"Джурасик парк" в кутия – Dinosaur Island

Вероятността този увод да попадне в категорията  „напълно ненужен“ е доста голяма. Затова и ще използвам така предоставената ми „вратичка“ и няма да ви говоря празни приказки за динозаври, мащабността на жанра "worker placement" и силата на социалните мрежи в превъзнасянето на една настолна игра. Защото смятам, че почти няма хора с интерес в хобито, които да не са попадали на поне една публикация или снимка на “Dinosaur Island”.

    В последните две години играта предизвика истинска истерия, която бе съпроводена и с няколко изключително успешни "Kickstarter" кампании. Заглавието се радва на доста добър прием и високи оценки и едва ли ще има значение какво ще ви кажа в това ревю. Но все пак ще го направя...щото пък това си е моето мнение !

Трик или код – Hack Trick: It’s Hacking Time

    От три дни си мисля как ми трябва нещо наистина оригинално за началото на това ревю. Увод, който да ви грабне за краката, да ви завлече в темата на играта и да ви удави в механиките й.

    И точно когато разбрах, че няма да успея да го открия, ме осени следната идея – да ви разкажа малко за това как успях да се сдобия с „Hack Trick: It’s Hacking Time”, за да стане възможно това ревю. Беше ми подарена като ревю копие от представител на "Mind Fitness Games"...което всъщност е нещо съвсем в реда на нещата в нормалните "бели, ревюърски държави". Човекът на "Mind Fitness Games" бе дошъл на фестивалa Настолен град във Велико Търново, за да търси разпространител на заглавията на компанията за българския пазар. Е, такъв не намери там. Но няма да се спирам и да се опитвам да правя анализ защо се случи това. По-важното бе, че се „намерихме един друг“ ( всъщност Дидо от BigBoxGamers  ни запозна ) и до мен успяха да стигнат няколко заглавия от каталогът им, за които до този момент само бях чувал, но никога не бях играл. Ако следите регулярно блогът вероятно сте прочели, че Verona Twist  ми хареса ( пак на "Mind Fitness" ). Затова се впуснах и ентусиазиран към още едно от заглавията на компанията.

В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!

От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 

"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

Една консерва свежест – Mint Works & Mint Delivery

от Христо Симеонов

Ще прозвучи ужасно непрофесионално и вероятно ще срине рейтинга ми ( ако въобще имам такъв ), но нямам никаква идея кой започна цялата лудост наречена „микро игри“. Ще заложа на японеца Сейджи Канай и неговият „Love Letter“, а на вас ще оставя да ме поправите в коментарите под това ревю. Важното в случая е, че манията по миниатюрни, както като компоненти и така и като съдържание, настолни игри бързо обхвана цялото хоби. Въпреки минимастичният си характер обаче, тези заглавия понякога имат да предложат страхотно много откъм качествен геймплей.

    В следващите редове ще ви представя именно такава „микро“ настолна игра. Нещо повече – вероятно за първи път ще говоря за две игри в едно ревю. И преди да сте креснали - „Стига с тия чийтове !“, бързам да ви успокоя, че нямаше как да ги разделя. Двете "Mint" игри, макар и напълно самостоятелни, са неразривно свързани. И двете са дело на един и същи дизайнер – Джъстин Бласк. И двете игри намериха финансиране и се появиха на бял свят благодарение на платформата "Kickstarter". А най-очарователната им прилика е, че и двете пристигат в тенекиени кутийки от ментови бонбони, които се събират перфектно в джоба ви. Заслужават ли си обаче ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Войната на хартиените крале – Paper Tales

от Христо Симеонов

Нали знаете какво казват за добрите идеи...всъщност казват доста неща. Като например : "когато едно нещо работи, по-добре не го пипай". Или „добрите идеи са вечни“. А когато някой сгафи и „крадне“ идва успокоението „то всичко оригинално е вече измислено“. Много мъдростти, за много разлини ситуации - богата работа е народната мисъл !

    Разказвам ви всичко това, защото в следващите редове ще ви представя игра, която без никакъв свян взима една добра и изключително популярна идея в настолните игри и я развива по свой собствен начин. Не, не ви говоря за плагиатство, а само за доброто, старо вдъхновение. Което между другото може да осени и вас докато четете тези редове и да ви направи горди автори на някоя нова идея...дори и рециклирана такава.

Приказка за непослушковци – The Grimm Forest

От Христо Симеонов

Само поспрете за миг и се пренесете назад към детството. Назад към класическите приказки, с които и аз и вие сме пораснали. С техните магически сюжети, причудливи герои, зловещи злодеи и мъдри поуки. Замислете се само за миг, какъв богат извор на вдъхновение биха били те за настолните игри. В класическите приказки има толкова много богати, пъстри и интригуващи теми, че спокойно могат да ни вдъхновят за цяла плеяда от бордови забавления.

