Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.

I see the bad moon arising…

Всяка фракция си пристига с персонален борд

    “Tsukuyumi: Full Moon Down” e стратегическа, брутално тематична, военна игра за трима до петима играчи. В геймплеят на играта в перфектен синхрон съжителстват половин дузина добре познати механики, сред които особено ясно се открояват "area control"/"контрол на територии" и "card draft"/"едновременен избор на карти". Дизайнер на играта е Феликс Мертикат ( A"ll Hands on Deck" ), а издател е неговото студио - „King Racoon Games“, за което това е първо сериозно заглавие.

Скоба : направиха ми забележка, че пиша много дълги ревюта и аз се зарекох, че ще си въведа някаква „ревюърска хигиена“. Ама за “Tsukuyumi: Full Moon Down” пак няма да ми се получи...вероятно. Щото скивайте за каква тема иде реч ! Затварям скобата.

Паднала Луна, Дракони и Демони - кой го написа това ? 

    “Tsukuyumi: Full Moon Down” ни пренася в една алтернативна вселена, в далечното бъдеще, в което титанична катастрофа е застигнала любимата ни Земя. По неясни причини, романтичният ни планетарен спътник, мистичната Луна...е паднала от небето. И познайте какво – заби се е в средата на Тихия океан. Учудващо, катастрофа от подобно естество не е унищожила всичко живо на планетата, въпреки че би било по-добре да го бе направила. Човешкото общество и цивилизация са в руини. А още по-страховито е, че сред тези руини вече бродят "новите господари" на Земята. Енергията освободена от сблъсъка на двете небесни тела е довела до изчезването на цели животински и растителни видове и до непредвиденото мутиране на други. Но дори това не е най-страшното. В ядрото на Луната от древни времена е бил затворен могъщият дракон-бог Тсукуюми – повелител на демонските слуги они. Затворен там от първичните богове в зората на човечеството, сега той жадува отмъщение и разруха за светът на хората.

    Паднала Луна. Изпепелени океани. Крах на човечеството. Мутирали буболечки. Орден на пътуващи през времето и пространстово рицари. Демони и дракони. На пръв поглед изглежда като кофти, налудничав кошмар. Това обаче е пост-апокалиптичната реалност на “Tsukuyumi: Full Moon Down”. Или както се пееше в една песен – and I’m feeling good !

    Наречете ме лунатик, обаче съм абсолютно обсебен от темата в “Tsukuyumi: Full Moon Down”. Мога да говоря за нея с часове, обяснявайки ви всяка тънка подробност, за всяка една фракция. Всяка тематична препратка, всяка малка визуална магия. Ала ще оставя на вас да се потопите сами в този, смея да твърде, най-оригинален сред настолните светове видели бял свят в последните години.

Компонентите са всяка фракция са чудовищна бройка

    “Tsukuyumi: Full Moon Down” е мащабна игра. Получавате един приличен „ковчег“ с компоненти, навяващ топъл спомен от най-добрите години на „военните игри с контрол на територии“ ( Twilight Imperium, ти ли си ? ). Тук е момента да кажа – фигурки няма. Да, армии има, ама фигурки няма. Заменени са с тонове картонени "standee" токени. Лично за мен, последните си вършат страхотно работата...макар да имат някои производствени бъгове. Ако обаче си искате "петролните продукти" и преди да ми креснете, и да затворите това ревю – дишайте, чичко "Kickstarter" иде на помощ. Още този месец ( март ) предстои кампания на играта за пластмасови фигурки. Да, ще има кой да ви вземе парите...ако са останали някакви след празниците.

Добрата страна на "standee"-тата - евтини са 

    Първото нещо, което трябва да направите преди да играете “Tsukuyumi: Full Moon Down” е да си изберете фракция. В базовата версия на играта ще откриете налични пет и познайте – всички те са уникални ! Да се свети името ти, асиметричност, да дойде царството ти ! Още една тънка, оголена струна, по която “Tsukuyumi: Full Moon Down” ме докосва. Знаете, че обожавам асиметричността, различните фракции и то особено във военни игри от този калибър. А тук те са подплатени както откъм геймплей механики, така и откъм тема. Най-общо имаме : гигантски буболечки ( zerg ) ; човеци ; high-tech японски самураи, контролирани от изкуствен интелект ; Орденът на Св.Георги – рицари в мекове, убиващи дракони от хилядолетия ; облъчени от радиация глигани ( о,гош ), които са им омръзнали коледните празници и си мечтаят за световна доминация. Кажете ми, че някога сте виждали по-пъстра компания ? И всяка си има свойте специални умения, цели и начините им за достигане. Велико !

"Солта и пипера" на Tsukuyumi - тесте от тридесе и седем карти

    Иначе, напук на цялата тая мащабност и епичност, “Tsukuyumi: Full Moon Down” е игра, която се контролира от дек с карти. И има учудващо елегантен и лек геймлей. Освен това, подобно на повечето модерни, военни игри продължава фиксиран брой рундове ( четири) и победител е този събрал най-много точки. А точки се дават за изпълнени цели и контрол на територии. Говорейки за последното, преди началото на всяка сесия създавате игралното поле от шестъгълни плочки, като следвате предварително зададен в книжката с правила модел или пък по ваше усмотрение. Всеки играч поставя стартовата позиция на фракцията си, отделя стартовите си единици и други токени и също ги поставя на игралното поле. И като казах "геймплей"...

Moon is a harsh mistress

Всяка фракция си има специално умения и персонална цел

    ...направо си е налудничаво да се опитвам да ви го обясня. Правилата на “Tsukuyumi: Full Moon Down” са пълни с доволно количество дребни детайли, както си и подхожда на подобно заглавие, а и всяка фракция си има собствен борд с информация за специфичните си умения. Ще се опитам обаче да аргументирам пред вас, защо няколко абзаца по-нагоре нарекох играта "елегантна" и не толкова сложна колкото изглежда.

    Както вечер споменах, “Tsukuyumi: Full Moon Down” продължава точно четири рунда. В хода на играта трупате точки от изпълнение на мисии, персоналните цели на всяка фракция и  „контрол на територии“. Говорейки за територии, те биват няколко вида в играта и някой си свой собствени правила – забрана за преминаване, „щети“ по войници и т.н. Най-общо обаче се делят в зависимост от точките, които носят. „Луната“ или центъра на борда ви дават точка всеки рунд. „Плодородните“ територии ( има такива...явно някакви късчета съхранени земи ) ви носят по две точки, но само в края на играта. А всички останали територии са просто точка в края. 

Действията по картите - различните фази, символи и текст

    Основата на геймплея на “Tsukuyumi: Full Moon Down” се върти около тесте с карти обозначени като „екшън карти“. Наименованието идва от това, че върху тях, с комбинация от символи и текст, са изброени екшъни/действия. В началото на играта всеки играч получава на случаен принцип шест такива карти. Всеки рунд започва с избор на карта от наличните в ръката ви, по познатите до болка правила на „draft”-a : харесвате си карта за вас, а останалите предавате на опонента ви вляво. След което избраните карти се обръщате и играчите ги изпъняват по ред на инициативате си. И това се случва точно четири пъти за една игрова сесия...и играта свършва. Затова ви казах, че въпреки тоновете компоненти и внушитената книжка с правила, “Tsukuyumi: Full Moon Down” има забележително елегантна централна геймплей механика, която буквално се обяснява с едно изречение.

Добре написаното "overview" е винаги полезно

    Естествено, по-важното е какво има върху „екшън“ картите. Най-важното е делението на всеки рунд на фази – "бяла", "синя", "зелена" и "червена". Това е отразено върху картите със съответния цвят. Фазите винаги се изпълняват в този ред – всеки играч прави действията си в „бялата“ фаза, после „синята“ и т.н. Може да изпълните всички изобразени действия за дадената фаза или да не направите нито едно – вие решавате. Опс, единствено „Они действията“ са задължителни, но за тях след малко. А всяка фаза е свързана с конкретен тип най-често повтарящи се действия : "бяла" – общи действия ; "синя" – карти "Събития“ и разместване на позициите на борда за  инициатива ; "зелена" – произвеждане и/или подобрение на бойни единици ; "червена" – движение и битки.

„Бялата“ фаза е изобразена на гърба на картите и е еднаква за всички играчи - правите две действия от четири възможни, като не може да изберете едно и също нещо. За да извършвате действия през  "синята", "зелената" и "червената" фаза, те трябва да са отбелязани на избраната от вас карти. Ако ги няма...ами гледате само.

Инициативата има ключово значение в играта

    Няма да се спирам в детайли на действията. Не защото са прекалено сложни, а защото ще ми отнеме много време/място и ревюто ще стане прекалено дълго ( ако вече не е ). Обещавам най-тържествено да направя видео ТУТОРИЪЛ (любима дума), ако имате желание за такъв (коментари под ревюто, тенк ю). Ще акцентирам само на няколко неща. Първо – движението. 

Нищо чак толкова революционно и различно от повечето военни настолни игри. Приятната и любопитна новост е опцията за блокиране. 

Тримата юнаци са блокирани от "бойната броня"

    Поради спецификата на битките в “Tsukuyumi: Full Moon Down”, навлизането на две противникови войски в една територия не предизвиква веднага сражение – трябва да използвате специален екшън за това. Но може да доведе до блокиране на едицници. Ако в територията има противникови единици с Х на брой точки живот, да кажем 20, а вие вкарате такива с Х на брой точки живот, да кажем 15 – то вашите са блокирани. Тъп пример, ама мисля че ме разбрахте. И трябва да ви кажа, че в “Tsukuyumi: Full Moon Down” блокирането има огромно стратегическо значение. Не е нужно да воювате непрестанно, за да постигнете целите си. А забавянето на противника е от ключово значение, защото както сами се досещате, играта има ограничен брой ходове и ограничен брой точки за раздаване.

"Военните" карти изглеждат малко стряскащо без арт

    Като споменах битките, дайте да си кажем малко повечко за тях, че са си най-важното в една военна игра. Всяка фракция пристига със собствено тесте „военни“ карти. В “Tsukuyumi: Full Moon Down” няма зарове, което  вероятно е утеха за мнозина сред вас и както става ясно целият геймплей се движи от игране на карти. За да се случи сражение, даден играч трябва да може да ползва „военно“ действие, най-често отбелязано в "червената" фаза. След като определи опонента си и територията,където ще се извърши сражението, играчът избира „военна“ карта от ръката си и обявява посоченият ефект на нея. Последните биват няколко и включват специални умения, завладяване на територии, унищожение на противника и различни други комбинации. След което избраната карта се дава на опонента и той си избира контаатака от посочените върху картата опции. Дайте да ви го повторя пак, за да ме разберете, защото смея да твърдя е доста странно...и уникално. Атакуващият избира и играе карта със специфична атака, ала освен това на нея има и различни видове защита срещу тази атака, от които пък избира защитаващият се ! Така битките в “Tsukuyumi: Full Moon Down” всъщност са доста интригуващи и протичат безкрайно леко. Играе се само една карта !

Няколко бързи неща и за „Они действията“. С последните контролирате демоните. Те не принадлежат към никоя фракция и основната им цел е да пречат на играчите, като изтощават ресурсите им, завладяват територии и ги блокират. Някой би казал, че ако “Tsukuyumi: Full Moon Down” беше компютърна игра, изкуствения интелект щеше да контролира тази неигрова фракция. Това несъмнено е така и липсата му може да се изтъкне като минус. За мен лично обаче наличието на подобна фракция и начина на контролирането й е огромен плюс. Защото ви дава още ужасно много стратегически опции. Реално може да поставяте нови Они воини, да ги движите и да завладявате с тях. По този начин ги използвате като мощно оръжие срещу опонентите си, блокирайки дадени зони от игралното поле или пък създавайки „санитарен кордон“ около ваши територии. Опциите са наистина безкрайни и влизат в категорията на наистина „дълбоките стратегически решения“.

Лунатиците, лунатиците – те да са живи...

    В края на това ревю, осъзнавам колко ужасно много неща не ви казах за “Tsukuyumi: Full Moon Down”. Не ви казах за картите „Събития“, които може да играете през „синята“ фаза и които водят до понякога драстични промени на игралното поле. Като например да местите плочки терен или да добавяте нови, което моментално променя играта от стратегическо и тактическо естество.

"Standee"-тата определено имат проблеми. Но са "окей" компромис

    Не ви казах за мисиите, които всяка фракция носи в играта. Това са специални условия носещи точки, за които може да класира всеки играч, стига да изпълни последните. За разлика от цели на всяка фракция, които са строго персонални.

    Едно от най-силните оръжия на “Tsukuyumi: Full Moon Down” е налудничаво звучащата й пост-апокалиптична тема, която се гордее със солидна доза оригиналност, примесена с класически, нърдски препратки и намигвания. Тема, която смея да твърдя няма да остави никого безразличен и е така нужният свеж полъх в жанра.

    “Tsukuyumi: Full Moon Down” е геймърска игра, с епични пропорции. И все пак е успяла да улови един сравнително простичък и елегантен подход в механиките си, който напук на масивното й присъствие като компоненти я прави доста достъпна игра. Казвайки последното, далеч не си мислете, че “Tsukuyumi: Full Moon Down” е някаква „приветлива игрица за начинаещи“. Това си е „военна“ игра с контрол на територии и ако не си падате по жанра, в нея няма нищо ново или оригинално, за да ви накара да го заобичате. “Tsukuyumi: Full Moon Down” далеч не е игра за всеки. Но ако си търсите интригуваща, изглеждаща добре и завладяваща като геймплей геймърска игра, това е един солиден избор.

Автор -  Христо Симеонов

Препоръчвам задължително ЗА:

1.Почитатели на "култови", шантави теми

2.Сериозни геймъри

3.Ако си търсите свежа "военна" игра

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6