петък, 1 ноември 2019 г.

Гостуване на север – Imperial Settlers : Empires of the North

    Когато видите това ревю, вероятно първата ви реакция ще бъде : „Пак ли“. Ами да...пак. Защото 2019г. се очертава като годината на „Imperial Settlers”. Супер – сладурската – успешна игра с карти на Игнаси Тчевичек и "Portal Games" преживява своеобразен ренесанс в последните няколко месеца и смело оглавява разнообразни геймърски класации. Естествено, това нямаше как да бъде възможно без появата на няколко нови версии на играта. С вариацията попадаща в особено популярния напоследък „roll&write жанр ви запознах само преди няколко месеца ( ревю ), а в следващите редове ще ви представя и новото, напълно самостоятелно заглавие във вселената на „Imperial Settlers.


    За моя голяма, голяма радост ( и изненада ) цялата поредица се радва на доста добра популярност и по нашите географски ширини. Затова и това ревю ще е малко по-специално. Всъщност, това ще бъде първото, уникално, невиждано и нечувано до този момент „двойно ревю“, което ще може да откриете на страниците на BoarD Delights
Добре де. Намалявам малко патоса. След като вече не е на МАХ ( „Х“ да се чете като „Х“ в хляб ) трябва да ви кажа и какво да очаквате. В общи линии поканих Иван ( известен и като Arteglam )  да напишем заедно ревю на “Imperial Settlers : Empires of the North“, като всеки изложи мненито си за играта под формата на нещата направили му най-голямо впечатление. Ванката също като мен е огромен фен на базовата игра. И на двамата ни допадна и roll&write версията ( на мен повече заради соловия вариант). Да видим сега какви присъди ще дадем за новото отроче в серията.

Северняшко гостоприемство


Шестте налични клана
    За да въведем някакъв ред в това ревю, в тази първа част от изложението ще си поговорим за всичко което може да очаквате в “Imperial Settlers : Empires of the North“ като тема, геймплей и компоненти под формата на кратък очерк. След това всеки от нас ще изложи мислите си върху играта.

    “Imperial Settlers : Empires of the North“ е стратегическа игра с карти за до четирима играчи. Да, играта пристига със солов вариант, на които ще обърна специално внимание. В основата си, играта запазва виталния модел на своя предшественик и стабилно се позиционира в жанра engine/tableau builging. Дизайнер отново е големия Игнаси Тчевичек, който този път е подпомогнат от Йоана Киянка, за която това е дебют в дизайнерското поприще. Издател е "Portal Games".


    В “Imperial Settlers : Empires of the North“ на играчите е предоставен избор между три фракции, всяка от които разделена в две самостоятелни тестета от карти. Така на ваше разположение са шест различни „клана“, както ще откриете да ги назовава играта. Изхождайки от заложеното в подзаглавието на играта, този път ще се борите за надмощие с „империите на севера“ – викинги, шотланци и инуити. Всяка фракция ви предлага избор между два клана, които макар спадащи към една и съща цивилизация са доста различни На първо четене, разнообразието в играта е гарантирано от асиметричните кланове.


Изключително удобният tray за ресурси
    В “Imperial Settlers : Empires of the North“ играете за предварително зададен размер точки, двадесет и пет , което е и първата същестена разлика с оригинала. Играта не приключва след определен брой рундове и всичко се свежда до това, кой първи ще стигне до заветните точки, за да „активира“ края на играта. Достигането до двадесет и пет точки обаче не гарантира автоматично крайната победа, защото имаме финално точкуване, което включва построени сгради и останали ви в излишък ресурси. Адмирирам това решение, защото то прави така, че да има интрига до последно кой печели играта.


    Подобно на оригинала, и в “Imperial Settlers : Empires of the North“ всеки рунд е разделен на няколко фази. В първата от тях теглите нови карти от тестето си. За да ги запазите обаче, трябва да изразходвате „работник“. Работниците са добре познатите ни розови мийпъли. Тук виждаме и следващите големи разлики с оригиналата игра, в която имаше драфт на карти при тази така наречена първа, "lookout фаза". В “Imperial Settlers : Empires of the North“ е възприет добре известен модел ( веднага се досещате за "Terraforming Mars" вероятно ), който не е непременно иновативен, но работи добре. Другият тънък момент е, че не изразходвате „работниците“ си както в оригиналната игра, а само ги „заключвате“ върху специална плочка, което прави така, че не може да ги използвате този рунд. В началото на следващия се отключват. Да ви кажа...това си е малко "carebear"-ско решение, което някак навява първи полъх на новата насоченост, която откривам в “Imperial Settlers : Empires of the North“ ( за нея още по-нататък ).


