вторник, 22 август 2017 г.

Залезът на слънцето или защо темата не трябва да ви плаши - The Manhattan Project


от Христо Симеонов

    „Култът към новото“ е една от най-тежките болестни диагнози в нашето хоби. Настолните игри без никакво съмнение преживяват своя „златен век“, който най-отчетливо се усеща по купищата нови заглавия, кое от кое по-добри, които ни заливат всеки месец. В целия този потоп от фигурки, карти и зарове, от които ни потичат лигите, някак неусетно изключителни заглавия от близките години потъват в забрава, събирайки прах по рафтовете на личните ни колекции.

    По-старите и забравени заглавия имат също така и важна, ключова роля за формирането на основните жанрове в хобито, за налагането и усъвършенстването на редица геймплей механики. Именно за една такава игра ще ви говоря днес. Заглавие, което е абсолютно задължително за всеки почитател на “worker placement”/ „поставяне на работници" / игрите. Нещо повече, тази игра е един от основните иноватори в жанра. Макар и вече на годинки, тя все още има неизчерпаем чар и запазено място в личната ми колекция. И в следващите редове ще ви споделя защо.



Най-мрачната тема

Долари и "yellowcake". Други ресурси не са ни нужни 
    “The Manhattan Project” е „worker placement” игра за двама до петима играчи.  Играта се появи през далечна вече 2012 г., като бе един от големите успехи на все ище прохождащата тогава платформа за финансиране „Kickstarter”. Дизайнер е Брандън Тайбитс, а издатели -„Minion Games“.

    Темата в “The Manhattan Project” е инспирирана директно от небезизвестния „Проект „Манхатън“ – секретна операция на американското правителство по създаване на атомната бомба. В играта вие влизате в ролята на лидер на амбициозната ядрената програма на вашата родина. Целта е максимално бързо и качествено да създадете колкото се може по-големи и по-разрушителни ядрени оръжия.

"Страховитите" бомби
    Няма как тема свързана с най-страховитото оръжие създавано до момента от човешката ръка да не е мрачна. По -чувствителните от вас вероятно ще откажат да играят “The Manhattan Project” . Напук на стряскащата тема обаче, играта е изключително приятна. Това се дължи на изчистените, иновативни и хитри механики и на чудесното визуално оформление, което е издържано в симпатичен анимационен стил.

    Всъщност, както подобава на едно „евро“ заглавие, в “The Manhattan Project” се борите за точки. Още в началото на играта бива фиксиран един търсен резултат, в зависимост от броя на играчите и играта приключва тогава, когато някой го достигне. Въпросните точки се трупат, когато конструирате бомби. Спокойно, няма да ги използвате срещу опонентите си. Ако темата ви пречи толкова много, то представете си, че правите бомбите с цел, превенция срещу евентуално нашествие на гнусни, лигави и многозъби извънземни. Сега чувствате ли се по-добре ?

Щипка иновативност

Централния борд е чуден
    В своята същност “The Manhattan Project” е игра с „поставяне на работници“. Всеки от играчите разполага с набор „бачкатори“, които изпраща на разнообразни локации, извършвайки различни действия. Когато един „работник“ активира дадена локация, то той я блокира за „работници“ на останалите играчи. В “The Manhattan Project”  е запазен този класически подход в целия жанр. Основната ви дейсност е да менажирате ресурси, за да си набавяте проекти за ядрени оръжия, които в един следващ етап да създадете.

    И тук идват щипката иновативност, която прави така, че “The Manhattan Project” да има специално място сред задължителните игри в „worker placement” жанра. Тя се изразя в две елементарни на пръв поглед, но изключително сполучливи решения.

В персоналното табло за всеки играч, с локации за сгради
    Първото е свързано със самата структура на играта. Всеки ход в “The Manhattan Project” вие или поставяте "работник" върху игралното поле или връщате всичките си "работници" обратно при вас. Така в играта няма определен брой ходове и всяка игрова сесия е непрекъснат кръговрат от действия, започващ от първия екшън на стартовия играч и приключващ чак когато се достигнат заветните точки нужни за край на играта. Геймплея е една хомогенна структура, която ви държи ангажирани в играта през цялото време. Освен това, “The Manhattan Project” е и един предизвикателен пъзел, който поставя на изпитание начина по които ще използвате работниците си.

Сградите - допълнителни локации за работници
    Защото когато изберете опцията да поставите "работник", вие следвате прости, но строго определени правила. Ако поставяте "работник" на някоя от локациите на централното табло, то може да поставите само един. Върху сградите, част от вашето лично табло, може да поставите колкото искате "работници".  Така по време на хода си може да поставите наведнъж всичките си "работници", което обаче ще ви остави само с една задължителна опция в следващия ви игрови ход – да изтеглите всичките си "работници". Правилно прочетохте - всички. Не може да оставите няколко, за да блокират локации. В “The Manhattan Project” сте изправен пред избор – "дали да направя наистина един огромен ход и след това един ход да почивам или да напредвам бавничко ?". Може би на пръв поглед да не ви се струва като голяма сложнотия, но повярвайте ми ще си поблъскате достатъчно главата. Защото и двете опции си имат както предимства така и сериозни минуси. Ако изберете и имате възможност да поставите всичките си налични "работници", то това със сигурност ще е един внушител ход във ваша полза. Но следващия ще бъдете само пасивен зрител на действието, защото ще разполагате само с опцията да изтеглите бачкаторите си. А в игра като “The Manhattan Project”, която няма предварително фиксиран брой ходове, всеки „празен“ ход може да се окаже с огромна тежест. Спирате се на опцията да поставяте постепенно работниците си ? Добре, тогава потенциално ще имате какво да вършите всеки ход. Казвам потенциално, защото “The Manhattan Project” е “worker placement” игра следваща класическите постулати на жанра – ако някой постави свой човек на дадена локация, то той я блокира. Така тази стратегия на постепенно развитие може да се окаже във ваш ущърб.

    Структурата на ходовете в “The Manhattan Project” е брилянтна малка главоблъсканица. Прекрасна иновативна концепция, която добринася изключително за цялостния геймплей на играта.

"Работниците" - в "The Manhattan Project" под формата на плочки
    Какво е най-важното за една „worker placement” игра ? Работниците, разбира се. Последните за жалост, обичайно са безлични мийпъли, неразличаващи се по нищо едни от други. Не и в “The Manhattan Project” обаче. Най-ключовата иновативност в играта, която я превърна в толкова важно заглавие за целия жанр е именно начин по които бе подходено към "работниците" ви. В “The Manhattan Project” ще откриете три вида работници. Първите са обикновенни бачкатори, един вид момчета за всичко. Те са основната ви работна сила в началото на играта. С напредването на действието в “The Manhattan Project” ще можете да се сдобиете и с „професионални работници" – инженери и учени.

    Какво е значението на различните работници ? Много просто, някои от локациите могат да бъдат активирани само от определен вид от служителите ви. Така например, за да създадете дизайн за атомна бомба, трябва да си послужите с инженер и учен. Ако искате да обогатите уран в централите си, то ще се наложи да разчитата на учените си. А ако искате да увеличите нападателна мощ на нацията си под формата на изтребители и бомбардировачи, то на помощ идват инженерите. Самите бомби, за да бъдат създадени и да ви донесат точки изискват определена комбинация от учени и инженери, които да работят по тях.

    Един поглед в мащаб върху различните работници в “The Manhattan Project” ни показва, че те всъщност са вид ресурси. Може съвсем спокойно да ги поставите редом до официално обявените за такива в играта – долари и „yellowcake”. Най-забележителното е, че освен своеобразен ресурс, те са и основно движещо средство на геймплея в “The Manhattan Project”. Различните видове работници за един вид „ресурси на колела“, които може да използвате за разнообрани цели в играта. Без съмнение, най-иконичната иновативност, която превърна "The Manhattan Project" в толкова важна игра за целия жанр.

Могъщото оръжие

    “The Manhattan Project” е изключителна игра. Класическа формула на “worker placement” жанра плюс щипка иновативност – сигурна рецепта за великолепна игра !

    Естествено, някои от вас вероятно ще й намерят кусури. През мрачната тема, та до неособено впечатляващите компоненти, “The Manhattan Project” може далеч да не е съвършената игра за вас. Не бих я и препоръчал за всички, защото играта е много далеч от „семейната“ категория заглавия, толкова популярна в наши дни.

    Ако обаче смятате себе си за ценител в хобито. Ако харесвате “worker placement” жанра и търсите иновативност в него. Ако военолюбивате тема не ви плаши. То “The Manhattan Project” е задължително заглавие за вас. Една игра, която въпреки шеметното развитие на хобито продължава да изглежда свежа и да пленява и днес с иновативните си и хитри механики.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Ако сте ОК с мрачната тема
2. За почитатели на "worker placement" игрите
3. За геймъри
4. За гейм дизайнери

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 6 / 6


Крайна оценка : 6 / 6

Тонове настолни игри и аксесоари може да откриете при нашите приятели от ozone.bg

Цъкни ме !!!




Няма коментари:

Публикуване на коментар