    Представихте си го, нали ? Е, имам една добра и една лоша новина за вас. Добрата е, че настолна игра вдъхновена от най-популярните приказки, които свързваме с творци като Братя Грим, Шарл Перо, Ханс Кристиан Андерсен, Шехерезада и много други, вече има. Лошата новина е, че не сте вие създатели на това заглавие. 

    Колко гениално простичко звучи само. Взимаме най-популярните и обичани от малки и големи герои, принцеси, магьосници и злодеи, пренасяме ги върху „стандартните“ настолни компоненти – зарчета, карти и бордове и ВОАЛА. Получаваме краен продукт, който без никакво съмнение ще грабне вниманието на огромна част от геймърите. Играта, за която ще ви говоря в следващите редове без никакво съмнение няма никакъв проблем да привлече вниманието върху себе си. От темата, та до безумно-изумителните-фантастични компоненти. За какво ви говоря ли ? четете смело !

Плантация за усмивки - Santa Maria

от Христо Симеонов

    Настолна игра с тема „колонизиране“ ! Какво ? Не сте никак въодушевени  ?Предпочитате нещо друго. Добре де, а какво ще кажете ако ви споделя, че в играта се мъчите да направите вашите „колонизатори“ най-щастливите завоеватели на света. Окей, спирам да опитвам...

    По непонятни за мен причини, игрите с тема „колонизирането на Новият свят“ винаги предизвикват отегчени прозявки, сънени погледи, мърморене и пуфтене. Лично за мен темата е особено вълнуваща, а и сред игрите, които я споделят, има няколко наистина „класически“ вече заглавия. Уви, явно обаче съм малцинство по въпроса.

И тъкмо като по поръчка - горните ми две констатации сумарно са идеалната причина да ви запозная с днешната игра. Всъщност си стана причина „2в1“ –  любимата ми колонизаторска тема и факта, че вероятно сте пренебрегнали това заглавие. 

Хвани ме, ако ме чуеш – Stop Thief !

От Христо Симеонов

    Почти съм сигурен, че съм ви разказвал всичко за "Restoration Games", но пък повторението, знаем, е майка на... Преди около две години култовият дизайнер Роб Давю обяви създаването на нова компания за издаване на настолни игри. Нейна цел е да връща към живот стари, класически заглавия, отдавна изчерпани от продажба и в голямата си част непознати за болшинството от млади геймъри. Идеята на мистър Давю е да бъдат преиздавани заглавия, които според него заслужават да достигнат до играещите настолни игри. "Restoration Games" подхождат изключително отговорно към продуктите си, които пристигат с вълнуваща визия и компоненти, осъвременени правила ( ако имат нужда от това ) и на изключително достъпна цена.

    До този момент от „Restoration Games“ пуснаха на пазара три игри. За първите две от тях може да откриете ревюта на блога – Downforce и Indulgence. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за третото заглавие. Ако трябва да бъда честен, на пръв поглед това беше играта, която най-малко ме вълнуваше от всичко появило се от "Restoration Games". Какво се оказа в крайна сметка – четете, за да разберете !

Наследство от детството – Legacy of Dragonholt

От Христо Симеонов

Като се замисля, нямаше какво друго да очакваме от „Fantasy Flight Games“. Един от най-маститите производители на настолни игри в последните години се превърна в една добре смазана машина за пари, която изстисква и последните ви джобни с перфектно рекламирани и представени заглавия. Не винаги игрите излизащи под тяхната шапка за достатъчно добри, но „FFG“ винаги ще намерят начин  да ви ги продадат.

    На пръв поглед така изглеждаха нещата и с „Legacy of Dragonholt“. Когато играта наводни магазините в края на миналата година, тя разпалено бе представяна като „нова и иновативна приключенска игра“. Нямаше как да пропусна подобно смело твърдение и без да губя миг се насочих към играта. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за нея.

Неволи с камили - Through the Desert

от Христо Симеонов

Много често ме критикуват, че давам прекалено завишени оценки в свойте ревюта. Рядко съм оценявал ниско ( а си трябвало ) и винаги съм се стремял да намеря нещичко, заради което да препоръчам дадена игра, макар то определено да не е иновативно, забавно и вълнуващо нито като механика, нито като тема.

   Няма да споря с критиците си. Но защо все пак ви разказвам всичко това ? Защото в днешното ревю реших да отида още по-далеч и да започна неща в обратен ред.  “Through the Desert”  е отлична игра и без никакво замисляне ще и поставя пълен набор от шестици, а именно - една за визия, една за геймплей и една за преиграваемост. Готово. На секундата може да спрете да четете ревюто и да се насочите към нещо друго.

    Избързах с оценката обаче, защото този път ще предприема друг подход в представянето на играта. В следващите редове ще се опитам да ви убедя, защо е абсолютно задължително да играете поне веднъж в живота си “Through the Desert” и защо ви гарантирам, че ще ви хареса. Гмуркам се смело в тази нелека задача.

Нашествието на малките, зли досадници - Viral

от Христо Симеонов

    Бактерии. Болести. Зарази. Дошло ви е до гуша от тях. Омръзнало ли ви все да сте с капещ нос на поредното фирмено парти ? Или да не може да преглътнете апетитните скариди, които толкова обичате, заради зачервено, дразнещо гърло ? Ами „отпускарските вируси“ ? Когато не сте си почивали от работа в последните десет години, най-накрая излизате отпуска и сте планирали двадесет дни край морския бряг. Но коварното стомашно разтройство има други планове за вас...

    Стига вече хапчета и прахчета. Стига вече солена вода, компреси с оцет и други бабини деветини. Забравете за хомеопатията и нетрадиционните илачи. Представям ви едно революционно решение, което завинаги ще ви накара да забравите за неприятните и досадни болести и да изпитате радост от изчезването им. Предлагам ви ВИЕ да станете бактерии и на свои ред да тероризирате закъсали хорица, имали неблагоразумието да излязат без шапка в зимна виелица или да карат четири часа към морето на климатик.

    Това революционно решение наречено "Viral"  е продукт на екип от млади и амбициозни нърд...гейм дизайнери, които с помощта на карти и картонени токени са открили панацеята, която ще спаси света. Само сега и в следващите 365 секунди този продукт може да бъде ваш, ако прочетете това ревю до края и се обадите...

Вестоносецът е винаги виновен – Wasteland Express Delivery Service

От Христо Симеонов

    Скъпи приятели, пиша тези редове с размътено и лутащо се съзнание. Умът ми, който смея да твърдя, някога бе блестящ и находчив, ми изневерява в последните седмици, устройвайки ми страховити паради от светлини, сънища и блянове. Не съм спал спокойно от месеци. Забравих какво е уюта на топлото легло и меката, примамлива омая на спокойния сън, даряваща човека със заслужена почивка след дневните вълнения. Ужасът започна преди малко повече от четири месеца и не иска да пусне съзнанието ми. В основата му бе един мой грях.

    В края на декември споделих с вас личният си топ десет от настолни игри излезли през 2017г. С много любов и страст ви обрисувах заглавията, които ми направиха най-голямо впечатление за отиващата си година, споделяйки и ревюта на последните. Освен на едно...моят фатален номер 6, моето дяволско число. От тогава тази игра не ми дава мира и навестява сънищата ми искайки своето – ревю !

    Добре де, колкото и да се мъча да подражавам на любимия Х.Ф.Лъвкрафт вероятно не ми се получава особено. Но се надявам, че схванахте основната идея. "Wasteland Express Delivery Service" е игра на която мога да поствя много определения – най-дълго заглавие за 2017г, най-голяма изненада за мен, най-пренебрегвана игра. Пренебрегвана защото сме вече май 2018г. и се изминаха повече от девет месеца от първата ми среща с нея, а все още не съм й посветил ревю. И това, както се опитах да ви обясня, не ми дава мира. Та в крайна сметка реших да се взема в ръце и най-накрая да го напиша. Напълно заслуженото представяне на една от любимите ми игри за 2017г. ! Може да спрете да четете дотук, защото вероятно се досещате, че съм оценил играта високо и без да се свеня, ще ви я препоръчвам. Ако обаче ви интересува какво се крие в нейната гигантска кутия – четете смело надолу ( бел.ред. обещавам повече да не се опитвам да имитирам велики писатели )

Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".

Орденът на библиотекарите – Ex Libris

от Христо Симеонов

    Като се замисля, връзката между настолните игри и книгите е някак естествено обоснована.  Бързам да подчертая, че говоря за хартиените книги, а не са модерните им електронни събратя. А защо си позволявам това заключение ще ви стане ясно, когато се замислите над една дребна, но пък ужасно съществена подробност. Ако не обичате да четете, то едва ли ще обичате да играете настолни игри, защото подготовката за тях изисква...да прочетете правилата.

