Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Зов за дизайнери – Call to Adventure

    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure” – “приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.

Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.

Епохата на мореплавателите - 7 Wonders : Armada

    Нали знаете, че най-обичам ревюта, в които няма нужда от увод. "7 Wonders" е настолна игра, която определено няма нужда от реклама, а поредното допълнение към нея едва ли изненадва някого. Нещо повече. След доста противоречивото "7 Wonders : Babel", този път имаме връщане към класическата формула – нов, богат на опции „модул“, който или включвате изцяло, или не използвате изобщо.

    Ала най-интригуващото в предварителната информация за “Armada” бе това, че хората зад играта обещаваха „повече конфронтация“ между играчите. Честно да ви кажа, липсата на последната в "7 Wonders" никога не е била проблем за мен и дори доста по-вълнуваща винаги ми е била формулата на взаимодействие само със съседите ви по маса. Но явно за „всеки влак си има пътници“ и хората искат повече противоборство между играчите.  Дали с допълнението “Armada” се e поучило – ще ви кажа в следващите редове.

Войната на хартиените крале – Paper Tales

от Христо Симеонов

Нали знаете какво казват за добрите идеи...всъщност казват доста неща. Като например : "когато едно нещо работи, по-добре не го пипай". Или „добрите идеи са вечни“. А когато някой сгафи и „крадне“ идва успокоението „то всичко оригинално е вече измислено“. Много мъдростти, за много разлини ситуации - богата работа е народната мисъл !

    Разказвам ви всичко това, защото в следващите редове ще ви представя игра, която без никакъв свян взима една добра и изключително популярна идея в настолните игри и я развива по свой собствен начин. Не, не ви говоря за плагиатство, а само за доброто, старо вдъхновение. Което между другото може да осени и вас докато четете тези редове и да ви направи горди автори на някоя нова идея...дори и рециклирана такава.

Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

Едно политически коректно фентъзи - Ethnos

от Христо Симеонов

    „....Имало едно време едно кралство. То не било нито най-голямото, нито пък най-красивото кралство. Било си едно съвсем стандартно, симпатично фентъзи кралство, някъде из неназовани земи. Обитавали го дванадесет племена и всички живеели в мир и разбирателство. Естествено, това не можело да продължи дълго. Алчните дракони решили да се намесят и развалили спокойствието на всички.  Кралството рухнало, а племената се пръснали като шарени мъниста из поля и гори...“

    Вероятно тук някъде губя вниманието ви. Ако има нещо по-досадно от поредната зомби игра, то това е поредната игра, ситуирана в един особенo „тематичен“ жанр, кръстен звучно „generic fantasy”...или както му викаме на изток от Калотина – фентъзи клише.

    Именно затова пристъпих с откровена досада към “Ethnos”. Темата на играта, в съпровод с няколкото илюстрации, които ми попаднаха, откровено си лъхаше на стандартни фентъзи щуротии, Толкинови похвати и клишета. Чакай те, бе ! Изгасете тия факли и приберете яйцата в хладилника – Толкин е велик и ако не сте го чели, затваряйте това писание, дело на вашия верен, но жалък драскач и сядайте на някоя прохладна тераса с чаша студен чай и томче на “бащата на модерното фентъзи.“

    Ала да се върнем към “Ethnos”... Годината е 2017, приятели, някак си са написани едни стотици хиляди страници фентъзи литература и когато лепнете една толкова клиширана тема и...абе, иде ми да крещя. Но какво да се прави – занаят. Трябваше да играя “Ethnos”, трябваше да я оплюя и да ви кажа да бягате надалеч от нея. Трябваше...ама взе, че ми хареса...много. И сега ще ви кажа защо.

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.

Перла сред вълните – Oceanos

от Христо Симеонов

    Ако мога с една дума да опиша настолните игри през изминалата 2016г. , то най-подходящата би била – семейни игри. Добре де, две думи са. От „Quadropolis“ през „Wolrd’s Fair 1893“ и „Mystic Vale“, та до „Kanagawa“ и „Kingdomino“ –  по-леките заглавията, насочени към по-лежерни геймъри преживяха истински разцвет. И ако липсваше големият, разтърсващ хит, ако липсваше новият „Каркaсон“ или “Ticket to Ride”, то на бял свят се появиха една дузина отлични настолни игри, с ясни и изчистени геймплей механики и брилянтно визуално оформление.

    Бързам в първите дни на новата година да ви представя още една от игрите от тази силна „семейна линия“ на 2016г. “Oceanos” на родна почва като че остана малко встрани. За нея се говори рядко, а още по-рядко може да видите да се играе някъде. В опит да променим тази тенденция, нека си поговорим за “Oceanos”.