от Христо Симеонов
Нали знаете какво
казват за добрите идеи...всъщност казват доста неща. Като например : "когато
едно нещо работи, по-добре не го пипай". Или „добрите идеи са вечни“. А когато
някой сгафи и „крадне“ идва успокоението „то всичко оригинално е вече измислено“.
Много мъдростти, за много разлини ситуации - богата работа е народната мисъл !
Разказвам ви
всичко това, защото в следващите редове ще ви представя игра, която без
никакъв свян взима една добра и изключително популярна идея в настолните игри и
я развива по свой собствен начин. Не, не ви говоря за плагиатство, а само за
доброто, старо вдъхновение. Което между другото може да осени и вас докато
четете тези редове и да ви направи горди автори на някоя нова идея...дори и рециклирана такава.
Уморихме се от фентъзи кралства
 |
| Играта си е оскъдна на компоненти. Но пък последните са прилични |
“Paper Tales” e настолна игра
с карти за двама до петима играчи. Основата на играта се върти около всеизвестната и обичани от мнозина “draft” механика ( "едновременен избор на карти" ), позната от игри като "7 wonders", "Among the Stars", "Saint Petersburg" и още няколко стотици, за които в момента не се сещам ( бел.ред. рита се сам под бюрото ). Дизайнер на “Paper Tales” е японеца Масато Йосуги, чието дело са още заглавия като „Welcome to
the Dungeon” и няколко игрички от "Lost Legacy" поредицата.
Издател са „Catch up games“, известни по нашите географски ширини и като „Кетчуп
Геймс“ ( Дидо, що така правиш, бате ).
 |
| Централното табло е супер изчистено |
Вероятно ще предизвикам гнева ви,
но “Paper Tales”, както подобава на една японска
игра, няма грам никакъв намек за някакъв сюжет и тема. Играчите влизат в ролята
на владетели, на поредните, сиви, неназовани и безлични фентъзи кралства, които
се изправят един срещу друг в серия от сражения. Ако трябва да опиша темата в “Paper
Tales”, то бих я оприличил на някоя от модерните
MOBA игри – събирате си войници от кол и въже и се биете един с друг. Защо, как, къде и т.н. - по-добре не питайте.
“Paper Tales” продължава
четири рунда, като всеки един от тях включва точно шест фази. В края на
последният рунд, играча с най-много точки е победител. Тук е момента за
първата червена точка в полза “Paper Tales”. В
комплекта към играта ще откриете стройно подредени е ужасно полезни карти с референция,
описващи най-важното от всяка една фаза. Такава карта получава всеки играч, а
най-голямото и постижение е, че може да се научите на правилата на “Paper
Tales” само от нея. Което веднага ни насочка
към плюс номер две.
“Paper Tales”, както ще
разберете от следващите редове, е ужасно простичка и елегантна игра. Част от
това се дължи на факта, че тя споделя много общи черти в геймплея си с друга
световно известна „draft” настолна игра...на
затова след малко.
Иначе подготовката за игра е
просто светкавична. В достъпно за всички играчи място поставяте централен борд,
върху който отбелязвате точките и рундовете. Набързо формирате две купчинки с
токени. Първата е с токени „пари“, а втората с токени „епоха“. Разбърквате масивното тесте с карти, които са в основата на играта и
го поставяте на централно място. Всеки играч получава собствен комплект от
карти „Сгради“, които са едни и същи и три „монетки“. И може да играете.
Защо не е плагиатство когато надградиш
една идея
 |
| Картите не са никак малко |
“Paper Tales” включва в
основата си две изключително добре познати механики. Първата е класически „draft” на карти. Казвам
„класически“, защото той следва най-популярния стандарт в жанра – всеки играч
получава определен брой карти, задържа една, предава останалите на съседа си и
получава нови от този стоящ от другата му страна. В “Paper
Tales” всеки рунд се сменя посоката на „draft”-a, като
последното е изключително удобно отбелязано посредством символ върху
централното игрално поле.
 |
| Картите включват богата палитра от фентъзи твари |
След като изберете желаните
от вас карти, идва разположението им върху игралното поле. Тук откриваме вторият
централен и интригуващ елемент в “Paper Tales”, който предлага своеобразно тактическо планиране. Картите, които избирате,
се явяват "войници" – хора или създания от различно естество, всеки пристигащ със
определени точки сила и специално умение. Основият фокус върху “Paper
Tales” пада върху военните действия, който
провеждате всеки рунд с играчите около вас. Тук най-нахално се прокрадна
механиката на добре познатите ни „войни“ от края на всяка епоха в “7
wonders”. И отново всичко се прави с цел да
генерирате точки. Всъщност това е и основният начин за трупане на точки в “Paper
Tales”.
 |
| Готови за битка |
Поставянето на картите пред вас
обаче става при следване на строги правила. Първо, базово, може да имате два
реда от по две карти. За всяка разлопожена пред вас карта обаче, трябва да
платите. Което автоматино означава,че не винаги ще имате наличните „парички“,
за да разположите най-добрите "войници". Двете карти разположени на първа линия са
тези, които реално участват във „войните“ с вашите съседи. Последното става
като се сравняват точките им сила.
