сряда, 1 август 2018 г.

Плантация за усмивки - Santa Maria


от Христо Симеонов

    Настолна игра с тема „колонизиране“ ! Какво ? Не сте никак въодушевени  ?Предпочитате нещо друго. Добре де, а какво ще кажете ако ви споделя, че в играта се мъчите да направите вашите „колонизатори“ най-щастливите завоеватели на света. Окей, спирам да опитвам...

    По непонятни за мен причини, игрите с тема „колонизирането на Новият свят“ винаги предизвикват отегчени прозявки, сънени погледи, мърморене и пуфтене. Лично за мен темата е особено вълнуваща, а и сред игрите, които я споделят, има няколко наистина „класически“ вече заглавия. Уви, явно обаче съм малцинство по въпроса.

И тъкмо като по поръчка - горните ми две констатации сумарно са идеалната причина да ви запозная с днешната игра. Всъщност си стана причина „2в1“ –  любимата ми колонизаторска тема и факта, че вероятно сте пренебрегнали това заглавие. 


Посока „Новият свят“

Централното табло в играта - има място за всичко
    “Santa Maria” e  стратегическа игра за до четирима играчи. Дизайнери са норвежкото дуото Ейлиф Свенсон и Кристиан Амудсен Йостби ( "Avenue", "Doodle City", "Capitan Lux" ). Издатели са "Aporta Games".

    В “Santa Maria” играчите влизат в ролята на смели колонизатори, които пристигат в Новият Свят, за да...Добре де - забравих, че бяхме си обещали да не говорим за темата. Понеже в нея наистина няма нищо, ама нищичко оригинално. С две думи – „Скъпи деца, който направи най-хубавата колония, пИчели“

Колонията ви. 
    За мое най-голямо учудване, целта ви в “Santa Maria” всъщност е да имате „най-щастливите колонизатори“. Което обаче не превръща играта във версия на „The Sims“ с памукови плантации, роби и мастити плантатори, а си е просто едно „шикозно“ наименование за точки. И така, бързичко да ви кажа, макар че вероятно вече сте се досетили, “Santa Maria” попада в категорията на добрите, стари „евро“ игри...като Старият континент. Не ми се получи,а ?

Изкушаващите бели зарове 
    Отново на ваше разположения са няколко ресурса, които купувате и продавате, целейки да оптимизирате по максимално най-удачният начин вашата колония, превръщайки я в една машина за точки. Едно от най-приятните неща в “Santa Maria” и първа червена точка в това ревю е бързата подредба за игра. В достъпно за всички играчи място се поставя централното игрово поле. Всеки играч получава борд изобразяващ неговата колония. Бърз факт, който заслужава адмирации – игралните табла са двустранни и асиметрични, което е едно чудесно решение подпомагащо преиграваемостта на играта. Не бих казал обаче, че тази „асиметричност“ води до сериозни разлики в стратегията ви. Просто един приятен гъдел, който да гарантира, че всеки път играете различна игра.

Играта продължава три рунда
    В достъпно за всички играчи място се поставят ресурсите, паричките и плочките „кораби“. Всеки играч поставя свой маркер върху „скалата“ за мисионери, конкистадори и в централното селце ( София-та в “Santa Maria” ) върху основното табло. Няколко бързи думи за него. Използвате го за „менажиране“ на разни работи. Плочките с „учени“ и „епископи“ се теглят на случаен принцип и поставят преди началото на играта. Специално място е отделено за отбелязване на рунда. Своето място имат и заровете.

    Да, треперете всички вие мразители ( велика дума ) на шестостенният властелин ! Заровете са основна част от геймплея на “Santa Maria”...и основна причина да фиксирам вниманието си върху играта. Те са ЦЕЛИ два вида – бели и сини. И всъщност служат за едно и също. Но за това след малко, когато отправим поглед към геймплея на „Santa Maria”

Политически коректни механики, със щипка езотични намигания

РЕСУРСИ
    Абсолютно забележителен е факта, че макар и настолна игра тематично ситуирана преди 500 години, в ерата на Великите географски открития, „Santa Maria” си е направо един отличен пример за модерна, либерална полит-коректност в хобито. Извън тия ала-бали – играта предлага богат микс от механики, без да акцентира конкретно на една от тях. В „Santa Maria” ще откриете  tile placement ( поставяне на плочки ), драфт на зарове, специални умения, set collection, action selection, менажиране на ресурси...май мога да продължавам да изброявам така още дълго време. По-лесно ще ми е да ви кажа, какво няма в „Santa Maria”.  Няма карти и съответно никакви механики свързани с  тях. Да се върнем обаче на основното – вашата колония.

