От Христо Симеонов
Като се замисля, нямаше какво друго
да очакваме от „Fantasy Flight Games“. Един от най-маститите производители на настолни игри в
последните години се превърна в една добре смазана машина за пари, която
изстисква и последните ви джобни с перфектно рекламирани и представени заглавия.
Не винаги игрите излизащи под тяхната шапка за достатъчно добри, но „FFG“ винаги ще намерят начин да ви
ги продадат.
На пръв поглед така изглеждаха нещата и с „Legacy of Dragonholt“. Когато играта наводни магазините в края на миналата
година, тя разпалено бе представяна като „нова и иновативна приключенска игра“.
Нямаше как да пропусна подобно смело
твърдение и без да губя миг се насочих към играта. В следващите редове ще ви
споделя какво мисля за нея.
Спускане в Теринот
 |
| Ще откриете шест книжки с приключения |
„Legacy of Dragonholt“ е кооперативна,
ролева игра с елемент на storytelling/
разказване на истории / за един до шестима играчи. Върху кутията
гордо стой името на Ники Валенс ( "Eldritch Horror", "Mansions of
Madness" ), но реално върху играта, в ролята
на дизайнери, са работили доста повече хора – затова може да я определим като
един плод на колективен труд. Издател е "Fantasy Flight Games".
„Legacy of Dragonholt“ ни пренася в магическият, фентъзи свят на Теринот, познат
ни от редица заглавия като „Runewars“, „BattleLore“, “Descent”, “Runebound” и други. Теринот всъщност си е фентъзи вселената на "FFG". В нея
компактно съжителстват теми, персонажи и събития познати от най-популярните
произведения във фентъзи жанра, които са обогатени и им е предаден собствен
дух. Теринот е класически, средновековен фентъзи свят, пълен с магьосници,
смели войни и страховити дракони, който като обем на съдържението към момента
застрашително може да съперничи на "Forgotten
Realms Setting" от "Dungeons&Dragons". Типично за
жанра, играчите влизат в ролята на герои, впускащи се в приключение, което ще
промени съдбата им.
 |
| Може ли приключенска игра без предмети ? |
„Legacy of Dragonholt“ залага шумно
на богат микс от популярни в приключенските игри механики. Играта претенциознно
заявява, че ще ви предложи микс от ролеви и разказвачески похвати, представени
в един „отворен свят“ ( по подобие на редица видео игри ), в който сами ще
изградите вашето приключение. Както споменах „Legacy of Dragonholt“ е
кооперативна игра. Основния акцент обаче е върху разказването и преживяването на едно вълнуващо приключение, а
не върху крайната победа. Всъщност няма как да говорим за победа в подобен род игри.
Нещо повече – вашите герои в „Legacy of
Dragonholt“ не могат да умрат. Когато понасяте
щети, просто намаляте възможностите си за използвате на определени умения. За това
обаче малко по-късно. „Legacy of
Dragonholt“ залага на няколко основни геймплей
момента, компактно кодирани и записани още върху кутията на играта, които
смятам да разгледам в следващите редове.
На вълната на приключението
 |
| Листите за направа на герои |
Веднага правя едно уточнение и то с цел да
ви успокоя. Няма да ви разкрия нищичко от историята на „Legacy of Dragonholt“. В ревюто ще акцентирам върху геймплея на играта, а историята ще оставя
на вас, защото тя е основата. И наистина си струва.
Причината истински да се
развълнувам от „Legacy of Dragonholt“ беше определянето й за ролева игра. Като стар ролевеец
( велика дума ) нямаше как да не трепна пред нещо новичко, дело на "FFG", което изглежда
толкова обещаващо.
Ентусиазмът ми продължи да се
разпалва още при отварянето на кутията на „Legacy of Dragonholt“. Вътре в нея
откривате шест книжки с приключения и наръч от character sheets / листи за герои /,
а скромната книжка с правила започва с фундаменталните за всеки ролеви играч думи
– „преди да започнете да играете, трябва да си направите герой“. Направо мед ми
капна на сърцето. „Legacy of Dragonholt“ пристига със специална книжка с правила за направа на
герой. Самият процес ужасно много прилича на този използван в последното издание
на Dungeons&Dragons. Избирате си раса от няколко възможни, като за тях може
да се каже, че са класически – човек, елф, джудже, гном...има и котколак де !
След това трябва да се спрете и на „клас“ или казано на мъгълски – вашата професия
в света на Теринот. Тук изборът е доста интригуващ, като има както доста екзотични
неща като „aптекар“ ( което си е някакъв
алхимист ), така и стандарни за жанра като „бард“, например.
 |
| В играта има САМО шест токена... |
В „Legacy of Dragonholt“ се залага на
система базирана на умения ( skills ). Поне с такова впечатление оставате при създаването на
герой, защото сте любезно помолени да си изберете умения, които да отговарят на
вашата раса и клас. Доста итригуващо в „Legacy of Dragonholt“ системата на уменията има пряка връзка с
точките ви „стамина“, така де - своеобразните ви точки живот. Колкото повече умения имате –
толкова по-малко точки „стамина“ имате в началото на играта. Тематично си го
представете така : играете с войн, който може две нещица - да се бие с меч и да се пази със
щит, затова и получавате максимален брой точки „стамина“ ; избирате да сте
магьосник, прекарал най-хубавите години от живота си в ровене из прашасали и
забравени от времето томове, владеете стотици магии, но и най-лекия вятър може
да ви събори на земята, с тройна пневмония.
Ще бъда искрен с вас – системата „умения
= стамина“ ужасно много ми допадна. Тя намира още едно проявление в хода на
играта. Когато поемете определено количество щети и загубите точките си „стамина“,
героя ви не умира, но губи възможност да използва някое от уменията си, по ваш
избор. Доста елегантно геймплей решение, което като се замислите си е
тематично.
И за да завършим с направата на
герои, стигаме и до момента с избор на „background”. Произхода на персонажа ви, неговите цели, идеали и недостатъци отново си е
директна заемка от D&D 5E. Основната цел е да вдъхнете живот на творението си, да му
дадете индивидуалност и място под слънцето на Теринот. Именно наличието на „background” си е и
многообещаваща предпоставка за ролеви елементи в геймплея на „Legacy of Dragonholt“. Или поне така мислех, докато не започна същинската игра.
 |
| Четене му е майката |
Каквото и да ви говорят за „Legacy of Dragonholt“, знайте едно – това си е "choose your
adventure" игра. Или както са по-известни тези неща
у нас : книга – игра. Започвайки от стартовата книжка, та през всичките шест такива
с приключения, попадате на номерирани параграфи с текст, като всеки един води
към един или повече други, на база на вашия избор. Веднага ще попитате – а къде отиде
ролевият момент ? Никъде. Него просто го няма. Или хайде, за да бъдем честни –
ролевите елементи приключват с направата на герой. От там нататък няма
значение. Дали сте елф, човек или орк. Дали в историята си до момента, героя ви
е бил сираче, син на богат търговец или престолонаследникът на трона.
Единствено значение има дали разполагате с някое умение или не.
Последното далеч не е иновативно
и е познато от доста други подобни заглавия, като "Tales of Arabian nights" , например. В „Legacy of Dragonholt“ ако разполагате с някое умение, то може да го използвате, за да „отидете“
на друг пасаж и да ви се случи нещо различно. Но това не е възможно винаги.
 |
| Селчето Dragonholt е богато на опции |
И макар, че същинските ролеви
моменти липсват от геймплея на „Legacy of
Dragonholt“, играта предлага доста интересни
нещица. Персонажите ви търпят развитие, вдигат „нива“ и отключват нови
умения. Важно значение за решенията ви играе и времето, което е изтекло в хора
на игровата сесия. В „Legacy of
Dragonholt“ си има цикъл ден и нощ и в зависимост
от времето, когато посещавате определени места или разговаряте с определени
персонажи, пред вас може да има допълнителни опции.
Казвайки ви всичко това, стигам и
до елемента на „отворен свят“, който също е толкова горещо рекламиран от "FFG". Трудно мога да характеризирам случващото се в „Legacy of Dragonholt“ по този начин...защо всичко е предварително написано. Да, изборите ви
оказват значение. Но няма случайно генерирани събития. Няма как и да има в
подобна игра. Ала макар и да не е същински „отворен свят“, света на „Legacy of Dragonholt“ е достатъчно богат.
Много шум за нищо...или
„Legacy of Dragonholt“ е
интригуваща и амбициозна игра. Всъщност, подобно на така добре познатите и
обичани у нас книги-игри, трудно бих я нарекъл игра. Играчите получават една
отлично написана и структурирана история, която се разкрива пред тях на база на
техните решения. Така широко рекламираните ролеви елементи в геймплея са просто
един щрих. За една компания от играчи, обичаща да се вживява и разказва истории
те могат и да послужат, ала за всички останали могат и да бъдат едно досадно
задължение, защото по никакъв начин не влият. Разберете ме правилно - „Legacy of Dragonholt“ не е Dungeons&Dragons или която и да е ролева система. Не се заблуждавайте да
се насочвате към нея с тази мисъл.
Откъм визия и компоненти, играта е на
очакваното за "FFG" ниво...макар и съдържанието й да е оскъдно.„Legacy of Dragonholt“ пристига с
няколко книжки, листове за герой, шест ( 6 ) (подчертавам – шест) токена и
тесте с тридесетина карти, изпълняващи ролята на предмети. Към тях добавяме и
разни благинки от чисто разказвачески характер – дневник, карта на селището Драгънхолт,
разни писма от неигрови персонажи и други нещица, важна част от историята,
които ще запазя в тайна. Като избор на материали, цветове и илюстрации всичко е
превъзходно и помага неимоверно за да се потопите в атмосферата на Теринот.
И за финал дежурният въпрос –
струва ли си „Legacy of Dragonholt“ ? Той стой доста на място в края на това ревю, защото
играта пристига в родните магазини за настолни игри на цена малко над стотина лева. В същността
си „Legacy of Dragonholt“ е книга-игра, а сто лева за книга-игра са си малко
множко. Добре де, вътре всъщност откривате няколко книги-игри. Но все пак – за стотина
лева ще си купите една купчина книги. Трудно ми е да дам оценка, дали да си
струва да си набавите „Legacy of
Dragonholt“. Историята е наистина чудесна и ще
бъде истинско удоволствие да я разкриете. Играта е подходяща както за "die hard" играчи и
фентъзи фенове, така и за начинаещи и деца. Също така с лекота позволява да се играе с голям брой хора, като удоволствието не се губи.
Но пък високата цена определено си е
спирачка. Трябва да отбележим и факта, че веднъж преминали през „Legacy of Dragonholt“ едва ли
повече ще се върнете към нея. Все пак,
ще ви я препоръчам. Да, разочаровах се от липсата на същински ролплей, но пък
приключенията са отлично написани и интригуващи. И накрая ще ви дам жокер,
който няма да се понрави на аверите продаващи настолни игри...ама какво да се
прави. Купете си „Legacy of Dragonholt“ на "партия" с няколко авера, разделяйки си цената й. Така
ще получите най-доброто вложение за парите си.
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Родители без въображение
2. Хора с неизживяно детство по книгите-игри
3. Всеядни фентъзи читатели
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Геймплей : 4 / 6
Преиграваемост : 4 / 6
Крайна оценка : 4.5 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар