петък, 25 януари 2019 г.

Приказка за една гора... – Root




    ...Имало едно време една Гора. Тя била като всички други гори. Стройни и величествени дървета преплитали клони над  притихнали поляни с буйна зелена трева и само едно немирно поточе закачливо бъбрело, напук на цялата природна симфония. Сред високите дървесни корони весели птици огласяли гората, а под тях зайци, гризачи и лисици се наслаждавали на богатството на тучните ливади. Тук нашата приказка свършва. Защото както казах, тази Гора била като всички други гори. Нищо интересно нямало в нея и някак не е добре да разваляме нейния вековен покой. Освен ако...

    ...Столетия наред династията на Пернатите управлявала гората. С благородническо достойнство и надменост нейните представители властвали над дребните горски животинки. Последните, макар да не били особено щастливи от управниците си, както подобава на всеки управляван, се примирявали, търпели, като се страхували за живота и благоденствието на делата си...

    ...Един ден бойни барабани заглушили селцата на зайци, гризачи и лисици. Заглъхнала и песента на птиците. Стройни легиони от въоръжени до зъби воини нахлули без предупреждение в гората и свалила от власт династията на Пернатите, изпращайки ги в изгнание. Водачът на тези воини зовял себе си Маркиз Котка. Той бил коронован за новия властелин на Гората. Пухкавите му, мъркащи воини подчинили селцата на горските животинки и наложили политика на прогрес чрез индустриализация. Ала нещо се било променило безвъзвратно...

    ...Макар и победени, династията на Пернатите не била унищожена. От своято последна твърдина те започнали да кроят планове как да си върнат властта в Гората. Ала на всички животинки, местното горско население, пък им дошло до гуша от котки, от птици, от всички потисници, от страха. И тайно зайци,гризачи и лисици започнали да подготвят своята революция. А някъде сред най-дълбоките дебри на Гората митичната фигура на странстващия Вагабонт се пробудила от размирните времена, за да потърси своето място в този нов свят...или по точно своята нова, по-пълна със злато кесия.


Приказка за една Война...

Игралното поле е вълнуващо и веднга грабва вниманието
    “Root” e военна, стратегическа игра с „контрол на територии“ за двама до четирима играчи. Бързам обаче да ви кажа, че крайната ви цел е извадена от „учебника по „евро“ дизайн“. Първият играч достигнал до тридесет точки е краен победител. Дизайнер на “Root e Кол Верле ( “John Company” , “Pax Pamir” ). Издатели са „Leder Games, който преди няколко години изгряха на настолния небосклон с “Vast : The Crystal Caverns”.

    Питате се, защо започнах това ревю с приказката за гората и странната война, която я е обхванала ? Ами защото това е сюжета в “Root. Той звучи вълнуващо и фантастично, изпълянвайки прекрастно своята роля да грабне веднага играчите. Всеки един от тях поема контрола над една от четирите фракции и се впуска в борба за териториално надмощие. А фракциите са вълнуващо разнообразни - имаме нашествениците на Маркиз Котка, низгвернатите благородници от Пернатата династия, революционно настроените животинки и тяхния Горски Съюз и загадъчния, странстващ наемник известен като Вагабонта. Вероятно ще го повторя още хиляда пъти, но няма как да се сдържа:  всяка една от четирите фракции е уникална.

Всяка фракция пристига с персонално табло с подробна геймплей информация
    “Root е абсолютно асиметрична игра, което вероятно не изненадва тези от вас запознати с предишното заглавие на „Leder Games.  Всяка една фракция в играта залага на собствени похвати, дори откъм игрови механики и стратегия, за да достигне до заветната цел – контрол над гората, което се изразява чрез достигане до споменатите тридесет точки. Тук е редно да кажа, че в “Root” има още един начин да се поздравите с крайната победа. Той е свързан с картите "доминация" и променя вашата цел от "събиране на точки" в "контролиране на определени локации".

"Войниците" ви в “Root
    В началото на всяка игрова сесия играчите получават персонално табло, свързано с избраната от тях фракция, върху което се съдържа най-важната информация за силата, която ръководите. В това число влиза и „set-up“...защото всяка фракции започва играта различно.