Безличните токени "щастие"
    „Santa Maria” е причудлива игра, в която се опитвате да трупате токени „щастие“. Както ви казах – да имате най-щастливата колония. Не става ясно кои са щастливците в нея, но подозирам, че всичко това е сложено в играта, за да затвори устата на вечните, празноглави критици, които биха казали : "АМА КАК СИ ПОЗВОЛЯВАТЕ ДА МИ ПРАВИТЕ ИГРИ ЗА КОНКИСТАДОРИ И КОЛОНИЗАТОРИ ?" Окей – всички знаем за зверствата на завоевателите, робството и експлоатацията. Но като си затворим очите и се направим, че ги няма по-добре ли ще е ? Спирам дотук с полит-темите ( в това ревю ми върви на соц-звучащи думи ) и се гмуркам в играта.

    Както подобава на всяка себеуважаваща стратегическа игра, в „Santa Maria” има ресурси, с чиято помощ да трупате токени „щастие“ ( точки ). Ресурсите биват няколко вида и ви помагат да си купувате разни неща или директно да ги обръщате в точки. В най-добрите традиции на жанра, разполагате със жито, захар, дърво, скъпоценни камъни и злато. Има и монетки, така де – парички. И те са си ресурс.

Има си местенце за ресурсите на борда ви
    За какво ви е всичко това обаче ? „Santa Maria” продължава точно три игрови рунда, обозначени като години. В краят им обръщате ресурсите си парички, а паричките в точки. Получавате точки и от колонистите във вашата колония, от търговски кораби, от вашите "епископи". Играчът с най-много точки е победител в „Santa Maria”.

    Освновният фокус на играта без никакво съмнение пада върху борда изобразяващ колонията ви. Той е разграфен като шахматно поле на квадратчета посредством вертикали и хоризонтали, като всеки един от тях носи определена стойност от едно до шест, която (както вероятно се досещате) отговаря на споменатите по-горе зарове. Колонията ви в „Santa Maria” започва бедно – огромна площ, с няколко невзрачни сгради. В хода на играта обаче едно от основните ви действия ще бъде да я разраствате, използвайки тетрисо-подобни плочки. Върху тях има обозначени различни сгради и действията, които те ви позволяват да правите.

Колонията расте, но не старее

    Ох, пак избързах – пропуснах да ви кажа как протича всеки един рунд в „
Santa Maria”. Започвайки от първия играч, всички около масата се редуват да извършват по едно действие, докато не кажат пас и не се оттеглят от рунда. Възможните ви действия са сведени до четири опции – да разширите колонията си ; да активирате самостоятелна сграда ; да активирате ред/колона от сгради или да се оттеглите ( пас ). 
Играчите могат да повтарят едно действие повече от веднъж и то в какъвто си искат ред. Огромен фен съм на подобна „екшън система“, която не е нещо ново и оригинално, на работи ужасно добре за отличното нивото на стратегия в играта.

    Почти като едни истински колонизатори, най-важното пред вас в „Santa Maria” ще е времето. И по-точно – правилно му използване. Геймплея предлага изключително много опции, които ако не бъдат използвани навреме, ще отлетят безвъзвратно от вас. Почти като в пъзел. Защото всяко нещо в „Santa Maria” е точно толкова, колкото трябва да бъде. Плочките са разширяване на колонията ви са определен брой, като винаги всички влизат в игра. Да, от това може би страда преиграваемостта, но пък тази несигурност, кога ще се появи дадена плочка, с дадена сграда на нея и дали ще успеете да сте в правилната позиция, за да я грабнете за вашата колония е разкошен игрови фактор.

    Защо в крайна сметка искате плочки ? Ами заради сградите върху тях. Последните ви позволяват да генерирате ресурси или да извършвате други действия, които бих определил като „минорни“, защото не може да се случват самостоятелно. Изключително интригуващ е начина за активиране на сградите в колонията ви. „Santa Maria” ви предлага два начина за това. Първият бих определил като „метода на чорбаджията“ – активирате сграда, като плащате с парички за това. Тънкият момент е, че всяка следваща сграда, която активирате ви струва по-скъпо и по-скъпо. Така че или трябва да сте наистина богат в „Santa Maria” или трябва да изберете другият метод.

Борда ви има специално място за събраните кораби
    Него условно ще кръстя „методът на лошото другарче“. Той включва използване на заровете. Първо обаче с добро -  сините зарове. Всеки играч започва с един син зар, като в хода на играта има възможност да получи още два. Сините зарове активират цели редове във вашата колония. Споменах ви, че тя прилича на шахматна дъска. Е, редовете й са номерирани от едно до шест. В началото на всеки рунд хвърляте сините си зарове и получените стойностти може да използвате за активиране на редове. Един ред може да бъде активиран повече от веднъж, като с всяко активиране получавате право да използвате всички сгради на него. Доста приятно, нали ? Именно това е тънкият елемент в геймплея на „Santa Maria”, за които ви говорех.

Малко по-особено е положението с белите зарове. Те вършат същата работа като сините, само че активират колони от борда ви. Проблема идва от това, че ги избирате от общ за всички играчи източник. И да – имат лимит. И да – може да вземете зар, който ужасно много трябва на ваш опонент. И да – може да няма друг зар със същата стойност. Разбрахте ли сега „методът на лошото другарче“ ?

Добре де, нещата не са чак толкова черни в „Santa Maria”. Защото когато изберете зарче, може да си „платите“ монетки ( парички ), за да променяте стойността му. Но лошият вкус за пропусната възможност остава.

Учени и епископи
    Посредством сградите в „Santa Maria” се разкриват още няколко действия, всяко управлявано от собствена механика. “Shipping” екшъна ви позволява да придобивате токени с кораби, който ви дават допълнително действие в края на всеки рунд и точки в края на играта. Основната механика тук е събиране на колекция. Посредством „Конкистадор“ действието движите пионка във вашия цвят по специална скала, част от централното игрално табло. В краят на всеки рунд, играчите получават точки в зависимост от позицията си на „конкистадор скалата“. Екшъна „Религия“ ( не подскачайте ) е може би най-многопластовия и интригуващ от тези :миноритарни: действия. Отново движите пионка във вашият цвят по специална скала. По пътя си тя ви отключва допълнителни зарове ( от синичките ) или ви позволява да вербувате „монах“. Последните идват под формата на невзрачни токени във вашия цвят. Когато получите „монах“, то може да го позиционирате като „учен“ или „епископ“. Дето се вика – да го преквалифицирате. „Учените“ и „епископите“ идват под формата на плочки, които се теглят в началото на играта и са общо валидни за всички играчи. Превръщането на „монах“ в „учен“ ви гарантира някакво специално умение, помагащо ви в разнообразни сфери – трупане на ресурси, манипулиране на зарове, активиране на сгради. „Епископите“ пък са възможност да отбележите точки в края на играта, ако изпълните посоченото върху тях изискване. 
Пътят към щастието

    „Santa Maria” без никакво съмнение е игра, която сериозно ме заинтригува. На пръв поглед играта изглежда като "сухичко" евро заглавие. Когато задълбаете в правилата, може дори за кратък миг да се загубите сред механиките, които са доста абстрактни. Ала когато поставите играта на масата и изиграете един рунд - всичко си идва на мястото.

    „Santa Maria” е от любимата ми категория игри. Тези, от които не очакваш нищо, а те те изненадват толкова приятно. Изключително хитра и интригуваща стратегическа игра, която ще ви спечели с богатия си букет от механики. Изброени накуп те вероятно не грабват, но мога да ви уверя, че работят перфектно. 

    Ако трябва да имам критика към Santa Maria”, то тя би била към визията на играта. Цялостният подход към илюстрациите ми допада ужасно много - добре познатият ни анимационен стил, който ми навява асоциации с Imperial Settlers. Бордовете с колониите и централният борд заслужават адмирации заради своята функционалност. Ресурсите идват под формата на дървени токени и също са повече от прилични. Това, което неистово ме дразни са плочките с "учени" и "епископи" и токените "щастие". Първите - защото по тях имах ужасно много объркващи символи. А вторите - защото са отвратителни ! През лигавият им розов цвят, та до факта, че са с еднаква форма, но с различни стойностти. Което води до огромно объркване и досадно ровене в кутията, по време на игра. 

    И все пак - Santa Maria” е една отлична "евро" игра, която без да блести особено, работи страхотно. Смело ви я препоръчвам.Особено за тези от вас, които си падат по по-леки стратегически игри, обичат зарове и хитри механики.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Неудовлетворени колонизатори
2. Търсачи на щастието
3. Любители-стратези

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 4.5 /6 


Крайна оценка : 4.5 / 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар