В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.

Легендата за Пазителите – Skulk Hollow

    Изминалата 2019г. беше една отлична година за настолните игри за двама...Ала това не е нищо ново за вас. Вероятно дори ви е омръзнало да го слушате от мен през изминалите месеци. Но пък аз няма да изморя да го повтарям. Нещо повече – смятам да продължа да ви представям частички от богата палитра на „игрите за двама през 2019г.“. В следващите редове ще си говорим за една от тях, която вероятно имаше най-достъпната тема, ала достигането й до родния пазар отне доста дълго време. Без повече да се бавя и да ви разтягам празнословни уводи – Добре дошли в магическият свят на "Skulk Hollow", където една древна легенда се събужда за нов живот.

Живи легенди – Unmatched: Battle of Legends, Volume One

    Признавам си без бой, още в началото на тoва ревю – абсолютен почитател съм!  На какво, ще попитате ви ? Ами на „биткаджийските“  игри, от които притежавам притеснително количество в колекцията си. Което обаче не пречи сърцето ми да подскача при вида на всяко ново заглавие в жанра. Освен това съм асболютен почитател и на „Restoration Games”, студиото на Роб Давю и сие, което се е заело с амбициозната задача да изтупва праха и да връща пред широката настолна публика  култови, забравени заглавия ( "Downforce", "Fireball Island", "Indulgence" ). Нали се досещате накъде отиват неща ? Пак ще си говорим за заглавие, което очаквах доста дълго време. Дали останах доволен от него ще ви кажа в следващите редове.

Res Magicae Lehman - Res Arcana

    Настолните игри, макар и намирайки се в своята „Златна епоха“, далеч не са ново хоби и в тях отдавна има установени както жанрове и похвати, така и забележителни дизайнери, дали ни редица вълнуващи заглавия. Когато пиша за нова игра на автор от подобен, „култов“ калибър в любимото хоби, няма нужда да се опитвам да ви омайвам със специален увод.

    Защото в следващите редове ще ви разкажа малко повече за новото заглавие на Томас Леман. Икономист, програмист и писател, днес той е едно от най-уважаваните имена в хобито, дизайнер на десетки заглавия, сред които без никакво съмнение изпъква поредицата “Race for the Galaxy”. Последната е култова серия от игри, в основата на които е залегнала състезателната идея за трупане на точки, докато колонизирате звездите. През годините поредицата претърпя няколко различни метаморфози под формата на самостоятелни заглавия, като винаги основната движеща сила зад тяхното излизане бе опростяване на правилата/формулата на играта.

   Тези от вас, които следят редовно моят блог знаят, че съм огромен фен на цялата „Race for the Galaxy” сага ( номер едно, според мен, е "Roll for the Galaxy" ), както и на дизайните дело на Том Леман. Именно затова чаках с нетърпение излизането на новото му заглавие и му посветих доста време ( няколко месеца ), преди да напиша това ревю и да споделя мнението си за играта с вас, скъпи читатели.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Зов за дизайнери – Call to Adventure

    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure” – “приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.

Заселниците на "Everdell"

Измина един месец от последното ми ревю за игра, така че е време да Ви разкажа за един приказна земя, обитавана от чудновати животинки. Въпреки успешната си Кикстартър кампания и множеството номинации в гийка, Everdell не получи заслуженото, според мен, в нашата мила родина. Освен хората, с които съм я играл, всички други попитани не бяха особено очаровани, което ме    изненада.

    "Everdell" е по-скоро картова игра с игрален борд за максимум четирима играчи, която миксира в себе си по-доста успешен начин две добре познати механики в настолните игри – "worker placement" и "tableau building". Влизате в ролята на нещо като лидер на симпатични животинки, които се опитват да се заселят в приказната долина Евърдел, като за целта събирате ресурси и строите сгради. Голяма част от людете в boardgamegeek са дали висок резултат на играта, като са я определили най-вече като семейна (16-то място), което за мен е леко изненадващо. Издатели са Starling Games ("Archmage", "Alien Frontiers"), а дизайнер James A. Wilson.

Из тунелите на Новия Йерусалим – Claustrophobia 1643

 

Някои от Вас може и да са чували за Claustrophobia, излязла през далечната 2009 г. Това е игра за двама, в която единият играч контролира банда нещастници, които са решили да се изправят срещу армия от демони, контролирана от другия играч. Целта на човеците да оцелят, а на демоните да ги изкормят. Издатели са "Asmodee", които отново пресъздават вселената на друга тяхна игра – Hell Dorado.

