Para Bellum – Blitzkrieg!

    Имам си една любима поговорка. Не знам дали е „родно“ производство, защото звучи много добре и на редица чужди езици, на които съм я чувал. Тя гласи следното – „Внимавай какво си пожелаваш“. Донякъде страхотно си подхожда с нашето любимо хоби, не мислите ли ?

    Като се замисля обаче, може би по-подходящо би било - „Внимавай какво обещаваш на кутията“. В съвременната, „златна“, епоха на настолните игри пазара е толкова пренаситен, че посланието на всеки един дизайнер и/или издател трябва бъде много добре премерено, за да попадне на точното място.

   И така стигаме и до настолната игра, за която ще ви говоря в следващите редове. На кутията й ще намерите смелият възглас : „Втората световна война в двадесет минути“. Хм...ако кажа, че звучи дръзко ще бъде доста слабо изказване. Шест години военни действия, обхванали целия свят. Със стотици сражения и милиони жертви. И всичко това събрано в двадесет минути игрово време ? Да бе да...или пък може ?

Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.

Приказка за една гора... – Root

    ...Имало едно време една Гора. Тя била като всички други гори. Стройни и величествени дървета преплитали клони над  притихнали поляни с буйна зелена трева и само едно немирно поточе закачливо бъбрело, напук на цялата природна симфония. Сред високите дървесни корони весели птици огласяли гората, а под тях зайци, гризачи и лисици се наслаждавали на богатството на тучните ливади. Тук нашата приказка свършва. Защото както казах, тази Гора била като всички други гори. Нищо интересно нямало в нея и някак не е добре да разваляме нейния вековен покой. Освен ако...

    ...Столетия наред династията на Пернатите управлявала гората. С благородническо достойнство и надменост нейните представители властвали над дребните горски животинки. Последните, макар да не били особено щастливи от управниците си, както подобава на всеки управляван, се примирявали, търпели, като се страхували за живота и благоденствието на делата си...

    ...Един ден бойни барабани заглушили селцата на зайци, гризачи и лисици. Заглъхнала и песента на птиците. Стройни легиони от въоръжени до зъби воини нахлули без предупреждение в гората и свалила от власт династията на Пернатите, изпращайки ги в изгнание. Водачът на тези воини зовял себе си Маркиз Котка. Той бил коронован за новия властелин на Гората. Пухкавите му, мъркащи воини подчинили селцата на горските животинки и наложили политика на прогрес чрез индустриализация. Ала нещо се било променило безвъзвратно...

    ...Макар и победени, династията на Пернатите не била унищожена. От своято последна твърдина те започнали да кроят планове как да си върнат властта в Гората. Ала на всички животинки, местното горско население, пък им дошло до гуша от котки, от птици, от всички потисници, от страха. И тайно зайци,гризачи и лисици започнали да подготвят своята революция. А някъде сред най-дълбоките дебри на Гората митичната фигура на странстващия Вагабонт се пробудила от размирните времена, за да потърси своето място в този нов свят...или по точно своята нова, по-пълна със злато кесия.

Изкуството на войната и други полезни умения - War Chest

    Чували ли сте за шах ? Да, онази древна персийска игра (поне такава е официалната теория), в която двама души пресъздават с помощта на фигурки военно сражение. Задавам глупави въпроси ли ? Добре де, нека да опитам пак. Когато си мислите за настолни игри и как те са „много модерна работа“, сещате ли се, че и шахът е настолна игра ? Вероятно не, защото го отнасяте към една категория неща, които като че винаги ги е имало – колелото, огъня, парите и т.н.

    А шахът дори не е най-древната настолна игра. Ако трябва да й дадем някаква времева датировка бих казал „средна работа“ – демек, средните векове. И до днес обаче той не спира да вълнува, издигнат като организирана спортна дисциплина, която освен това е изключително престижно занимание.

    Ако се чудите защо ви говоря за шах не е защо се каня да му правя ревю. Макар че не е лоша идея. През вековете тази древна игра е виждала какви ли не вариации на своята тема и механики. Ала класическите правила си остават стабилни като гранитен постамент. И въпреки това опитите продължават, а в последните години няколко настолни игри, очевидно дълбоко вдъхновени от шаха, дори успяха сериозно да развълнуват геймърското съсловие. В следващите редове ще ви представя най-пресният опит в тази насока и ще ви кажа какво мисля за него.