четвъртък, 22 юни 2017 г.

Първи поглед : Устрем към звездите – A Place in the Sun


от Христо Симеонов

    Очаквах тазгодишното издание на „Хексакон“, фестивал изцяло посветен на настолните игри, с тайната надежда, че ще успея да си уредя среща с нея. Среща с  “A Place in the Sun”. С новата българска игра, търсеща успешно финансиране чрез платформата „Кикстартър“. Играта е второ заглавие под шапката на нашенците от „Vermin Games“, след успешната “Bright Future”. Дизайнер отново е Радомир Мирчев.

    Като фанатизиран "sci-fi" фен, темата на “A Place in the Sun” мe привлече още след обявяването на играта. Жанрово тя бе категоризирана като „игра с карти“, което още повече засили апетита ми. Надявах се на нещо близко до обичаната “Race for the Galaxy“, но с нов привкус и защо не и с по-интригуващи механики. В това кратко превю ще ви разкрия какво мисля след първия си досег с “A Place in the Sun”.


Темата и пак темата

    “A Place in the Sun” на първо място е изключително тематична игра. Темата струй от всяка карта ( макар и не всички да са се сдобили с окончателния си арт ), от всеки ред "flavor text" и е дълбоко залегнала в основните механики на играта. 

    В “A Place in the Sun” всеки играч поема контрола върху една от наличните четири космически раси, менажирайки я посредством персонално тесте с карти. Както ви подсказва заглавието на играта, в “A Place in the Sun” се борите за своето място под слънцето. В първата си среща с играта успях да се докосна до три от четирите налични раси.

    Арахните са добрите, стари междузвездни буболечки. Напомпани с билиони литри първична мощ и неутолима жажда за доминация, те имат една цел – да се нахранят с всичко живо. Всякакви препратки към “Alien”, “Starship Troopers” и Зерговете са добре дошли и са си точно на място. Картите в тестето им и цялостната им стратегия залага на изключително агресивни и смъртоносни похвати.

    Реа е фракция на интелигентни галактически спори, лишей и мъхове, успешно еволюирали в интелигентни дървета-кораби. Абе раса от растения. Нещо, което рядко ще откриете сред популярните научно-фантастични вселени. А присъствието на любимите трифиди сред тях, извика огромна усмивка на лицето ми. Основната стратегия на фракцията включва постепено и сравнително бавно развитие, което ако бъде оставено без надзор, избуява в несъкрушима мощ.

    Тета са всички онези сиви, зелени или червени, малки или високи, трътлести или стройни човечета, които на Земята наричаме „извънземни“. Хуманоиди от един далечен край на Галактиката, които естествено са едно 200-300 години пред нас в развитието си. Уви, нямах възможност да видя фракцията им в действия, но от това което разбрах от дизайнера, залагат на могъщи технологии ( разбирайте, доста силни карти ), чието използване обаче идват на доста висока цена.

    И за финал – Земляните. Логично. Накъде без „нашите хора“? Както винаги, "земляните" или "хората" са една от най-непредвидимите фракции.
Механиките им включват разнообразни политически режими между които да лавирате, като всеки ви носи както плюсове и така и минуси. На пръв поглед, "хората" ми се сториха най-интересната и забавна фракция в “A Place in the Sun”.

    Вероятно за мнозина от вас тези раси изглеждат клиширано. Не бързайте толкова, хората зад “A Place in the Sun” са се погрижили да им вдъхнат живот на две нива. Първо са ги подплатили с готина и забавна история, която на места звучи като извадена от писанията на великия Дъглас Адамс. И второ – всяка фракция се играе по собствен начин и носи уникално усещане.

    Именно асиметричните фракции са и основното оръжие на “A Place in the Sun”, с което играта ме впечатли при първата ни среща. Всяка от космическите раси носи собствен дух, който ви гарантирам, че ще усетите. Игровото ми време в компанията на “A Place in the Sun” обаче е твърде малко, за да мога да говоря за баланс между фракциите - основния проблем в асиметричните игри. Мога обаче да ви уверя в едно - екипът зад “A Place in the Sun”, начело с Радомир Мирчев, непрестанно работи за балансиране на расите, в което се убедих лично.

    Извън асимитричните фракции, всяка сесия на “A Place in the Sun” следва горе-долу една и съща структура на хода. Теглите карти, играете определен, задължителен брой от тях, активирайки комбинации от разнообразни умения. Да, задължителен брой карти. И на мен ми се стори като странно дизайнерско решение. Но работи. Както на тематично, така и на геймплей ниво, принуждавайки ви да мислите и да планирате сериозно всеки ход в играта. Подобно на всяка игра с карти и в “A Place in the Sun” възможностите ви са ужасно много, като се стремите да намерите най-правилната стратегия.

    В основната си форма, отново следвайки плътно темата заложена още в заглавието си, “A Place in the Sun” е игра на оцеляване. Играете един срещу друг, но не за точки, а за място под слънцето. Последния оцелял е победител. Прелюбопитно изглеждат опциите за „вторични мисии“, носещи ви точки и кооперативния режим. Да, именно последния според мен ще бъде една от звезди в предстоящата „Кикстартър“ кампания. В кооперативния режим играчите се изправят заедно срещу общ противник, управляван от собствено тесте карти. Успешното финансиране на “A Place in the Sun” ще гарантира и място на този режим в пълната версия на играта.
Жертвата на космоса

    Теглейки чертата под това превю, мога смело да ви заявя, че “A Place in the Sun” спечели място в моето сърце и спокойно се нарежда до чаканите от мен игри. Асиметричните фракции, струящата отвсякъде тема, забавната механика на игра с карти и обещаващия кооперативен режим са грабващите акценти в играта. Относно арта и визуалното оформление, видях, че се работи изключително здраво, има неща в процес на изработка, както от компонентите,така и от илюстрациите, но съдейки по всичко видяно досега - работата е извършена на едно изключително високо ниво, неотстъпващо по нищо от продуктите на големите западни издатели на настолни игри.

    Ако трябва да посоча някакъв минус от това което видях, то той би бил към правилата. Не ме разбирайте грешно, харесвам ги. Просто ме притеснява как ще бъдат представени в книжката към играта, защото механиките имат тенденция към силно изразена геймърска ориентация. Абе, “A Place in the Sun” си е геймърска игра. Поне като такава я видях от краткия си досег с нея. Което автоматично я прави чудесен избор за тези от вас, които възприемат себе си за сериозни геймъри. Не се обиждайте, но се надявам Радомир Мирчев и хората отговарящи за книжката с правилата, да успеят да ги представят на достъпен език, за да могат те да достигнат и до тези, с по-малък опит в настолните игри.

    „Кикстартър“ кампанията на “A Place in the Sun” трябва да стартира официално на 26 юни - идния понеделник. Не се замисляйте и я подкрепете. И това не ви го казвам само от гол и див патриотизъм, щото е БГ продукт и „Продължаваме напред“. “A Place in the Sun” е игра от които струй ужасно много всеотдайност, желание, "sci-fi" фенщина, геймърщина и любов. Относно визуалното си оформление, играта с нищо не отстъпва на големите западноевропейски и американски хитове. И някак си ще е справедливо и готино, ако този всеотдаен труд, подплатен с толкова любов се възнагради и играта бъде успешно финансирана, получавайки своето заслужено място под слънцето. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар