Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

До Чикаго и назад – World’s Fair 1893

От Христо Симеонов

    Човек  и добре да живее, каквото и да пише, все някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе. Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.

    И преди да затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение, бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте с камъни...).

    Днес ще ви представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в цялата работа – ще разберете в следващите редове.