вторник, 12 февруари 2019 г.

Roma Invicta - Pandemic : Fall of Rome

    Pandemic. Миналата година поредицата празнува десетия си юбилей. Десет години, като една от най-популярните настолни игри, превърнала се в почти задължително заглавие за всички тепърва навлизащи в хобито. Десет години като един от образците в кооперативния жанр, вдъхновила десетки други, къде успешни къде не, настолни игри. Pandemic. Игра, която няма нужда от представяне, която няма нужда от мойте недодялани уводи.

     Когато видиш поредната самостоятелна игра във вселената на Pandemic ( стана си вселена...), първата ти мисъл е : „тия пак се опитват да ми грабнат портфейла“. Очакванията са обичайно за „същото, ама в друга опаковка, по –лъскавко“. Относно излезлите вече самостоятелни игри, ситуацията е горе-долу такава. "Pandemic : Reign of Cthulhu" не беше нищо особено, "Pandemic: Iberia" беше отлична, дори по-добра от оригиналната игра, ала "Pandemic: Rising Tide" беше просто катастрофа. Така резултата, както виждате, е горе-долу равен. И за да обобщя - определено пристъпих леко резервиван към новият Pandemic.


Варварите като вируси

Вместо вируси - пет варварски племена
    "Pandemic: Fall of Rome" е кооперативна игра за до петима играчи. Заглавието е напълно самостоятелно, не е допъленение и не ви трябва оригиналната игра, за да му се насладите.Към дизайнера ,поставил началото на цялата поредица - Мат Лийкок, удря едно рамо още едно голямо име, а именно това на Паоло Мори (Ethnos, Libertalia). Издатели на играта отново са Z-man Games.

"Pandemic: Fall of Rome" ни пренася назад във времето, в периода на траен упадък на Римската империя, който логично завършва с разпадането на западната й половина. Причините за това са ужасно много на брой и не е тук мястото да навлизаме в тях в детайли ( че ревюто ще стане колкото една книга ). Най-общо можем да ги обобщим като – външни атаки на варварски племена и вътрешен упадък, свързан с корупция в обществото. Именно пред тези два проблема ни изправя и "Pandemic: Fall of Rome" – играчите трябва да се преборят с външата заплаха и вътрешния упадък, за да спасят империята.

    Веднага се набива на очи, че дизайнерското дуо е заместило вирусите от оригиналната игра  с варварски племена. Което като се замислите може да бъде и тематично...на едно абстрактно ниво. Варварите са вируса, които срива организмът на Римската империя...

    Извън сложните разсъжения свързани с темата, "Pandemic: Fall of Rome"на пръв поглед запазва всичко от оригинала. Подготовката за игра е на практика същата – "заразявате" девет града, избирате си герой със специално умение (което звучи малко странно в тази игра с историческа тема) и поставяте на игралното поле разнообразни маркери. Някъде тук вероятно се връщате мисловно към увода и онази час за „тия пак се опитват да ми грабнат портфейла“ и ви се иска да затворите това ревю. Почакайте малко обаче. Дайте да си поговорим за геймплей.
Когато си в Рим...

Правите си "федерати" и печелите. Тематично си е.
    За всеки запознат с правилата на оригиналната игра, нищо в "Pandemic: Fall of Rome" няма да му се стори новаторско...поне на пръв поглед. Всъщност, играта предлага солидна доза иновативност в геймплея си, която започва още от условията за победа и загуба. В "Pandemic: Fall of Rome" печелите във всеки един момент, в който с всяко едно от петте племена сте или в състояние на „съюз“ или сте ги „изтрепали“ напълно от картата. Да, някак си не е тематично да сключвате съюз с вируси, но тук може. Всъщност действието с „откриване на лек“ от ориналната игра е сменено с действието „съюзяване с племе“. Принципа обаче е запазен – трябва да изиграете определен брой карти от съответния цвят.

Страховитите римски легиони "тренирате" във фортове
    Една от забавните новостти е, че когато сключите съюз с варварско племе, ги превръщате във ваши федерати. Без да задълбавам в историческото значение на последното, в "Pandemic: Fall of Rome" то ви позволява да наемате войници сред варварите, заменяйки кубчета с легиони.

    Плавно стигам и до най-голямата ( лично за мен ) новост в "Pandemic: Fall of Rome" – наличието на легиони. Последните са под формата на симпатични мийпъли и са единствения ви начин да се справите с варварите. В "Pandemic: Fall of Rome" е премахнато действието „лекувание на болест“, което ви позволяваше срещу един екшън да премахвате кубче от локацията в която се намирате. Вместо това трябва да разполагате с легиони, които се движат заедно с вашата пионка. С тяхна помощ инициирате сражения. Последните се разиграват с помощта на зарове.

Зарове, легиони и битки - какво повече ви трябва ?
    Сядайте долу веднага ! Да, видях ви че наскачахте като чухте „зарове“. Видях и плакатите : „ВСИЧКО Е КЪСМЕТ ! ЗАПАЛЕТЕ Я ТАЗИ ИГРА“. Нищо подобно. Битките всъщност са един от най-забавните елементи в "Pandemic: Fall of Rome". Окей, има късмет. Но има и стратегия. От вас зависи колко легиона ще ползвате в битка. Също така всеки персонаж си има и едно специално умение, отбелязано със символ на орел, което се случва когато се биете. Още по-вълнуващо е, че различните персонажи наистина се усещат различно, особено в частта с битките. Например „консула“ е по-полезен да манипулира игралното поле, а не толкова в битка. Докато „военния магистър“ е този, който трябва да води легионите ви.

   И понеже споменах за персонажите – страхотно съм впечатлен от тях в "Pandemic: Fall of Rome". Очаквах познатите неща от останалите игри в поредицата, с плесната „римска тема“ отгоре им. Тия персонажи обаче са наистина страхотни, защото уменията им са страхотни. А наличието на специално, което се използва само в битките е супер. Дори ми се иска, да бяха предвидили повече от осем на брой персонажи в кутията.




    Говорейки за персонажи и умения, няма как да не кажа няколко думи и за променените карти „събития“. В основата са си същите – карти, даващи ви супер –феноменално-яко умение, което може да използвате по всяко време. В "Pandemic: Fall of Rome" обаче картите „ събития“ са дори още по-вълнуващи, защото всяка от тях ви дава два различни ефекта ! Вторият е означен с иконка за „корукция“(разрушена колона) и за да го използвате трябва да увеличите нивото на упадък на империята с едно. Това ниво на упадък в "Pandemic: Fall of Rome" е еквивалента на  избухването на епидемиите“ в оригиналната игра. Всеки път когато варварите плячкосат ваш град (ако в града има три кубчета и трябва да сложите четвърто се случва това...познато), увеличавате нивото на упадък. Ако то стигне до най-ниската си точка – губите играта. Така картите „събития“ в "Pandemic: Fall of Rome" са нож с две остриета, предлагайки този рисков елемент, който може да ви донесе ужасно много дивиденти, но и да ускори загубата ви.

Новите карти "Събития" са отвратително силни...но на висока цена
    След като изписах две страници за геймплея на "Pandemic: Fall of Rome" се сетих – ами че аз не съм ви казал нищо за структурата на играта ! Вероятно основната причина за това е, че в нея няма промени. По време на вашия ход правите четири действия, след което теглите две карти тестето за играчите (ако не може да изтеглите карти, губите играта) и накрая „заразявате“ градове, според интензитета, който се увеличава всеки път когато се изтегли карта „Въстание", която пък е еквивалент на картите „Епидемия“ от оригиналната игра. Тънкия момент обаче е, че в Pandemic: Fall of Rome  не „заразявате“ градове, а ги „нападате“.

На картата е изобразен миграционния път на варварите 
    Ще си кажете – „не ни ги разправяй тия ала-бали, същото е, ама за тематичност са му сменили името“. Да, ама не. В "Pandemic: Fall of Rome" варварите, представени посредством кубчета в различен цвят за всяко племе, се движат по „миграционни пътища“. Последните са обозначени по игралното поле също в съответния цвят. Когато изтеглите карта от тестето с градове, на нея е оказан пътя, по който варварите ще стигнат до града. Не поставяте автоматично едно кубче в изтегления град, а проследявате „миграционния маршрут“ до него. Поставяте кубче в изобразения град ако в него или в съседен на него по пътеката има вече кубче в същия цвят. Ако няма, се връщате назад по линията ( Силвърбърг...) и спазвайки горните правила, поставяте в първото възможно място. Когато поставите кубче, ако в града има легион, то той и кубчето автоматично се унищожават. Така легионите имат още една функция – да пазят градовете ви ! На пръв поглед цялата тази миграция на кубчета изглежда сложна и трудно разбираемо. Но повярвайте ми – бързо ще свикнете. И бързо ще оцените колко интригуваща е тя, както от тематична, така и от геймплей гледна точка.

Най-добрият Пандемик ?

    Много си падам по тия сериозни и помпозни изказвания. Ала "Pandemic: Fall of Rome" наистина ме впечатли ужасно много. В сърцевината си, това е поредната версия на Пандемик. Но новостите са достатъчно на брой, за да грабнат интереса ви. Освен това, играта е наистина трудна. Последното, лично за мен, е предпочитана характеристика, когато говорим за кооперативна игра. "Pandemic: Fall of Rome" предлага един отлично балансиран набор от интригуващи и иновативни механики. А още по-голямо удоволствие идва от факта, че те са и тематично свързани с играта.

    Няколко думи и за визията. Тук "Pandemic: Fall of Rome" няма с какво да ви изненада. Играта запазва голяма част от добре познатите за поредицата модели – пионките, картите и тяхното графично оформление, кубчетата. Всичко това, може да се разглежда и като най-големия недостатък на заглавието. Защото историческата тема в "Pandemic: Fall of Rome" е изключително интригуваща. Подплатена е от доста дребни детайли като наименования на карти, градове по борда и различните персонажи, ала сериозно страда от пустите му пионки и кубчета. Знаете, че не съм особено голям фен на разточителните миниатюри, но някак ми се искаше да ги видя в "Pandemic: Fall of Rome".

    Рядко говоря за солов режим на игра в свойте ревюта, но ще го направя за "Pandemic: Fall of Rome", защото той е изключително добре измислен и интригуващ. Соловата версия запазва почти изцяло основите на играта с повече играчи. Интригуващото е, че вие влизате в ролята на „император“ и контролирате цели три персони, които обаче споделят обща ръка с карти (с лимит от седем). На ваше разположение е и „съкровищница“ – нещо като публичен пазар за карти. Соловият режим на "Pandemic: Fall of Rome" е изключително предизвикателен и ще се понрави на всички, харесващ самостоятелна игра. Затова и го споделям като една препоръка – пробвайте го !

    Редно е да ви кажа следното : да, това е „Пандемик“ игра и й личи. Тези, които харесват поредицата автоматично ще се влюбят и в "Pandemic: Fall of Rome". Защото за тях това ще бъде още едно стъпало на предизвикателство, при това доста високо. Смея да твърдя обаче, че и отявлените противници на "Пандемик" игрите, може би най-накрая ще открият нужното в тях, в лицето на "Pandemic: Fall of Rome". Основно заради интригуващата тема, подплатена с няколко изключително стабилни механики, като миграцията на варварите, битките и двойните карти „събития“. Препоръчвам "Pandemic: Fall of Rome" и смело заявявам – това е най-добрата игра от поредицата ! 

Бел.ред. Не взимам предвид "Legacy" игрите, защото те са уникално изживяване сами по себе си.

От Христо Симеонов

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Почитатели на Pandemic.
2. Почитатели на римската тема в настолните игри
3. Когато си търсите наистина отлична кооперативна игра
4. Ако играете "солово" игри

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 5


Крайна оценка : 5 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар