Злато за кралят - Robin of Locksley

    И до ден днешен историците продължават да спорят истинска фигура ли е бил легендарният стрелец, фехтовач, крадец, „кралски човек“ и герой познат ни като Робин Худ. Мнозина откриват неговият първообраз сред известни личностти на епохата. Други пък директно го посочват като дребен английски благородник, предан на короната и крал Ричард I. За трети пък той е просто една красива и доходоносна легенда. Има близо десетина версии, подкрепени с исторически фактим дело все на сериозни учени, за това кой точно е легендарният Робин Худ. Една от тези истории ни разказва за Робин от Локсли – дребен йомен, предан на короната, сражавал се рамо до рамо с крал Ричард от Англия до Светите земи и обратно.

    Естествено, на нашето любимо хоби, настолните игри, не са му нужни исторически подкрепени факти, за да превърне нещо в тема. А темата „Робин Худ“ в настолни игри е особено популярна и аз съм ви говорил за нея неведнъж от страниците на блога. Днес ще ви представя поредното заглавие тематично облегнало се на легендата за митичният „Принц на крадците“. Този път обаче няма да громим шерифа на Нотингам...а ще се състезаваме.

Първенството на личността - Hadara

    Късна петъчна вечер. Прибирам се от работа и в главата ми се гони въпроса : "Какви ревюта да подготвя за следващата седмица ?". Оглеждам се на рафта с „настолните игри, за който не успях да ви говоря през 2019г.“ и погледът ми се спира на „Hadara”. Веднага в съзнанието ми изниква друго име – "Emara". На пръв поглед е безсмислена рима. На второ четене обаче между двете думи има нещо общо – един дизайнер.

    „Hadara” e новото заглавие на дизайнерът на „Crown of Emara”. И докато неговият дебют ни разказваше за измислено фентъзи кралство, то този път се връщаме обратно в нашата си мила, земна действителност. „Хадара“ означава цивилизация и култура на арабски. Досещате се накъде отиват нещата нали ? Поредната „цивилизационна игра“ може би...или не съвсем.

Краят на песента – Century : A New World

    Заглавията от поредицата „Century” нямат нужда от представяне. В последните години те заеха своето заслужено място сред популярните настолни игри. Зад този успех стоят няколко разнообразни фактора – опростен геймплей, включващ добре познати и любими механики ; красива и вълнуваща визия ; иновативен подход предразполагащ комбинация между отделните заглавия, което гарантира преиграваемост.

    С появата на “Century: A New World” се поставя края на цялата серия. Още в началото всички геймъри знаеха, че поредицата ще включва три заглавия, тематично концентрирани около развитието на търговията през вековете и нейната роля в просперитета на човешката цивилизация. Най-вълнуващото е, че с тази последната, трета игра, играчите имат възможност да получат пълното „Century” преживяване – една обща събирателна игра, включваща компоненти от трите й съставни части.

Археология за късметлии - Archeology : The New Expedition

Искам да започна това ревю с няколко добри думи за настолните игри в категорията „филъри“ настолните игри. Първо – какво е „филър“ игра ? Най-общо, това е малка, като размери, геймплей и времетраене игра, която основно е предназначена да „запълва“ геймърските ви мероприятия. Оттам и „филър“ ( пълнеж ), което си стана нарицателно наименование на цял един жанр. 

    Казвайки ви всичко това обаче, не бива да  подценяват тези заглавия, защото в тях понякога има достатъчно качествен геймплей. 

    Играта, която ще ви представя днес е ново издание на отдавна изчерпано от наличност заглавие, за което бях слушал дълги години. Да, никога не съм играл оригиналната "Archeology", но вероятно се досещате, че винаги ме е привличала. Египетска тема, колекциониране на „карти-артефакти“, археология. Звучи си точно като игра за мен. Именно затова без грам да се замисля се нахвърлих върху така дългоочакваното ново издание. А дали останах удовлетворен – ще ви споделя в следващите редове.

Краят на Одисеята - Endeavor : Age of Sail

от Христо Симеонов

    Не веднъж от редовете на ревютата ми съм ви споделял за невероятното въздействие на платформата за финансиране „Кикстартър“ върху нашето любимо хоби. Феноменалният подем на настолните игри в последните години не би бил възможен без нея. Появата на десетки, дори стотици заглавия нямаше никога да се случи, а стотиците им автори нямаше да успеят да реализират мечтите си. Смея да твърдя, че без „Кикстартър“ настолните игри нямаше да успеят да достигнат до домовете на толкова много геймъри. Платформата е един отличен трамплин за всеки креативен и вдъхновен автор, който желае да покаже на света своето творение. Затова и ще възкликна като фанатичен пастор – Слава тебе, Кикстартъре !

    Докато си изтривам клавиатурата от сиропа на тези захаросани слова, ми идва на ум още една причина, заради която „Кикстартър“ има толкова важна роля в съвременните настолни игри. Както не веднъж съм казвал - никога не е късно да играете за първи път една настолна игра. Е, тази моя максима нямаше да бъде валидна за ужасно много игри, ако не бе „Кикстарър“. В последните години в платформата за финансиране може да откриете както горещи и иновативни нови заглавия, така и настолни игри придобили вече класически статут, които, уви, отдавна не могат да бъдат открити на пазара. Следващите редове ще си споделя впечатленията си от още едно такова "дълго чакано завръщане". Редно е да кажа още в увода – “Endeavor” е великолепна стратегическа игра, която не заслужава никаква различна от „отличен“ оценка. Може да спрете да четете още тук. Ако обаче ви интересува какво се случва в нова версия на играта, то четете смело.

Плантация за усмивки - Santa Maria

от Христо Симеонов

    Настолна игра с тема „колонизиране“ ! Какво ? Не сте никак въодушевени  ?Предпочитате нещо друго. Добре де, а какво ще кажете ако ви споделя, че в играта се мъчите да направите вашите „колонизатори“ най-щастливите завоеватели на света. Окей, спирам да опитвам...

    По непонятни за мен причини, игрите с тема „колонизирането на Новият свят“ винаги предизвикват отегчени прозявки, сънени погледи, мърморене и пуфтене. Лично за мен темата е особено вълнуваща, а и сред игрите, които я споделят, има няколко наистина „класически“ вече заглавия. Уви, явно обаче съм малцинство по въпроса.

И тъкмо като по поръчка - горните ми две констатации сумарно са идеалната причина да ви запозная с днешната игра. Всъщност си стана причина „2в1“ –  любимата ми колонизаторска тема и факта, че вероятно сте пренебрегнали това заглавие. 

Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".

Орденът на библиотекарите – Ex Libris

от Христо Симеонов

    Като се замисля, връзката между настолните игри и книгите е някак естествено обоснована.  Бързам да подчертая, че говоря за хартиените книги, а не са модерните им електронни събратя. А защо си позволявам това заключение ще ви стане ясно, когато се замислите над една дребна, но пък ужасно съществена подробност. Ако не обичате да четете, то едва ли ще обичате да играете настолни игри, защото подготовката за тях изисква...да прочетете правилата.

    И ако горния параграф не ми се получи особено смислено и оригинално, то бързам да ви кажа, че литературата си е класическа тема в настолните игри. И по-специално – библиотечната дейност. Само един поглед в интернет енциклопедията boardgamegeek.com и ще се уверите в правотата ми. В една дузина игри ще се опитвате да менажирате библиотека , подбирайки най-новите или пък най-недостъпните книги. Игрите споделящи тази тема ще ви отведат на различни места – от древните, антични времена изпълнени с толкова загубено знание, през мрачните средни векове, та до бурното ни съвремие.

    Играта, за която ще ви говоря в следващите редове се обляга изцяло на литературната тема, поставяйки ви в обувките на кандидат-библиотекар. Тя залага на добре позната и бих я нарекъл фундаментална централна геймплей механика, към която са добавени няколко оригинални хрумвания и впечатляваща визия. Четете надолу, за да научите повечко.

Изкуството е вечно – Modern Art

от Христо Симеонов

    Може ли да наречем настолните игри изкуство ? Нали и в тях има по нещо от твореца, който е използвал своето знание, уменията си, за да ни представи определена информация за света под някаква форма, докосваща естетическите и умствените ни възприятия.

    Мнозина от вас вероятно ще скочат, че настолните игри не могат да бъдат изкуство. Купчина карти, шепа картонени токени и шарени дървени кубчета няма как да застанат рамо до рамо с една изящна скулптура или със затрогваща сетивата стихосбирка. Но пък не е ли една съвършена геймплей механика достатъчна, за да ви донесе естетическа наслада, ново познание и радост ?

    Залитам в някакви философски размисли и за малко да забравя, за какво ще ви говоря в следващите редове. Обект на това ревю е една игра, която с право може да бъде наречена „модерна класика“. Тя се появява за първи път през далечната вече 1992г. и е едно от най-ранните творения на дизайнер,  до чието име спокойно можем да сложим определението "легенда в хобито". В това ревю ви споделя какво мисля за новата версия на играта, дали тя носи духа на оригинала и защо въобще си позволих да я нарека „модерна класика“.

Блиц архитектура - Pyramids

от Христо Симеонов

    ...2017г. – годината на филърите ! Едва ли има по-правилно и точно определение за това цунами от леки и пристрастяващи настолни игри, което ни заля от януари насам. А най-хубавото в цялата история е, че нямаш дори и едно слабо заглавие сред тези игри...

    Упс, „магията“ на Word – сбъркан абзац, в грешна статия. И в грешен месец. До края на годината и до реализирането на „Традиционното годишно обобщение  – Състоянието на борда ( State of the Board )”, остават цели три месеца. И толкова много напиращи към рафтовете ви и тропащи по игралните ви маси настолни изкушения. Нека да успокоя и любителите на тежки стратегически игри – най-доброто за вас предстои.

Въпреки всичко казано в горния абзац - ще си говорим за поредния филър. Едва ли имам шанс до го скрия от вас ( то с такова заглавие ) – в днешното ревю ще си говорим за игра с древноегипетска тематика. Тези от вас, които ме познават или са попадали на мойте ревюта знаят, че съм болезнено вманиачен по исторически тематики в настолните игри. Именно това бе и причината с нетърпение да посегна към „Pyramids“. Какво обаче открих в кутията – бързам да ви кажа в следващите редове.

Синовете на Локи – Spoils of War

   Каква е първата ви асоциация, когато чуете думата „късмет“ ? Нека да позная – вероятно „зар“. Измислени в дълбока древност от нечия незнайна ръка, изработени от разнообразни материали, пристигащи с причудливи форми и стойности, заровете са универсалният символ на късмета човешката култура.

    Не веднъж съм го казвал, но няма да се уморя да го повтарям – обожавам игри със зарове ! За мен, късмета е задължителен елемент във всяка една игра. Естествено, хубаво е да е умерен, а защо не и поне частично конролируем, тогава когато говорим за сериозно, геймърско заглавие.

Трудно може да проследим развитието на игрите със зарове. Смята се, че те водят началото си от антични времена, когато са били предпочитан избор за хазартни забавления. В наши дни те продължават да се радват на особена популярност, а настолните игри са генетично свързани с използването на зарове.

    Една от най-противоречивите игри със зарове е небезизвестната "Liar’s dice". Официално под това наименование, играта се появява преди повече от четиридесет години, но подобни на нея забавления със зарове са познати от доста далечни времена. "Liar’s dice" през години носи различни имена – "Pirate’s dice", "Deception Dice", "Dudo", "Perudo" и всъщност обхваща цяло „семейство“ от игри със зарове. Правилата и концепцията винаги са едни и същи – всеки играч разполага с набор от зарове, които хвърля скришом, а целта е да заблудите опонентите си за броя на заровете с еднаква стойност около масата и да разкриете евентуален техен блъф.

    За многозина "Liar’s dice" е игра на късмет. Позволете ми обаче да не се съглася с това твърдение. Да, късмета няма как да не е част от игра със зарове, но той далеч не е основното в "Liar’s dice". Предизвикателството да разчетеш правилно намеренията на опонентите си, да предвидиш ходовете им и да ги надхитриш е ключовия елемент в играта.

    Говоря ви всичко това, защото в следващите редове ще споделя мнението си за игра, която без никакво съмнение е инспирирана от "Liar’s dice" и спокойно може да се причисли към същото семейство на игри със зарове. Има обаче и няколко доста интригуващи нововъведение. Абе, нека ви каза за какво иде реч.

Универсалната формула на справедливостта – New York Slice

от Христо Симеонов

    Когато попаднах на тази игра, на секундата се пренесох мислено в студентските си години и по-точно, тези прекарани в юридическия факултет. През дългия курс на обучение, студентите по „Право“ най-често търсят отговор на въпроса „Какво е справедливост ?“ и „ „Как да я постигнем ?“. Без никакво съмнение, фундаментални въпроси, които вълнуват младите, амбициозни умове на студентите, но уви, много рядко се намира преподавател, който да си позволи да говори за справедливостта извън захаросаните понятия, познати от учебниците.

    Играейки „New York Slice” се сетих за един такъв преподавател. Имах честта, той да води две от дисциплините, които изучавах. Няма да споменавам името му, но ако чете това ревю, се надявам да се усмихне и да си каже : „ АБЕ ИМАЛО Е СМИСЪЛ ВСИЧКО ДЕТО ГО ГОВОРИХ НА ТИЯ ДЕЦА!“.

    Въпросният уважаван от мен преподавател в рамките на серия от упражнения ни беше поставил една задача, с която да изследваме справедливостта. Тя звучи като притча или приказка.

    Трима разбойници извършили мащабен обир, отмъквайки цялата кралска съкровищница, барабар с държавната хазна, скъпоценните накити на кралицата и самата кралска корона. Замъкнали тоновете имане ( не се казва как ) в дълбока и тъмна пещера и седнали да го делят. Съкровището обаче не можело да се оцени. Как да съпоставиш короната или скиптъра на краля със сандъци със злато ? Как да изброиш стотиците хиляди златни монети ? Блъска ли си главата тримата разбойници, мислили начини, чудели се. Всеки един от тях предлагал „справедлива“, в неговите очи разбира се, подялба, която другите начаса отхвърляли. И така стигаме до въпроса : как да разделим съкровището, за да бъде справедливо ?

    Не се бойте, в следващите редове няма да ви говоря със сложни юридически термини, да ви цитирам латински сентенции на мъдри римски юристи и да ви обсипвам с алинеи и параграфи. Играта, която ви представям, съдържа в себе си есенция, която смея да нарека „универсалната формула на справедливостта“. Без повече да разтягам локуми, поставяйки това заглавие като лайтмотив на цялото ревю ( благодарение на вас, неназовани преподавателю...), ето за какво иде реч.

Одисеята на подправките – Century : Spice Road

от Христо Симеонов

    Търговията с подправки е основен двигател на прогреса на човешката цивилизация още от дълбока античност,та до Модерната епоха. Стотици хиляди кервани и търговски баржи, натоварени с ароматни и безценни купчини изсушени билки кръстосвали планини, пустини и морета. Неуморният труд, несъкрушимата амбиция и жаждата към прогрес на всички замесени с търговията с подправки водят до едни от най-ключовите открития в човешката история. Подправките са горивото, което разпалва епохата на Великите географски открития и са в основата на света, в който живеем днес.

    Естествено настолните игри нямаше как да подминат такава благодатна тема. Игрите с тема „търговия с ценни стоки“ с лопата да ги ринеш и вероятно ви е омръзнало от тях. Защо тогава ви занимавам с поредната такава ? Защото  в последните седмици заглавието заемащо централна роля в това ревю, циркулира из геймърските среди и буквално със щурм превзема върховете. Наричат “Century : Spice Road”- „убиецът на Splendor”. Доста сериозно твърдение, предвид популярността на последната. Дали има резон в това твърдение смятам да ви разкрия в средващите редове.

Едно политически коректно фентъзи - Ethnos

от Христо Симеонов

    „....Имало едно време едно кралство. То не било нито най-голямото, нито пък най-красивото кралство. Било си едно съвсем стандартно, симпатично фентъзи кралство, някъде из неназовани земи. Обитавали го дванадесет племена и всички живеели в мир и разбирателство. Естествено, това не можело да продължи дълго. Алчните дракони решили да се намесят и развалили спокойствието на всички.  Кралството рухнало, а племената се пръснали като шарени мъниста из поля и гори...“

    Вероятно тук някъде губя вниманието ви. Ако има нещо по-досадно от поредната зомби игра, то това е поредната игра, ситуирана в един особенo „тематичен“ жанр, кръстен звучно „generic fantasy”...или както му викаме на изток от Калотина – фентъзи клише.

    Именно затова пристъпих с откровена досада към “Ethnos”. Темата на играта, в съпровод с няколкото илюстрации, които ми попаднаха, откровено си лъхаше на стандартни фентъзи щуротии, Толкинови похвати и клишета. Чакай те, бе ! Изгасете тия факли и приберете яйцата в хладилника – Толкин е велик и ако не сте го чели, затваряйте това писание, дело на вашия верен, но жалък драскач и сядайте на някоя прохладна тераса с чаша студен чай и томче на “бащата на модерното фентъзи.“

    Ала да се върнем към “Ethnos”... Годината е 2017, приятели, някак си са написани едни стотици хиляди страници фентъзи литература и когато лепнете една толкова клиширана тема и...абе, иде ми да крещя. Но какво да се прави – занаят. Трябваше да играя “Ethnos”, трябваше да я оплюя и да ви кажа да бягате надалеч от нея. Трябваше...ама взе, че ми хареса...много. И сега ще ви кажа защо.

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.

Перла сред вълните – Oceanos

от Христо Симеонов

    Ако мога с една дума да опиша настолните игри през изминалата 2016г. , то най-подходящата би била – семейни игри. Добре де, две думи са. От „Quadropolis“ през „Wolrd’s Fair 1893“ и „Mystic Vale“, та до „Kanagawa“ и „Kingdomino“ –  по-леките заглавията, насочени към по-лежерни геймъри преживяха истински разцвет. И ако липсваше големият, разтърсващ хит, ако липсваше новият „Каркaсон“ или “Ticket to Ride”, то на бял свят се появиха една дузина отлични настолни игри, с ясни и изчистени геймплей механики и брилянтно визуално оформление.

    Бързам в първите дни на новата година да ви представя още една от игрите от тази силна „семейна линия“ на 2016г. “Oceanos” на родна почва като че остана малко встрани. За нея се говори рядко, а още по-рядко може да видите да се играе някъде. В опит да променим тази тенденция, нека си поговорим за “Oceanos”.

Величие и непреходност – Ra

от Христо Симеонов

   Маститото гейм студио “Fantasy Flight Games” абсолютно неочаквано преди година започна серия от настолни игри красноречиво озаглавена „ Euro classics”. Целта на това начинание беше да се вдъхне нов живот на позабравени и поовехтели заглавия, които имат ключова роля за съвременният бум на настолните игри. Тези заглавия ни предлагат богата палитра от класически механики, които продължават да имат фундаментална роля и в съвременните настолни заглавия, само че вече облечени в по-красива опаковка и с по-интригуваща тема.

    За първите две игри от "euro classics”, “Tigris&Euphrates” и “Samurai”, вече говорихме на страниците на „BoarDDelights“.  Третото заглавие от поредицата излиза под шапката на нов издател. “Windrider Games” е поделение на „FFG“, което е натоварено с преиздаването на класически „евро“ заглавия и с евентуалното промотиране на нови такива. Играта, която ще ви представя в това ревю, затваря (поне засега) серията заглавия дело на големия германски дизайнер Рaйнер Книция.

До Чикаго и назад – World’s Fair 1893

От Христо Симеонов

    Човек  и добре да живее, каквото и да пише, все някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе. Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.

    И преди да затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение, бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте с камъни...).

    Днес ще ви представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в цялата работа – ще разберете в следващите редове.