    Окей. Не искам да ви плаша. “Root далеч не е толкова сложна игра, колкото звучи. Дори смея да твърдя, че подготовката за игра е доста бърза. Всеки играч взима всички компоненти отнасящи се до неговата фракция и ги подрежда в специален ред, упоменат на таблото му. На достъпно за всички играчи място се поставя и централното игрално поле. То представлява карта на гора и е разделено на „селца“, свързани в мрежа от пътечки. Всяко селце е населено от един от трите вида местни обитатели – зайци, мишки или лисици. Последното е отбелязано посредством символ в определен цвят и има изключително значение в играта. Всяка една от воюващите сили има различно стартово разположеие върху игралното поле. Войните на Маркиз Котка владеят единадесет от двадесетте селца в гората, а Пернатата династия е успяла да запази контрол над последното. Горският съюз (известен още като „Комитетската мрежа“) пък няма нито воини, нито владее поселища върху игралното поле в началото, защото на него му предстои първо да „разпали“ искрата на въстанието. Вагабонта пък не просто няма армия в началото, той е „човекът-армия“ – сам е върху игралното поле, не може да контролира селища, но пък може да се движи през гората, а не само по пътечките.

Подреждайки игралното поле и борда на всяка фракция, разбърквате ключовото тесте с карти и сте готови да играете “Root. Казах ви, че е лесно.

Приказка за Уникалността

Визията на “Root” е неописуемо сладурска !
    Казах ви вече, че “Root далеч не е толкова сложна игра колкото изглежда. Е, аз обаче нямам да се спирам в детайли върху геймплея й. Искам да акцентирам само върху най-ключовите моменти от него, както и върху някои особености на всяка отделна фракция. Тук е мястото да спомена, че играта пристига с две книжки с правила ( o,boy ), което ако ме познавате и сте чели мойте ревюта, знаете, че ненавиждам. В случая на “Root обаче то работи отлично, просто защото книжките са написани чудесно. Няма никакви неясноти, всичко е добре обяснени и подкрепено с нужните примери. Нещо повече. В комплекта на играта ще откриете и листче със своеобразен „пътеводител“, което ви дава насоки за първите няколко хода с всяка фракция.

     "Root е изключително сладурска игра. И това изречение вероятно ще повторя още няколко пъти в следващите редове. Симпатични горски животинки си играят на война. Но това е само на пръв поглед. Играта е чистокръвна лека, военна игра, в която основата е контрола върху територии. Последния пък следва в общи линии класическите постулати на жанра – който има повечко „войници и токени“ в „селцето“, той  го контролира. Лесно и просто за обяснение.

Таблото на Вагабонта изглежда най-комплексно
    Доста интригуващо и определно иновативно за мен е придвижването в “Root. За разлика от 99% от военните игри, в които можете свободно да движите войниците си и с това да предизвиквате непрестанни конфликти тук не е така. За да придвижите войници от „селце до селце“ следвате няколко простички правила. Или трябва да контролирате началната точка на движение на армията си или крайната. Звучи завъртяно, но е доста простичко всъщност. И достатъчно странно, ала вярвайтеработи удивително ! Всъщност във всяко „селце“ може да съществуват воини от всяка една фракция...едновремнно. Присъствието им не предизвиква автоматично битка , а трябва да провокирате последната с действие. Именно затова правилата за придвижване са толкова вълнуващи, защото те ви позволяват да блокирате вашите опоненти...или пък сами да се блокирате ако не внимавате. Ставал съм свидетел на моменти, в които не може да придвижите вашите войни и е доста кофти. Което придава на играта нова значение на идеята за „тактическо“ мислене и придвижване по картата. Както ще видите в следващите редове, “Root” не е толкова военна игра, колкото игра на "блокирай другарче".

