Para Bellum – Blitzkrieg!

    Имам си една любима поговорка. Не знам дали е „родно“ производство, защото звучи много добре и на редица чужди езици, на които съм я чувал. Тя гласи следното – „Внимавай какво си пожелаваш“. Донякъде страхотно си подхожда с нашето любимо хоби, не мислите ли ?

    Като се замисля обаче, може би по-подходящо би било - „Внимавай какво обещаваш на кутията“. В съвременната, „златна“, епоха на настолните игри пазара е толкова пренаситен, че посланието на всеки един дизайнер и/или издател трябва бъде много добре премерено, за да попадне на точното място.

   И така стигаме и до настолната игра, за която ще ви говоря в следващите редове. На кутията й ще намерите смелият възглас : „Втората световна война в двадесет минути“. Хм...ако кажа, че звучи дръзко ще бъде доста слабо изказване. Шест години военни действия, обхванали целия свят. Със стотици сражения и милиони жертви. И всичко това събрано в двадесет минути игрово време ? Да бе да...или пък може ?

Roma Invicta - Pandemic : Fall of Rome

    Pandemic. Миналата година поредицата празнува десетия си юбилей. Десет години, като една от най-популярните настолни игри, превърнала се в почти задължително заглавие за всички тепърва навлизащи в хобито. Десет години като един от образците в кооперативния жанр, вдъхновила десетки други, къде успешни къде не, настолни игри. Pandemic. Игра, която няма нужда от представяне, която няма нужда от мойте недодялани уводи.

     Когато видиш поредната самостоятелна игра във вселената на Pandemic ( стана си вселена...), първата ти мисъл е : „тия пак се опитват да ми грабнат портфейла“. Очакванията са обичайно за „същото, ама в друга опаковка, по –лъскавко“. Относно излезлите вече самостоятелни игри, ситуацията е горе-долу такава. "Pandemic : Reign of Cthulhu" не беше нищо особено, "Pandemic: Iberia" беше отлична, дори по-добра от оригиналната игра, ала "Pandemic: Rising Tide" беше просто катастрофа. Така резултата, както виждате, е горе-долу равен. И за да обобщя - определено пристъпих леко резервиван към новият Pandemic.

Едно политически коректно фентъзи - Ethnos

от Христо Симеонов

    „....Имало едно време едно кралство. То не било нито най-голямото, нито пък най-красивото кралство. Било си едно съвсем стандартно, симпатично фентъзи кралство, някъде из неназовани земи. Обитавали го дванадесет племена и всички живеели в мир и разбирателство. Естествено, това не можело да продължи дълго. Алчните дракони решили да се намесят и развалили спокойствието на всички.  Кралството рухнало, а племената се пръснали като шарени мъниста из поля и гори...“

    Вероятно тук някъде губя вниманието ви. Ако има нещо по-досадно от поредната зомби игра, то това е поредната игра, ситуирана в един особенo „тематичен“ жанр, кръстен звучно „generic fantasy”...или както му викаме на изток от Калотина – фентъзи клише.

    Именно затова пристъпих с откровена досада към “Ethnos”. Темата на играта, в съпровод с няколкото илюстрации, които ми попаднаха, откровено си лъхаше на стандартни фентъзи щуротии, Толкинови похвати и клишета. Чакай те, бе ! Изгасете тия факли и приберете яйцата в хладилника – Толкин е велик и ако не сте го чели, затваряйте това писание, дело на вашия верен, но жалък драскач и сядайте на някоя прохладна тераса с чаша студен чай и томче на “бащата на модерното фентъзи.“

    Ала да се върнем към “Ethnos”... Годината е 2017, приятели, някак си са написани едни стотици хиляди страници фентъзи литература и когато лепнете една толкова клиширана тема и...абе, иде ми да крещя. Но какво да се прави – занаят. Трябваше да играя “Ethnos”, трябваше да я оплюя и да ви кажа да бягате надалеч от нея. Трябваше...ама взе, че ми хареса...много. И сега ще ви кажа защо.

Едно необичайно разследване - Unusual Suspects

от Христо Симеонов

    Не играйте тази игра, ако не понасяте расистки шеги. Не играйте тази игра, ако сте крайно чувствителни към осмиването на една или друга световна религия. Не играйте тази игра, ако сте феминист. Не играйте тази игра, ако категоризирането на дадена етническа група ви разгневява. Не играйте тази игра, ако не сте широко скроени.

    „Unusual Suspects“ е игра на стериотипи. Чували сте за игри на асоциации, но не и за игри на стериотипи ? Нормално, рядко ще откриете подобни заглавия на пазара. Това се дължи на самата основна идея зад хобито, което се стреми да бъде колкото се може по-достъпно, по-приятелски и семейно ориентирано.

    „Unusual Suspects“ обаче е безумно забавна парти игра. Затова реших и да ви разкажа малко за нея. Предварително се извинявам, ако ви засегна.