Дивата Америка - PARKS

    С бурното развитие на настолните игри в последните години и превръщането им в световен феномен, беше някак логично и тематичните устои, на които всяка от тях почива, да претърпят драстично обогатяване с цел разкриване на нови хоризонти в достигането на все повече нова и нова аудитория. И тази година повече от всякога това си личи по няколко от най-нашумелите заглавия.

    Как ви се струва следната тема : вие сте туристи, които се надпреварват да посетят първи различните национални паркове на Съдинените американски щати…естествено за точки. Вероятно съм заинтригувал едва малцина от вас. Ала не бързайте с лека ръка да затваряте това ревю. Защото има какво да откриете в него и е много вероятно да останете доста изненадани.

Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".

Чудовищна менажерия – King of Tokyo/ King of New York : Monster Packs

от Христо Симеонов

    Определено не започвам темата както би й подхождало най-добре. Нещо повече – започвам я абсолютно наобратно. Ала игрите „King of Tokyo" и “King of New York” са толкова популярни заглавия и не смятам, че имате нужда от увертюра. Още по-малко пък от ревюта за тях. Вероятно почти не са останали геймъри у нас, които да не са се сблъсквали с поне една от двете култови „биткаджийски“ игри със зарове дело на IELLO.

Изтекли снимки от последния холивудски блокбъстър...

    Добре де, кратко интро. В „King of Tokyo/King of New York” вие влизате в ролята на гигантски чудовища, познати ни от култови филми на ужасите – Годзила, Кинг Конг, Кибер-заек ? Последният не е особено популярен извън света на играта, но ме разбрахте накъде бия. Поемата контрола над едно чудовище и целта ви е да натупате опонентите си или да причините максимални щети в града, арена на вашите разрушения, които се измерват в точки. Играчът събрал двадесет точки или успял да елиминира останалите е победител. Двете игри споделят обща „яци механика“, а това което ги различава е мястото където се развива действието, Токио или Ню Йорк...и няколко дребни, допълнителни и досадни правилца в „King of New York”, които ненужно усложниха концепцията. Иначе всичко останало си е едно и също, хвърляте зарове, тупате чудовища, трупате точки и към всичко това прибавяме великите, безумно забавни илюстрации и висококачествени компоненти, запазена марка за IELLO. Крайния резултат – сигурна рецепта за успех, превръщаща двете игри от поредицата в това, което наричаме „модерна класика“.

    В следващите редове ще ви поговоря малко за последните продукти от „King” поредицата. Бързам да ви кажа, че те попадат в графата „ ненужни допълнения“. Спряхте да четете нали (що винаги си го причинявам сам това) ? „Monster Pack” бе новата идея на IELLO да „цеди“ пари от франчайза, пускайки ни култови чудовища, по които да се зарибява феновете на играта. Звучи ви като поредния „money grab” и е. Е, сега вече се чудя защо да продължавам да пиша...

    И аз подходих с недоверие към идеята. Основна причина за това беше и факта, че в последната година IELLO тотално ме объркаха с “King of” серията. Обявиха мобилна версия на играта. Добре. Използваха го като предтекст за издаване на ново копие на оригинала, “King of Tokyo”, уж само с нов арт, но се оказа и с нови чудовища. Не е добре, защото отново се целеше портфейла на феновете на поредицата. После дойде допълнението "Power up" за "King of New York". После обявиха нови чудовища, които ще продават на дребно, за тези, които не са си купили втората версия на оригиналната игра. Та в цялата тази каша, най-накрая стигнахме и до “Monster Packs”. Аз лично се обърках. Вероятно и вие. Давайте тогава да ви кажа за какво иде реч...защото напук на всичко се оказа, че си струва.

Годината на мечката – Barenpark

от Христо Симеонов

    Като казаха „леки, семейни настолни игри“, та цяла година. Кротко, спокойно като тих и напоителен есенен дъжд, започвайки от началото на година, буквално ни удави от заглавия в тази категория. То не бяха пици, молове за приключенци, зарове с променящи се страни, търговци на подправки, древноегипетски архитекти, изгубени градове и прочие. Толкова много теми, толкова много игри и всички обединени под един знаменател – лек, елементарен, но заразителен геймплей, който ви кара да ги играете до полуда. Започнах чак да си мечтая, за нещо по-геймърско, което поради мащаба си да слиза от рафта и да каца на игралната маса веднъж на шестмесечие...

   И в това ревю обаче ще си говорим за „семейна игра“. Понеже наскоро бе определен тазгодишния победител в престижните награда "Spiel des Jahres", реших от рано да ви запозная с бъдещия такъв – точно толкова ми хареса играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Рядко правя толкова силни констатации още от увода на ревютата си ( защото може да загубите интерес да ги четете докрай...ако ги четете де ), но „Barenpark“ категорично заема върха на „семейните“ игри появили се от началото на годината ! И веднага ще ви кажа защо.

До Чикаго и назад – World’s Fair 1893

От Христо Симеонов

    Човек  и добре да живее, каквото и да пише, все някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе. Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.

    И преди да затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение, бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте с камъни...).

    Днес ще ви представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в цялата работа – ще разберете в следващите редове.