сряда, 28 юни 2017 г.

Древногръцки шах – Santorini


От Христо Симеонов

    Санторини. Традиционно с това име свързваме група от малки, вулканични острови в Егейско море, част от територията на съседна Гърция. Те са популярна и предпочитана дестинация за туристи, запленяваща с култовата островна архитектура, от снежно-бели, ниски постройки, с фасати варосани с вулканична пепел и кубета в примамващо морско синьо .

    Санторини. В последните месеци с това име свързваме най-горещата настолна игра на пазара. Да, именно едноименното заглавие е абсолютния и непоклатим хит  в хобито през първата половина на 2017г. и сериозен кандидат за „Игра на годината“. Причините за това са няколко и с огромно удоволствие ще ги споделя с вас в настоящото ревю.


Стълба към Олимп

Ненужно готиния борд- разглобен
    “Santorini” е  абстрактна , стратегическа игра за двама до четирима играчи. Всъщност, играта се играе най-добре с двама играчи и в това ревю смятам да я разгледам именно в тази й светлината. Ако трябва да сме коректни, “Santorini” не е нова игра. Оригиналната версия е създадена още през 80-те години на миналия век. Тази нова версия обаче е толкова привлекателна, че напълно заслужава самостоятелния си живот. Дизайнер на “Santorini” е Гордън Хамилтън, доктор Гордън Хамилтън. Издател е „Roxley Games”.

Ненужно готиния борд - сглобен
    Темата в „Santorini” е тънка...като икономиката на съседна Гърция. Играчите влизат в ролята на все още младите гръцки богове, които се надпреварват в застрояването на едноименния остров, помагайки на местни архитекти. За тази задача разполагате с двама строители, попаднали под вашето божествено влияние, представени под формата на симпатични миниатюри. Питате какво строите ? Нали сте виждали симпатичната архитектура на острова, ако не на живо, то поне на картична ? Е, въпросните къщурки издигате посредством пласмасови компоненти. Всяка сграда се строи вертикално, като може да се разположи на три етажа и накрая да бъде увенчана със емблематичния син купол. Крайната ви цел в играта е да качите един от свойте архитекти върху сграда на трето ниво, така де най-близо до своя божествен закрилник.

    Всъщност, темата не ви е грам нужна в „Santorini”. Просто играта е едно геймплей бижу.

Островът прекалено тесен за двама ни е

Строителни материали
    Чудя се откъде да започна. „Santorini” си сигурност е една от най-феноменално изглеждащите игри, която някога сте виждали. Действието в играта се развива върху игрално поле с размери 5х5. Преди началото на всяка игрова сесия сглобявате въпросното игрално поле, като крайния резултат е изключително симпатичен 3D остров. Абсолютно ненужно, но завладяващо допълнение към играта.

    „Santorini” е изявен представител на една особена категория игри – тези, които се обясняват за броени минути. Да, не се шегувам, правилата на играта буквално са едно изречение.
Движите фигурка и строите с нея.“

    Може да движите архитектите си в съседни, незаети от противникови фигурки, полета, по хоризонтал или по диагонал, но само едно ниво нагоре. Ако искате да слезете пък, няма ограничения от етажа, върху който се намирате . След това строите, отново в съседно поле. Може да построите всяко едно от нивата на дадена сграда, без значение на каква височина се намирате. Ако обаче поставите четвъртото ниво, покрива, то никой вече не може да стъпва върху тази сграда.

    Вероятно ви е трудно да си представите, колко много статегия може да откриете в толкова проста игра Правилата на  „Santorini” имат странното свойство да предразполагат хората към това, да не приемат играта насериозно. Когато обяснявате играта на някого най-често срещаната реакция ще бъде – „И само това ли?“. Не се дразнете. Само след минути същия този „многознайко“ ще се е втренчил с невярващ поглед в игралното поле, търсещ най-правилното решение, за да достигне до крайната победа. „Santorini” е изключително приятна главоблъсканица, която типично за добрите абстрактни игри, носи полъх на класиките в този жанр. След едно от основните предимства в играта е и нейното времетраене. Една игрова сесия на „Santorini” продължава около петнадесет минути. А в тези петнадесет минути се пригответе за сериозна доза стратегическо мислено. Рядко ще откриете по-добра сделка на пазара.

Малка част от Боговете
    „Santorini” щеше да бъде чудесно заглавие, дори и ако това беше всичко, което може да очаквате от нея. Но не, постойте – има и още. В комплекта към играта ще откриете и тридесет карти с божествени сили. Всяка от тях е посветен на популярен бок от древногръцкия пантеон и ви дава сила...която откровено си противоречи с основните постулати на играта. Започвайки от Артемида, която ви позволява да местите два пъти архитекта си или пък Арес, който ви позволява да премахвате етажи от сграда, през Зевс, които позволява на вашия архитект да строи под себе си, без да се мърда или защо не силата на Атлас, която ви позволява да строите купол на всяко ниво на сграда, а не само на последното – божествените сили разкриват цяло ново ниво на стратегия в играта. Сред тях ще  откриете както някой изкючително агресивни умения, разбиващи на пух и прах статегията на опонента ви, така и пасивни или такива променящи условията за победа в „Santorini”. Горещо ви препоръчвам да изпозвате божествените карти всеки път когато играете „Santorini”, защото те автоматично издигат играта поне няколко нива нагоре.

Игра, която ще обикнете

    „Santorini” е разкошна игра, която мога да хваля цял ден. Лесно достъпна и подходяща за геймъри от всякакъв калибър, тя е чудесно допълнение за всяка колекция. Визуално играта е на забележително ниво, което я превръща в истинска атракция, когато я подредите на игралната маса. Елементарните правила създаващи дълбок, стратегическо ориентиран геймплей са най-силното оръжие и това, което ще ви връща неуморно към играта.

    И след толкова много захаросани комплименти, си дойде време да ви разкрия моята най-сериозна критика към  „Santorini”. Кутията на играта. „Santorini” е абсолютно некомпактно за пренасяне заглавие. Кутията на играта е със стандартен, квадратен размер, което я прави неудобна. Заглавие от калибъра на „Santorini” трябва да бъде достъпно за лесно транспортиране, още повече, че играта е създадена и се играе най-добре с двама играчи. „Santorini” би била чудесен избор за вашата ваканция, ако не беше гигантската кутия. Ще кажете, че не съм прав. Има си обективна причина за това оформление и тя се корени в безумно готините, но обемисти компоненти, представляващи етажите на сградите. Но пък кой може да ме спре да мрънкам...

    На пазара ще откриете и допълнение към „Santorini”, носещо гръмкото име „Golden Fleece”. То е малко като размер, но огромно като съдържание. За нищожна сума получавате нови петнадесет карти с божествени сили, още фигурки на архитекти плюс разнообразни токени. 

    Новост са картите с герои, отново даващи ви специални умения, които обаче може да използвате само веднъж в игра. Въпросното Златно руно също е намерило място в допълнението, под формата на стилизиран бюст на овен. Използвате последното в специален вариант на играта, който се комбинира с определени божествени карти и трябва да ви кажа, че е супер забавен. Допълнението „Golden Fleece” е абсолютно задължително, за тези от вас, които харесат оригиналната игра.

    „Santorini” без никакво съмнение е едно от гейминг събитията на годината. Смятам, че с това ревю ви убедих, че играта има всички предпоставки, да окупира челните места на множество предстоящи класации. Ако още не сте я набавили към колекцията си не се чудете – без съмнение едно от най-добрите заглавия за двама и една от най-добрите игри на 2017г.

Препоръчвам задължително ЗА :

ВСИЧКИ !!!


 Оценки :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 5.5 / 6

Преиграваемост : 6 / 6

Крайна оценка : 6 / 6



Тонове страхотни настолни игри и аксесоари може да откриете при нашите приятели от OZONE.BG

ЦЪКНИ МЕ !!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар