От Христо Симеонов
Може би сте чували да наричат
модерните настолни игри и „дизайнерски игри“. Вероятно за мнозина, не толкова
„на ти“ с хобито, това определение звучи странно. То обаче идва, за да отличи тези
заглавия, маркирайки ги ясно като принадлежащи към една епоха, в която
дизайнерите на настолни игри започват да се превръщат в звезди на популярната
култура.
Преди „дизайнерските игри“,
настолните игри обичайно са били продукт на неназован автор. Както
класическите абстрактни игри, които са на няколко стотици години и трудно можем
да определим създателят им. След това за дълги десетилетия, настолните игри
преминават през периода на „колективното авторство“. Екипи от дизайнери
създават дадена игра, като никои от тях не получава кредит ( да си изпише името
на кутията, разбирайте ) за авторството й.
И така до модерните настолни
игри, голяма част от които са продукт на ясно посочен автор – дизайнер.
Естествено, както подобава на един културен феномен в 21век, така и настолните
игри днес се "облягат" на авторите си с една основна цел – привличане на публика.
Всеки един геймър, потенциален купувач, подхожда доста по-спокойно към
продукт дело на Мат Лийкок ( "Pandemiс" ) например,
очаквайки да е поредната кооперативна игра. Или към новото заглавие на Ерик Ланг ( "Blood Rage" ), което вероятно е още една „area
control” игра.
Дизайнерите на настолни
игри, както всеки един дизайнер ( тъпото изречение си е тъпо ), имат собствен
стил, оригинален подход и любими механики, които откриваме преимуществено в
игрите им. Някой от авторите дори ситуират игрите си в един и същи тематичен сетинг. И става доста интересно, когато тези автори решат да направят нещо
различно...
Именно с една странна, особена и
необичайна настолна игра, различна от всичко,което сме виждали от нейния автор, ще ви запозная в следващите редове.
Златна треска
 |
| Картите с акции на четирите компании |
“Klondike Rush” e стратегическа
настолна игра за двама до четирима играчи. Дизайнер е Райън Лоукат ( "Eight
minute empire" , "Above and Below", "Near and Far" ), към когото, както знаете, изпитвам огромно уважение. Именно името му бе и
причината да се насоча към тази игра – ето това правят имената на популярни
дизайнери върху кутията на една настолна игра. Издател естествено е компанията на
Райън, "Red Raven Games".
“Klondike Rush” ни пренася в
средата на 19-ти век, в разгара на златната треска обхвана териториите на
Съединените америкаски щати по това време. От всички крайчета на страната и
дори отвъд океана, нестихващи потоци от авантюристи се стичат в търсене на
бленуваното богатство. А когато в дебрите в планината Титан са открити залежи
от злато, четири влиятелни миньорски компании изпращат свой представители, за
да заграбят скъпоценното злато първи. Играчи влизат в ролята на предприемачи,
които инвестират, купувайки акции на въпросните компании,
опитвайки се да спечелят максимална сума пари в края на играта.
 |
| Money,money,money |
Да, очаквам да спрете да четете
някъде около това изречение, но няма как да го скрия - “Klondike
Rush” е игра с акции. Класически за този тип
заглавия, се опитвате да „бутате“ напред няколко компании ( четири в случая ),
като увеличавате стойността на акциите им, за да можете в края на играта да ги
осребрите и да се оттеглите като най-богатия борсов измамник.
Е, само че в “Klondike
Rush” няма борса, а основен регулатор са
студените върхове на планината Титан. Основното, което ме привлече към играта
обаче, бе неестветвената среда, в която е попаднал дизайнера й. Райън Лоукат е
автор основнo на "евро" заглавия, включващи класически механики и развиващи се в
приказни светове. Неговите теми са винаги магически и вълнуващи, за което
помагат и разкошните илюстрации, отново негово дело, които без никаква трудност
ви пренасят във фантастичните му светове.
В “Klondike Rush” темата е доста реалистична. Купувате акции и трупате
пари, казано накратко. Е, има и едно йети, което броди из планината. Явно Райън
не може без малко фантастични елементи. Как обаче всичко това събрано в една
игра ?
Най-стиснатият ще спечели
 |
| Пътуването ви започва от малко градче в планината |
Когато си мисля за геймплея на “Klondike
Rush” се сещам за един анекдот. Всъщност –
това е напълно истинска история, но звучи като анекдот. Попитали един бизнесмен
: „Е, защо си толкова стиснат ? Дай малко повечко, гледай каква пачка
пари извади“. А той отговорил – „А как мислиш, че се прави пачка ?“.
Точно на това ни учи и “Klondike
Rush” – как да инвестираме правилно и как да определим най-подходящата цена за дадено нещо. В случая това са акции. Всеки ход в играта
активния играч тегли карта от специално тесте, представляваща акции на една от
четирите миньорски компании. След което започва търг за нея. В търга участвате
само с една оферта. Предложилият най-много печели. Взима акцията, тя му дава
„мини“ от съответната компания, която може да постави на борда, а понякога
освен това и поръчка за доставка на определени стоки. И това е същината на “Klondike
Rush”.
 |
| "Мините" са шарени и пристрастяващи на вид |
Добре де, има и още. Пък и ревюто
стана много кратко. Ключовото в цялата работа е, че в “Klondike
Rush” започвате с определена сума пари. С
нейна помощ си купувате акции. Тънкия момент е, че общо взето това са ви парите
в цялата играта. Не получавате нови средства между рундовете, нито пък ги
генерират по някакъв друг начин.
Да, споменах ви за поръчките. Те
са начин да получите пари, но отново сте изправени пред една голяма трудност.
Поръчките изискват да доставите определени ресурси, да ги размените за долари. За да си набавите ресурсите обаче,
трябва да строите „мини“ принадлежащи на компаниите на борда. Поставяте ги по игралното поле
върху специални локации, върху които има предварително поставени токени с ресурси. Но
поставянето на „мини“ също струва пари и то не малко. Така при неправилно
инвестиране може да се окажете в губеща позиция.
 |
| Токените с ресурси |
Във всяка игрова сесия на “Klondike
Rush” разполагате и с една „инвеститорска“
карта, която може да използвате само веднъж. Тя ви носи пари, на база на
позицията на миньорските компании. Механиката е проста – колкото повече „мини“
има една компания върху игралното поле, толкова по-скъпи са нейните акции. А
когато вие играете „инвеститорската“ карта обръщате всяка акция от дадена
компания в паричното й изражение.
Общо взето с тези не особено
вълнуващи опции се изчерпва възможността ви да правите пари в “Klondike
Rush”. С което стигаме и до основното
препятствие в играта – може да се разорите. Ако това се случи оставате пасивен
наблюдател на случващото се до края. Не сте елиминиран, просто няма
как да купувате нови акции и да строите нови „мини“. Накрая на играта ще
отбележите някакви точки, на база на акциите, които имате. Просто няма да
можете да си набавите нови. А играта приключва, когато се изчерпи, разбирайте
бъде предложено на търг, цялото тесте с акции. Става ви ясно предполагам, че с
неправилно инвестиране, може бързо, бързо да се превърнете в статичен
наблюдател на “Klondike Rush”.
Именно тази характеристика на
играта я прави малко особена и дори противоречива. Такова мнение за нея ще
намерите и от западните автори. Според мен, основната реакция срещу “Klondike
Rush” се дължи на факта, че никой не очакваше
подобна игра от Райън Лоукат ! И именно тази изненада кара мнозина да определят
играта като спорна. Повярвайте ми обаче, тя не е никак лоша. “Klondike
Rush” е просто изключително реалистична игра,
която се опитва да ни научи как да инвестираме най-правилно. Не знам дали е
най-непрощаващата игра с акции...но със сигурност е някъде близо до челните места.
С визията на Райън
Ако някога сте имали досег до
игра на "Red Raven Games", то “Klondike Rush” няма с
какво да ви изненада. Същото добре познато качество на компонентите и сходен
цветови избор при илюстрациите. Последните, уви, са доста малко, но все пак се
намират и няма как да се оплача от тях...освен, че са малко. Борда е с отлично
качество, а токените макар и малко мънички, са с отлично качество.
Най-култовият компонент в “Klondike
Rush” безспорно е фигурката на йетито. Да,
бях ви загаднал за него, за да поддържам интереса ви към играта ( пак с тия
вестникарски похвати ). Всъщност, единственото приложение на миниатюрата е, да
служи за отбелязване на активния играч. Постничко несъмнен и малко „over-produced”. Навява спомени за игра на "Cool mini or not", без “Klondike Rush” да има нещо общо с тях. Изображение на йети ще откриете
и върху някой от токените с „ресурси“ в играта. Не, не събирате и продавате
йетита. Дишайте спокойно и вие от природозащитните организации. В края на
играта, играчът събрал най-много йети токени получава бонус от двадесет и пет
точки и титлата „майстор-ловец на йети“. Добре де, природозащитниците може
да се разгневите...сега !
Най-нетипичната игра в каталога
“Klondike Rush” е специфична
игра, към която трябва да имаш особена нагласа,за да ти хареса. Също така, това
е игра, която не вярвам да се превърне в любима на някого. Въпреки елементарния
геймплей, не бих я препоръчал и за начинаещи геймъри и деца
.
Най-интригуващото и същевременно
най-отблъскващото нещо в “Klondike Rush” е
именно възможността да фалираш. Този елемент от геймплея й ще отврати мнозина
от вас, защото рядко се среща в настолните игри. От друга страна пък си е доста
реалистичен. Правиш лоши инвестиции и си аут от играта. Какво не ви е ясно ?
“Klondike Rush” е особена
игра, което не означава, че е лоша. Дори напротив. Играта е бърза, хитра и
предизвикателна, а това в комбинация със симпатичния арт и визуално оформление,
вярвам ще намери свойте фенове. Лично аз бях раздвоен, но ако трябва да тегля
черта, то оценката ми за играта е положителна. Ако имате възможност я
пробвайте, макар че не бих я препоръчал за никоя геймърска колекция.
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6
Геймплей : 4 / 6
Преиграваемост : 3.5 / 6
Крайна оценка : 4 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар