Едно политически коректно фентъзи - Ethnos

от Христо Симеонов

    „....Имало едно време едно кралство. То не било нито най-голямото, нито пък най-красивото кралство. Било си едно съвсем стандартно, симпатично фентъзи кралство, някъде из неназовани земи. Обитавали го дванадесет племена и всички живеели в мир и разбирателство. Естествено, това не можело да продължи дълго. Алчните дракони решили да се намесят и развалили спокойствието на всички.  Кралството рухнало, а племената се пръснали като шарени мъниста из поля и гори...“

    Вероятно тук някъде губя вниманието ви. Ако има нещо по-досадно от поредната зомби игра, то това е поредната игра, ситуирана в един особенo „тематичен“ жанр, кръстен звучно „generic fantasy”...или както му викаме на изток от Калотина – фентъзи клише.

    Именно затова пристъпих с откровена досада към “Ethnos”. Темата на играта, в съпровод с няколкото илюстрации, които ми попаднаха, откровено си лъхаше на стандартни фентъзи щуротии, Толкинови похвати и клишета. Чакай те, бе ! Изгасете тия факли и приберете яйцата в хладилника – Толкин е велик и ако не сте го чели, затваряйте това писание, дело на вашия верен, но жалък драскач и сядайте на някоя прохладна тераса с чаша студен чай и томче на “бащата на модерното фентъзи.“

    Ала да се върнем към “Ethnos”... Годината е 2017, приятели, някак си са написани едни стотици хиляди страници фентъзи литература и когато лепнете една толкова клиширана тема и...абе, иде ми да крещя. Но какво да се прави – занаят. Трябваше да играя “Ethnos”, трябваше да я оплюя и да ви кажа да бягате надалеч от нея. Трябваше...ама взе, че ми хареса...много. И сега ще ви кажа защо.

Държавата на фентъзи племената

Централния борд. Шарен и функционален

    “Ethnos” е стратегическа игра за двама до шестима играчи. В играта ще откриете няколко изключително популярни геймплей механики -  area control / териториален контрол (наострям уши ), card drafting / едновременен избор на карти и set collection / събиране на сетове. Главен дизайнер и основна причина за първоначалния ми интерес към играта е любимия Паоло Мори (“Libertalia”, “Augustus”, “Unusual Suspects”). Издатели са "Spaghetti Werstern Games", пичовете зад "Arcadia Quest", а разпространител - "Cool Mini or not".

Инсърта - изглежда функционален, но имам забележки

    В “Ethnos” влизате в ролята на властолюбиви и дръзки лордове, които се опитват да обединят под властта си разпокъсаните територии на бившето кралство...Етнос. За целта  на помощ ви идват дванадесет племена от фантастични същества, населяващи земите на кралството. В рамките на три епохи, вие ще се стремите да установите контрол върху един или повече от регионите на кралството, с цел да натрупата максимален брой точки „Слава“.

След като отново се спрях на темата клише, мисля повече да не я споменавам в това ревю. Не се вълнувайте излишно – играта се разпространява от "CMON" , но в нея няма да намерите и помен от миниатюри. В кутията на “Ethnos”, освен шарен и доста прозаичен централен борд, ще откриете дебело тесте карти, съдържащо всяка една от дванадесетте фракции, шепа токени и допълнителни бордове, които влизат в игра при определени условия, както и пластмасови маркери в шест различни цвята. Последните използвате, за да отбелязвате влиянието си върху териториите, на които е разделен светът на Етнос. Маркерите са стабилни и хитро изработени, като пасват перфектно един върху друг ( напомнят на летящите чинии от "Cosmic Encounter" ). Който има най-много маркери в дадена територия, той я контролира и взима максимален брой точки за това. Колкото повече, толкова повече, както е казал мъдреца Пух. А точки се раздават в края на всяки от трите рунда, опозначени като „епохи“.

Взимай си влаковете, да си ми троловете

Разнообразни токени 

    Липсата на сносна тема по никакъв начин не пречи на “Ethnos” да има елементарен и заразителен геймплей. В началото на всяка игрова сесия избирате точно шест от наличните дванадесет раси, които да използвате. Вероятно вече сте се досетили, че всяка раса си има специално умение, но за него по-късно. Така още от самото начало, “Ethnos” изненадва с богато разнообразие. Възможните комбинации са много и едва ли ще направите две еднакви игри. И за да подплатя тези си с думи, ето ви пример – имам десет игрови сесии на “Ethnos”, а още не се е случвало да играя с расата „Merfolk”… Разнообразието винаги си е плюс, затова пишем и една голяма червена точка на “Ethnos”.

    Всяка от расите пристига със собствен дек от дванадесет карти (изключение правят полуръстовее с двадесет и четири карти). Всички карти от една раса са абсолютно еднакви, като се различават само по цвят, като последния се асоциира с една от територии на игралното поле...които отново са шест. След като определите расите, смесвате картите им в общо тесте, което носи името „съюзници". Всеки играч получава по една карта на случаен принцип, а в достъпно за всички играчи място се обръщат определен брой карти и в долната половина на тестето „съюзници“ се смесват три карти „Дракон“.

Драконите са синоним на хазарт в кралство Етнос

    Тъкмо на място си дойдоха Драконите. От тях зависи кога свършва дадена епоха. Когато от тестето се обърне и последната карта „дракон“ – рунда свършва веднага, след което следва точкуване. Както се казва, който играл - играл. Вероятно на мнозина от вас, любителите на внимателното и прецизно планиране, на старателно изплетената стратегия и правилни проведени ходове (вас гледам,братя евро-геймъри ), това няма да се хареса. Аз обаче го намирам за очарователно. С тази толкова проста  хазартна механика, в “Ethnos” се вкарва чудесна доза напрежение. Играта, особено в последната част на всеки рунд става изключително напрегната и забавна, защото фаталния трети „дракон“ може да се обърне във всеки момент.

    Ако винаги сте се чудили, как може да познаете работата на голям дизайнер, то ето ви един отговор - по простия и елегантен дизайн. Е, имате го в “Ethnos”. Всеки ход в играта ви дава право на едно действие, което избирате измежду две възможни. Или взимате карта или играете банда от „съюзници“.

    Има ли сред вас някой, който да не е играл „Билет за пътуване“, „Влакчетата“ или както официално е известна – „Ticket to Ride” ? Има ! Да затваря това ревю и да отива някъде да си обогатява геймърската култура. За всички останали – взимането на карта в “Ethnos” е като взимането на карта в “Ticket to ride”. Избирате една карто от тези наредени с лицето нагоре върху масата или от тестето, обърнати с лицето надолу. Сеньор Мори явно е играл „Влакчетата“. Естествено, има и няколко особеностти. Когато вземете карта от обърнатите на масата, не се тегли нова на нейно място. Така скоро тази опция се изчерпва. Доста по-стресираща е на пръв поглед нищожната подробност, че в “Ethnos” имате лимит на картите, които може да държите в ръката си. Ако вече имате десет карти, то не може да теглите нова и трябва да играете. Нищожна подробност ли казах...всъщност този момент от геймплея на “Ethnos” е с ключово значение за играта. Отново ви се предоставя един доста забавен избор – дали да рискувате да теглите карти, докато имате десет в ръката си или да заложите на по-сигурно и да не играете каквото можете веднага.

"Банда" Елфи

    Стигаме и опцията, даваща ви право да играете банда от „съюзници“. Нека първо си обясним няколко неща. Банда. Не очаквайте организирана престъпна група, от батки-бабаити, които с усмивка, докато хръскат сафрид и жулят фрапенца на плажа, с натежал от жегите поглед, влажно ви нареждат „Лек, давай точките“. Простете сравнението ми...лятно ми е. „Банда“ е група от карти, включваща от една до десет . „Съюзници“ пък са картите, от които е изградена една „банда“. Като си има две много прости условие – може да играете „банда“ включваща карти само от едно племе или да играете "банда" с карти от различни племена, но всички принадлежащи към една и съща територия, разбирайте цвят. И така неусетно “Ethnos” ви разкрива „колекционерката“ си страна. Събирате карти стремейки се да следвате или избрано племе или конкретна територия. Защото когато играете „банда“, тя ви позволява да поставите и определен брой ваши маркери, в зависимост от най-горната карта в групата, която се титулуван „Лидер“. Всъщност, това е единствения начин, за да установите контрол върху дадена територия, което пък е и целта ви в “Ethnos”. Така простата комбинация от „взимам карта + събирам колекция“ е основната движеща механика в играта.

"Банда" от Стратон, разбирайте "синя"

    Пописах си добре и ако още четете, най-накрая стигнах до момента на „магията“. Нали знаете, във всяка настолна игра има момент на „магия“. Един елемент от геймплея, който има ключово значение за цялата игра. Е, момента на магията в “Ethnos” се случва, когато свалите група карти на масата, когато играете „банда“.

    Една от най-уникалните механики в “Ethnos” е, че не може да запазите карти в ръката си. След като играете „банда“, останалите ви налични в ръката карти трябва да свалите на масата, правейки ги достъпни за всички играчи. Хазартното надлъгване в “Ethnos”, тегленето на карта след карта, накрая се обръща срещу вас. Всичко, което не може да изиграете като част от "банда", предлагате на опонентите ви, попълвайки по този начин зоната за теглене на нови карти. Трябва да призная, че този щрих в геймплея на “Ethnos” ми е най-любими, заради елегантното комбиниране на риск и стратегия.

Крехко предимство за лилавия играч

   Ще си кажете:

„За каква статегия ни говори Ицо? Всичко явно е чист късмет.“

    Да, ама не ! Бях ви споменал за едни „лидери“ или карта, която поставяте най-отгоре върху всяка „банда“, когато я играете на масата. Вече ви казах, че избрания от вас „лидер“, определя в коя територия ще поставите маркерите си. Освен това обаче, избрания „лидер“ ви носи специално умение. Всяка раси пристига със собствено специално умение, което както може да очаквате, „чупи“ основните правила на играта. Кентаврите ви позволяват незабавно да играете втора „банда“ карти от ръката си. Избирайки елф за лидер, може да запазите определен брой карти в ръката си, а не да сваляте всички неизползвани. Джуджетата ви дават бонус точки в края на рунда, а чрез магьосниците теглите нови карти от тестето. Специалните умения на всяка фракция са поредното бижу в геймплея на “Ethnos”. Уменията са добре балансирани и въпреки, че на хартия някой изглеждат по-силни от други, всяко си има приложение, правейки така, че всяка раса да ви върши работа, когато я изиграете в правилния момент.  Специалните умения на расите са най-забавния и интригуващ момент, в чудесния микс от  механики, които ще откриете в “Ethnos”.

Етническата група на „По-добрите игри“

    Започнах това ревю споделяйки с вас ниските си очаквания за “Ethnos”. Забравете за тях – играта е бижу. С елегантен геймплей, включващ микс от няколко добре познати механики, играта ще ви зарази. В “Ethnos” ще откриете перфектен баланс между късмет и стратегия, като на играчите е предоставен богат избор, как да подходят във всяка игрова сесия. Играта се играе бързо, лека и достъпна е за всякакъв калибър геймъри. Не мога да не ви препоръчам “Ethnos”. Това безспорно ще бъде едно от топ заглавията в личната ми класация тази година. Не обръщайте внимание на клишираната тема и се подопете в богатия геймплей свят на това чудесно заглавие. “Ethnos” без никакво съмнение е една от най-големите изненади в последните месеци и задължително заглавие за всеки геймър.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Търсачи на хитри и заразителни игри

2. Ако искате едни по-дълбоки "Влакчета"

3. Любители на игри с териториален контрол

4. Фентъзи фенове

Оценка : 

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 6 / 6

Крайна оценка : 5 / 6

Тонове настолни игри и аксесоари може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg

ЦЪКНИ МЕ !!!