вторник, 19 ноември 2019 г.

Краят на песента – Century : A New World


    Заглавията от поредицата „Century” нямат нужда от представяне. В последните години те заеха своето заслужено място сред популярните настолни игри. Зад този успех стоят няколко разнообразни фактора – опростен геймплей, включващ добре познати и любими механики ; красива и вълнуваща визия ; иновативен подход предразполагащ комбинация между отделните заглавия, което гарантира преиграваемост.

    С появата на “Century: A New World” се поставя края на цялата серия. Още в началото всички геймъри знаеха, че поредицата ще включва три заглавия, тематично концентрирани около развитието на търговията през вековете и нейната роля в просперитета на човешката цивилизация. Най-вълнуващото е, че с тази последната, трета игра, играчите имат възможност да получат пълното „Centuryпреживяване – една обща събирателна игра, включваща компоненти от трите й съставни части.

Отиваме на Запад

Плочките са малко тънички
    “Century: A New World” е стратегическа игра с „поставяне на работници/”worker placement” за двама до четирима играчи. Най-вълнуващото е, че ако притежавате “Century: A New World” и предходните игри в серията вие получавате четири отделни заглавия ! Върху този вълнуващ елемент от играта ще се спрем в следващите редове. Иначе дизайнер отново е Емерсъм Матсучи ( Century ; Specter Ops ; Crossfire ; ), а издатели са Plan B Games”.

    “Century: A New World” ни пренася в годините на устойчивото заселването на Северна Америка. Стотици хиляди европейци жадно поемат на запад, в търсенето на щастието сред безкрайните земи на Новия свят. В тази обстановка попадат и играчите. Естествено, както подобавя на всяка „евро“ игра, към които без никако съмнение се причислява и “Century: A New World”, темата няма никакво значение. Отново събирате точки и мнозинството от тях идва под формата на карти. За да придобиете тези карти трябва да връщате определени комбинации от „ресурси“ ( кубчета ), а пък върху всяка карта има определен брой точки. До тук нищо ново.

    Новото в “Century: A New World” идва под формата на модуларен централен борд, който сглобявате в началото на всяка игрова сесия. Относно качествата на този борд – доста са съмнителни. Получавате тънки листчета гланцирана хартия, чието оформление определено не отговаря на нивото на компонентите поставено в предишните заглавия от поредицата. Успокоявам се, че вероятно това решение е взето, за да се събере всичко в кутията на играта. Ама все пак ми се искаше да имаме дебели, картонени бордове.

     Върху всеки от модуларните бордове в “Century: A New World” има изобразени разнообразни локации, предлагащи ви различни действия. Специално място е отделено и за „бонус“ токените. На последните ще се спра в детайли, но най-общо това са способи, за трупане на допълнителни точки в края.

    Всеки играч получава собствено игрално табло, върху което да складира кубчета/ресурси и набор от дванадесет мийпъли – работници. Започвате с шестима от тях, а останалите може да отворите в хода на играта.
Царевицата движи светът

    Базовата игра която получавате в “Century: A New World” е класическо „worker placement” заглавие във всяко едно отношение. Нещо повече – смея да твърдя, че това е една от най-чистите форми на тази толкова обичана механика, на която съм попадал в последно време. Което автоматично превръща “Century: A New World” в идеално заглавие за начинаещи в “worker placement” жанра.

    По време на вашия ход имате избор между две действие. Първото и основно в играта е да активирате локация. За целта поставяте точно определен брой „работници“ и изпълнявате действието. Въпросния брой работници е означен с цифра върху локацията. Просто, чисто и елегантно.

Някой локации са затворени в началото
    В “Century: A New World” има само едно ограничение – не може да активирате места с вече поставени ваши работници. А ако искате да активирате локация с „работници“ принадлежащи на ваш опонент, то просто слагате един „работник“ повече. Така в “Century: A New World” е решен проблема с блокирането на локации...който реално не съществува. Поражда се обаче друг въпрос – дали така не помагате на опонентите си ?
Защото второто ви възможно действие в “Century: A New World” е да върнете всичките си „работници“ от активираните в предишни ходове локации. Излиза, че когато друг играч ви ги избута, ги получавате без да губите цял ход за това. Така макар и на много ниско ниво, в “Century: A New World” си имаме добро количество “worker placement” дилема и стратегическа главоблъсканица, позната ни от други заглавия.

    Основната ви цел в играта е да трупате ресурси ( кубчета ) и да ги обменяте за карти. Когато един играч събере осем карти играта свършва и се събират точки. Най-често те идват от картите – подобно на всички игри в “Century“ серията. Прави впечатление, че този път точките са доста по-оскъдни, което се дължи на факта, че в играта има и други способи за постигане на крайната победа ( бел.ред. не се плашете, няма рекет и сплашване ).

    Освен точки, картите в “Century: A New World” ви носят и някакво специално умение. То е упоменато под формата на символ в горния край на всяка от тях. Всъщност уменията са няколко на брой – „отключвате“ си нови „работници“ ; някои локации ви изискват по-малко „работници“ ; дадени локации ви носят екстра ресурс и т.н. Символите изобразяващи специални умения имат и друга роля в играта и тя е свързана със споменатите по-горе „бонус“ токени. В хода на една сесия на “Century: A New World” може да си набавите до три такива токени. Върху тях е изобразена различна комбинация от символи и точките, които ще получите за всяка. Всъщност по този начин в играта в вкаран добрия,стар "set collection" и ако трябва да съм откровен - много добре се е получило.

Пътят на цивилизацията

    Без никакво съмнение, лично за мен най-вълнуващия аспект на “Century: A New World” бе възможността да тествам различните комбинации между играта и нейните предшественици в серията. Както вече стана дума – с добавянето на третото заглавие получавате цели четири нови игри.

    Комбинацията между “Century” и “Century: A New World” включва използването на търговските карти от първата игра във вълнуващ геймплей туист предлагащ за първи път „tableau building  механика в поредицата. Тематично е отбелязано като „вашия персонален търговски керван“. На практика – специална локация ви дава възможност да теглите от търговските карти, които поставяте под централния борда. След което може да ги активирате с „работниците“ си. Както може да се досетите, това добавя ужасно много опции, без реално да ви натоварва особено. Защото вашия керван може да включва само пет карти, не са толкова много ефекти за следене. За сметка на това увеличавате опциите си да не сте зависими толкова от действията на останалите играчи и да може да реагирате на всяка неприятна за вас игрова ситуация. Абсолютно съм влюбен в този режим на игра !

Цял нов борд в тази версия 
    Комбинирането на “Century: Eastern Wonders” и “Century: A New World” на пръв поглед предлага доста повече неща, като започнем от това, че играта заема повече игрално място и стигнем до допълнителни точки за построени от вас търговски павилиони. Реално разполагате с още един борд – формиран от плочките в “Century: Eastern Wonders”. Освен това на ваше разположение са „корабчетата“ и „търговските павилиони“ от втората игра. Елементът на “pick up and deliver” не е толкова силно застъпен обаче ( то бе централната механика в “Century: Eastern Wonders” ). Защото реално придвижването на „лодката“ ви се случва като реакция от активиране на локация с „работници“. Ако трябва да съм откровен – в тази версия на играта просто действията идват прекалено много. Някак цялата механика с „корабчето“ остава на заден план. Което далеч не означава, че механиката е лоша или пък не работи. Дори напротив. Ала вероятността да остане извън полезрението ви е почти гарантирана.

Завършената магия на серията Century
    Последният формат, който поредицата “Century” предлага е комбинация между трите игри. Тук не очаквайте нещо невиждано, а чисто механична комбинация между версия „3+1“ и версия „3+2“. Което води до една наистина гоооляма игра. Два борда, „лодки“, „търговски павилиони“ и персонални търговски кервани. Толкова много опции и толкова малко действия...защото наистина не стига да обхването всичко което този вариант предлага. Не се лъжете обаче. “Century“ не се превръща с тежка, геймърска игра. Просто опциите са прекалено много. Бих казал дори ненужни, но е приятно упражнение по дизайн и може да си зададете въпроса : Дали пък това не е бил оригиналния прототип на “Century“ ?

Игра за историята

    В последният абзац на това ревю идва време да си вземем сбогом с подправките, известни още и като „шарени кубчета“, търговията и цялата поредица “Century“. Предлагам обаче това сбогуване да премине под звуците на тържествени фанфари.

    “Century: A New World” не е най-добрата игра на годината. Дори вероятно няма да бъде в челната ми двадесетица. Но тази игра е събитие и някак ми е мъчно колко малко признание получава. Някак си потъна в общия на куп на „игрите на 2019г.“. Затова вероятно има вина и факта, че цялата серия разчита на съмнителните подзаглавия, за да се открояват отделните игри, а и паралелно се издава и „претапицираната“  версия с Големите. Доста хора дори не са обърнали внимание, че това е изцяло нова и самостоятелна игра. При това една отлична игра ! Ще отида по-далеч. Смятам, че “Century: A New World” е вероятно най-добрата "gateway" игра с "поставяне на работници", която може да откриете към този момент на пазара !  Позната и достъпна тема, която веднага с лекота ще достигне до всеки. Простички и елегантни механики, които обаче ви доставят достатъчно дълбочина. “Century: A New World” е заглавие което препоръчвам за всяка колекция с настолни игри, като играта с която да показвате „що е то “worker placement”.

    Накрая и няколко думи за цялата “Century“ поредица, с която да ви кажа правичката малко ми е тъжно да се сбогувам. Каквото и да мислите за нея, тези три заглавия, предлагащи реално седем игри, са събитие. Най-малкото заради това, че изпълниха това което обещаха ( бел.ред. за разлика от тридесет години преход ). Три самостоятелни заглавия, които се комбинират по между си, при това по един съвършен начин. “Century“ игрите спокойно могат да бъдат вашето „училище по настолни игри“ (поне в неговите начални класове), защото ви запознават с най-популярните и обичани механики в хобито.  С привлекателна, макар и малко „плесната“ отгоре тема и абсолютно зашеметяващи компоненти –  модерни настолни игри в най-добрия им блясък. Ще спра обаче с патоса и простичко ще обобщя -  “Century“ поредицата включва едни от най-добрите “gateway” заглавия, които няма да се уморя да ви препоръчвам отново и отново. За мен, напълно заслужено те получават своето голямо и важно място в нашето толкова обичано хоби.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Почитатели на поредицата
2. Когато си търсите достъпна "gateway" игра
3. Когато искате да научите основните механики в настолните игри

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 6 / 6


Крайна оценка : 5 / 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар