вторник, 21 юли 2020 г.

Политиката е опиат – Game of Thrones : Oathbreaker



    Настолните игри са като в живота. Хм, доста глупаво и наивно откриващо изречение за това ревю, но не бързайте да го отписвате...още. Исках да кажа, че и в настолните игри „по визията посрещат, а по ума изпращат“. И като казвам визия, не ви говоря само за тонове пластмаса, оформена под формата на привлекателни фигурки. Или пък спиращи дъха илюстрации, достойно да запълнят коридорите на някоя съвременна галерия. Понякога е достатъчно само едно име.

    Така стоят нещата с всяка една настолна игра по популярна телевизионна или литературна „интелектуална собственост“, както е коректния термин. А има ли някой да не е чувал за „Игра на тронове“ ? Далеч съм от мисълта, че цялото земно човечество е чело или поне гледало телевизионната екранизация на култовата ( макар и все още незавършена ) фентъзи сага на Джордж Мартин...но поне са чували за нея. Което автоматично прави играта, за която ще ви говоря днес, апетитно заглавие. Просто защото има „Игра на тронове“ в заглавието си.
Дали обаче това е достатъчно...е важния въпрос, който ми се иска да задам. Дали това е поредната „дойна крава“, без никакъв смислен геймплей, целяща само да изцеди още парички от всички фенове на книгите/сериала ? Или пък „има игра“ ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Предателства и интриги във Вестерос


    „Game of Thrones: Oathbreaker” e настолна игра със скрити роли, социална дедукция ,предатества и блъфиране за петима до осем играчи. Определено нетрадиционна бройка, която веднага мога да ви кажа, вреди на играта, просто е специфична бройка за събиране с настолни игри. Което и автоматично ни навежда на мисълта, че „Game of Thrones: Oathbreaker” е „парти“ игра.  Абе, темата не е много „парти“, но по бройка на играчите го докарва.

    Дизайнер на играта е...ами не успях да открия името му върху кутията на играта, където пише само „HBO: Home Box Office”. Това пак не говори добре, защото веднага остава чувството за някаква „mass market” игра т.е. „дойна крава“, както вече ви казах. Разрових се все пак ( BGG ) и открих, че зад играта се подписва Кевин Спак, който е сравнително непознато име в индустрията. Работи обаче за наистина сериозна компания, която и разпространява играта – "Dire Wolf Digital".


    В „Game of Thrones: Oathbreaker” напълно очаквано се пренасяме в добре познатата ни фентъзи вселената на Джордж Мартин, в сърцето на Вестерос. Играчите влизат в ролята на благородни лордове и дами, вплетени в битка на интриги, заговори и предатества, в опит да наклонят везните в своя полза. Част от играчите влизат в ролята на „Лоялисти“, борещи се за запазването на настоящия монарх, а други попадат в отбора на „Конспираторите“, работящи за детронация на краля и промяна на властовия модел. Един от играчите влиза в ролята на владетеля на Железният трон и на него се пада тежката задача да разкрие на кого може да се довери и на кого около масата да окачи въжето като предател.


    Всъщност в „Game of Thrones: Oathbreaker”, макар да сте разделени на отбори, всеки малко или много играе сам за себе си. В началото на играта на случаен принцип получавате карта „Амбиция“. Върху нея има изобразена някаква сума от трите „валути“ в играта – Злато, Сила и Чест. За да сте сред победителите в Game of Thrones: Oathbreaker” то трябва да изпълните й картата си „Амбиция“. А трите „валути“...са просто кубчета идващи в три цвята, които събирате. Последното е сред не особено вълнуващите елементи в играта.


    Иначе подготовката за игра в „Game of Thrones: Oathbreaker” е доста простичка. На достъпно за всички играчки място се поставя игралното поле. Върху него се поставят два маркери, за „Ред“ и „Хаос“, както и картите „Мисии“, които преди това са внимателно разбъркани. Един от играчите влиза в ролята на краля и получава специално тесте с карти „Декрети“. Останалите получават карта „Лоялност“ и карта „Амбиция“, които не бива да покзват на никого. Всеки играч (без краля ) си избира или се раздават на случаен принцип плочки "родов дом". Така популярните „Домове“ от поредицата. Имаме Ланистър, Старк, Тирел и всички от "обичайните заподозрени". Те пристигат под формата на двустранно табло върху което има и специални умения. Развълнувахте се, нали ? Аз - ДА! Но затова ще си говорим после.

    Типично за подобен род игри със социална дедукция, предварително знаете броят на „предателите“ – има си табличка за целта. Напълно типично в духа на Вестерос, „конспираторите“ в Game of Thrones: Oathbreaker”  са повече от „лоялистите“. Разбърква се и тестето с карти „Влияние“ и всеки играч получава по пет от тях. И заговорите могат да започнат.

Хич не е лесно да си кралят


    „Game of Thrones: Oathbreaker” се играе фиксиран брой рундове. Последните биват два вида – рундове „Мисии“ и рундове „Декрети“. Всеки един от тях следва собствени правила, като те се редуват, което е обозначено върху игралното поле. В краят на играта, ако показателят „Ред“ е повече от показателят „Хаос“, Кралят печели, както и всички играчи „лоялисти“, които обаче са изпълнили успешно изискванията на персоналната си карта „Амбиция“. Ако обаче се е генерирал повече „Хаос“, то крайната победа е за „конспираторите“.

    „Game of Thrones: Oathbreaker” следва някой класически постулати на игрите със социална дедукция и скрити роли. Това особено ясно личи от така наречените рундове „Мисии“. В тях се определя определен брой карти „Мисии“ и се изпълняват условията върху тях. В тези карти срещаме добре познати сюжети от романите на Мартин и телевизионния сериал. Всяка една "мисия" изисква определни карти „Влияние“, за да се „справите“ с нея. Опа...не съм ви говорил за тях.


    Картите „Влияние“ са основните игрови карти в „Game of Thrones: Oathbreaker”. Достъп до тях имат всички играч, без кралят. Върху картите „Влияние“ има изобразени разнообразни символи – гарван, корона, меч, череп. Всяка карта „Мисия“ в условието си посочва какъв тип символи са нужни, за да се справите положително или отрицателно с нея. 
„Положително“ означава мисията да генерира точки „ред“, а отрицателно  - точки "хаос".

    И тук стигаме до „класическите постулати“, за които вече ви споменах. В рундовете с мисии, започвайки по ред, всеки играч ( освен краля ) трябва да изиграе минимум две карти влияние от ръката, които може да постави на една или повече мисии. Картите естествено се играят с лицето надолу и типично за всяка игра със социална дедукция, може да говорите каквото си искате...пък кой ще ви повярва, Божа работа. Добре де, не може всичко. Не може да казвате какво точно сте играли.


    В „Game of Thrones: Oathbreaker” всеки играч разполага и с токен със символ на своят Дом. След като изиграете избраните карти „Влияние“ от ръката, поставяте своя токен върху една от мисиите, където сте играли карти. Чисто тематично, така заявявате, че вашия Дом впряга най-много сили в тази област. Чисто игрово – ако мисията е успешна, ще получите изобразените върху нея кубчета ресурси.


    Рундовете „Декрети“ са нещо доста любопитно в „Game of Thrones: Oathbreaker”. В тях играе само кралят. Той разполага със собствени карти „Декрети“. Последните биват два вида. „Прокламациите“ са нещо като карти „Събития" – случва се нещо, което засяга всички около игралната маса. Вторият вид „декрети“ са персонални карти, които давате на конкретен играч. Самите те биват карти „симпатия“ или карти „подозрения“. С тези карти в „Game of Thrones: Oathbreaker” краля показва, своето отношение и преценка за лоялността на даден играч.


    Любопитно е какво се случва с тези карти в краят на играта. Върху тях има посочени определени точки. Ако с изиграна карта кралят правилно е разкрил лоялността на даден играч, то тези точки се прибавят към точките „Ред“ върху игралното поле. Ако обаче е сбъркал, ако например неправилно е обвинил даден играч, че е „конспиратор“ – то тези точки отиват в графата „Хаос“.


    Вероятно ви става ясно, че си е доста тежка задача да си в ролята на кралят в „Game of Thrones: Oathbreaker”. Ужасно много точки има залегнали именно в твойте карти „Декрети“ и в правилното им изиграване. Последното си е почти непосилна задача...защото "сичко" около вас е само предателства и заговори по масата. Извън шегата – тежестта на короната в „Game of Thrones: Oathbreaker” си е наистина сериозна.


    Стигаме и до специалните умения...и както вероятно се сещате – любимата ми част от „Game of Thrones: Oathbreaker”. Никога не съм го крил, където има специални умения, там съм и аз ! Какво да ви кажа повече ? Всеки Дом всъщност ви предоставя избор между двама негови членове, всеки идващ със собствено умение. От едната страна на борда, едното такова умение е отбелязано като умение „за напреднали“.  Самите умения...чупят правилата на играта. Има и уловка обаче – могат да се ползват при точно определни ситуации ( пише си ги ) и струват определени ресурси. Нямам никакви забележки относно специалните умения и особено от начина им на ползване. Безспорно един от най-добрите елементи в „Game of Thrones: Oathbreaker”, който допринася много сериозно към това играта да получи висока оценка в мойте очи ( спойлър алърт ? )

Когато няма хляб, да ядат интриги


    Няколко думички и за версията на „Game of Thrones: Oathbreaker” с осем души, защото там има една особена промяна. Тя включва втора властова фигура – тази на кралицата. Един от играчите влиза в тази роля. Кралицата играе заедно с краля, разполага със собствени карти „Декрети“ и ги играе самостоятелно като може да се консултира с краля. Доста интересна геймплей форма, която без никакво съмнение е интригуваща и най-важното – работи и е забавна.

    „Game of Thrones: Oathbreaker” се оказа изненадващо добра игра. Поне лично за мен. Да ви кажа честно, бях настроен за формулата на „дойната крава“, но за щастие тя не се оправда. „Game of Thrones: Oathbreaker” предлага интересен геймплей, който стабилно се обляга на добре познати механики в жанра на „парти игрите със социална дедукция“, но и добавя новички неща, като например формулата с „декретите“.

    Играта предлага доста различен геймплей в зависимост от вашата роля в нея – дали сте кралят или един от благородниците. Особено тежко е да си краля в „Game of Thrones: Oathbreaker”...и това може да не се понрави на мнозина играчи. Някак ми се искаше да имаше повече опции за контрол от страна на играещия с краля, но пък вероятно и така е по-тематично.

    Относно визията на „Game of Thrones: Oathbreaker” – нищо особено. Картите и токените са с добро качество. Илюстрациите са снимки от телевизионния сериал. С последното лично аз съм окей, но знам, че няма да се понрави на всички.

    Давам висока оценка на „Game of Thrones: Oathbreaker”. Играта ми хареса. Свежа е, интригуваща е, забавна е. Определено ще остане на моят рафт, за сметка на някое друго заглавие от „социално дедуктивният“ жанр. Препоръчвам я смело, без значение дали сте фенове на първоизточника залегнал в основата й!

Препоръчвам задължително ЗА !

1. Когато си търсите настолна игра с "предатели"
2. Когато политиката от "малкият екран" ви е малко
3. Когато искате свежа "парти" игра

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 3.5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6


Крайна оценка : 4.5 / 6






Няма коментари:

Публикуване на коментар