сряда, 11 октомври 2017 г.

Блиц архитектура - Pyramids


от Христо Симеонов

    ...2017г. – годината на филърите ! Едва ли има по-правилно и точно определение за това цунами от леки и пристрастяващи настолни игри, което ни заля от януари насам. А най-хубавото в цялата история е, че нямаш дори и едно слабо заглавие сред тези игри...

    Упс, „магията“ на Word – сбъркан абзац, в грешна статия. И в грешен месец. До края на годината и до реализирането на „Традиционното годишно обобщение  – Състоянието на борда ( State of the Board )”, остават цели три месеца. И толкова много напиращи към рафтовете ви и тропащи по игралните ви маси настолни изкушения. Нека да успокоя и любителите на тежки стратегически игри – най-доброто за вас предстои.

Въпреки всичко казано в горния абзац - ще си говорим за поредния филър. Едва ли имам шанс до го скрия от вас ( то с такова заглавие ) – в днешното ревю ще си говорим за игра с древноегипетска тематика. Тези от вас, които ме познават или са попадали на мойте ревюта знаят, че съм болезнено вманиачен по исторически тематики в настолните игри. Именно това бе и причината с нетърпение да посегна към „Pyramids. Какво обаче открих в кутията – бързам да ви кажа в следващите редове.


Скъпи архитекте, построи ми гробница

    „Pyramids е настолна игра с карти за двама до петима играчи. На всички вас, сериозно хлътналите в хобито, веднага ще направи впечатление дизайнерското дуо зад играта – Матю Дънстън и Брет Джилбърт, хората зад разкошната “Elysium”.  Издатели пък са гигантите от IELLO”. 

    В „Pyramids“ играчите влизат в ролята на древноегипетски архитекти, натоварени s нелеката задача да издигнат внушителни монументи в прослава на лидери си. Пред вас се поставя амбициозната задача, опирайки се на могъществото и мъдростта на боговете, да изградите пирамиди, обелиски и гробници.

    Съвсем искрено ще ви споделя, че след първоначалното вълнение, темата в „Pyramids“ ме разочарова. Пак строим египетски монументи, пак сме архитекти – в колко игри ще се повтаря това ? Не може ли да посетим Древен Египет и да се занимаваме с нещо друго ? Това питане беше към вас, скъпи дизайнери.

    Затова и ще оставя темата да отлежи, в някое тъмно, влажно и непроветливо място, пък може и да размисля за нея и направо ще се насоча към механиките. Много пъти съм ви споделял, че темата не е най-важното в една настолна игра. Тогава когато имаме хитри, иновативни, достъпни и пристрастяващи геймплей механики, то спокойно можем да си затворим очите за нея. Да обобщим все пак – в „Pyramids“ всеки играч строй по една пирамида, гробница и обеликс, като се стреми да отбелижи най-много точки след десет игрови хода.

Каквото наредят боговете

Божествените плочки
    Както вероятно се досещате, „Pyramids“ е малка както като размер и така и като съдържание игра. Основното в комплекта са сто и пет карти обозначени като „конструкции“. Именно с тяхна помощ ще строите внушителните монументи. Тестето с карти „Конструкции“ включва еднообразно изглеждащи карти, с изображение на връх на пирамида и три разноцветни "камъка" под нея. Представете си, че въпросните са различни строителни материали – белите камъни са мрамор, черните - базалт, червените - гранит, зелени... Ох, пак се отплеснах...Просто толкова много ми се иска да мога да се потопя в някаква тема в „Pyramids“. Забравете последните два реда – имате карти с шарени „камъни“ по тях. Това е достатъчно.

В началото бе архитектурата....
    В центъра на игралното поле, в зависимост от броя на играчите се поставят „божествени плочки“ номерирани от едно до пет. Всяка от тях носите името на един от древноегипетските богове. Всеки ход в играта започва с избор на плочка. Изборът определя реда на играчите, а също така и какво могат да построят. Последното е обозначено посредством символи върху плочките, а може логически да го изведете и от илюстрацията – дали има изобразена само пирамида, пирамида и обелиск, пирамида и гробница или и трите монумента заедно. По-високо номерираните плочки ви позволяват да строите в повече монументи.

    Всеки ход в „Pyramids“ протича през четири фази, като първата от тях, както стана дума, е избора на „божествена плочка“. След което се теглят карти от тестето с „конструкции“ и се формират по двойки, като броят на последните е толкова колкото са играчите. Играчите, следвайки реда определен от „божествените плочки“, си избират една двойка карти и веднага ги „построяват“ в собствените си монументи, спазвайки условието къде могат да строят. В края на хода може да запазите само една карта „конструкции“ в ръката си, като всички над този лимит „изчиствате“ извън игра.

Пазарът за карти
    Вероятно ви стана ясно, че основната дилема в „Pyramids“ е следната – искате хем да сте първи при избора на карти „конструкции“, хем да може да строите в повече от един монумент, защото иначе придобитите карти отиват на вятъра. Най-логично е, да гоните "златната среда", като правенето на компромиси е неизбежно. Така в „Pyramids“ ще редувате „слаби“ ходове и такива, в които ще може да „избухнете“ с нещо стойностно.

    Играта продължава десет рунда, което се отбелязва с нарастването на вашата пирамида. Поставянето на карта в пирамидата е задължитено, като тя се състои от долно ниво от четири карти, второ ниво от три, трето от две и връх от една. Станаха десет,нали ? Картите се припокриват когато ги поставяте една върху друга създавайки много як визуален ефект. Крайния резултат е една радваща окото шаренийка. Обелиска строите отново припокривайки карти една върху друга, само че в колона. А гробницата – там просто обръщате карти с лицето надолу пред вас.

Завършената пирамида определено грабва окото
    Дотук добре – без да е особено оригинална, „Pyramids“  разчита на геймплей механика, която е простичка, зарибяваща и вероятно ще открие достатъчно аудитория. Защо обаче ги правите всички тия манипулации ? Нека извикаме всички, заедно – ЗА ТОЧКИ !

    Помните онези „камъни“ за които ви разправях в началото. Втория геймплей аспект в „Pyramids“  е  set collection / събиране на колекции. Стремите се да групирате в определен ред камъните по вашите монументи. В края на играта всеки монумент се точкува самостоятелно, следвайки свой собствени правила. И тук си придърпайте стол, седнете, слушайте внимателно и си записвайте. За да разберете системата за точкуване в  „Pyramids“ ще ви е нужно предварително обяснение, две-три игри зад гърба и поне едно висше образование ( ако е в областта на математиката сте  с предимство ).

И обелиска си има чар...
    Дизайнерското дуо зад играта буквално е събрало от кол и въже де що има механика за точкуване. Имаме точкуване за последователно нареди камъни от един цвят ; точкуване за наличието на доминиращ цвят ; точкуване за всеки цвят камъни ; точкуване за мнозинство във всеки цвят камъни. Ох, обърках се и аз. Иде ми чак да спра да пиша повече и да отида да си прочета пак как се точкува в „Pyramids“. Размишлявайки върху тази сбирщина от механики смятам, че стигнах до процеса на работа на дизайнерите върху играта :

-         - Хей, Матю.
-         - Да, Брет ?
-         -  Абе, какво ще стане ако вземем всички варииации на set collection точкуване и ги натикаме в една игра ?
-          - Ей, това е яка идея, Брет !
-          - Ама какъв ще е геймплея, Матю ?
-          - Ти това не го мисли – редим там някакви карти.
-          - Ех, че го измисли – редим карти. И темата викам да е Древен Египет, защото там хората няколко века са редили разни работи едни върху други.
-          - Боже каква свежа идея – правим го !

Без scoring pad сте загубени
"Pyramids“ е като училище за „Механики в точкуване на настолните игри“. Кое му е лошото на това, вероятно ще кажете вие. Играта има толкова прост и елементарен геймплей, а това точкуване само я затормозява. И стой някакв не на място при толкова елементарен геймплей. Опитва се да придаде повече тежест на играта, което освен, че е невъзможно е и ненужно. От цялата работа Pyramids“ не става по-добра игра. Но сериозно може да постави на изпитания желанието ви да я играете отново.

Монументи без душа

    „Pyramids“ е игра, която несъмнено има свойте достойства. Доброто визуално оформление, елементарните геймплей механики и чудесна опаковка са доказателство за това. Играта обаче няма никакъв дух. Въпреки шаренийката по картите, всичко е толкова сиво и монотонно. Определено „Pyramids“ ме разочарова. Очаквах доста повече, на база на дизайнерите на играта и интересната тема. А на фона на няколкото изключителни филъри, които се появиха на пазара в последните месеци, играта губи всякакъв шанс да се нареди до харесваните от мен заглавия. „Pyramids“ не е лоша игра и вероятно на мнозина от вас ще се хареса. Но скучния геймплей и ненужно сложното точкуване я превръщат в не точно „моята чаша с чай“. Изхождайки от личното си мнение, няма да ви препоръчам „Pyramids“. Навън има много по-добри заглавия, насочени към този тип аудитория – открийте тях !

Оценка :


Визуално оформление : 4.5 / 6

Геймплей : 3 / 6

Преиграваемост : 3 / 6

Крайна оценка : 3.5 / 6

Тонове настолни игри и аксесоари може да откриете при нашите авери от ozone.bg

Цъкни ме !!!




           
е    


Няма коментари:

Публикуване на коментар