато съберете нужните ви „монетки“ и „сърца“ се отправяте към замъка за наградата си. Върху последния още в началото на играта се поставят девет токена изобразяващи „врати“. Зад една от тях е и голямата награда. Да, точно като в онези телевизионни игри толкова любими на цялата нация. Проблемът е, че може да отворите само една врата. Ако сбъркате и на гърба на обърнатия токен има нещо различно от усмихната принцеса/принц, то трябва да го заплатите. Може да е кристал или меч, или някакъв друг токен. Ако успеете да го заплатите добре, може да отворите още една врата. Но ако нямате от изисквания ресурс, то хода ви свършва и трябва да чакате пак да се стигне до вас, за да си опитате пак късмета с вратите. Пфу...Не знам дори какво да напиша за това. УЖАС. Мисля, че е напълно достатъчно. Безумна изпитание на сляп късмет, която изпарява всякакво удоволствие генерирано във вас в хода на играта. Трудно ми е да повярвам, че този край на играта е избран от утвърдени дизайнери като Инка, Маркус и Михаел. Какво сте си мислели, по-д..... !

Вездесъщият художник

    „Touria” има още един съществен проблем - никак, ама никак не грабва окото. Дори може визуално да ви отврати. Последното не бива да ви учудва, защото арта е дело на моят любим познайник Клеменс Франц. С неговото творчество както знаете сме на приливи и отливи. Е, в „Touria” сме по-скоро на отливи...даже направо бих го пуснал да изтече в канала.

    Когато толкова сериозно залагаш на приказната си тема, осигури си и визуално оформление , което да й подхожда. „Touria” по никакъв начин няма да ви пренесе в една вълшебна страна от приказките. По вероятно е да се озовете в някое от модерните и доста отблъскващи анимационни филмчета, които например се въртят в наши дни по "Cartoon Network". Персонажите изглеждат нелепо, някой са направо отблъскващи. Централният борд е що годе приемлив, понеже е доста шарен. Токените са от качествен твърд картон, но цветовете са някак пастелни и безлични.

    Визуалното оформление е нещо, което само би помогнало на играта. Уви, от него има доста какво да се желае в „Touria”.

Булката беглец

    Толкова много ми се искаше да я харесам, но „Touria”определено не е игра за мен. Адмирации за интересната централна механика на геймплея, която уви не е достатъчно добре подплатена с разнообразни и балансирани действия. В допълнение към това бих казал, че идеята на кулите се осъществява в пълния си блясък само когато играете „Touria” с максималния брой играчи. За трима е приемливо, но за двама играта определено не предлага нищо, точно защото не може да се разгърне пълния потенциал на основната й геймплей механика. Отвратителният финал пък напълно съсипва всичко. Темата е интересна, но не е подкрепена с адекватно като качество и изпълнение визуално оформление и компоненти.

    „Touria” определено е насочена към доста по-младата аудитория и би се харесала на деца на възраст между десет и петнадесет години. На пръв поглед това е достатъчен плюс, но все пак е напълно не достатъчен, за да я препоръчам. Просто защото на пазара има доста по-добри игри, които си заслужават както парите, така и времето ви. 

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 2 / 6

Геймплей : 4 / 6

Преиграваемост : 3 / 6


Крайна оценка : 3 / 6


Ако все пак "Touria" не ви звучи чак толкова зле, може да я откриете, заедно с още купища игри при нашите приятели от Ozone.bg

ЦЪКНИ МЕ !!!


Няма коментари:

Публикуване на коментар