В следващата фаза от хода си правите дейстивия – редувате се да извършвате по едно докато кажете пас. Действията биват няколко на ход и сред тях освен традиционните за подобеn тип игри неща като „изиграване на карта от ръката“ или „активиране на действие върху изиграна вече карта“, прави впечатлението наличието на мини-рандел в “Imperial Settlers : Empires of the North“...както и “worker placement”. Не плашете обаче, геймплея не се усложнява толкова, колкото звучи на пръв поглед.


    В началото на играта в центъра на игралното поле се поставят няколко плочки, образуващи кръг, върху които има изписани действия. Всеки играч има на разположение две дървени пулчета в неговия цвят. С тяхна помощ активирате различни действия. Тънкията момент е, че вече поставено пулче може да се премести и да активира само едно от двете действия, които се намират от двете му страни. След което се изразходва. Така с двете пулчета можете да активирате общо четири действия, като спокойно може да повтаряте или да активирате локации където има пулчета на други играчи. Да си призная, харесва ми "worker placement" елемента в “Imperial Settlers : Empires of the North“. Дава известна дълбочина на геймплея, макар че е на доста базово ниво. И си е един пъзел, как най-правилно и кога да използвате дадено действие.


Корбчетааааа
    След като играчите приключат с действията си и кажат „пас“, навлизаме и в последната нова фаза в “Imperial Settlers : Empires of the North“ – фазата „Плаване“. За да е някак тематично, в играта си имате корабчета. Не бе...няма миниатюри. Има красиви картонени токени, които слагате по борд. Общо взето, в “Imperial Settlers : Empires of the North“ ще откриете действието „sail”, което ви позволява да поставите такъв токен. В началото на всеки рунд върху специалния допълнителен борд се обръщат четири карти „острови“. Във фазата „Плаване“ по ред на поставяне на корабите-токени вие избирате, кой остров да грабнете. Като може да плячкосата острова, за да получите моментално ресурси или да го превземете и да го направите част от вашата империя, което ще ви донесе специално умение. На първо чете – този елемент от “Imperial Settlers : Empires of the North“ ми харесва ! И ми стой някак тематично, когато в играта има замесени викинги. Но. Да, има „но“, но ще ви кажа после за него.


Островите са интригуващ елемент
    Няколко думи и за визията на “Imperial Settlers : Empires of the North“. Всъщност, коментара ми се събира в една дума – отлична. Перфектно качество на компонентите, без да се блести с нещо ненужно-грандиозно. Перфектен "insert", който побира играта идеално без да я разпилява и има местенце за още нещица. А илюстрациите са просто вълшебни ! Това далеч не е новост за всеки запознат с вселената на “Imperial Settlers“. Анимационният стил на илюстрациите е запазен, а изобразените картинки по картите са и супер забавни. “Imperial Settlers : Empires of the North“ е истинска наслада за окото на първо четене...


    Няколко бързи думи и за соловият вариант на “Imperial Settlers : Empires of the North“. Той идва под формата на сценарии, с предварително зададени цели и различни дребни промени в правилата, които правят всеки епизод разнообразен. Няма много какво да кажа, освен че ми хареса. Пробвах вече всички малки мисии, а в правилата ще откриете съвет от авторите да се тествате на тях с различните кланове. Нямам намерение да го правя и просто ще попитам уважаемите "Portal Games" : Кога да чакаме още сценарии, щото другото е ала-бала ?

"Too much love will kill you" – Ицо и “Imperial Settlers : Empires of the North


Определено имам опит да подреждам хаоса
    Хващам бика за рогата и ви го заявявам още в първото изречение – не харесах “Imperial Settlers : Empires of the North“. Или по-точно – очаквах много повече и откровено съм разочарован, още повече че от лятото слушах и гледах как върху играта се изсипат тонове от суперлативи, като захаросан "wanna be диабет" десерт. Но да караме по ред.

    Първата и най-пренебрежима критика идва към визиата на “Imperial Settlers : Empires of the North“ и по-точно към визията й върху игралната маса. В оригиналната игра всяка фракция разполагаше с малко персонално бордче, около което се поставяха картите разделени на три секции. Сега то липсва...от незнам какви съображения. Четох някъде, че дразнело играчите. Кои са тия играчи дето ги дразни и с какво точно ? Сега като го няма, в “Imperial Settlers : Empires of the North“ далеч не е по-добре. Защото пред вас имате просто един хаос от изиграни карти. И ако нямате опит в подобен род игри опасността да се загубите сред всички пасивни и активни ефекти си е много сериозна. Да, вероятно мрънкам ( мрън ), но не съм доволен как изглежда играта и игралното ви поле в разгара на всяка игрова сесия.


    Много шумно в “Imperial Settlers : Empires of the North“ беше рекламирано, че между рундовете не губите ресурсите си, което правило играта доста по-приятелски настроена към играчите. Това продължава да е по линията „хайде да опростим ненужно една добра игра“ и всъщност по-никакъв начин не прави “Imperial Settlers : Empires of the North“ по-лесна игра. Защото запазването на ресурсите идва на цената на премахната фаза „Производство“ от всеки рунд ! 
Да, може да активирате локациите си „ниви“ по време на рунда като действие, но това става на цената на ресурси или загубени действия. И така всъщност крайния ефект е един и същ. Дали ще загубя всичките си ресурси в края на хода или няма да получа никакви в началото на следващия...ми пак е тегаво и се усеща. И отново – ако не планирате добре действията си може да останете сериозно назад, което е пагубно за игра, в която се надпреварвате да събирате точки ( „състезателна“ игра ).


    Неусетно стигаме и до следващата ми критика към “Imperial Settlers : Empires of the North“ и тя е за действието „Raidили казано иначе – екшъна „прецакай другарче“. В оригиналната игра с това действие се „унищожаваше“ вече построен карта/локация на опонента ви...и това беше изключително неприятно за някой хора. Затова в новата му форма, не „чупите“ нищо, а само правите така че дадената локация на опонента ви да не може да се използва този ход. За последното плащате с “raid” токени, който са един от ресурсите в играта. И тук някъде идва абсолютната несъстоятелност на това дейстиве. То просто е безмислено. Не ви носи абсолютно нищо, за разлика от оригиналната игра където и двете страни получаваха нещо, а само спира прогреса на опонента ви. И то на цената на ресурс, които може да използвате, за да превземете остров с някое от корабчетата си, което ви носи нова локация, ресурси и точка в края на играта. Просто не намирам никакъв смисъл въобще да се занимавате с действието „Raidв “Imperial Settlers : Empires of the North. Една безсмислена загуба на ресурси...

    Кратка критика и за дейстивието „Sail”. Ами...островите са много малко. И далеч не са балансирани. Знам, че не изглежда като болка за умиране, но понякога дразни. Но вярвам, че това е най-лесно поправимото в играта и само след няколко допълнения този проблем ще изчезне. 


    Преглъщам шумно, поемам си дъх и неусетно сме до най-голямата ми критика към “Imperial Settlers : Empires of the North, а именно липсата на разнообразие ! Ще кажете : има цели шест клана, това са реално шест тестета с карти – какво повече искаш, кисел чичко такъв ? Хубаво...ама във всяко от тези тестета, във всеки един от тези кланове има точно една стратегия за победа !  Така всеки път когато играете с кланът Хайдел вие ще искате да активирате „таверните“ си, даващи ви право да въртите „овце“ за точки, например. Или кланът Улаф, които има три корабчета-токени и това, което трябва да прави, за да спечели е действието “sail” на пълни обороти. Всяко тесте е точно от тридесет карти и в него има точно една стратегия, която да ви позволи да победите в играта. Всичко друго, което може да се опитате да правите с тестето си е несъстоятелно. Включително имахме случаи, когато играч получава даден ресурс от някъде ( плячкосва остров ) и в тестето му няма карти, която да работят с този ресурс, защото не е предвидено да го добива...и той просто го има до края на играта. Напълно съм наясно и защо го има този проблем в “Imperial Settlers : Empires of the North“ – защото липсва тестето с „Общите“ карти от оригиналната игра.


    Трябва да ви кажа, че тази липса на разнообразие е най-голямото ми разочарование в играта. И тя е и нещото, което най-силно накланя везните към това, да не харесам и да не ви препоръчам “Imperial Settlers : Empires of the North“. За да обобщя – поставям средна оценка на играта. Засега ще я задържа и ще изчакам да видя как ще се развият нещата с допълненията й и дали няма да се измисли някакъв начин да ползвам клановете от тази версия в оригиналната игра. А вие може и да не се съгласите с мнението ми. Ако е така – коментирайте смело и задавайте въпроси. А сега ви оставям и с и мнението на Иван за “Imperial Settlers : Empires of the North“. И с него може да не сте съгласни...или пък да сте съгласни и да ни предизвикате на дуел по правилата на "Mortal Kombat",както направим един популярен политик в последните седмици...


Raiders or farmers - Иван и "Imperial Settlers : Empires of the North"


Така започва двойното ревю
    По мое изрично настояване бате Ицо се съгласи да направим двойно ревю на "Imperial Settlers: Empires of the north". Двамата с него сме големи фенове на оригиналната игра и прецених, че е редно на едно място да споделим впечатленията си, за да не се налага да се вкарваме в дълги и досадни обяснения. Сега ще е само едно такова.

    От към компоненти съм доволен от това, което предлага играта. Картинките на картите ми изглеждат някакси по-различни като стил от тези на оригиналния "Imperial Settlers". Май старите ми харесваха повече, но и тези се вписват в идеята. Органайзерът, в частта си в която побира ресурсите, е идеално попълнение, но в останалата си част (където са картите) не е оптимално направен. На "Portal Games" им е много ясно, че ще издадат още 5 разширения с фракции към тази игра (вече едно от тях е на пазара). Можеха да предвидят място в инсърта и за тях. В момента той стига колкото да побере картите на основните кланове с протектори. Колекционерите ще трябва отново да пазим хиляда кутии, докато някой производител не се сети да направи инсърт, ама и той няма да знае какъв точно да е, защото не е ясно колко разширения още ще излизат. 

    Харесва ми цялостната идея на играта. Доста неща са променени като е добавен "action selection"/"worker placement" елемент, който ми допада. Има някакъв мини пъзел в него. Допада ми идеята с корабите и островите. Относно механизмите, във връзка с ресурсите, не мога да преценя кой вариант ми харесва повече. Този в "Imperial Settlers" беше по-различен, отколкото стандартната механика в този тип игри, която е да ти остават ресурсите докато не ги изчерпаш. Да знаеш, че ако не ги ползваш ще ги изгубиш и да знаеш точно колко ще имаш другия ход, на мен ми беше една от интересните пъзел механики в старата игра. Сега като я няма и сякаш ми е по-безлично.

    Стигнахме до критиките и тук ще се съглася с всичко, което Ицо каза. Интересно ми беше дали и той ще стигне до същите изводи като мен. Най-големият проблем на играта е това, че всеки клан е изключително лимитиран от към начин на игра. В момента, в който му схванеш идеята и трябва да играеш точно по този начин, иначе играта ти е безсмислена. Единият клан се играе на опожаряване или завладяване на острови, другият клан се играе на трупане на ресурси върху карти и после освобождаването им, трети клан се играе на назначаване на работници и после прибирането им, четвърти клан се играе на копиране на карти и т.н. Интересно е, че играта с всеки от тях коренно се различава, но реалистично след като изиграеш всичките кланове по един път и следващата ти игра вече знаеш какво да правиш с тях. Това може да доведе до по-добра игра със съответния клан, защото знаеш кои карти кога да изиграеш, но при положение, че картите ти идват случайно, разликата не е голяма. По-скоро се стига до ситуацията, в която вече пъзел елемента липсва, както и елемента на изненадата и откриването на нещо ново. В оригиналния "Imperial Settlers" освен, че можеше да си правиш каквото тесте си искаш, имаш и доста базови карти, които всеки път те карат да си променяш стратегията. Това прави игрите с една фракция различни всеки път.


Другата ми критика също е от към изключително еднаквите ефекти на островите и липсата на всякакво вълнение спрямо тях и борба за бонусите. Някои от тях наистина са леко по-силни от други.

    Относно "raid" действието си мисля, че не е напълно безсмислено, защото токените се ползват само за две неща. Едното е за завладяване на острови, а другото за нападение. Ако не смяташ да завладяваш острови и имаш достатъчно брадвички ("raid "token) и познаваш стратегията на другия играч може да е удачно в ключов момент да му изхабиш важна карта, която да му прекъсне веригата от действия. За да е успешно обаче това действие, трябва да познаваш много добре картите на противника и той да няма как да си върне картата обратно, като обикновено почти винаги се случва. Това прави използването на "raid" действието ефективно много трудно и ситуационно. Разбирам, че идеята е да се намали взаимодействието между играчите и играта да стане повече "family friendly", ама на мен лично не ми допада особено.


    Липсата на персонален борд, който да организира картите Ви също е дразнещо. Преди беше по-добре, защото всичко беше подредено, а сега нямаш идея коя карта на противника какво прави и къде я е сложил и ако искаш да направиш някаква мизерия трябва да отидеш и да му прочетеш всичките карти.


    Не съм пробвал соло варианта и не мога да изкажа впечатленията си. Мога да кажа, че съм играл играта с двама и трима, като и в двата случая се движи добре. При двама играчи няма особена борба за островите.

    В заключение на мен ми хареса играта, но не мога да кажа, че ми е от любимите. Поне ми хареса повече от "roll and write" варианта, който си заслужава сигурно да се играе само соло, ама все не ми достига желанието за това. Засега "Empires of the north" ще остане в колекцията ми, поне докато не пробвам всички кланове. Очаквах много повече, но може би това е и част от проблема. Преиграваемостта и́ ми е съмнителна. При никакви случаи не мога да кажа, че замества оригиналния "Imperial Settlers". Няма как да се съглася и с оценката на Zee Garcia от "The Dice Tower", която е 10/10, ама какво ли разбирам аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар