Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Сезонът на чудовищата – Gloomhaven

Част I – Първи импресии ( без спойлери )

От Христо Симеонов

    „О, Музо, възпей онова творение гибелно  на Исака Чайлдресов...“

    От вътре ми дойде да почна с нещо епично. Все пак в следващите редове ще ви говоря за една от най-епичните настолни игри на пазара. Епична като създаване, епична като разпространение, епична като съдържание – цели десет килограма ! Е как да не почна по...Омирски.

Света Майко на кутиите

    „Gloomhaven“ безспорно е най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на "BGG" ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ). „Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.

    В следващите редове ще ви споделя първите си впечатления от играта. Събрах ги след няколко сесии в нейната компания. Озаглавих ги „част първа“, защото вярвам, че това няма да е единствения текст, който посвещавам на „Gloomhaven“. Ще се опитам да бъде максимално безпристрастен, като само ще ви акцентирам върху нещата, които ми харесаха и тези, които явно ме подразниха в „Gloomhaven“. Разбира се, професионалната ми геймърска етика няма да ми позволи да ви разкрия и трохичка от случващото се в играта. Четете смело – спойлерите ги затворих във влажно мазе, пълно с дракони !