Полета на "Ангелът" – Black Angel

    Краят на септември. С настъпването на астрономическата есен идва време да извадим якетата и чадърите от гардероба, да си набавим чифт непромокаеми обувки и да се запасим с повечко витамини. Ала отвъд споровете "за или против" Хелоуин, купчините окапали листа и аромата на печени чушки и "царска" туршия – за нас, настолните геймъри, идва най-вълнуващото време през годината. Есента е времето, когато на пазара се появяват най-очакваните заглавия, отдавна пленили умовете на геймърите, потривали нетърпеливо ръце месеци наред да се докопат до тях.

    Честта да открие своеобразния парад на „Tоп заглавията за 2019г“ в блога "BoarD Delights" се падна на „Black Angel”. Няма да скрия от вас, че отдавна следя всичко случващо се около играта и нямах търпение да я пробвам. Основна причина за това е дизайнерския екип зад заглавието и предполагаемите приликите ( поне на първо ) четене, между нея и няколко класически вече настолни заглавия. Е, успях да пробвам „Ангела“ ( за което искам да благодаря на Милен Сотиров – мой човек, голЕм си ) и в следващите редове ще ви разкажа дали огромните ми очаквания се опрадаха.

Ако на Марс играеха шах – Orbit Battle

    Да ви кажа правичката – нямах си никаква идея за съществуването на тази игра. Ама била някаква настолна версия на популярна видео игра. Ама била успешно финансирана. Ама била норвежка ( пази, Боже ). „Нищо не знам“, както казва студент преди изпит.

    Играта ми бе предоставена с благословията на чичо Деян от BigBoxGamers ( ако не сте ги чували и там пишат ревюта на настолни игри, цък на линкчето ), до когото пък е достигнала по „неведоми божи пътеки“. Тук е момента да отворя една скоба и да ви разкажа малко за „Игрите на Деян“. Това е една особена категория настолни забавления, която няма да откриете нито в популярните родни магазини, нито в "Ebay", "Amazon" или BoardGameGeek…а понякога и собствените им дизайнери не знаят за съществуването им. Деян обаче някак се добира до тези НИКОМУ НЕИЗВЕСТНИ ЗАГЛАВИЯ и ни „тероризира“ да ги играем...пък от време на време и да пишем ревюта за тях.

Сложих „тероризира“ в кавичка, защото, ако искате ми вярвайте, но понякога сред „Игрите на Деян“ има неочаквани попадения – разкошни бужита, които никога няма да достигнат до широката публика, защото не са дело на голям дизайнер, не ги издава "мастито" гейм студио и не пристигат с десет килограма излишни компоненти под формата на ненужни миниатюри. Истинска наслада е да попаднеш на подобна игра. Именно затова бях особено ентусиазиран за “Orbit Battle”. Въпросът бе дали държа поредния настолен сапфир, заринат под тоновете „боклучави, хайпнати игри“...или бях грабнал чист боклук. Малко като „Да бъдеш или не“, ама в настолен прочит. 

Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.