вторник, 24 септември 2019 г.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...
Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.


Другари приключенци от всички страни съюзявайте се !

Токени, токени и пак токени
    „Dungeon Alliance е фентъзи, приключенска игра, която умело оплита в геймплея си механики от „deck building и „dungeon crawler“ жанра. Последният води своето начало от ролевите игра ( поджанр ) и общо взето се свежда до следното – влезни в подземието, избие всички чудовища и грабни съкровищата. Както вече споменах, далеч не съм фен на подобен род заглавие. Дизайнер на "Dungeon Alliаnce" е Андрю Паркс ( Core Worlds ; Star Trek : Frontiers ), име което няма нужда от представяне. Издатели са Quixotic Games.

Никак не съм фен на тази рамка...
    „Dungeon Alliance ни пренася в „златната“ приключенска епоха на една неназована фентъзи вселена. Време на дръзки и смели герои, търсещи богатства и слава. За целта те формират съюзи, нещо като „приключенски кооператив“, за да могат заедно да се изправят срещу силите на злото. Именно един такъв „кооператив“ управлява и всеки един от играчите в „Dungeon Alliance“.

    Макар да залага на играта с карти и постепенното изграждане на тесте, подготовката за игра е доста досадна. На първо място трябва да посоча малоумната картонена рамка, която формира игралното поле, в което подреждате вашето „подземие“. Да ви кажа така и не разбрах нейната функция, освен да ви помага да следите да не излезете от размерите и броя на плочките, които се поставят при игра с различен брой играчи. Професионален съвет – изхвърлете я.

    След което идва ред на подреждането на плочките в купчини ; сортирането на няколко дузини токени и разделянето на картите. „Dungeon Alliance“ няма да постави рекорд за най-дълъг „set up”, но е досаден.

Всеки герои пристига със собствени карти с умения
    Стигаме обаче и до най-хубавата част – подготовката на „кооперативите“. Тук е редно да спомена, че „Dungeon Alliance“ не е кооперативна игра. Всеки играч се бори да спечели, трупайки най-много точки под формата на "experience". Както вече стана дума, за целта контролирате предварително генерирани „сдружения“ от четирима приключенци. В играта ще откриете няколко опции как да създадете тези „кооперативи“, като без никакво съмнение най-удачния вариант е посредством "draft". В играта ще откриете цели седемнадесет героя, което е гаранция за добра преиграваемост. Още повече, че всеки един от тях спада към определена раса и клас, която ще откриете върху специална карта със статистиките му.

    Тук някъде е момента да похваля авторите на играта за читаво написаните правила. Особено добро впечатление ми направи, че е отделено време да бъде направена цялостна „дисекция“ на всеки вид карти и токени в играта,  като изчерпателно се посочат и обяснят всички видове символи по тях. Единствения минус е, че в прекалено детайлното обяснение на правилата, на места може да се загубите. Всъщност, макар и книжката да е доста дебела, „Dungeon Alliance“ не е толкова сложна колкото изглежда. А, да – щеше да е хубаво и да има малко повече примери.

    След като приключите с избора на герои за „кооперативите“ си и всеки формира стартовото си тесте с карти ( то съдържа по три карти за всеки герой ), играта може да започне. Поставяте четиримата си герои на най-близката стартова плочка от подземието ( да, има миниатюри ) и смело се впускате в тактическа борба за злато и...точки.

Тактика, а не тема

Миниатюрите са с много добро качество
     „Dungeon Alliance“ продължава точно четири хода, като всеки един от тях включва четири индивидуални цикъла на активация и една финална фаза. Звучи ви много подредено, нали ? Добре дошли в „Dungeon Alliance“, където добре замисления геймплей е господар !

    В следващите редове далеч няма да се спра на всяко едно дребно правило в „Dungeon Alliance“...а такива има доста ( хубаво е, че са добре обяснени ). Ще се опитам да ви обясня основната идея на играта и блестящия откъм механики начин, по които тя е реализирана.

    В основата на „Dungeon Alliance“ стоят картите, с които си служат вашите герои. Те биват няколко на вид ( "стартови", "уникални", "подобрения" и т.н. ), но споделят една основна характеристика. Освен някакво уникално умение, в горния им ляв ъгъл има една или повече иконки, символизиращи принадлежността им към раса и/или клас. За да ги използвате, трябва да ги отнесете към съотвения герой !
Както ви казах, всеки герои спада към някоя раса ( човек, джудже, елф, гном, полу-орк ) и владее определени умения, клас. В хода на играта, трябва така да изградите вашето тесте с карти, че то да бъде най-подходящо за комбиниране с вашия „кооператив“ от герой и да позволява максимално успешни ходове.

    Защото „Dungeon Alliance“ си е и малко състезание. Повечето неща в играта ви носят токени "experience", които използвате в хода на играта, за да си купувате нови карти, а в края на играта се броят и като точки ( без значение дали сте ги използвали или не ). Токените "experience" идват от убиването на чудовеща и справянето с предизвикателства. Както вече се досещате, ще ви се иска максимално бързо да се справяте с тези задачи, за да натрупате колкото се може повече точки.


Тестето с "encounters" е малко постничко
    Но нека да види как протича един ход в „Dungeon Alliance“. Стана дума вече, че той е разделен на четири индивидуални цикъла, като всеки един от тях включва две фази – активиране на герой и активиране на чудовища. Започвайки от стартовия играч, по ред, всеки играч избира и активира един от героите в „кооператива“ си. Да го активира, означава да извършва действия с него. Всеки герой може да се движи, да атакува чудовища и да се справя с различни предизвикателства по игралното поле, като за целта може да играете карти от ръката си, но те трябва да отговарят на раса и/или класа на герои. Освен това, може да играете само по една карта от вид.

Чудовищата са токени
Тук някъде идват няколко страници правила свързани с движение ; отваряне на врати ; поставяне на нови плочки ; атака срещу чудовища ; атака от дистанция ; интеракция с "предизвикателства" ; избор на нови карти и т.н. Ще се спра само на някой от тях, като най-важното е, правилното използване и комбиниране на картите в ръката ви.
Дълбоко в себе си „Dungeon Alliance“ е изключително тактическа игра. Казвам ви го, защото мен лично доста ме изненада. Правилното позициониране на героите ви е ключово за крайната победа. Част от това позициониране е и поставянето на нови плочки в игралното поле. То представлява подземието, в което приключенците се спускат. Когато отворите нова врата в подземието, имате право да изберете една от двете възможни плочки. Изключително странно и някак нетематично е, че предварително знаете какво има върху плочката. Върху нея са изобразени чудовищата и предизвикателствата и вие знаете още преди началото на вашия ход, какво ви чака, ако поставите тази плочка в съседство с вашия „кооператив“. С този геймплей похват в „Dungeon Alliance“, темата в играта изтънява до минимум, като прогнил воал върху лицето на банши ( по-тематично сравнение не ми дойде ). Знам, че на мнозина от вас това няма да се понрави. Но пък за почитателите на тактическите заглавия това звучи страхотно вълнуващо.

Играта включва опция и за правила "играч срещу играч"
    Още по-интригуващо става и когато ви кажа, че след като всеки играч активира един от героите си, започвайки от последния играч всеки получава правото и да активира едно чудовище разположено на игралното поле. В „Dungeon Alliance“ няма водещ, няма "dungeon master", нито някаква форма на „изкуствен интелект“, която да ръководи играта и контрола върху „лошковците“ е предоставен на играчите...отново поради тактически съображения. От вас зависи дали ще отдалечите дадено чудовище от вас, дали ще го придвижите по-близо, за да го убиете по-лесно или пък ще се опитате максимално да навредите на някой от опонентите си, атакувайки героите му. Тактическите опции не са никак малко, а с прогреса на играта, отварянето на нови стаи от подземието и придобиването на "experience", те стават още повече. Именно този елемент е най-уникалната черта на „Dungeon Alliance“. Ала вероятно ще донесе също доста смесени оценки за играта, заради поредната порция отдалечаване от тематичността.

"Experience" и "злато"
    След като всеки играч активира чудовище, игровия цикъл завърша и започва нов с активиране на нов герои. След като всеки герои от „кооператива“ ви бъде активиран веднъж, рунда свършва. Между рундовете се случва една „административна“ фаза, в която теглите нови карти, приготвяте чудовища и герои и ако бъде достигнато определено ниво, включвате в играта нови, по-добри карти, които да закупувате с токени "experience" и да добавяте в тестето си. Всъщност, в „Dungeon Alliance“ всеки един от вашите герои ще действа точно четири пъти в хода на цялата игра...още едно правило, което срещна смесени емоции. На първо четене, откъм геймплей, то е много на мястото си. От друга страна обаче, това някак противоречи с принципите и идеите на приключенска игра, каквата „Dungeon Alliance“ претендира да бъде.

„Подземиология“

    Изпитвам сериозни затруднения в написванието на заключението към това ревю на „Dungeon Alliance“, защото се страхувам, че ще остана неправилно разбран и крайната ми оценка ще породи редица въпроси.  Казвайки всичко това...ще почна с лесното.

    Чисто механично, откъм геймплей, Dungeon Alliance ми хареса страшно много. Личи си, че всяка една дребна механика в играта е дело на доказано и признато име в средите на настолния дизайн. „Dungeon Alliance“ е богата на стратегически и тактически опции, което се обуславя от наличието на отлични условия за преиграваемост – седемнадесет героя, близо стотина карти с умения и огромния брой комбинации между тях. Личи си и опита на дизайнера от предходни негови приключенски заглавия ( бел.ред. Паркс е дизайнер на „Star Trek версията на приключенската класика „Mage Knight“ ). Dungeon Alliance“ може да бъде един наръчник за това "Как да направим работеща "dungeon crawler" игра. И именно тук стигам и до големия ми проблем с „Dungeon Alliance“.

    Въпреки цялото разнообразие откъм геймплей възможностти и опции, играта е малко еднообразна. И дам това се дължи на факта, че дълбоко в себе си „Dungeon Alliance“ е един “dungeon crawler”...и в него правите обичайните неща – отваряте стаи и трепете чудовища. Да, в играта ще намерите и опция за някакъв „storytelling под формата на куестове и напълно кооперативен режим, но и той потъва сред това тематично еднообразие.

    За да обобщя. „Dungeon Alliance“ е една повече от отлична откъм геймплей игра, която може да служи като образец на добрия дизайн и вълнуващото използване на механиките в настолните игри. Откъм цялостно усещане и тема обаче, аз се загубих в поредния “dungeon crawler”...

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Любители на "dungeon crawler" заглавия
2. Когато си търсите блестяща механика
3. Когато нямате проблем с темата като мен

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 6 / 6


Крайна оценка : 5 / 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар