Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Хеви метал фентъзи - Thunderstone Quest

    Има настолни игри, които дават облика на цял един жанр. Заглавия толкова интригуващи, пленителни, революционни и популярни, че името им се е превърнало в еталон.

    Всъщност, пишейки тези пламенни редове  призвани да станат част от помпозен увод, се замислям, че се готвя да ви представя една "deck building" игра. Последните са жанр в настолните игри свързан най-общо с „изграждането на тесте от карти“. Всички играчи започват със сродни или дори еднакви тестета от карти, даващи им ресурси или специални умения и в хода на играта се опитват да ги обогатят, по свой вкус и според избраната стратегическа посока.

    Тук някъде е редно да кажа : Не, драги, няма да ви говоря за "Доминион", the so called „бащицата на „deck building” жанра.  Ще оставя тази задачка на други, по-квалифицирани от мен кадри ( те се знаят кой са ). Макар че подобен увод много щеше да му отива на "Доминион"...

     Играта, за която ще ви надувам главата в следващите редове...на мен ми е надувала главата от години. Доста дълго време се оглеждах, облизвах лакомо,ала така и не стигах до "Thunderstone Quest". Е, след покъртително успешенa "Kickstarter" кампания през миналата година (разбирайте – много кинти), играта се върна в наличност в търговската и аз с трепетни ръце посегнах към нея. А в следващите редове ще ви споделя какво открих.

Инспекторите и часовника - Detective : А Modern Crime Board Game

    В началото ще почна с лошото, с неприятното, с мърморенето. Ужасно много мразя да пиша  такива ревюта. Текстове, в които съм ограничен относно информацията достъпна за споделяне с вас. А основната причина затова е, че ако се „разпиша“, ще ви разваля игровото преживяване. Та в следващите редове ще разкажа малко повече именно за една такава игра. Мрън.

    Хубавата новина е, че „лошото“ в това ревю свършва тук - в първия параграф, в нескопосания ми увод. Всичко останало, което ще си позволя да кажа за “Detective” без да ви „разваля играта“, ще е положително. Дори нещо повече. Напълно неочаквано, това се превърна в една от мойте лични „най-добрите игри на 2018г.“. Казвам неочаквано, защото никак не бях развълнуван около излизането на “Detective”. За мен тя бе поредната „игра с кампания“, която щях да струпам на купчинката с подобни заглавия, чакащи „по-добри дни“. Темата също не помагаше – не съм фен на модерните криминални истории в стил „CSI”, “Bones” и тем подобни. Освен това предишните няколко заглавия на "Portal Games" малко ме разочароваха. Дългоочакваната „First Martians” с нейните отвратително написани правила и вълнуващата на пръв поглед  “Alien Artifacts”,  която обаче ми остави само горчив вкус, колкото и да се опитах да я харесам.

    Е, пишейки това ревю ми иде да възкликна : Да живеят приятелите-геймъри ! Защото “Detective” ми бе препоръчана от един от тях. И не мога да ви опиша колко съм щастлив, че му повярвах.

Любовната песен на смелия приключенец – Near and Far

от Христо Симеонов

Напълно в мой стил, гръмко и дръзко, ще се нарека "най-големият почитател на игрите на "Red Raven Games" у нас". Kолко вече пъти съм ви говорил за тях и за невероятния Райън Лоукат, създател на компанията, дизайнер и художник на почти всичко в каталога им. Игрите на "Red Raven Games" винаги успяват да ме изненадат, да ми поднесат нещо свежо, красиво и предизвикателно. Именно затова и голяма част от тях са сред избраните в личната ми колекция.

Най-важния елемент в играта

    Преди две години Райън започна един изключително амбициозен проект ( поне в мойте очи ), целящ да създаде настолна игра, която като иновативност хвърли ръкавицата към няколко от най-популярните жанрове в хобито. Той се опита да събере две изглеждащи напълно несъвместими геймплей механики. Класическа „евро“ "worker placement"/"поставяне на работници" игра и богата на тема и преживяване “storytelling”/ "разказване на истории" сага. Крайния резултат бе играта „Above and Below”. Уви, нещо обаче не достигна на Райън. Основния проблем за мен бе, че частта с разкаването на истории остана някак на заден план и бе изместена от всепоглъщащото могъщество на „евро“ игрите, в лицето на събирането на ресурси и обръщането им в точки.

    Тази година обаче идеята за този изключителен интригуващ микс се завърна под формата на своеобразно продължение на “Above and Below”, ситуирано в същия симпатичен фентъзи свят и залагащо отново на смес между две толкова популярни механики. „Near and Far” е едно от най-обсъжданите заглавия тази година, така че вероятно не ви говоря за нещо нечувано. Основния въпрос обаче е – получило ли се е този път.

Сезонът на чудовищата – Gloomhaven

Част I – Първи импресии ( без спойлери )

От Христо Симеонов

    „О, Музо, възпей онова творение гибелно  на Исака Чайлдресов...“

    От вътре ми дойде да почна с нещо епично. Все пак в следващите редове ще ви говоря за една от най-епичните настолни игри на пазара. Епична като създаване, епична като разпространение, епична като съдържание – цели десет килограма ! Е как да не почна по...Омирски.

Света Майко на кутиите

    „Gloomhaven“ безспорно е най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на "BGG" ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ). „Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.

    В следващите редове ще ви споделя първите си впечатления от играта. Събрах ги след няколко сесии в нейната компания. Озаглавих ги „част първа“, защото вярвам, че това няма да е единствения текст, който посвещавам на „Gloomhaven“. Ще се опитам да бъде максимално безпристрастен, като само ще ви акцентирам върху нещата, които ми харесаха и тези, които явно ме подразниха в „Gloomhaven“. Разбира се, професионалната ми геймърска етика няма да ми позволи да ви разкрия и трохичка от случващото се в играта. Четете смело – спойлерите ги затворих във влажно мазе, пълно с дракони !