И понеже споменах битките – няколко думи и за тях. Изключително са простички и вероятно може и да разочароват някои от вас. В комплекта към “Root ще откриете два зара. На страните им има изписани цифри от едно до три. Във всяка битка атакуващия хвърля  и двата зара. Този с по-големия резултат взима за себе си, а този с по-малкия остава за защитника...И това е. Простичко, изчистено и както ще кажете – „много късмет, бре“. Ами да има си късмет. Но има и няколко дребнички правила, които да го неглижират. Както и няколко карти, които се използват в битка. Всъщност битките далеч не са основното в “Root”. Ще кажете : Чакай малко, Ицо - нали “Root” е военна игра ? Е, военна игра е, но за да постигнете целите има доста различни начини, като бойните действия са само един тях. На тях трябва да гледате като на средство за "блокиране" на опонента. Последното както вече казах е жизнено важно в “Root”. Защото ако някоя фракции бъде оставена да "развихри"...well, най-често тя грабва крайната победа

Споменах картите. И така стигаме до другия ми любим елемент в “Root. Той отново идва, за да ви покаже, колко елегантна и брилянтна е тази игра. Ще откриете тесте с петдесетина карти...около което се върти цялата игра. Отварям скоба – комплекта с компоненти на “Root е притеснително малък и е абсолютно похвално как толкова дълбока стратегическа и тактическа игра е побрана в него. Та за картите.

Изумителният арт на Кайл Ферин...
    “Root залага на добра познатия ни похват - „карти с много приложения“. На първо място обаче, с тяхна помощ извършавате разнообразни действия. Всяка една от картите спада към една от четирите „бои“...подобно на класическо тесте. Само че „боите“ са свързани с различните локации по борда, с различните „селца“. Имаме „боя“ зайци, мишки, лисици и една играеща ролята на „жокер“ – птици. Голяма част от действията ви в играта изискват да „активирате“ дадено „селце“ ( важна е „боята“ ), за да го извършите.

    Всяка карта в “Root обаче играе ролята и на „предмет“ или на "умение". Някак си логично е във военна игра да може да снабдявате вашите войни с мечове, арбалети, факли и яки специални умения. За да го направите обаче, следвате определени уникални за всяка фракция правила. И има една тънка подробност – "предметите" може да ползва само Вагабонта. Защо ги създават другите фракции тогава ? Ами за точки...естествено.

    Преди да си поговорим за точките и разликите между фракции – няколко думи за структурата на всеки ход. В “Root няма „ред за игра“ на играчите...или по-точно няма променящ се такъв. Всяка фракция винаги играе в дадена позиция от рунда – котките са първи, след това птиците, Горския съюз и накрая Вагабонта. Няма начин този ред да бъде манипулиран, което може да ви звучи като минус...но не е. Стриктния ред има много важно стратегическо значение за играчи, създава нужното напрежение на масата и добринася за разработването на разнообразни подходи към играта. Всеки ваш ход в “Root, независимо с коя фракция играете, включва три основни фази – "Birdsong", "Day", "Evening". Не знам дали е нужно да го казвам,но...всяка фаза е уникална за всяка фрация. Казвайки ви това обаче, всички те все пак следват някаква обща логика. "Birdsong" е фазата прелюдия на хода, в която в общи линии получавате специфични ресурси. "Day" фазата е основата на хода, времето когато извършвате действията си. "Evening" фазата пък е нещо като „счетоводна“ фаза – допълвате си ръката с карти и отстранявате ненужните. Когато дойде вашия ход в “Root изпълнявате напълно и трите фази, преди „топката“ да премине в следващия играч.

    Ох, стигнахме и до същината на това ревю. Да припомня обаче : “Root е асиметрична игра, в която всяка фракция е уникална. Май не съм го казвал скоро, нали ? Казвайки, че фракциите са уникални имам предвид както начина, по които отбелязват точки, така и игровите механики, които ги задвижват и цялостното усещане за игра, което носят ! Започвам по ред.

Котките или воините на Маркиз Котка ) са агресивните индустриалци ( малко си падат фашисти ), които са дошли да превърнат гората в перфектно смазан завод от военната промишленост. С тях отбелязвате точки, когато строите сгради. Сградите им биват три типа – дъскорезници, ковачници и офис за наемане на войници. Котките са тръгнали по пътя на това да създадат една перфектна военна машина. Затова тяхната цел се измерва с това, колко дъскорезници ще построите, колко оръжия ще създадете с набавената дървесина и колко воиници ще наемете в редовете на армията си. Относно геймплей механиките им – те са най-лесната фракция за игра. Имате определн брой от действия, които извършвате всеки ход, като избирате между няколко възможни. Най-общо – завземи, индустриализирай, набирай воини...и за тая работа получаваш точки. Усещането за игра с котките е като някоя крайно военизирана фракция от която и да е военна игра. Всичко това обаче си има и минуси. Котките започват като господарите на гората в “Root. А тази позиция, позицията на лидера, е много удобна за всички останали играчи/фракции, които бързо ви се нахвърлят...

Котки си имат и замък !
    Птиците са представители на дългогодишна аристократична династия...и някак целият им геймплей се върти около „структурата на заповедите“. Отбелязват точки отново от сгради. В тяхния случай обаче последните са само един вид – "гнезда". Изключително оригинална е геймплей механиката, която движи фракцията на птиците. Тя наподобява „мини-игра с програмиране“ и носи името „декрети“. Всеки ход в “Root птиците трябва да поставят поне една карта в своя „декрет“. Последния е разделен на четири зони – битка, движение, строене, набиране на войници. Веднъж поставена в дадена зона от „декрета“ картата не може да се премахва. Всеки ход играчът изпълнява целият „декрет“. Което най-простичко казано е да извърши даденото действия за всяка поставена карта, като „боята“ на картата определя вида „селца“ , в което трябва да предприемете действието. Ако не успеете да изпълните дори една карта от декрета, то вашата династия се срива...което води до рестартиране на целия "декрет", но и до болезнена загуба на точки. Трябва да ви кажа, че намирам фракция на птиците за най-сложната в “Root. Цялата тази игра е просто болезнена за изпълнение и наистина изисква майстор-стратег за правилното и провеждане. Което не прави никак лоша фракцията на Пернатите, а е само я превръща в едно геймпелей предизвикателство, което вярвам любителите на стратегически игри ще оценят подобаващо.

Подкрепа, "комитети" и войводи - да ви напомня на нещо ? 
    Горския съюз е съглашението на всички „обругани“ дребни горски животинки, които векове наред са живели под подтисничеството на птиците...което сега е сменено с нова, това на котките. И вече им е дошло до гушка – време е за въстание. Фракцията на горския съюз в “Root се определя като „най-комплексната“ за игра (поне в базовата версия на играта). Тънкият момент идва от това, че в началото вие не сте на картата. Нямате нито войници, нито токени. В хода на играта трябва да трупате „подкрепа“ в различни „селца“/локации, като това ви носи и точки. Ако натрупате достатъчно подкрепа, може да изграждате бунтовнически бази ("Star Wars", ти ли си ?) в дадено селце и да започнете да трупате войници. И тук идва вторият проблем. Казах ви, че в “Root фракциите са уникални. Е, в това опредление попада дори и набора от компоненти за всяка фракция, т.е. броя войници. И докато котките и птиците имат двадесетина и повече фигурки на воини ( последните са супер сладурски дървени мийпъли ), то Горския съюз има само...десет. Така че трябва много внимателно да развивате армията си. А и както ви става ясно, далеч не може да водите мащабни сражения с другите две основни фракции. Общо взето цяла игра „мишкувате“, дебнете из заешки дупки и се правите на „умряла лисица“...всъщност то и фракция е изградена от такива животинки – мишки,зайци, лисици. Абе уникално е за игране ! С две думи – любимата ми фракция !

Имате избор между няколко типа Вагабонт
   И накрая – Вагабонта. Вагабонта ли ? Хм, той е авантюрист. И приключенец. И наемник. Той е нещото, което превръща “Root в уникално игрово преживяване (повтарям се..май). Вагабонта не води армия и не може да контролира „селца“. За да извършва свойте действия, той използва „предмети“. Да, същите тия,които останалите фракции създават. Вагабонта може да „купува“ от тях, като в замяна те получават карти. Вагабонта не води армия, което обаче далеч не означава, че той не може да воюва. Вагабонта и останалите фракции са в контакт през цялата игра, като този контакт варира от „открита война“ до „съюзници“. Във втория вариант Вагабонта се бие рамо до рамо с воините на съюзната фракция, дори може да ги поведе в битка и да спечели заедно с тях играта. Освен всичко казано дотук, Вагабонта се шляе по картата и изпълнява и куестове.Което пък му носи точки. Играта с Вагабонта е нещо, което никога не сте срещали във военна игра. Защо то няма място в нея и е повече познато като похват от приключенска игра. Така в “Root” има специална фракция и намигане и към тези геймъри, които не обичат игрите с "контрол на територии". Като това е постигнато изключително елегантно, без да изглежда "пришито" към геймплея на играта. Вагабонта както тематично, така и механично е една отлична част от “Root”.

Приказка за един Шедьовър

Guess what - “Root” има и як експанжън !
    Преди да приключа с това ревю, няма как да не спомена нещо и за визуалното оформление на “Root. То е дело на Кайл Ферин и заслужава най-големите аплодисменти, които можете да му дадете. Защото “Root изглежда зашеметяващо сладурско и симпатично. Избрания стил на илюстрации е анимационен и животинките са изобразени във весели, щастливи пози...поне на пръв поглед. Едно внимателно вникване в илюстрациите обаче и ще се убедите в обратното. Застрашително остри ками, насочени и готови за стрелба арбалети, кесии със злато сменящи насилствено своя притежател – всичко това са илюстрациите в “Root. О, колко гениални са те ! Играта създаване едно неповторимо сладурско ( знам, че се повтарям ) усещане, което обаче бързо бива разбито на пух и прах от военната природа на геймплея. Визията на “Root е една от най-добрите, който съм виждал в хобито в последните години. Всичко в нея крещи „невероятно качество“. Без никакво съмнение “Root е игра, която ще ви омая с визията си, ще ви остави замислени и дори вдъхновени.

    Ох, трудно ми е да ви опиша колко вълнуща игра е “Root. Всъщност като се замисля, в родния език има дума събираща всичко, което мисля за играта. ШЕДЬОВЪР. През изумителното визуално офомление, та до всяка гънка на геймплея. През прелестното илюстрованата кутия, до най-дребната механика. “Root е абсолютното съвършенство, което може да се постигне в създаването на настолна игра.

    Естествено, тук някъде е редно, а и няма да честно ако пропусна да вметна, че това не е игра за всеки. И няма да се хареса на всеки...поне не във всичките си аспекти. Подобно на всяка асиметрична стратегия и “Root страда от синдрома на „в първото изиграване, не знаех какво правя“. Ще ви трябват няколко игри, за да вникнете напълно в невероятните й качества. Освен това не всеки си пада по военни игри или по толкова тематичност в игрите си. Освен това може да ви подразни и начина, по който играта свършва - с достигане до тридесет точки. Има и още една опция, за която споменах, но за да я използвате правилно отново ще са ви нужни няколко сесии. “Root” е игра, която награждава търпеливите. Тези които са склонни да се връщата отново и отново към нея. Определено не е нещо, което да изиграете веднъж и да вникнете в него напълно. И знам, че това ще е проблем за мнозина от вас. За финал да спомена и най-големият проблем на “Root” - дистрибуцията. "Leder Games" определено не са си взели поука от предишното си заглавие и “Root” отново страда от лошо разпространение. Играта е почти постоянно извън наличност и е истинско предизвикателство да се снабдите с нея.

    Лично за мен “Root е произведение на изкуството. Настолна игра, която заслужава да стои в музей, посветен на нашето хоби. Един изумително съвършен продукт, в който е влошена толкова много любов. Любов към всеки детайл, всяка илюстрация, механика, компонент, тема и прочие. ШЕДЬОВЪР. “Root е събитие в хобито, което поне веднъж в живота си трябва да опитате. Затова и горещо ви я препоръчвам.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Любители на военните игри
2. Любители на асиметричните игри
3. Ценителите на отличните настолни игри

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 6 / 6


Крайна оценка : 6 / 6


2 коментара:

  1. А как би я сравнил с Vast: The Crystal Caverns? Пробвахме я веднъж и никой не издържа да я разучава...

    ОтговорИзтриване
  2. Няма база за сравнение. Освен асиметричността. И малко тегавите за разучаване правила, макар при Root да са по-леки. Root е "военна" игра и усещането е за контрол на територии и блокиране на противника. Vast е приключенска игра, в която всеки следва точно определен начин за крайната победа, като естествено този начин включва и различни стратегии. Двете игри съвсем спокойно могат да съществуват независимо едно от друга :) И да им се наслаждаваме.

    ОтговорИзтриване