    И ако горния параграф не ми се получи особено смислено и оригинално, то бързам да ви кажа, че литературата си е класическа тема в настолните игри. И по-специално – библиотечната дейност. Само един поглед в интернет енциклопедията boardgamegeek.com и ще се уверите в правотата ми. В една дузина игри ще се опитвате да менажирате библиотека , подбирайки най-новите или пък най-недостъпните книги. Игрите споделящи тази тема ще ви отведат на различни места – от древните, антични времена изпълнени с толкова загубено знание, през мрачните средни векове, та до бурното ни съвремие.

    Играта, за която ще ви говоря в следващите редове се обляга изцяло на литературната тема, поставяйки ви в обувките на кандидат-библиотекар. Тя залага на добре позната и бих я нарекъл фундаментална централна геймплей механика, към която са добавени няколко оригинални хрумвания и впечатляваща визия. Четете надолу, за да научите повечко.

Високоскоростни залози – Downforce

от Христо Симеонов

    „Всяка игра заслужава още един ход.“ Едва ли има по-подходящо начало на тази статия, от мотото на компанията "Restoration Games". Създадена от големия дизайнер Роб Давю и бордгеймс ентусиастът ( и колега юрист ) Джъстин Джейкъбсен, тя започна да функционира активно на пазара миналата година, когато ни зарадва и с три отлични заглавия. ( бел.ред. Ревю на Indulgence ).

    Играта, която ще ви представя днес е нова версия на заглавие появило се преди повече от четиридесет години. В далечната вече 1974г., култовият дизайнер Волфганг Крамър публикува първата си игра наречена "Tempo". Тя представлява лишено от тема състезание, провеждащо се на право трасе. През 1980г. играта реализира „втория си живот“ под името „Niki Lauda’s Formel 1“ от където получава и класическата си Формула 1 тема – състезание с болиди. В следващото десетилетие играта е издавана под редица заглавия, сред които най-популярното е „Daytona 500”. През 1996г. е последното появяване на играта, под името „Top Race”, когато тя е номинирана за "Spiel des Jahres", но не печели, губейки от друго заглавие на Крамър, абсолютната класика „El Grande”.

    В следващите повече от двадесет години играта потъва в забвение. До миналата година, когато с благословията на Роб Давю, тя получи нов живот под името “Downforce”. Новата версия, освен ново наименование, включва и няколко леки промени по правилата и размазваща нова визия.  В следващите редове ще ви споделя какво се е получило в крайна сметка и защото е толкова важно тази игра да получи нов живот.

Акробатика със зомбита – Flick’em up !: Dead of Winter

от Христо Симеонов

    Как да направим настолна игра за две минути ? Взимате две познати и обичани заглавия и ги смесвате заедно. От едното си открадвате темата, а другото ще послужи за основа на геймплея ви. Лесно е, нали ? Дали обаче ще направим добра настолна игра е вече друг въпрос, на който с радост ще се опитам да ви отгоре по-надолу.

"Flick’em up !" (ревю) е игра за ловкост, за която съм ви говорил много пъти. Ситуирана в Дивия запад, тя поставяше играчите в два отбора – на шерифите и този на бандитите. След което в серия от предварително зададени приключения, включващи банкови обири, преследвания, отвличания, престрелки, бесилки и прочие традиционни уестърн атрибути, вие трябва да отговорите на най-големия въпрос – кой има по-точен мерник или казано по-точно, по-ловки пръсти.

"Dead of Winter" (ревю) е изключително богата тематично полу-кооперативна игра, която според мнозина ( включително и моя милост ) е най-добрата игра със зомбита, която може да намерите на пазара. Играта ви пренася в ролята на оцелили по време на зомби апокалипсис, случващ се по средата на изключително мразовита зима. Най-култовото в играта е, че зомбитата ще са последния ви проблем. Снегът, недостига на храна и медикаменти, нелепите инциденти и подозрителните действия на съотборниците ви, част от които може да преследват свой собствени цели, напук на края на света ( колко...човешко ) ще ви държи в напрежение през цялото време, за да изпитата едно от най-вълнуващите гейминг преживявания (гарантирам ), което може да ви предложи настолна игра.

    Звучи ви като нещо лесно за комбиниране, нали ? Нека да разберем повече обаче.

В планините на скъперничеството – Klondike Rush

От Христо Симеонов

    Може би сте чували да наричат модерните настолни игри и „дизайнерски игри“. Вероятно за мнозина, не толкова „на ти“ с хобито, това определение звучи странно. То обаче идва, за да отличи тези заглавия, маркирайки ги ясно като принадлежащи към една епоха, в която дизайнерите на настолни игри започват да се превръщат в звезди на популярната култура.

    Преди „дизайнерските игри“, настолните игри обичайно са били продукт на неназован автор. Както класическите абстрактни игри, които са на няколко стотици години и трудно можем да определим създателят им. След това за дълги десетилетия, настолните игри преминават през периода на „колективното авторство“. Екипи от дизайнери създават дадена игра, като никои от тях не получава кредит ( да си изпише името на кутията, разбирайте ) за авторството й.

    И така до модерните настолни игри, голяма част от които са продукт на ясно посочен автор – дизайнер. Естествено, както подобава на един културен феномен в 21век, така и настолните игри днес се "облягат" на авторите си с една основна цел – привличане на публика. Всеки един геймър, потенциален купувач, подхожда доста по-спокойно към продукт дело на Мат Лийкок ( "Pandemiс" ) например, очаквайки да е поредната кооперативна игра. Или към новото заглавие на Ерик Ланг ( "Blood Rage" ), което вероятно е още една „area control” игра.

    Дизайнерите на настолни игри, както всеки един дизайнер ( тъпото изречение си е тъпо ), имат собствен стил, оригинален подход и любими механики, които откриваме преимуществено в игрите им. Някой от авторите дори ситуират игрите си в един и същи тематичен сетинг. И става доста интересно, когато тези автори решат да направят нещо различно...

    Именно с една странна, особена и необичайна настолна игра, различна от всичко,което сме виждали от нейния автор, ще ви запозная в следващите редове.

Тайнствените артефакти – Alien Artifacts

от Христо Симеонов

    За да разберете правилно емоцията, която предизвика „Alien Artifacts” в мен, емоция, която ще се опитам да представя в следващите редове, трябва да се върнем една година назад. Точно преди дванадесет месеца обявих, че това ще бъде най-чаканата за мен настолна игра през 2017г. 

Причините за това се кореняха в темата й, прозхода й и очакваните механики.

    За да разберете пък защо изброените по-горе причини  ме вълнуват толкова, то трябва да се върнем около шест или седем години назад във времето. Назад до момента, в който открих за първи път "tableau building" жанра. Трудно ми е да ви дам логичен и пълнокръвен превод на този термин, затова ще се опитам да го обясня нагледно. Това са всички тези игри, в които първоначално събирате ( закупувайки ) карти или плочки, поставяйки ги на масата пред себе си, в своя персонална зона, а след това ги активирате, посредством действия, в разнообразни комбинации, за да генерирате точки. Този жанр още е известен и като "engine building" / създаване на „мотор“ /, защото основната ви цел в тези игри е именно създаването на най-оптимизираната „машина“ за генериране на максимален брой точки.

    Сред представителите на този жанр, за които съм говорил неведнъж се открояват имената на игри като "Race for the Galaxy", "Deus", "Terraforming Mars", "Elysium" и много други. Особено място в сърцето ми заемат двата двата продукта в жанра, дело на поляците от "Portal" – "51^st State" и "Imperial Settlers".

    Именно с такава визитка се изправи пред мен обекта на това ревю – поредната "табло билдинг" игра, дето на "Portal", този път обаче с космическа тема ( любимо ! ) и с амбицията да бъде „4Х игра с карти за под един час игрово време“. Вече разбирате, защо бях толкова въодушевен от "Alien Artifacts" и буквално броях дните до излизането на играта на миналогодишния "Essen Spiel".

Воден свят – Otys

от Христо Симеонов

Няма как да не сте чували израза „По дрехите посрещат...“. Сред широкото му приложно поле съвсем спокойно трябва да поставим и настолните игри. Една богато илюстрована и вълнуващо изглеждаща кутия, има способността да грабне и най-незаинтересуваните от хобито. И обратното. Колкото и добра настолна игра да имате, едно безлично оформление на опаковката е достатъчно да отблъсне мнозина.

    Ако трябва да посоча настолната игра с най-вълнуваща визия на кутията за 2017г., то "Otys" без никакво съмнение заема челното място. Загадъчни потънали цивилизации и търсещи приключения и богатство водолази. Звучи толкова вълнуващо за всеки геймър и авторите на играта са били наясно с това, защото в доста дълъг период от време единственото, което знаехме за играта, бе именно визията на кутията. После понаучихме нещичко за темата и геймърското съсловие още повече се развълнува, изстрелвайки играта сред едни от най-очакваните заглавия за годината.

    А  когато най-после дойде и самата игра...нейния абсолютно нетематичен геймплей почти я затри. За него обаче и за всичко около едно доста особено заглавие – в следващите редове.