Наследството на маврите – Azul

От Христо Симеонов

    Нека за секунда да се пренесем в „обувките“ на един обикновен настолен геймър. Нека си представим, че той се информира за всичко новичко в хобито, четейки мойте словоизлеяния в "BoarD Delights". Да знам, че кръга от потенциални обекти на нашата фантазия чувствително се ограничи, но пък НЕКА си представим...нали затова е въображението.

    Та този почитател на настолните игри вижда помпозното заглавие на това ревю. Какви ли мисли ще минат през главата му ? Вероятно в следващите редове ще си говорим за "civ" игра, ситуирана в средновековна Испания. Проследяваща вековната война за отвоюване на полуострова от арабите, по-популярна като Реконкиста. Грандиозни сражения, обсади, тайнствени ордени, смели рицари и мъдрите им противници. Звучи повече от вълнуващо...ако спрете да четете ревюто до тук.

    Всъщност играта, която ще ви представя в следващите редове е едно от най-сухите откъм тема заглавия, на които се натъкнах през изминалата година. Темата толкова липсва в играта, че да ви призная чак ми беше трудно да измисля адекватно заглавие на ревюто и затова стигнах до разгледаното по-горе, което откровено заблуждава читателя ( бел.ред. прости ми, читателю, за вестникарските трикове ). Всичко в играта се върти около португалските "azulejos" ( бел.ред. няма да се опитвам да го казвам на български, за да не загубил португалската публика ), които оригинално са синьо-бели керамични плочки, използвани от маврите за декорация на дворцовите им комплекси. Знам, че едва ли грабнах интереса ви, но ще рискувам да продължа.

Казва се „фаянсаджия“

Компонентите са изумителни

    “Azul” е абстрактна игра с плочки за двама до четирима играчи. Дизайнер на играта е една от живите легенди в хобито, Микаел Кийслинг – многократно награждаван дизайнер, в чиято визитка личат заглавия като "Tikal", "Torres", "Vikings", "Pueblo" и много други. Издатели са "Plan B Games", познати с още едно отлично заглавие от 2017г., "Century : Spice road".

    В “Azul” играчите влизат в ролята на декоратори, ангажирани с това да украсят стените на кралския дворец в Евора, по поръчка на португалския крал Мануел I. Кралят се е влюбил в малките, шарени керамични плочки, част от вътрешия дизайн на спиращия дъха дворец Алхамбра и иска да ги пренесе и в своята резиденция.

Бонбонки някой ?

    Да си го кажем честно – в “Azul” вие сте фаянсаджии и „лепите“ плочки. Последните идват под формата на ситни, квадратни, шарени камъчета ( забравете „плочките“ от всички tile-laying игри, които познавате ) изработени от висококачествена пластмаса и без никакво съмнение са едно от основните оръжия на играта. С пъстри си цветове и шарки , те ще ви накарат да се влюбите в “Azul” и да поискате да разберете какво още се случва в тази игра.

"Работилниците" за керамика

    Подготовката за игра включва няколко доста семпли стъпки, в които ще вникнете без затруднения. Първо поставяте всички сто „плочки“ в платнена торбичка, която пристига с игрта. След това в центъра на игралното поле се разполагат „керамичните цехове“. Тематично – това трябва да са работилници, изработващи керамичните плочки. Трябва ви обаче сериозна доза въображние в “Azul”, за да си ги представите, защото въпросните работилници са кръгли, картонени токени, който приличат на поставки за чаши. Няма значение обаче – те си вършат отлично работата и така. А тя включва да изтеглите на случаен принцип по четири плочки от торбата за всяка работилница и да ги поставите върху нея.

    Всеки играч получава и персонално табло, съдържащо...цялата игра. Почти всичко от геймплея на “Azul” се случва върху таблото, което е разделено на няколко зони. В горната му част отбелязвате спечелите точки, защото играта се печели така. В дясната част на таблото е разположен модела на въображаемата стена, която декорирате, а към нея водят редове от квадратчета където да разполагате придобити плочки. “Azul” продължава нефиксиран брой ходове, докато един от играчите не приключи цял ред от стената си.

Майсторска среща

Персоналното ви табло съдържа всичко, което трябва да знаете

    “Azul” спокойно може да се нареди до класическите представители в жанра на абстратните игри. И това се дължи на основните характеристики на геймплея й. Мога без капка колебание да му дам следните определения – звучи тъпо, започва мудно и скучно, но е дяволски хитър и неподозирано дълбок, като стратегия.

    Говорейки за геймплея на “Azul” ще се опитам да се спра и всяка една от изброените в предния абзац характеристики. Започвайки с това, че на хартия основната механика в играта не впечатлява. Всеки ход е разделен на две фази – „оферти на работилниците“ и „поставяне на стената“.

Всичко придобито от работилниците слагате в квадратчетата

    По време на първата фаза имате право на едно действие между две възможни. Или взимате всички плочки от един цвят от една от наличните "работилници" и изсипвате всички останали в центъра. Или взимате всички плочките от един цвят в центъра. Тази фаза продължава толкова на брой завъртания между играчите, докато бъдат взети всички плочким извадени в началото на хода от торбичката. Когато придобиете плочки, ги поставяте в един от редовете на персоналното ви табло следвайки следните правила. Не може да разделите взетите плочки между два и повече реда (например взимате пет плочки и слагате по една на всеки ред). Както и не може да слагате плочки от различен вид на един ред. В следващата фаза наречена „поставяне на стената“, всеки пълен ред с плочки ви позволява да поставите една плочица от  на ред от стената срещу него. Всички останали плочки от реда се връщат в кутията.

Непълните редове остават за следващите ходове

    Определено си звучи скучно, еднообразно и сухичко. Мнозина от вас могат да допуснат сериозната грешка да не обърнат внимание на “Azul” именно заради така описаното от мен състояния на геймплея. Също така първите два хода в играта не са особено привлекателни. Всичко изглежда прекалено просто до степен да си зададете въпроса „ Има ли всъщност игра в тази красива кутия ?“ И точно тогава идва развръзката в “Azul”...която съвсем скоро ви разкрива, че този визуален шедьовър е всъщност един дяволски пъзел.

Ако вземете повече плочки, то те са минус точки в края на хода

    Сърцевината на геймплея са правилата са поставяне на плочки, които ви се разкриват и започват да действат с напредването на играта. Основното сред е тях е забраната за поставяне на плочки на ред, в който вече имате плочка от същия цвят. 

Така постепенно, с напредването на играта, възможносттите ви бързичко се изпарят и трябва ловко да лавирате между това което взимате от „работилниците“. Почти неизбежно е обаче да генерирате отрицателни точки.

Да, колкото и приятелски да изглежда “Azul”, играта може да бъде изключително непрощаваща. Когато вземете повече плочки, отколкото може да поставите на ред от таблото ви, то всичко излишно поставяте в специална секция, която се материализира като отрицателни точки в края на всеки ход. Така нещата могат много рязко да загрубеят. “Azul” далеч не е агресивна игра и не мога да кажа, че толерира нападателни ходове между играчите. В играта просто има от класическата доза на интеракция в този тип игри, в която генерирането на отрицателни точки, водещи до загуба на играта, обичайно е резултат от недоглеждане и лоша преценка на самия играч, а не толкова от агресия на противника му. Което е още един признак, че “Azul” с лека ръка може да бъде причислена към "класическите" абстрактни игри. 

Обратната страна 

    Играта приключва, тогава когато един играч запълни един ред от "стената" на своето табло. След което се преминава към финалното точкуване, в което освен придобитите в хода на играта точки, получавате допълнително от последните за всяка запълнена колона, за всеки запълнен цвят или за всеки запълнен ред в последния ход. Както ви става ясно, “Azul” залага на много класическо и изчистено точкуване, което още в началото на играта ще ви помогне да се ориентирате и да се насочите към някаква стратегия. И макар да не му е тук мястото, ще отворя една скоба и ще ви акцентирам върху факта, че персоналните ви табла за двулицеви. На обратната страна откриваме втори дизайн за "стената" ви, в който не са посочени точните места за различните цветове плочки. Оставено е на играчите да направят дизайн по свой избор, като отново се спазват базовите правила - не може на един ред да имате повече от една плочка от съотвения цвят.

    Не мога да не споделя преклонението си пред визията на “Azul”. Толкова изчистена, толкова концентрирана и същевремнно вълнуваща. Качеството на изработката на всеки един от компонентите, които ще откриете в кутията е на извънземно ниво. През картонените токени, играещи ролята на "работилници", цветната платнена торбичка, та до плочките- камъчета. Последните са истинско произведение на изкуството. Хората от "Plan B Games" вдигат толкова високо ниво на продуцията, че ще бъде доста трудно на други компании да го следват. И въпреки всичко казано, въпреки шарените цветове, “Azul” ви оставя с впечатлението, че държите стара, класическа игра, за която ще си кажете : "Дали пък испанци и маври не са играли на "Azul", в периодите на мир през вековете на Реконкистата ?".

Вълнуваща и разкошна 

    “Azul” без никакво съмнение се превърна в един от най-големите хитове през изминалата година. Играта се прие изключително добре и се радва на изключително внимание от страна на геймърите. И определено има защо. Изчистен, стратегически геймплей и безкомпромисна визия - изпитана рецепта за успех.

    “Azul” е заглавие, което ви препоръчвам. Без никакво съмнение една от най-добрите ( бел.ред. а според Boardgamegeek и най-добрата ) абстрактни игри на пазара.“Azul” може да бъде и отличен подарък, който да направите на любим човек. Един вълнуващ пъзел, достъпен за геймъри от всякакъв калибър, което е и най-силното оръжие на играта. 

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Без да се замисля - за всички !

Оценка : 

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6