В това ревю няма да Ви разказвам за оригиналната игра Claustrophobia, а за нейния „наследник“ - Claustrophobia 1643, която се появява на пазара десет години по-късно под шапката на френското издателство Monolith (Conan, Batman: Gotham City Chronicles). Дизайнери са Croc (дизайнерът и на оригналната игра) и Laurent Pouchain.

Хеви метал фентъзи - Thunderstone Quest

    Има настолни игри, които дават облика на цял един жанр. Заглавия толкова интригуващи, пленителни, революционни и популярни, че името им се е превърнало в еталон.

    Всъщност, пишейки тези пламенни редове  призвани да станат част от помпозен увод, се замислям, че се готвя да ви представя една "deck building" игра. Последните са жанр в настолните игри свързан най-общо с „изграждането на тесте от карти“. Всички играчи започват със сродни или дори еднакви тестета от карти, даващи им ресурси или специални умения и в хода на играта се опитват да ги обогатят, по свой вкус и според избраната стратегическа посока.

    Тук някъде е редно да кажа : Не, драги, няма да ви говоря за "Доминион", the so called „бащицата на „deck building” жанра.  Ще оставя тази задачка на други, по-квалифицирани от мен кадри ( те се знаят кой са ). Макар че подобен увод много щеше да му отива на "Доминион"...

     Играта, за която ще ви надувам главата в следващите редове...на мен ми е надувала главата от години. Доста дълго време се оглеждах, облизвах лакомо,ала така и не стигах до "Thunderstone Quest". Е, след покъртително успешенa "Kickstarter" кампания през миналата година (разбирайте – много кинти), играта се върна в наличност в търговската и аз с трепетни ръце посегнах към нея. А в следващите редове ще ви споделя какво открих.

Невероятната история на дома Марсдън – House of Danger

от Христо Симеонов

    Явно не може да става дума за съвпадение или за случайност факта,че в последните няколко години на изключителна популярност се радват настолните игри, които залагат на това да разкажат една история. Класически механики, включващи  похвати като широко използване на зарчета и карти ( до болка познати на феновете на хобито ) се прегърнаха и обогатиха с различните способи на ролевите и "choose your adventure" игрите ( последните са познати у нас като "книги-игри" ) и крайният резултат е една изключително интригуваща симбиоза. Да, тези настолни заглавия далеч не са нито най-сериозните, нито най-предизвикателните игри пред закоравелите, болни по стратегически  главоблъсканици геймъри и тяхната аудитория в повечето случай са подрастващи, начинаещи играчи и не особено ангажирани в хобито. Както и любители на добрите истории...като мен.

    И ако не сте разбрали – в следващите редове ще си говорим за поредната настолна игра, микс между "геймплей механики за дебили" и книга-игра. Което означава няколко неща. На първо място ще трябва да пиша кратичко и без никакви разкрития около историята в играта, за да не ви разваля удоволствието. Освен това – не очаквайте някакви феноменални геймплей моменти. И на последно място – крайната ми оценка ще бъде безкрайно субективна. Ако още не сте напуснали това ревю, най-учтиво ви приканвам да продължим.

Наследство от детството – Legacy of Dragonholt

От Христо Симеонов

Като се замисля, нямаше какво друго да очакваме от „Fantasy Flight Games“. Един от най-маститите производители на настолни игри в последните години се превърна в една добре смазана машина за пари, която изстисква и последните ви джобни с перфектно рекламирани и представени заглавия. Не винаги игрите излизащи под тяхната шапка за достатъчно добри, но „FFG“ винаги ще намерят начин  да ви ги продадат.

    На пръв поглед така изглеждаха нещата и с „Legacy of Dragonholt“. Когато играта наводни магазините в края на миналата година, тя разпалено бе представяна като „нова и иновативна приключенска игра“. Нямаше как да пропусна подобно смело твърдение и без да губя миг се насочих към играта. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за нея.

Фентъзи математика – Fantasy Realms

от Христо Симеонов

    През последните почти две години ежеседмично представям пред вас разнообразни настолни игри, опитвайки се не само да ви насоча към добрите заглавия на пазара, но и да намеря рецептата за това, кое прави една игра добра. Дали ясно изразената и силна тема, която се прокрадва и обсебва едно заглавие от илюстрацията на кутията, та до най-маловажната механика. Или пък именно стегнатите, елегантни, заразителни и иновативни геймплей решения са това, което привлича хората към добрите настолни игри.

    С днешното ревю забравете всичко, което някога съм ви казвал. То ще ви се стори абсолютно несъстоятелно при срещата ви с играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Тя е от категорията : „Чуек, Туй Ше е Тъпо" ( десетина минути по-късно ) "...Ае да направим още една ?". Заинтригувах ви, нали ?

Завръщане в Портата – Betrayal at Baldur’s Gate

от Христо Симеонов

    Най-накрая някой в офисите на "Avalon Hill" се събуди. Толкова години продължи тази дълбока дрямка, че всички ние, геймърите, сме напълно шокирани от нейния край. Защото вярвахме, че той никога няма да настъпи.

    Да държиш в ръцете си правата за заглавие като "Betrayal at the House on the Hill" и да не го изполваш по никакъв начин си е направо престъпление. Не веднъж съм ви споменавал тази игра и абсолютно култовия статут, който тя има в хобито. "Betrayal" далеч не е най-добрата игра на пазара. Дори напротив, тя страда от изключително сериозни проблеми свързани със зле написани правила и липса на какъвто и да е баланс в някои от приключенията.

    Но пък цялостното усещане, този ретро хорър полъх, които те кара да заключиш вратите, да залостиш прозорците и да се надяваш да не си попаднал в кофти роля във филм на Ромеро или  Сам Рейми е изключителна. В "Betrayal "ще откриете всичко, на което някога сте попадали в хорър жанра – серийни убиици, сатанински култове, демони, вампири, вещици и т.н. и т.н. А всичко това е поднесено под формата на приключение, събрано в петдесет различни сценария, достатъчно за дълги часове около игралната маса.

    Въпреки мърморенето от страна на разни „експерти“ в хобито, "Betrayal" се превърна в култово, класическо заглавие в настолните игри и най-неочаквано миналата есен от "Avalon Hill" ни зарадваха с допълнение, включващо петдесет нови приключения, нови предмети и локации. И когато си мислехме, че сме видели всичко за играта, отново бяхме опровергани със следващия анонс на компанията. Следващото издание в серията обещаваше да пренесе култовата приключенска игра във фентъзи вселената на D&D и по-специално на територията на легендарния град Baldur’s Gate – място обожавано от милиони фенове по света. Е, след като играта вече е факт, нека надникнем из шумните таверни и потъналите в мрак улички, за да ви споделя какво мисля за нея.

Сезонът на чудовищата – Gloomhaven

Част I – Първи импресии ( без спойлери )

От Христо Симеонов

    „О, Музо, възпей онова творение гибелно  на Исака Чайлдресов...“

    От вътре ми дойде да почна с нещо епично. Все пак в следващите редове ще ви говоря за една от най-епичните настолни игри на пазара. Епична като създаване, епична като разпространение, епична като съдържание – цели десет килограма ! Е как да не почна по...Омирски.

Света Майко на кутиите

    „Gloomhaven“ безспорно е най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на "BGG" ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ). „Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.

    В следващите редове ще ви споделя първите си впечатления от играта. Събрах ги след няколко сесии в нейната компания. Озаглавих ги „част първа“, защото вярвам, че това няма да е единствения текст, който посвещавам на „Gloomhaven“. Ще се опитам да бъде максимално безпристрастен, като само ще ви акцентирам върху нещата, които ми харесаха и тези, които явно ме подразниха в „Gloomhaven“. Разбира се, професионалната ми геймърска етика няма да ми позволи да ви разкрия и трохичка от случващото се в играта. Четете смело – спойлерите ги затворих във влажно мазе, пълно с дракони !

Крадец на годината – Clank!

от Христо Симеонов

    Преди да започна да пиша това ревю, най-старателно потърсих значението на думата „clank”, макар и тя да не беше непозната за мен. Хубаво е всичко да е официално, нали. Попаднах на най-различни тълкувания. Най-общото заключение е, че с “clank” се означават дрънкащи и тракащи, накъсани звуци. Като например капеща чешма. Когато преглъщате шумно. Или пък стържене по метална решетка. А защо не и непредпазливи, крадливи крачета в близост до зъл и много гладен дракон ?

    Ревюто, което ви представям днес малко го разказах предварително. Поне в частта му включваща крайната ми оценка. Абе както е модерно да се казва - „спойлнах го". Тези от вас гледали мойте „Топ 10 игри на 2016 г.“ вече знаят какво да очакват. Между другото, време за малко реклама : ако не сте гледали пиковата класация за миналата година, сега е идеален момент да го направите...такова.

    “Clank!” е игра за която си струва да си говорим. Струва си да ви споделя ( ако ви интересува, нали ) какво ми хареса в нея, за да спечели тя място в моят топ 10 за 2016 г. Няма как да пропусна и малките, но все пак налични минуси на играта. Стига толкова празни приказки - откровено за “Clank!”