 |
| Определено странният арт |
Доста по-апетитни понякога могат
да бъдат специалните умения върху картите ви в “Paper Tales”. В най-общият случай те ви генерират ресурси. Тук е мястото да споменем
нещичко и за тях. Освен „паричките“ нито един от другите ресурси няма физическо
измерение в играта. Когато произвеждате дърво, кристали или храна го правите
мисловно...което автоматично ни довежда до коя игра ? Отново “7
wonders”, разбира се ! За какво са ви ресурсите ли
? Бях ви споменал, че всеки играч има набор от пет идентични сгради. Построяването
им и последвалото им ъпгрейдване ( защото те имат две нива ), ви носи редица
бонуси и специални умения. Ако имам някаква критика, то тя е, че сградите са
ужасно малко. И еднакви във всяка игра. Да, никога няма да успеете да построите
и петте и то до второ ниво, но пък вариации са...никакви. И бързо ще ви омръзнат.
 |
| Сградите са свеж полъх, но им лиспва разнообразие |
И така четири рунда в “Paper
Tales”. Избирате си карти, поставяте ги в
своеобразната си армия на масата пред вас. Водите войни и печелите точки.
Събирате ресурси и строите лимитираните си като бройка сгради. Ооо ! За малко да забравя. Макар в основата на играта да
е непрестанното ви воюване с останалите играчи ( по-точно със съседите ви ),
най-големият ви враг всъщност е времето. Неговото влияние е една от
най-култовите и оригинални идеи в “Paper Tales”.
 |
| Времето е безмилостно за тези "войници" |
В краят на всеки ход „войниците“
разположени пред вас „остаряват“. Последното се изразява в поставянето върху им
на специални токени. Когато един „войник“ трябва да получи втори такъв токен,
той „умира“ – премахвате картата. Така може да ползвате дадена карта максимум
два рунда...или да направите всичко възможно да я задържите по-дълго. Което си
е третият пласт в геймплея на “Paper Tales”.
Манипулирането на токените „епоха“, тяхното премахване и поставяне, и изгодите
свързани с това са си цяло отделно ниво на стратегия, което е и щипката
„иноваторство“ в играта. Именно тук тя засиява най-силно и може да бъде
отделена от “7 wonders” – заглавие, което
със сигурност е послужило за вдъхновение и основа на “Paper
Tales”.
Добрата идея
Въпреки звучащото толкова
положително ревю, бих определил “Paper Tales” като странна игра. Определено е интригуваща, с достатъчна като количество щипка оригинални
моменти, но е странна.
Най-отчетливо и очевидно това си
проличава във визията на играта. Относно компонентите – качеството на токените
и на картите е на повече от сносно ниво. Играта е изпъстрена със солидно количество символи, както подобава на картово заглавие. Мога обаче да ви удавя в суперлативи за символиката в "Paper Tales". Всички е достъпно, простичко и се схваща за секунди. Ала илюстрациите по картите са си меко казано
странни. Избраният стил лично на мен ми навява спомени към старите книжки с
приказки и по-специално тези посветени на "славянското народно творчество". За
разни змейове, богатири, юнаци и т.н. Някои от илюстрациите пък са си направо
грозни и отблъскващи. Странната визията на “Paper Tales” вероятно няма да се понрави на мнозина сред вас, разглезени от
изумителните илюстрации на които ставаме свидетели в модерните настолни игри.
Относно геймплея – той лъкатуши в
два коловоза. Никак, ама никак не е направен дори и опит да се прикрият
заемките от “7 wonders”. Геймплея на “Paper
Tales” се обляга върху основните постулати на
модерната вече класика на Антоан Бауза. Да си го кажем правичката – това не е
никак лошо. И вероятно именно приликите между игрите, ще са основната причина
да хвърлите едно око на “Paper Tales”.
Казвайки това, не мога да отрека,
че в играта има и достатъчно новички и свежи неща. Тактическият елемент с
избора на „войници“ и действието на фактора „време“ са без съмнение черешката
на тортата. Липсва обаче преиграваемостта. На пръв поглед в “Paper Tales” има доста на брой стратегии и подходи в търсене на
крайната победа, но мнозина от тях просто не работят. Това в комбинации с
еднаквите сгради и карти, които не са никак много на брой въпреки внушителното
тесте ( защото имат по две копия ), ще ви донесе усещането, че всеки път
играете една и съща игра. И именно липсата на адекватни стратегии е
най-големият минус на “Paper Tales” и
това, което ще й попречи да достигне славата на предшественика си “7
wonders”. И за да завърша – давам положителна
оценка на “Paper Tales”. Играта има
какво да предложи...просто обаче се изчерпва прекалено бързо.
Препоръчвам задължително ЗА :
1.Болни фенове на "7 wonders"
2.Ако си търсите добра "draft" игра
3.Когато шантавите илюстрации не ви пречат
Оценка
Визуално оформление и компоненти : 4 / 6
Преиграваемост : 3 / 6
Геймплей : 4.5 / 6
Крайна оценка : 4 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар