от Христо Симеонов
Не спирам да се впечатлявам от
смелостта на някои дизайнери на настолни игри. Когато пазара буквално е превзет
от изключително популярни игри на асоциации като модерната класика "Dixit", иновативния "Concept" и машината за
награди "Codenames", да се
опитваш да се наместиш сред тях с ново заглавие в същия жанр, си е меко казано
смело.
Именно затова обаче, скъпи
прители, нашето хоби се радва на толкова стремглав успех. Защото добрите идея в
него трудно могат да бъдат ограничени. Един отличен гейм дизайн винаги ще
намери своето място и освен ако не говорим за откровено плагиатстване, ще
достигне и до своята точно определена публика.
В следващите редове ще се
пренесем в страната на сънищата. И колкото и да е нетипично за мен, първото
върху което ще ви акцентирам в днешното ревю са компонентите. В
кутията на играта ще откриете миниатюрнa склуптура на легло и маска с сън.
Заинтригувах ви нали ?
Аз съм Сънчо...
 |
| Безумно яките компоненти |
„When I Dream” е парти игра с асоциации за четирима до десет играчи.
Дизайнер е Крис Дарсаклис, който след
няколко участия в престижни конкурси за дизайн в родната му Гърция, най-накрая
прави големия си пробив . Издатели са “Drawlab
Entertainment” ( "Spells of Doom", "Project: ELITE" ) и "Repos Production" ( "7 wonders", "Concept", "Cash’n’ Guns", "Ghost
Stories").
 |
| Симпатичните и качествени токени |
Както вероятно се досещате от
заглавието, в „When I Dream” става въпрос
за сънища. Нещо повече, всеки един рунд някой от играчите влиза в ролята на "сънуващия". За целта той поставя на очите си маската за сън, която ще откриете в
комплекта на играта. Скрито от поглед за него остава тесте с карти, върху които има изписани думи, отговарящи на изобразените предмети.
Останалите играчи се
опитват да насочват „спящия“ към думите пред него, като му дават подсказки. Играта
продължава в този маниер толкова на брой ходове, колкото са играчите около
масата, така де, всеки трябва по веднъж да влезе в ролята на „събуващия“. А накрая
на играта събралия най-много точки играч е победител.
Стана ви ясно, че „When I
Dream” спада към онази категория игри, за
които казвам – "темата е някъде там". За щастие, на помощ идват компонентите.
Освен маската за сън, още в началото ви споменах за леглото. В него поставяте
тестето с карти. Ако трябва да съм напълно честен с вас – не е особено удобно,
когато сменяте стара карта с нова. НО ПЪК Е БЕЗУМНО КУЛТОВО ! Без никакво
съмнение едни от най-симпатичните компоненти на които съм попадал в хобито.
 |
| Безумно якия сет-ъп |
Естествено основния акцент в
играта пада върху картите. На пръв поглед, ще ги оприличите на обичаните от
всички "Dixit" карти. Освен
същия размер, те като че споделят и сходен стил на абстрактни илюстрации. Това
обаче не е точно така. Върху всяка карта в „When I Dream” всъщност има изписани две думи. Илюстрацията пък е някаква безумна картинка,
която е своеобразен мост, между тях.
Което не е никак лесно, защото думите са
коренно различни. Като например „пират“ и „вана“. Или „глиган“ и „пирон“. Още
по-вълнуващото е, че картите са двустранни, така де, на гърба им има още две
думи и съответната илюстрация. Веднага ви става ясно, за какво богатство на
преиграваемостта говорим. Ще ви отнеме ужасно много време да преминете през
всички сто и десет карти, защото те всъщност са четиристотин и четиридесет. Истинска лудост. „When I Dream” има великолепни компоненти, които ще превърнат играта в магнит за
околните. Още малко за илюстациите – те са дело на повече от двадесет утвърдени художници в бранша
, хора като Винсънт Дютрай и Кристоф Суал, например.
Нека обаче да видим освен лъската
опаковка,има ли достатъчно геймплей в „When I Dream”.
Сънища и кошмари
 |
| Феички или торбалани ? |
Вероятно най-интригуващият
елемент в геймплея на „When I Dream” са картите с роли. Освен „сънуващия“, всички останали играчи също получават роля.
Ролите се раздават на случаен принцип в началото на всеки ход и по точно в
неговата „дневна“ фаза. Последната обуславя точно получаването на роли.
Последните пък определят целта на играчите за настоящия ход и идват в три
вариации.
 |
| Закъде без Сънчо ? |
„Феите“ са помощниците на
„сънуващия“. Те се опитват да му дават такива насоки към картите, които да му
помогнат максимално и да го улеснят в отгатването. В края на рунда, „феите“ отбелязват точка за всяка карта
позната от „сънуващия“. Така реално, „феите“ са най-добрите ви помощници.
„Торбалан“ ( или „торбаланите“,
при игра с повече играчи ) , както вероятно се досещате работи срещу „сънуващия“.
Те се опитва да му дава грешни насоки, защото в края на рунда отбелязва точка
за всяка сбъркана от „спящия“ карта.
Последната роля в „When I
Dream” е на “sandman”/„пясъчния човек“ както е известен в западноевропейския
фолклор, а у нас е по-познат като Сънчо. Неговата роля в играта е
най-политически коректната. Той се опитва да бъде перфектния балансьор, следейки „сънуващия“
да завърши рунда с еднакъв брой познати и сбъркани карти. Така подсказките
които получавате от него ще се менят от рунд на рунд, което без никакво
съмнение ще ви създаде главоболия ако сте „сънуващия“.
 |
| Нагоре... |
Споменах ви за първата фаза на
всеки ход в „When I Dream”. Нека си
поговорим и за втората, обозначена като фаза „нощ“. В нея „сънуващия“ , с маската
за сън на очи, започва да получава подсказки от останалите играчи. Във всеки
един момент той може да ги прекъсне давайки предположение. Останалите играчи на
база на предположението, поставят картата в купчинка с познати или в
купчинка със сбъркани карти, без да
казват нищо на „сънуващия". Това продължава точно три минути, които се следят
посредством пясъчен часовник, който ще откриете в комплекта на играта.
 |
| ... и надолу |
Така вече придобивате представа,
че „When I Dream” всъщност е едно състезание по
асоциации. Играчите се опитват да дават максимално правилни или максимално
грешни подсказки на „сънуващия“, за да може той да направи предположение върху
максимален брой карти.
Тук е момента да ви кажа и как
отбелязва точки „сънуващия“. В края на рунда, преди да свали маската, той бива
приканен от осталите играчи да разкаже в най-общи щрихи какво е сънувал. Ако
успее да назове всички правилно познати карти, той печели две точки. Погледнато
от този ъгъл, „When I Dream” си става една
изключително красива и елегантна „storytelling”
игра. Иначе „сънуващия“ отбелязва точка
и за всяка правилно позната от него карта.
И ако си мислите, че сте чули
всичко за „When I Dream”, бързам да ви
опровергая. Пропуснах, естествено съвсем умишлено, да ви спомена
най-интересното. Помните ли ролите и как те се раздават на случаен принцип във фазата „ден“ на всеки хода ? Е, това ако не е станало ясно се случва в началото на
всеки ход. Така е напълно възможно в различните ходове да сте различни
персонажи. Което пък автоматично означава, че ще трябва да предприемата
различна стратегия. Например, ако в първи ход след били „фея“ и сте се стремили
да помагате на „сънуващия“, то във втория може да сте „торбалан“ и да трябва да
му пречите, а в третия защо не, да бъдете в ролята на „сънчо“ и да се опитвате
да го играете балансьор. Именно тази толкова проста, но елегантна механика е
най-голямата магия в „When I Dream”. Това
е и нещото, което прави играта непрестанно жива и я отличава чувствително от
всички останали нейни конкуренти в жанра.
Вълшебен прашец за рафта ви
Не знам дали ви направи
впечатление, но цяло ревю старателно избягвах да правя аналогии между „When I
Dream” и други игри на асоциации, като "Dixit", "Codenames", "Concept". Ако бях се впуснал в такива, най-логични въпрос в края на този текст би бил
– „убиец на „Диксит“ ли е „When I Dream” ?“.
И без да го задавате обаче, аз ще ви отговоря - не, не е. "When I Dream” е изключително приятна, шарена и забавна игра на асоциации, която има всичко нужно за самостотелен живот. Играта ще ви спечели със страхотните си компоненти и предизвикателния си, хитър геймплей. "When I Dream” е едно отлично заглавие, което горещо ви препоръчвам. Един достоен кандидат за титлата "парти игра на годината".
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Всички
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Геймплей : 5 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : .5.5 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар