Тези луди, луди викинги – Vikings Gone Wild

от Христо Симеонов

    Игра базирана на друга друга, не е нещо революционно ново. Настолните игри и видео игрите обожават да си разменят местата, което си е добре изпитан пазарен трик, насочен към това да изцеди и последните ви стотинки...О, изстрадана потребителска масо!

    И през ум обаче не ми минава, в следващите редове да пиша работническо-народен памфлет, който да громи грозни практики на капитализма. Като верен почитател на „deck building”/ “създаване на тесте с карти“ / жанра нямаше как да пропусна да драсна няколко реда и да ви споделя впечатленията си от едно от най-пресните заглавия в тази категория през последните месеци. Поради нестихващия прилив на нови игри в жанра, самата „deck building” механика отдавна надскочи рамките си и се превърна в достъпен, познат и предпочитан геймплей елемент. Така за чистокръвните представители от тази ктегория игри става все по-трудно да получат своето местенце сред геймърското внимание. Затова и техните автори започнаха да вмъкват причудливи, допълнителни механики, за да се опитат да спечелят нас, геймърите. В следващите редове ще ви представя поредния такъв опит.

Чудесният микс

Безумно готините пластмасови минита, представляващи ресурсите ви

    “Viking gone wild” е стратегически „deck builder” за двама до четирима играчи. Играта е базирана на популярна онлайн стратегическа видео игра. Дизайнер е Джулиън Вергонжан, а издатели са "Lucky Duck Games".

    Във “Viking gone wild” играчите влизат в ролята на вождове на викингски кланове, чиято цел е да издигнат своя народец до върха на скандинавската социална вихрушка. Абе, целта е да трупате точки ! Последните идват от разнообразни способи – когато натупвате зомбита ( вероятно става дума за страховитите бели бродници ) ; от сгради във вашите владения ; от могъщи , митични съюзници ; от кординирани атаки срещу опонентите или от мисии.

Токени изобразяващи лидерите на вашия клан

    От всичко което ви изредих по горе, вероятно ви става ясно, че “Viking gone wild” носи духа на класическа „евро“ игра, въпреки „америтраш“ опаковката си. Играта включва един добре познат коктейл от механики – развитие на селище, въртене на ресурси и изпъленение на мисии, към който е прибавен “deck building” елемента, за да се придаде очарование на настолна игра. „Евро“ похватите в “Viking gone wild” изплуват на повърхността още в първите ви минути в компанията на играта, като към края на игровата сесия, вероятно дори няма да си спомняте темата. Именно толкова незабележима е тя, напук на страхотния, анимационен арт. Дали ще са викинги, пирати или космонавти все тая – въртите карти, строите сгради и се стремите да трупате максимално бързо точки.

Най-великият токен за първи игра...лайк евър !

    Цялостното усещане за „евро“ игра идва и от начина по който свършва “Viking gone wild” – с достигане до предварително зададен брой точки, който трябва да бъде достигнат. Всъщност, в основата си играта е класическо упражнение по „събиране и изваждане“ с цел първи да стигнете до заветния сбор от точки.

    Казвайки всичко това, не искам да го разбирате като критика. Всъщност, аз ужасно много харесвам „евро“ игри, дори много често съм обвиняван и дамгосван със страховитата титла „евро геймър“, когато предпочета игра, в която да търгувам с кубчета, пред поредния пир за окото под формата на игра с миниатюри. “Viking gone wild” обаче ме изненада с още нещо.

Строителите на средновековна Скандинавия

Като всеки "deck builder" - почвате със скучно, стартово тесте

    Най-запомнящия се елемент в геймплея на “Viking gone wild” е смесването на „deck building” механика с постулатите на класическа стратегическа игра. Излизайки от клишираната терминология, с която се правя на умен и се опитвам да ви покажа колко много разбирам от игри – във “Viking gone wild” имате тесте с карти, което изграждате в хода на играта, като същевременно строите сгради, които поставяте пред себе си.

Сградите - не са много, но имате опции

    Играта съвършено смесва двете основни механики, изтривайки разделителната линия межу тях. Във “Viking gone wild” както подобава на една стратегия ще менажирате ресурси. Те са точно два на брой и са изключително симпатично подбрани – злато и бира. Трябва ли му нещо друго на човек ? 
Посредством тях ще си набавяте нови карти, които представляват магически предмети, воини и митични скандинавски люде, следвайки класическите постулати на „deck building“ жанра - ще попадат в тестето ви, което с времето ще става все по-силно, даващо ви все повече нови и нови възможностти.

Като казах митични...

    Освен карти обаче, на ваше разположение е и цял набор от сгради. Все пак, първообраза на “Viking gone wild” е в стратегическия жанр. Така и в настолната версия ще усетите полъха на една "civilization building" игра. Не казвам, че “Viking gone wild”може да се причисли към този жанр. Всичко на всичко в играта ще откриете осем различни вида сгради, които могат да станат част от вашето викингско селище. Във “Viking gone wild” няма нищо от тежките механики и богатите опции на "civ building" игри. Но пък усещането за стратегическа игра е налице. Имате избор, не е особено богат, но го има и ви предлага няколко опции. Освен това сте ограничени до един момент от броя на сградите, който може да построите. Така че трябва внимателно да подберете как да започнете изграждането на селището си във “Viking gone wild”.

Воините и отбранителни структури

    Безспорно най-интригуващия момент във “Viking gone wild” е възможността за пряка конфронтация с опонентите ви около игралната маса. Да...ПРЯКА. Абе, може да се нападате, като в класическа, компютърна стратегическа игра ! Последното се реализира, когато използвате третия ресурс, които генерират картите в тестето ви – атакуваща мощ. 
Последната е изобразена под формата на мечове. Ако имате "мечове" равни или по-големи като стойност от защитата на дадена сграда, то може да я „рушнете“ лекичко. Казвам лекичко, защото атакувания играч не губи сградата си и може да я използва отново.

    Най-интригуващото нещо в цялата тази работа с атаките e начина , по който се разиграва всичко по време на игровия ход, защото в играта се включва солидна доза блъф. “Viking gone wild” е на пръв поглед стандартна “deck building” игра, следваща основните порядки на жанра. С едно голямо изключение обаче. Когато свършите с действията си по време на хода, не сте задължени да изхвърлите всички останали ви карти, а може да задържите част от тях. Защо да го правите ли ? Ами защото във “Viking gone wild” разполагате с цял набор от защитни карти, представени под формата на отбранителни структури – кули и оръдия. Когато някой иска да ви атакува, то той трябва да се съобрази с картите в ръката ви, защото след като обяви воините, с които ви напада, вие може да увеличите защитата си играейки отбранителни карти.

Персоналното ви табло

    Правилното разчитане на опонентите ви  заема ключово място в геймплея на “Viking gone wild” . Всяка успешна атака, която извършите срещу обекти на противник, се трансформира в точки за вас. Има обаче и обратна страна – ако опонента ви успее да се защити успешно, то точките отиват за него. Така блъфирането се превръща в механика с ключово значение за играта, защото ако не прецените правилно посоката и нивото на агресията си, може да подарите точки на опонент, а защо не и да го направите краен победител в играта.

Викинги на три морета

Централния борд ми дойде малко големичък...

    “Viking gone wild” е изключително симпатична и без никакво съмнение отлична игра. Не съм играл дигиталния й първообраз, но смея да твърдя, че настолната версия отлично е пресъздала атмосферата на стратегическо заглавие. 
Възможността да стройте сгради, като внимателно планирате коя да предпочетете за вашето селище, играе ключова роля в играта. Интригуващата механика за конфронтация с останалите играчи, в която основна роля играя блъфирането, пък е абсолютния връх в играта. “Viking gone wild” е бърз, лесен и пристрастяващ “deck builder”, които заслужава вашето внимание.

    Когато към всички суперлативи за геймплея прибавим и чудесното визуално оформление, то спокойно бих ви препоръчал “Viking gone wild”. Илюстрациите са шарени и забавни – вероятно взети директно от дигиталната версия. Останалите компоненти също на супер ниво, като особено, запомнящо се впечатление прави токена за първи играч. Ако имам някаква критика към визията на “Viking gone wild”, то тя е за персоналните ви табла. Качеството им на изработка е някак незадоволително. Но не е болка за умиране. Другото, което не ми се понрави е централния борд, който е ненужно огроооомен. Заема страшно много място и смея да твърдя, че можеха да го посвият малкичко. Все пак това е “deck building” игра. Как да е – бели кахъри. “Viking gone wild”, без главозаймащи арт постижения е отлично изглеждаща игра.

    Ако имам наистина някаква сериозна критика към играта, то тя е че картите са малко. За игра в “deck building” жанра именно това е най-важното. Но и този мой опит за търсене на кусури някак увисва във въздуха, защото на пазара вече може да откриете точно три на брой допълнение, а четвърто чака да събере парички в "Kickstarter". Всяко едно от тях пристига с достатъчно от така нужните нови карти, обогатявайки преиграваемостта на играта. Допълненията са абсолютно задължителни за всеки харесал базовата играта. Иначе мога без угризения да ви препоръчам “Viking gone wild” - един отличен "deck builder", който ще ви изненада приятно с иновативни похвати от класическа стратегическа игра.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Викинги и болни по темата 
2. Служители в градско планиране в големите скандинавски столици
3. Нереализирани ярлове
4. Когато си търсите забавен, иновативен и различен "deck builder"

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Крайна оценка : 4.5 / 6

Тонове настолни игри и аксесоари може да откриете при нашите приятели от ozone.bg

ЦЪКНИ МЕ !!!